Комунистическите US шпиони

Материалът е взет от : http://erigkan.ucoz.ru/news/2009-07-05-224

Написано от Анонимен в Мрежата

В България няма демокрация. Както стана публично известно от предизборните дебати, в България съществува тоталитарна система, която имитира политически плурализъм. Властта на комунистическата номенклатура се поддържа от комунистическата политическа полиция ДАНС. ДАНС създаде и контролира стотина полицейски партии, които санейния обръч, имитират и подмененят демократичната политическа система. ДАНС и МВР хвърлят огромни средства за масово подслушване на телефони и интернет и подлагат на тотални репресии и терор всички, които имат потенциал да променят статуквото като смъкнат комунистите от власт и разрушат тоталитаризма. На комунистическия режим помага ЦРУ (?!) и администрацията на САЩ, най-мракобесния, античовешки режим в света, която води мащабна война срещу българския бизнес и интелигенция. Репортаж на американската телевизия CBS от 29 май 2009 година, в новинарската емисия „Ивнин Нюз”, разказва за войната на САЩ срещу компютърните системи по света, наречена “top secret war”. В интервю с бригаден генерал Dana Simons САЩ се хвалят, че само за периода 2007-2008 година са нанесли щети за един трилион долара, докато техните загуби са само осем млрд, 125 пъти по-малко. Естествено е този трилион да бъде компенсиран чрез съдебни искове до Микрософт , които съзнателно изграждат операционните си системи така, че да улеснят и позволят процеса. „Америка сега живее в условията на икономическа война”, твърди Уорън Бъфет, гуру на президента Обама и най-богатият американски инвеститор. Всяка икономическа активност по света САЩ считат заплаха за националната си сигурност, (това включва и българският бизнес). И я унищожават с всички средства, стига да им разрешат,както е в България. Причината е, че икономическата система на САЩ не е конкурентноспособна. А не е - защото е робовладелска и се основава върху неефективни икономически отношения. Най-популярните сравнения са в областта на автомобилостроенето, между Тойота, Дженерал Мотърс и Крайслер. Задушаването на българския бизнес е улеснено от продажността на три правителства, които в Америка наричат куклени (мапет гавърнмънтс). САЩ се хвалят, че са корумпирали българската администрация като са раздали подкупи за около един млрд. долара.Време е да се извадят имената на тези корумпирани чиновници и публично да се разстрелят. Един такъв негодник е Николай Василев, който вместо да бъде публично екзекутиран като национален предател е министър вече осем години. Този негодник похарчи огромна сума на българските данъкоплатци, заради прилична комисионна и сложи в компютрите на българската администрация оперативната система на Микрософт, която директно изпраща информацията от компютрите в сървърите на ЦРУ, разположени в подземията на американското посолство в София. Загубите са десетки милиарди. Естествено е българските служби да треперят за информациите в МВР, МО, съда, прокуратурата. ЦРУ изобщо не се вълнува от тяхната дейност , то се интересуват кои българи имат пари и как да им ги вземат. Това показва дейността му през последните 20 години. На ЦРУ активно помагат националните предатели от ДАНС и МВР, които получават пари от американското разузнаване „за участие в общи тайни операции”. Време е американските агенти в ДАНС и МВР да се арестуват и съдят за престъпления срещу българския народ. Крадливата банда източва компютрите ви като използва RPC сървър (Remote Procedure Call Server), вграден в операционната система Windows. RPC сървърът поддържа USB връзката между шпионския и вашия компютър през електрическата мрежа. Използва се и RDCH Host-a (Remote Desktop Client Host). Windows е пробита отвсякъде и единственото решение е да я смените с друга, произведена в Европейския съюз – те са над 20. Ако решите да използувате Windows и искате да изхвърлите ЦРУ и ДАНС от живота и бизнеса си е достатъчно да предприемете едно просто и гениално действие - да ПРЕИМЕНУВАТЕ СИСТЕМНИТЕ МУ ФАЙЛОВЕ (rename\system32). Всеки компютържия знае как. С преименуването на системните файлове превръщате в скрап най-модерните тайни технологии на САЩ. Така Америка губи мръсната, тайна война срещу българския народ, която води второ десетилетие. Когато купувате компютър или само софтуера на Микрософт изисквайте от продавачите да преименуват системните файлове. Това изискване трябва да стане закон и норма за всички магазини. Ако не знаете как да преименувате системните файлове, а не искате да изтича информация от вашия Windows през електрическата мрежа, каквата е практика: 1. Изтрийте Java, Intranet,Telnet,Gopher и синхронизирането на файлове между два компютъра от регистъра си (Start-Run, пишете regedit…) 2. Променете настройките на Експлорера така, че компютрите, които тайно се свързват с вашия компютър по електрическата мрежа чрез USB входовете, да не могат да ви намерят, изключете входящите и изходящи пингове, нетбиоси и т.н. 3. Задължително дисейбъл на мрежовата ви карта, 4. Затворете всички входове . Първо изключете USB контролерите (кликнете последователно Control panel-System-Hardware-Device Manager-USB controlers) 5. Изключете всички мрежови адаптори (network adapters), включително и скритите, които ще намерите във View – Show hidden devices). 6. Дисейбъл мрежовите Non-plug and play drivers. 6. Изключете PCMCIA adapters. Второто важно нещо е да изключите share функциите на локалния сервиз като кликнете последователно: Control panel-Administrative tools-Computer management-Servises and Aplications-Servises. Кликнете върху всяка от тях и чрез properties разучете кои мрежови програми поддържат. Кои от услугите са share ще видите като кликнете върху All programs-Accessories-system tools-System information.Не изключвайте Remote Procedure Call, изключвате още дозина програми и Windows няма да работи. След такива мерки обаче ЦРУ ще засилят тайните обиски и кражби в офисите и домовете ви, действия, които са абсолютно незаконни, защото се извършват без решение на български съдия и прокурор. Затова помогнете структурите на ЦРУ да бъдат изгонени от България – и най-вече USAID, Корпуса на мира, „пасторите” от измислените църкви и всички инструктури за подривна дейност, които се занимават с „благотворителност”. Задължителни мярки са национализацията на БТК заради шпионаж в полза на чужда държава и въвеждането на визи за граждани на САЩ.

