РАТНИЦИ ЗА НАПРЕДЪКA НА БЪЛГАРЩИНАТА

"РАТНИЦИ ЗА НАПРЕДЪКA НА БЪЛГАРЩИНАТА"

1937 година

- Bие против демокрацията ли сте?
- Да, ние сме против демокрацията, а сме за демофилията. Ние сме против народовластието, а сме за народолюбието.
- Защо сте против демокрацията?
- Защото е неприложима. Демокрацията като идея искаше да постави духовната аристокрация начело на обществото. Всъщност тя е давала на практика обратния резултат. Тя е изваждала демагозите и утайката на обществото начело на държавата.
- Все пак човекът обича свободата.
- Свобода ли? Че какво общо има практиката на демокрацията със свободата? Защитниците на демокрацията само приказват за свобода. На практика демокрацията подтиска свободата на събранията, на словото и на печата, а те са основата на нейната идеология. Демокрацията се самоуби.
- Смятате ли, че българският народ, който е демократичен, ще се съгласи с вас?
- Не е вярно, че българският народ мисли и чувства като лъжедемократите. През цялото си минало и в своя бит той се е отвращавал от безделници и от лъжци. Той винаги се е стремял да следва мъже, които го обичат, които са способни, и които вършат подвизи за него. Само чрез измами и заблуда той е бил увличан от демагози. В семейството и в селището си, той следва способния и силния, и сам създава йерархия. Днес народите вече не искат красиви думи, те искат духовни и материални блага. Та оставете приказките, че българинът бил по природа демократичен в онзи смисъл, който е полезен за демагозите.
- Привържениците на демокрацията от всички страни взаимно се подкрепят. Те се борят и още ще се борят.
- Тъкмо това е една от причините, поради които ние отричаме демокрацията. Тя е организирана интернационално и е съюзник на всички интернационалисти. Аз питам на свой ред: защо тъкмо онези държави, които искат да унищожат България, се стремят непременно да ни наложат демократично управление? Защо тъкмо те искат у нас да владее /или по-скоро да вилнее! б. ред./ демокрацията? За да направят България по-силна ли? Защо всички пораженски течения, дори комунистите у нас толкова много подкрепят демокрацията? За да изграждат националната ни мощ ли?

***

- Казват, че Ратници за напредъка на Българщината е антисемитска организация. Вярно ли е това?
- Ратници за напредъка на Българщината е антивагабонтска и антиспекулантска организация. Та ако евреите сами смятат, че принадлежат към тези категории, тогава имат право да ни наричат антисемити.
- Но все пак вие ги споменавате в "Исканията"-та си и имате нещо против тях. Какво искате?
- Евреите в България съставляват 1% от населението, а владеят 80% от вносната и износна търговия, 2/3 от банковия капитал, повече от половината индустрия и 95% от представителството за търгавия и информация. Ние искаме българското народно стопанство да принадлежи на българите.
- Не е ли все едно дали българи или евреи владеят стопанския ни живот, щом и евреите работят в България?
- Разбира се, че не е все едно. От тези 80% от нашия стопански живот, който евреите държат, 50% са в ръцете на евреи чужди поданици. Защо не стават български поданици? За да им е по-лесно и да се изхлузят, когато за България настанат опасни времена. А това значи, че когато един ден България ще има нужда да събере цялата си съпротивителна сила, евреите ще изтеглят от тялото й по-голямата част от стопанската си сила. Затова не е все едно кой ръководи стопанството на една държава.
- Та нима евреите не биха били съгласни да вземат сами някои мерки, да спрат притока на нови евреи, да изпратят новодошлите и да престанат да прекаляват?
- Не, те и това сами не ще направят. Защото според един от най-добрите им познавачи, те имат трагичното свойство сами да развалят гнездата си. Когато Испания ги изгони, Полша ги прие с отворени обятия, но те прекалиха като я завладяха и я направиха антисемитска. Когато Русия ги гонеше, Германия ги прие, но те й се качиха на главата, та и тя стана антисемитска. Когато Съветска Русия ги прие и издигна, те и нея повлякоха, та сега дори болшевиците ги стрелят. Те имат трагичната дарба да прекаляват и сами не могат да спират, докато не си развалят гнездото. Затова не вярваме, че и в България сами ще се стреснат.
- Според вас тогава какво трябва да се направи?
- Преди всичко по отношение на евреите трябва да помним, че те приличат на бръшляна. Няма по-зелена и по-красива гора от тази, чиито дървета са усукани с бръшлян. Но макар че изглежда красива, едни от дърветата й са вече изсъхнали, а другите съхнат постепенно. Защото и бръшлянът, както и евреите има нужда от хазяин, който с мъка да тегли от земята храна и с твърдост да се бори срещу бурите, та тогава за негова сметка да развива той дарбите си. И то толкова прекалено, че уморява собствения си хазяин. На такава гора прилича един народ, който е усукан от евреи.