Лечение на рака

http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=414&st=15
Гневен
Публикувано на: May 16 2006, 09:06 AM
Група: Потребители
Съобщения: 23
Потребител # 363
Дата на регистрация: 6-May 0

Връщам се към темата, по-долу копирах част от писмото ми до една моя приятелка в Плевен, чиято майка има рак на гърдата (да не дава Господ!). Впрочем тази жена, която дава рецептата, я срещнах после и тя потвърди, че се е излекувала от рака, благодарение на тази рецепта. Иска да помогне на колкото се може повече хора, затова позволи да й публикувам координатите. Понеже съм на принципа, че ако не помогне, поне няма да навреди, я пускам. Във всички случаи е по-добре от химиотерапията.

...и се заприказвахме за разни илачи. Краси имала клиентка, която се излекувала от рак на щитовидната жлеза! С народна рецепта. Ракът бил обхванал вече цялата аорта на сърцето, докторите я отворили и затворили и казали, че не могат нищо да направят. Тогава някой й дал тази рецепта, сега жената е абсолютно здрава, единствените поражения върху организма й са от химиотерапията. Заслужава си да опитате, тази рецепта е за всякакъв рак, Краси я е взела и за нейната братовчедка. Жената си дала телефоните, защото откакто се излекувала, иска да помага с тази рецепта на всички, които имат ракови проблеми. Казва се Елена Стойчева, от Кюстендил е. Телефони: 0885532097, телефон в Кюстендил: 078-3-21-29, телефон в София: 954-96-96. Можеш да й се обадиш, ако искаш, а аз сега ще ти напиша рецептата:Купуваш от железарски магазин една бутилка най-обикновена газ за осветление. От аптеката вземаш два пакета медицински въглен на прах. Вземаш и плътна медицинска филтърна хартия (от някоя лаборатория, все ще намериш). Сипваш в газта двата пакета въглен (то шупва)и правиш четирикратно пречистване - четири пъти пречистваш сместа, като всеки път сменяш филтъра, докато остане бистра течност. Тази течност (газта) се пие в продължение на 42 дни по една чаена лъжичка 30 минути преди ядене. Леля Роза да си запушва носа, щото мирише, но иначе на вкус било като минерална вода. Пие се 6 седмици (42 дни), след това пускате изследвания на кръв и урина. После, веднъж годишно се прави профилактично пиене в продължение на 2 седмици - веднъж дневно по 1 чаена лъжичка. Жената е започнала да се оправя още преди да свършат тези 42 дни, а когато са свършили и отишла в онкологията, онези не могли да повярват на очите си. ОТ рака нямало и следа. Обади й се, ако искаш. Но мисля, че си заслужава да го направите. Както тя казала на Краси, газ, газ, ама другото, дето ме чакаше, беше пръст.

Нещо от Интернет. Добавям го за протокола...

QUOTE
Автор veni (Нерегистриран)
Публикувано 02.06.05 12:10
S doktor Galabov se poznavam lichno i znam kakvi usilia polaga za da si nameri informacia, da ia proveri i saotvetno predlogi na obchtestvenostta.Znam che razpolaga sas info i za spomenatite strani-Rusia i ostanalata chast,no za sagalenie tam sekretnosta e mnogo po-goliama/taka izliza / i informaciata e dosta oskadna /ne kato obem, a kato dokazatelstvo/ i saotvetno ima protivorechivi danni.Mogete da badete siguren che pologenieto v Bulgaria ne e po razlichno-za informaciata.Miat sin e onkobolen i se interesuvah kolko deca sa s negovoto zaboliavane,no za sagalenie nikoi otnikade nichto.Priatelka raboti v ministerstvoto na zdraveopazvane i mi kaza :lekuvai go kakto ti namerich za dobre i ne viarvai na lekarite.Vsichki po ,,vischi hora,, se lekuvat v chugbina i nikoi ne obrachta vnimanie na mestno nivo.Zatova i reformata niama da svarchi skoro ,zachtoto obslugva interesi.POZNATO NALI!


http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board...=collapsed&sb=5

Анализи

Ето за какво се "борят" Международния валутен фонд и Световната банка, които командироваха сегашните ни изедници тук .
Глобална бедност - Мишел Шосудовски
(11.4.2000 год.)
www.tenc.net