***

- Мислите ли, че ще можем да се отървем така лесно от дружбащината?
- Не става дума за трудни и за лесни работи, а става дума за неща, от които зависи животът на България, и които трябва на всяка цена да се извършат.

***

До началото на Голямата война, до 1915 година, обикновеният българин не беше виждал шпионин и родоотстъпник. Тези думи звучаха страшно. Когато се говореше за шпионаж, слушателите оставаха с впечатлението, че става дума за фантастични, дори окултни неща, които може би съществуват, но може би не съществуват.
А сега, само след 20 години българинът среща шпиони и родоотстъпници всеки ден по улици и кафенета - навсякъде. През това време порастна едно цяло поколение, което вижда как възрастните общуват с тези национални чудовища. Това ново и младо българско поколение не е виждало някогашната истинска граница между честта и безчестието. И то расте, за да поеме утре ръководството на нацията, с една нова и смъртно опасна мярка за национална чест.
Как стана така, че границата между родолюбието и родоотстъпничеството бе затрита за толкова много българи? Как стана така, че когато други нации блестят вече от духовна чистота, ние оставихме толкова хора да заживеят спокойно със злото?
Причините са много!
Първата причина е марксизмът, който чрез социалдемократизъм и комунизъм приучи в продължение на десетилетия голяма част от българската интелигенция да мисли материалистично и интернационално.
Втората причина е демократичният либерализъм, който се изроди в демагогия и партизанство, и извлече простащината и престъпността начело на българския политически живот.
Тези две главни причини отвориха вратата на третата причина.
А тази трета причина е: планомерната отровна дейност на нашите външни противници, които със специални централи и богати субсидии подкрепят борбата срещу всичко здраво в нашия политически и културен живот.

***

Нацията не може да умре и остарее, освен ако вече е насилствено отведена по задънени пътища, и освен ако не бъде насилствено отклонявана от пътя на правилното си развитие, както става сега с повечето западно-еврепейски нации. Един съвременен учен сравнява нацията с гората. Множество дървета в един лес поникват, развиват се и умират, но на тяхно място никне прирастът от нови дървета и така едните се заместват от други, а кръстосаното оплождане заедно с мутациите държат леса в постоянна приспособимост към евентуалните промени на условията. Тъй че лесът е в своята възможност безсмъртен. Но той може да пострада, да залинее и дори да загине от външни причини, като например от сеч, от пожар, от разни паразити и от изместването му от други растителни видове.

***

Съществуващият индивид може да се усъвършенства чрез възпитание и образование, но само до границата на наследствените си заложби. По-нататъшното му усъвършенстване обаче, т. е. постигането на съвършени индивиди може да се търси само в индивидуалния живот на наследствената маса, тоест в и чрез расата. А заедно с тази промяна в човешкото познание центърът на тежестта се отмества от индивида и застава под наследствената маса, под нацията и расата. Ето защо индивидуалистичният светоглед се измества в наше време от националистическия светоглед. Този светоглед не подценява личността, а й придава нов смисъл и ново значение. Той разкрива на човека истината, че той не е изолирана и невъзвратима нещастна частица на света, но че е външна проява на своята надиндивидаулна расова наследствена общност, и че той е неин приемник, изразител, носител и преносител.

***

Расовата хигиена не се занимава, както мислят непросветените хора с доказване расовата чистота на някои нации, нито пък с лъжливото им възхваляване, а се занимава главно с откриване на причините, които водят обществото към биологичен упадък и с откриване на мерките за запазване на общата жизнеспособност на народите.