Последните години на 20-тия век ще отидат в историята като период на глобално обедняване, отбелязан от рухването на производствените системи в развиващия се свят, разрушаването на националните институции и разпадането на програмите за здравеопазване и образование. Тази “глобализация на бедността”, до голяма степен в противоречие с успехите на деколонизация след края на Втората световна война, започна в “третия свят” паралелно с изострянето на кризата с външния дълг на страните в него. От началото на 90-те години тя обхвана всички основни райони на земята, включително и Северна Америка, Западна Европа, страните от бившия “съветски блок и т.н. “нови индустриални държави” в Югоизточна Азия и Далечния изток.
Глад в местни мащаби завилня в районите на Африка на юг от Сахара, Южна Азия и Латинска Америка. Затворени бяха здравните учреждения и училищата, стотици милиони деца бяха лишени от правото на начално образование. В “третия свят”, Източна Европа и на Балканите се забелязва завръщане на забравени инфекциозни болести, включително туберкулоза, малария и холера.
Кратко резюме на процеса на обедняването
Гладът в “третия свят”
От сухата савана на Сахарския пояс гладът сграбчи в мъртва хватка и влажните тропически централни райони на Африка. От него е поразена голяма част от населението на континента. Осемнадесет милиона души в Южна Африка (включително два милиона бежанци) се намират в т.н. “гладуващи зони”, докато други 130 милиона от десет страни на континента са изложени на сериозен риск и заплаха от глад. Според изчисленията на ООН 23 милиона души от “Африканския рог” (много от които вече не са между живите) се намират под заплаха от глад”.
В Южна Азия, в периода след получаване на национална независимост, продължил и през 80-те години, случаите на гладна смърт до голяма степен бяха изолирани преди всичко в периферните племенни зони на съответните страни. След приемането през 1991 под надзора на Бретън-Уудските финансови институции на т.н. “Нова икономическа политика” в Индия се забелязва широко разпространение на показателите на обедняване, обхващащо както селскостопанските, така и градските райони. В тази страна повече от 70% от селските стопанства са на дребни, едва удържащи положението си селяни или безимотни ратаи, съставящи едно население от 400 милиона души. В районите със системи за напояване селскостопанските работници са ангажирани по 200 дни годишно, докато там, където се разчита на валежите срокът на ангажираност е приблизително 100 дни. Премахването на субсидиите за торове (едно от задължителните условия на споразумението с МВФ) и повишаването на цените на енергията и горивата за селскостопански цели тласкат голяма част от дребните и средни стопани към банкрут.
Проведеното през 1991 година изследване на микро ниво на случаите на гладна смърт сред тъкачите на ръчни станове в една относително добре развиваща се община в Андра Прадеш хвърля светлина върху процеса на обедняване на местните общности в резултат на прокарваните макроикономически реформи. Случаите на гладна смърт са регистрирани точно през месеците след въвеждането на “Новата икономическа политика” след 1991 година. Девалвацията, премахването на контрола върху износа на памучна прежда и тъкани, скокът на вътрешната цена на тези изделия довежда до краха на тогавашната система на заплащане на 1 пачам (равняващ се на 24 метра) от посредника, за когото работят тъкачите.
Радхакришнамурти и жена му са тъкали между 3 и 4 пачама месечно, осигурявайки по този начин оскъден месечен доход от 300-400 рупии (равни на 12-16 щатски долара). С приемането на държавния бюджет, от 24 юли 1991 год. цената на памучната прежда и платно скачат, като тежестта на новите цени се прехвърля върху тъкачите. В резултат на това доходът на семейството спада до 240-320 рупии месечно (9.60 – 13 щатски долара). Радхакришнамурти от село Голапали, окръг Гунтур, умира от глад на 4 септември 1991 год. Между 30 август и 10 ноември 1991 година само в два района на областта Андха Прадеш са били регистрирани поне 73 случая на гладна смърт.
В Индия има 3,5 милиона тъкачи, които издържат с труда си 17 милиона от населението на страната.
Икономическата “шокова терапия” в бившия Съветски съюз
По отношение последствията върху доходите, заетостта и социалното обслужване, икономическата разруха, настъпила в страните на Източна Европа след края на “студената война” изглежда по-голяма от тази в годините на “Голямата депресия” от първата половина на ХХ-тия век. Хиперинфлацията, започнала с падането на курса на рублата в бившия Съветски съюз в началото на 1992 година, предизвиква бързо стопяване на реалните доходи на населението. “Икономическата шокова терапия” в съчетание с програмата за приватизация предопределиха незабавната ликвидация на цели отрасли на промишлеността и изхвърлянето на милиони работници на улицата. Цените в Руската федерация скочиха 100 пъти след първоначалния кръг от икономически реформи, предприети от правителството на Елцин през януари 1992 година, докато надниците се увеличиха само 10 пъти. Данните показват, че реалните покупателни възможности са намалели с повече от 80 % по курса от 1992 год.
Реформите имаха разрушително въздействие както върху предприятията на отбранителната, така и върху тези от гражданската икономика. Икономическият спад надмина преживения от Съветския съюз в най-напрегнатите моменти на Втората световна война след немската окупация на Белорусия и Украйна и широко мащабните бомбардировки на съветската промишлена инфраструктура. През 1942 година брутният вътрешен продукт (БВП) на Съветския съюз беше спаднал с 22 % в сравнение с довоенното равнище. В сравнение с това за периода между 1989 и 1995 години промишленото производство на бившия вече Съветски съюз спадна с 48,80 %, а БВП – с 44,0 %, като тенденцията на спад продължава. Според някои независими източници обаче спадът е много по-голям и съществуват множество доказателства, че официалните данни са силно манипулирани.
Докато стойността на живота в Източна Европа и на Балканите стремглаво вървеше нагоре към западните стандарти в резултата на премахването на всякакъв вид пазарно регулиране, минималните месечни доходи в тези страни станаха 10 щатски долара месечно. “В България Световната банка и Министерството на труда и социалните грижи поотделно изчислиха, че 90 % от българите живеят под прага на бедността от 4 щатски долара месечно.” Пенсиите за старост през 1997 год. се равняваха на 2 долара месечно. Лишени от възможността да плащат за електричество, вода и транспорт, редица групи от населението в региона са брутално изтласквани извън съвременната епоха.
Бедността и безработицата на Запад
От времето на Рейгън и Тачър, но още по-забележимо през периода на 90-години, се забелязва процес на постепенно разпадане на т.н. “държава на благосъстоянието” под въздействието на цяла поредица от изключително строги икономически мерки, Постигнатото в тази област през първите години след Втората световна война, изчезва в резултат на орязването на системите за помощ при безработица, приватизацията на пенсионните фондове и социалното обслужване и общия упадък на социалната сигурност.
Повишаващото се равнище на безработицата сред младите хора в резултат на унищожаването на “държавата на благосъстоянието” става източник на все по-нарастващи социални и граждански протести. Американските политици все по-често заклеймяват нарастващите прояви на насилие от страна на младите хора, обещавайки все по-строги мерки против него – без да засягат, разбира се, истинските корени на проблема. Икономическото преструктуриране промени живота в западните градове, тласкайки го по пътя на развитието на “третия свят”. Социалното разделение се превръща в главна характерна черта на условията за живот в големите градски метрополии, където дори пейзажът рязко се различава в зависимост от социалните и етнически характеристики. Показателите за бедност - детската смъртност, безработицата и бездомието в гетата на американските (а напоследък и в европейските!) градове все повече се доближават до тези, характерни за т.н. “трети свят”.
Разоряването на “азиатските тигри”
В резултат на някои спекулативни действия, насочени срещу националните валути на страни като Индонезия, Тайланд, Южна Корея и др., считани за най-успешни примери на “нови индустриални” икономики в света, през последно време буквално за една нощ те бяха дестабилизирани и практически лишени от всичко, постигнато в областта на жизненото равнище на народите си.
Успешните усилия за намаляване на бедността в Китай са заплашени от предстоящата приватизация или от предизвиканите фалити на хиляди държавни предприятия и съпътстващата ги безработица - милиони работници ще бъдат изринати на улицата. Според изчисленията, броят на работниците, които предстои да бъдат освободени от държавните предприятия, ще е около 35 милиона души. Счита се, че в селскостопанските райони живеят 130 милиона излишни работници. Тези процеси се развиват паралелно с чувствителните орязвания на бюджета за социални програми, независимо от главоломното нарастване на безработицата и бедността.
По време на азиатската валутна криза през 1997 година милиарди долари от резервите на официалните Централни банки бяха присвоени от институционални спекуланти. С други думи, тези страни повече не са в състояние да “финансират икономическо развитие” посредством монетарна политика. Въпросното изцеждане на официалните валутни резерви е важна, съществена част от процеса на икономическо преструктуриране, водещ до банкрут и масова безработица. С други думи, намиращият се в ръцете на частни “институционални спекуланти” капитал многократно превъзхожда ограничените резерви на азиатските централни банки. Независимо от това как ще действат - индивидуално или колективно – последните повече не са в състояние да оказват съпротива на спекулативната активност.
ПРИЧИНИТЕ ЗА ГЛОБАЛНАТА БЕДНОСТ
Глобална безработица - създаване на “излишни хора” в една глобална икономика на евтиния труд
Упадъкът на жизненото равнище в света не е резултат на “недостатъчни производствени ресурси”, както това е било в предишните исторически периоди. Всъщност, глобализацията на бедността се извършва във време на бърз технологически и научен прогрес. Докато последният допринася до голяма степен за повишаване на потенциалните възможности на икономическата система да произвежда необходимите стоки и услуги , факт е, че увеличението на производителността не намаляват нивото на бедността в световен мащаб.
Напротив, съкращаването, корпоративното преструктуриране и пренасочване на производството към райони с евтина работна ръка в “третия свят” повишава безработицата и значително намалява доходите на градските работници и селяните. Новият световен икономически ред се подхранва от човешката бедност и евтиния труд. Високата безработица както в развитите, така и в развиващите се страни води до намаляване на реалното трудово възнаграждение. Безработицата придоби световен характер с миграцията на капитала от една страна в друга с цел постоянно търсене на по-евтини източници на работна ръка. Според Международната организация на труда (МОТ) в света от безработица са засегнати един милиард хора или почти 1/3 от цялата работна ръка на планетата.
Пазарите на труда в отделните страни вече не са защитени, тъй като работниците от всяка една от тях са принудени да влизат в открита конкуренция едни с други. Правата на работниците се премахват заедно с премахването на границите и правилата, регулиращи пазарите на труда.
Световната безработица действа по подобие на черния дроб, “регулирайки” цените на труда на световно ниво. С други думи, огромните запаси на евтина работна труда от “третия свят”, включително Китай (където има 200 милиона излишни работници, според изчисленията) и страните от бившия “Източен блок”, допринасят за задържане и дори за намаляване на заплатите в развитите страни. Засегнати са практически всички категории работна сила (включително висококвалифицираните, професионалистите и научните кадри). Конкуренцията за работни места засилва социалното разделение по класов, етнически, полов и възрастов принцип.