***

Новият национален светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това и на целокупното законодателство. Затова възроденият национализъм е толкова "ляв" в социално отношение. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата теория и практика, нито тези на социалдемокрацията, които се стремят да убият индивидуализма на хората и нацията, които се опитват да ги впрегнат в своята измислена противоестествена система, водеща към бръз упадък. Създаден като реакция срещу индивидуалния капитализъм, и то главно от скитници инородци, марксизмът възнамеряваше да превърне човешкото общество в мравуняк. Редът в мравуняка наистина е идеален. Но мравката работничка не е нито мъж, нито жена работи неуморно без оглед на това дали ще консумира и притежава лично, и дали други ще консумират произведеното от нея.
Възроденият национализъм взема предвид естествените особености на личността. Той я пази, цени я и търси да й даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представлява.

***

Българската нация е етнически, духовна, стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Тя не се дели на класи. Към българското работничество спадат всички български граждани, които се трудят и работят за материалното и духовно благосъстояние на нацията.
Извън българското работничество остават главно три категории хора.
Първата се състои от спекулантите, които по най-различни пътища и под най-различни образи ограбват труда на българския работник и изсмукват благата на нацията.
Втората се състои от демагозите, начело с партизаните, които подмамват българското работничество с политическа и социална лъжа, с цел да заграбят обществени блага и съзнателно и несъзнателно увеличават социалната неправда и рушат държавата.
Третата категория са безделниците, начело с паршивия хайлайф, които мародерствуват всред социалната неправда и рушат морала и благосъстоянието на нацията.
Социалната неправда произлиза от това, че политическата система дава възможност на тези три категории вредители, на спекулантите, на демагозите и безделниците да ограбват част от труда на работничеството и да изсмукват благата на нацията, като развалят реда в държавата.
Какви са всъщност основните социални искания на българския работник?
Попитайте всеки истински български работник, и той ще ви каже, че иска редовна работа при добри здравни условия, и че иска справедливо заплащане на неговия труд, за да може да отгледа физически и духовно здраво потомство и да се ползва, макар и скромно от придобивките на националната и на човешката култура.
Това са справедливите основни искания на всеки истински работник. Това показва, че той има ясни и точно определени искания. Но ще бъде ли той доволен ако получи тези придобивки? Той ще бъде непременно доволен, ако не установи, че някои получават незаслужени излишества. Но ако установи, че някои събират без заслуги национални блага, които трупат или пилеят, той е длъжен да поиска да се дадат тези блага там, където има лична нужда и нужда за национално строителство.

***

Нашият идеал е максималното съвършенство на българската нация и на българската държава. Той е върховната цел на нашата воля.
Обезличителният интернационализъм, като се бори против идеята за национално съществуване изобщо, воюва и срещу нашия идеал.

***

Чистокръвният английски кон дава максимални постижения в бързина; тежкият белгийски кон - в бавно теглене на големи тежести, а планинските коне - в непретенциозност и еквилибристична сила. Тези три раси, развъдени едностранчиво и тренирани всяка според особеностите й, дават заедно максималните постижения на вида кон. Но ако ги смесят, ще произлезе един среден и във всяко отношение полугоден тип. Ако дори без да ги смесват, ги поставят само при еднакви условия на трениране, те няма да дадат онези максимални постижения, за които са надарени. При това в случая се отнася само за физически постижения. А какво остава за човека, който се проявява освен физически, но още интелектуално и изобщо духовно?
Смисълът на историята се състои в прогресивното усъвършенстване постиженията на човечеството, а те се състоят от максималните постижения на отделните нации. Ако някоя сила смесеше италианци, французи, германци, унгарци и пр., щеше непременно да произлезе нещо средно и без изключителни дарби. Биологическите примери за противното нямат тук място, защото трябва да се мисли статистически, като се има предвид средното равнище. Ако споменатите нации се поставеха при еднообразни условия на възпитание и образование, без да се държи сметка за техните особености, то няма съмнение, че те не ще развият докрай онези способности, с които са надарени. Националният принцип на съществуване е най-целесъобразен за прогреса на общочовешката култура, защото националната държава, която изразява жизнените стремежи на нацията, представлява онази организационна съвкупност, която осигурява най-добре усъвършенстването на тази нация с оглед на нейните характерни особености.
Националният принцип на съществуване няма нищо общо с междудържавното хищничество. Ако всяка нация усъвършенства себе си, и като се урежда справедливо отвътре, не вреди на другите нации вън, човечеството би напредвало безупречно към максималното си възможно съвършенство.