ПАРАДОКСИ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
Микроефективност – макронедостиг
Наличието на ГЛОБАЛНА КОРПОРАЦИЯ намалява разходите за труд на световно равнище. Реалното заплащане в “третия свят” и Източна Европа е 70 пъти по-ниско от това в Съединените щати, Западна Европа или Япония.Вследствие наличието на тази огромна маса евтини и бедни работници, производствените възможности в света нарастват до невиждани размери.
Докато официалната икономическа наука неизменно поставя ударението върху ефикасно насочване на ограничените ресурси на обществото, суровата социална действителност поставя под въпрос последствията от този начин на разпределение и насочване на ресурсите. Закриват се промишлени предприятия, малки и средни фирми се тласкат към фалит, професионални работници и чиновници остават без работа, човешки и физически капитал остават без приложение – все в името на “ефективността”. Стремежът към “ефективното” използване на обществените ресурси на микроикономическо равнище води до диаметрално противоположното положение на нещата на макроикономическо ниво. Не може да се твърди, че ресурсите са използвани “ефикасно”, когато огромни производствени мощности не функционират, а милиони работници са на улицата. Съвременният капитализъм се оказва напълно неспособен да мобилизира всичките тези налични и неизползвани човешки и материални ресурси.
Натрупване на богатства, нарушаване на производството
Провеждането в наше време икономическо преструктуриране в глобален мащаб води до стагнация в производството и в осигуряването на необходимите стоки и услуги, а в същото време ресурсите са пренасочени към носещи бърза печалба вложения в отрасли за луксозни стоки. Освен това, заедно с изтеглянето на капиталите от производствената дейност се върви към търсене на печалби по пътя на все по-открито спекулативни и мошенически банкови операции, а това на свой ред води до разбиване на основните световни финансови пазари.
И на юг, и на изток, и на север едно привилегировано социално малцинство натрупва огромни богатства за сметка на преобладаващото мнозинство от населението. За периода от 1982 –1996 години само в Съединените щати броят на милиардерите се е увеличил от 13 на 149! “Световният клуб на милиардерите” (наброяващ около 450 члена) притежава по целия свят богатства, надхвърлящи с много брутния вътрешен продукт (БВП) на цялата група държави с нисък доход и население, което е 56 % от всички хора, живеещи на планетата Земя! При това процесът на натрупване на богатства все повече се развива извън пределите на реалната икономика, откъснато от добронамерените производителни и търговски дейности.
Според Forbes “Борсовите успехи на Уолстрийт (предвид участието в спекулативни търговски операции) са в основата на значителното увеличаване на броя на милиардерите през 1996 година.”
На свой ред милиардите долари, натрупани от спекулации, изчезват “като дим” в тайни сметки в някое от 50-те офшорни “тихи заливчета” за сенчеста банкова дейност по света. Според Мерил Линч от Американска инвестиционна банка по най-скромни изчисления частните богатства, управлявани от частните банкови корпорации и отделни личности в условия, свободни от данъчни облагания – тоест, в “офшорните заливчета” по света – възлизат на 5,5 трилиона долара. Това се равнява на 25 % от общия световен доход. Добитата предимно по незаконни пътища “плячка” на “елитите” от “третия свят”, вложена в личните им сметки, се изчислява на 600 милиарда долара, като приблизително 1/3 от тях са в Швейцария.
Нарастващо предлагане – намаляващо търсене
Нарастването на производството при така оформената система става по пътя на “минимализирането на труда” и постоянния натиск върху заплащането на работниците. На свой ред този процес свива потребителското търсене на необходими стоки и услуги, т.е., възниква противоречие между практически неограничени производствени възможности и ограничаваните възможности за потребление. В една глобална икономика, базирана на евтиния труд, самият процес на разширяване на производството (включващ съкращаване на заетите производствени мощности, масовите уволнения и ниското заплащане) води до намаляване на потребителските възможности на обществото. Така се оформя една тенденция към свръхпроизводство в небивали досега мащаби. Всяко нарастване при такава една система е възможно само по пътя на постоянното разширяване на сектора на неангажираните производствени възможности, т.е, чрез банкрут и ликвидация на “излишните предприятия”. Последните се закриват в полза на най-развитите механизирани производства. Вследствие на това цели райони и промишлени отрасли остават неангажирани и без работа. Засегната е икономиката в обширни части на планетата, използват се все по-слабо възможностите й в областта на селскостопанското производство.
Очертаващото се в света свръхпроизводство на стоки за потребление е пряко следствие от намаляване на покупателните възможности и повишаващите се равнища на бедността. Свръхпроизводството на свой ред води до по-нататъшно съкращаване на доходите на преките производители по пътя на закриването на “излишните” производствени мощности. Противно на Закона на Сей (Say’s Law) за пазарите, превъзнасян от официалната икономическа наука, предлагането само по себе си не създава търсене. От началото на 80-те години свръхпроизводството на стоки доведе до реалното намаляване на цените им, отприщило процеса на унищожаването не само на непосредствените производители на суровини в “”третия свят”, но също така – малко по-късно – и на все повече представители на преработващата промишленост.
Глобална интеграция – местна дезинтеграция
В резултат на девалвацията на валутните курсове и на либерализацията на вноса, включително и на стоките от първа необходимост, в развиващите се страни бяха унищожени цели отрасли на промишлеността. Подкопано бе съществуването на неформалния градски сектор, който е играл исторически важна роля като източник на работни места. В районите на Африка и Сахара, например, традиционната неформална индустрия за производство на облекло беше пометена и подменена с пазар на облекла от “втора ръка”, внасяни от Запада по цени от 80 долара на тон.
На фона на икономическата стагнация (включваща и отрицателните показатели на растеж в страните на Източна Европа, бившия Съветски съюз и Африка на юг от Сахара) най-големите корпорации в света отбелязаха невиждан растеж и увеличиха дела на своето участие в световния пазар. Този процес обаче в значителна степен бе осъществен по пътя на изместване на съществуващите производствени системи дотогава в тези райони. – тоест, той беше извършен за сметка на местните регионални и национални производители. Въпросното разширяване и “доходността” на най-големите западни корпорации всъщност бяха предопределени в глобален мащаб от намаляването на покупателната способност и нарастващото обедняване на големи части от населението в света.
Цинично се твърди, че ”оцеляват най-способните”. В сегашната световна икономика на свръхпроизводство обаче оцеляват единствено или предприятията с най-високо равнище на техниката, или пък онези, които съзнателно налагат най-ниското заплащане на човешкия труд. Докато духът на англо-саксонският либерализъм по принцип изповядва привързаност към “разширяване на конкуренцията”, то посредством стриктно осъществявания от нея най-строг финансов и монетарен контрол, макроикономическата политика на Г-7 на практика предизвиква широко мащабен процес на корпоративни сливания и поглъщания, както и фалит на малките и средни предприятия.
От своя страна големите многонационални корпорации (най-вече от Съединените щати и Канада) установяват своето господство над местните пазари, главно в областта на услугите, чрез системата на корпоративно привилегироване. Този процес дава възможност на привилегирования (тоест, на едрия корпоративен капитал) да поставя под свой контрол както евтината работна ръка, така и предприемаческата дейност. Една голяма част от доходите на малките фирми или на търговците на дребно се изземва от т.н. “независим производител” (на практика упълномощеното от големите корпорации привилегировано лице), който поема решаващите дялове от капиталовложенията.
Паралелен процес се забелязва и в Западна Европа. С Договора от Маастрихт във все по-голяма степен процесът на икономическото преструктуриране в Европейския съюз се поставя в услуга на господстващите финансови интереси за сметка на реалното обедняване на европейските общества. Държавната власт в установената там система съвсем целенасочено е поставена в услуга на процеса на увеличаване на мощта на частните монополи и по този начин едрият капитал разрушава дребния във всички негови форми. Със засилване на процеса на формиране на икономическите блокове както в Европа, така и в Северна Америка, фактически се изкоренява регионалното и местно предприемачество, изменя се характерния градски начин на живот, а личната и дребна собственост се унищожават.
Т.н. “свободна търговия” и икономическа интеграция създават възможности за практически неограничена мобилност на транснационалните корпорации, потискайки в същото време придвижванията на местния дребен капитал чрез различни неикономически, нетарифни, главно институционни мерки. Въпросният тип “икономическа интеграция” (изцяло подчинена на интересите на определени икономически субекти от световен мащаб) демонстрира някои белези и на политическо обединяване, но на практика възпроизвежда и засилва центробежните тенденции на противопоставяне, на разпадане и на социални конфликти, както вътре в самите национални общества, така и между тях.

ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА
Кризата по външния дълг
Когато след 1971 год. рухна системата Бретън-Уудс, основаваща се на фиксирани обменни валутни курсове, процесът на преобразуване на световната икономика премина през няколко различни етапа. След края на войната във Виетнам през втората половина на 70-те години започнаха да се забелязват тенденции на свръх предлагане на стоки и суровини. Разразиралата се в началото на 80-години криза във връзка с външния дълг беше съпроводена с едновременно рухване на цените на стоки и суровини, от една страна, и реално повишаване на лихвения процент – от друга.
В състояние на криза изпадна и платежният баланс на развиващите се страни. Натрупването на голям външен дълг пък предостави на международните кредитори и “донори” необходимите “политически средства и предпоставки” за оказване на натиск при определяне насоките на макроикономическата политика на отделните страни.
Програмата за структурно приспособяване
За разлика от духа на сключените през 1944 год. Бретън-Уудс споразумения с основна цел “икономическо възстановяване” и стабилност на обменните курсове на основните валути, обявената в началото на 80-те години “Програма за структурно приспособяване” (SAP - Structural Adjustment Reform) се оказа в значителна степен преди всичко средство за дестабилизиране на националните валути и разрушаване на националните икономики на развиващите се страни.
Процесът на дестабилизиране на световната икономика, извършван под ръководството на намиращите се във Вашингтон международни финансови институции и на Световната търговска организация (WTO), във все по-голяма степен отхвърля каквато и да било възможност за изграждане на национални икономики в развиващите се страни. Интернационализацията на макроикономическата политика фактически превръща цели страни в “отворени икономически територии”, а националните икономики – в суровинни източници - в “резерви” на природни ресурси и евтина работна ръка! Подкопава се целенасочено съществуването и функционирането на държавния апарат, разрушават се преднамерено отраслите на промишлеността, произвеждащи стоки за вътрешния пазар, националните предприятия се тласкат към насилствен фалит. Въпросните реформи предизвикаха и
• ликвидиране или фактическо блокиране на законодателството, регулиращо равнищата на минималното трудово възнаграждение;
• съкращаване или пълно премахване на социалните програми и
• цялостно намаляване на ролята на държавата в борбата против бедността.
Глобален наздор
Активизирането на Световната търговска организация през 1995 год. отбелязва нов етап от следвоенното развитие на икономическата система. Положено беше началото на процеса на “ново преразпределение на власт и пълномощия” в рамките на “триъгълника”, съставен от Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация. Международният валутен фонд призовава към по-ефикасен “надзор” над икономическата политика на развиващите се страни и за по-голяма координация на дейността на въпросните три международни институции, а това на практика означава по-нататъшно ограничаване и грубо нарушаване на държавния суверенитет на отделните национални правителства.
Съгласно “новият търговски ред” в света – както бе очертан след завършване на преговорите в Маракеш през 1994 год. от т.н. “Уругвайска среща”- настъпват промени в начина на реализиране на отношенията на въпросните три организации спрямо съответните национални правителства. Налагането и реализирането на предписанията на Международния валутен фонд и Световната банка в областта на политиката повече не зависят в такава степен, както до тогава, единствено от подписваните споразумения за отпускане на заеми (които по принцип не са считани за “юридически обвързващи” документи). Това е така поради факта, че по-голяма част от основните и официално обвързващи елементи на “Програмата за икономическо приспособяване” (каквито са, например, въпросите за либерализацията на търговията и режима за чуждите инвестиции) са залегнали трайно и подробно в параграфите и изискванията на договорите, сключвани от съответните правителства за споразумение и членство в Световната търговска организация (СТО). Това състояние на нещата предоставя и нормативната база за предприемане на “надзор” и други “полицейски” мерки спрямо отделните страни и за налагането спрямо тях – включително и със сила – на различни видове условия , вече съобразени с изискванията на международното право.
Премахването на съществуващите досега ограничения и регулативни мерки по отношение на търговията съгласно изискванията на Световната търговска организация и новите клаузи за интелектуалната собственост ще дадат възможност на многонационалните корпорации да навлязат в местните пазари и да контролират практически всички области на промишлеността, селското стопанство, сферата на услугите – тоест, националните икономика в тяхната цялост.
Трайно гарантиране на права за банките
и многонационалните корпорации
При така очертаващата се нова икономическа обстановка в света, подписваните международни споразумения от чиновници, ползващи се с международни и над правителствени пълномощия, играят решаваща роля в процеса на разбиване на отделните национални икономики. По мнението на някои наблюдатели, Споразумението за финансовите услуги (Financial Services Agreement), заедно с Многостранното споразумение за инвестициите (Multilateral Agreement on Investments - MAD), предложено под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), могат да бъдат определени като “Харта за правата на многонационалните корпорации”. Тези споразумения значително намаляват възможностите на националните общества да регулират и управляват национална си икономика. Многостранното споразумение за инвестициите (MAD) представлява и заплаха за съществуването на
- социални програми на национално равнище;
- политика за създаване на работни места, както и
- на каквито и да било действия и инициативи в подкрепа на местното развитие, на общините и пр.
С други думи, това споразумение е реална опасност за нарастваща немощ и обезвластяване на националните общества за решаване на собствените проблеми, като успоредно с това все повече техни правомощия досега се прехвърлят на глобалните корпорации.
Заключение
Голяма ирония е, че тъкмо идеологията на “свободния” пазар развива и поддържа нова форма на държавно вмешателство, предназначена за преднамерено и целенасочено манипулиране на силите на пазара. Освен това развитието на глобалните институции доведе до трайното и гарантирано "окопаване” на правата на глобалните корпорации и финансовите организации навсякъде по света. Процесът на налагане на въпросните международни споразумения както на национално, така и на междуправителствено равнище, със сигурност излиза извън рамките на т.н. демократичен процес. С помощта на активна риторика около “държавната намеса” в икономиката и “свободния пазар”, неолиберализмът допълнително повишава нестабилността на представителите на политическата власт на национално ниво.
Изопачаването и фалшифицирането на данните и фактите, свързани с разпространяването и задълбочаването на бедността в света, не дават възможност на националните общества да разберат значението и последствията от историческия процес, започнал с изостряне на кризата около външния дълг в началото на 80-те години на вече отминалия век. “Погрешното възприемане и разбиране” на очерталите се тогава тенденции и събития всъщност е превзело, контролира и управлява всички сфери, области и нива, на които се води някакво обсъждане или дискусия по въпросите на реформите, свързани с разширяването на т.н. “свободен” пазар. Интелектуалното късогледство на официалната икономическа наука от своя страна също пречи по свой начин на разбирането както на механизмите на глобалния капитализъм в истинската им светлина, така и на техните разрушителни последствия върху живота на милиони хора по планетата. Съществуващите междудържавни международни институции, включително и ООН, на практика вървят по същия път - при обсъжданията на важни световни икономически проблеми обикновено се обръща много малко внимание на последствията от процесите на преструктурирането върху националните общества, свързани с преднамереното унищожаване на техните институции и последващото изостряне на социалните конфликти.