***

Ако е въпросът за равенство, то съществува, но само в смъртта. Такова равенство възроденият национализъм обещава на предателите на нацията и на нейните непоправими социални, духовни и стопански предатели. Такова равенство той обещава на здравите, честните и отечестволюбивите българи в правото и задължението им да умират за напредъка на българщината.
А колкото до социалната правда, той обещава, че безделници не ще живеят на чужд гръб, че никой не ще може да спекулира с национални и държавни блага, че никой не ще може да ограбва труда на работника, че никой не ще може да използва служебното си положение, нито пък да лъже държавата, и че той ще наказва всяко духовно, здравно и материално злепоставяне на който и да е българин.
Тогава една мощна и справедлива българска държава ще обгърне цялата ни земя и ще дава горд и радостен живот на всички българи, чийто основен закон ще бъде националната солидарност.

***

А когато този, който с дни наред е предлагал своя труд и своите сили за работа, и не е могъл да изкара и парче хляб за своите деца, та ги вижда голи и изпъдени вече от полусъборената барака, която са обитавали; когато селянинът е изял и последната шепа брашно след лоша реколта и тегли към пазара последния си вол; когато уволненият чиновник или безработният интелигент вижда настъплението на глада, тогава вече няма въпроси, няма "защо?". Тогава кръвта нахлува в главата, а в душата ври омраза и към свят, и към култура, към всичко. Тогава и най-студеното сърце, и най-охолният вижда, че нещо голямо и страшно кипи, че нещо иде, че съществува един голям въпрос, една голяма неправда.
Ето, този въпрос, тази голяма неправда е социалният въпрос. Това е въпросът за социална правда, който никой не може и не трябва да отминава.

***

Социалните неправди рушат държавата ни по следния начин:
Първо, те дават възможност за спекулация и за ограбване стопанските придобивки на българина. Страната е пълна със спекуланти и безделници, за които държавата не е ценност, и които нямат друг Бог, освен парите. Съществуването на онеправдани и гладуващи българи е за тях желано положение, защото им позволява да използват бъркотията.
На второ място съществуващите социални неправди дават възможност на марксистите да тровят държавата.

***

Една от най-важните задачи на училището се състои в социалния подбор. Ако то не е в състояние да направи от всеки човек всичко, то поне нека всеки човек бъде насочен към онова място, за което е най-годен.
Тъй като личността не е самоцел, нито средство, като напр. мравката-работничка, а е приемник, носител и преносител на националната расова наследствена маса и трябва да участва в изпълнението на нейната мисия, тя трябва да бъде възпитана и образована национално, т. е. според такава система, която ще я издигне най-лесно до възможното за нея съвършенство, и която ще я въведе най-вярно и най-неотклонно по пътя на националната мисия.

***

Жената не е еднаква с мъжа, но е равностойна нему. Тъй като естеството й, и нейните задачи в живота са други, то тя не бива да бъде нито безправна, нито равноправна, а трябва да бъде другоправна. Най-висшата й задача към живота и към силата на нацията, е да стане майка на способни деца, да бъде културна пазителка на националната традиция и на националния дух и да бъде равностоен другар на своя съпруг.

***

Твърдението, че държавата няма право да се интересува от частния живот на чиновниците, а може да се интересува само от работоспособността им е невежествено. Защото държавата не е индивидуално капиталистическо предприятие, а е организационна съвкупност, която има за задача да осъществи жизнените стремежи на нацията.

***

Ние сме убедени, че без борба и жертви не се постига нищо ценно и трайно, и затова борбата е за нас дълг.
Ние сме убедени, че националният морал е безусловен, и затова ще прокарваме ясна граница между честта и безчестието.
Ние виждаме верния път за Българщината и вървим неотклонно по него.
Ние чувстваме, че смисълът на живота ни е да се борим, да страдаме за Българщината и да побеждаваме.
Ние сме недосегаеми за ласкателства и заплахи.
Ние сме тук, и където е България, там сме и ние, а където сме ние - там е и България.
Ние ще се борим до пълна победа.

***

1940 година
/за русофилството/

- Bредно ли е според теб това нещо или е полезно?
- Наглед то е полезно. Защото е добре да се обичат големи даровити народи, когато те нямат стремеж да увредят Българщината. Националистът уважава всички народи. Но когато настъпи увлечение по един народ, което може да увреди собствения народ, тогава увлечението става опасно.

/за репресиите срещу ратници/

Държавният апарат е заприличал на машина за мелене на месо, в която тъмни, чужди, плутократски и масонски сили пращат най-добрите синове на нацията, за да ги смеле.

***

Изтъкването на стопанските въпроси на преден план ни доведе до едно парадоксално положение, а именно българската държава да се управлява от хора, които не са формално марксисти, но които имат всъщност марксически светоглед и мислят по-марксически, отколкото днес се мисли дори в СССР. Защото каква е разликата между марксизма и възродения национален светоглед? Марксистите изхождат от материалното начало в света, а ние изхождаме от духовното начало. Ние сме убедени, че само чрез мобилизация на духа може да се овладее материята.

***

За подобен национален песимизъм или скептицизъм няма нито основание, нито място. Достатъчно е само да се прекъсне подстригването на орловите крила, да се възстанови естествената орлова храна, да се даде простор и размах, и ти ще видиш отново да се прояви орловата мощ на българския народ.
Тактиката, която трябва да се прилага зависи от обстановката и от условията. При друга обстановка и условия ние сами бихме предпочели друга тактика, но тъй като обстановката и условията са за нас една даденост, ние се справяме с тази даденост и с оглед на нея определяме тактиката си. А няма обстановка и няма условия сред които да не може да се води успешно една спасителна народна борба. Нацията трябва да се спаси на всяка цена, а тактиката на борбата ще се избира чрез обстановката.
От тактиката се иска само едно условие - да бъде резултатна. Резултатността на тактиката обаче налага понякога да се прекрачва "формалната законност" и "формално-правните отношения". Вулгаризирането на правната формалистика убива постепенно нравствеността. Мнозина дирят "правна помощ", но не за да научат по какъв начин да изпълнят дълга си, а по какъв начин да го избегнат. И тъй като повечето противници на нацията са се укрепили зад формално правни прикрития, то нарушенията на някои формално-правни отношения се диктува от националния дълг, който стои над всичко. А тактиката е добра само тогава, когато е резултатна.

***

Някога бяхме "умерени" в свободата на изразите си. Защото нямахме право да бъдем смели. Днес ние добихме правото да говорим истината. Днес други трябва да мълчат. Чудното днес е, че имаме още силата да нюансираме речта си и да проявяваме възпитателно самообладание. Други на наше място биха станали разбойници, убийци, предатели и какво ли не още! А ние не само, че не се озлобихме, но горим от обич към всичко българско.

***

Плутокрацията и консервативните сили узаконяват формално всичките си лични интереси. И щом като бъдат притиснати, те започват да викат: "Те се борят срещу законите!", "Те са незаконни!", "Те смущават реда!", "Те се борят срещу държавата!". Но ние знаем, че плутократите не пазят държавата, а пазят себе си. Ние знаем, че те са узаконили беззаконните си интереси, и че са създали една незаконна законност. Това е най-старата и най-изтъркана хватка на консервативните противонационални сили, а именно да узаконяват беззаконните си интереси и да се идентифицират и маскират с държавата, но като си запазват правото те сами да не спазват законите винаги, щом им потрябва. /.../ Държавният апарат се бюрократизира, формализира, плутократизира и става противонационално оръдие в ръцете на едно консервативно и юдействащо малцинство. И тогава нацията се опълчва не срещу държавата си, а срещу противонационалното лъжедържавничество.

***

Какъв е човекът, който има светоглед? Той има свое и колективно мерило за нещата. Той е наясно. Той е последователен. Той е дееспособен. Той не е сам. Той едновременно води и е водач. И в зависимост от правдоподобността и етичността на своя светоглед, той е сред своя колектив участник строител или участник рушител на общия напредък, на общата съдба, а заедно с това и на своята собствена съдба.
Ами човекът без светоглед? Слабият, малоценният и недоразвитият човек, останал без светоглед представлява социална овца. Заедно със себеподобните си, той представлява онова човешко стадо, което бива водено, поено, стригано, доено, продавано или клано, както се върши и с овчите стада.

***

Човекът нарича например кравата или овцата "добра", а вълка "лош" само защото кравата или овцата му е полезна, а вълкът му е вреден. За Бога и природата овцата, кравата и вълкът са еднакво добри и лоши. Човекът обаче дои, използва, коли и яде "добрата" крава, а вълка избягва. Кланиците на цял свят са пълни със заклани "добри" крави и овце.