Схемата на Международния валутен фонд и Световната банка за ограбване на националните индустрии...
http://WWW.INFOWARS.COM

ИСТИНАТА ЗА СВЕТОВНАТА БАНКА, ЕНРОН И ОГРАБВАНЕТО НА СВЕТА
Част от интервю на Алекс Джоунс с Грег ПАЛАСТ, журналист за БиБиСи и “Обзървър”, Лондон
Радиоразговор на Алекс Джоунс, понеделник следобед, 4 март 2002 год.

Алекс Джоунс: Това е истинско земетресение! Ще ни разкажете ли какви ги вършат икономистите?
Грег Паласт: Ще изтъкна две неща. Едното от тях е, че проведох продължителен разговор с бившия главен икономист, Джо Щиглиц, уволнен от Световната банка. Проведох известно време в разговори с него по БиБиСи и Гардиън, разговори, които биха могли да бъдат наречени по-скоро разпити. Двамата сякаш повтаряхме една от сцените на “Невъзможна мисия”, когато човек прекарва с часове в изтегляне на информация от преминалия от другата страна. По този начин успях да добия поглед отвътре на случващото се в Световната банка. Интересното е, че той не разкри особено много, но ме насочи към други източници. Отказа да ми предостави и документация. За сметка на това, обаче други хора ме затрупаха с огромно количество засекретени документи от Световната банка и Международния валутен фонд.
Алекс Джоунс: Тоест, за да се предпази, някой друг е е подал информацията вместо него.
Грег Паласт: Не, не е така. Той не пожела да рискува, но стана така, че успях да се сдобия с всичко необходимо по други, напълно независими канали.
Алекс Джоунс: Точно както успя да се добереш до W199I от нашия източник.
Грег Паласт: Едно от нещата, които се случиха, беше, че трябваше да се изправим лице в лице с президента на Световната банка Джим Улфенсен (Jim Wolfensen) по СиЕнЕн, но той заяви, ч в никакъв слечай няма да се появи там, ако го изправят срещу мен. И – представяш ли си? - СиЕнЕн ме изтегли от предвидения разговор!
Алекс Джоунс: И сега те заплашват с пълен бойкот.
Грег Паласт: Да. Нека да преминем към разкритията ни. Чрез предоставените документи установихме, че в основни линиии те изискват от отделните държави да подписват тайни споразумения, с които подписалите се съгласяват
- да продават основните си активи;
- да предприемат икономически стъпки, унищожителни за народите им, а ако не се съгласят на такива стъпки, следваше да подпишат средно сто и единадесет изисквания. В случай, че не ги изпълняват, ще им бъдат отказвани каквито и да било международни заеми. Няма начин да вземат на заем каквито и да било суми. А никой не би могъл да оцелее без заеми, независимо дали става въпрос за частно лице, корпорация или страна – без да се заемат някакви суми и да се разполага с някакъв кредит…
Алекс Джоунс: Заради инфлацията на дълга, която те създадоха.
Грег Паласт: Да, прав си. Виж сега едно от нещата, които са станали – имаме примери, разполагам с вътрешни документи, които получих напоследък от Аржентина – имам предвид тайния план, свързан с тази страна. Този е подписан от ДжимУлфенсен, президента на Световната банка. Между другото, просто за твое сведениене, те са доста разтревожени, че документите се намират в моите ръце, но не се опиттаха да оспорят автентичността им. Всъщност, отначало се изкушиха да го сторят: заявиха, че няма такива документи. Показах им ги по телевизията и цитирах няколко в интернета. Имам копия на някои…
Алекс Джоунс: Имаш предвид твоя сайт, GregPalast.com?
Грег Паласт: Да, www.gregpalast.com. И тогава те отстъпиха и признаха, че тези документи са автентични но отказаха да ги дискутират с мен и ме заплашиха, че ще ме държат настрани от ефира. Толкова за спора по документите. Сега, нека да се концентрираме върху разтърсвана от вълнения страна като Аржентина. Тя смени пет президента за пет седмици, защото икономиката й е напълно унищожена.
Алекс Джоунс: Не станаха ли вече шест?
Грег Паласт: Да, може би. Те като че ли преминаха на схемата седмичен президент, тъй като не могат да се справят с народа. И всико това там става, защото в края на 80-те години аржентинските правителства започнаха да изпълняват командите на Международния валутен фонд и Световната банка и да разпродават всичките си активи, обществените си активи. Имам предвид неща, които не бихме посмели да докоснев тук, в Съединените щати – например водоснабдяването.
Алекс Джоунс: С други думи, те облагат с високи сметки народа. Създават правителство, което поднася народа си на тепсия на двойката частни институции Международен валутен фонд/Световна банка. Когато се върнем обратно на темата, искам да стигнем до четирите части, които така елегантно изложихте тук. Имам предвид онази част, където те фактически плащат за това прехвърляне на собственост на политиците, на хората от правителствата, с билиони, превеждани на сметките им в швейцарските банки.
Грег Паласт: Точно така.
Алекс Джоунс: Това е страхотна история! Извинявай, моля те, продължавай.
Грег Паласт: Говорим за горчивата истина и това е само част от нея. Междувпрочем, не всеки получава парче от баницата. Водоснабдяването в Боливия беше продадено на компания, известна под името “Енрон”. На компания, известна под името “Енрон”, беше продаден и петролопровод, свързващ Аржентина и Чили.
Алекс Джоунс: А след това глобалистите гръмнаха “Енрон” но не и преди да прехвърлят активите му на друга сенчеста корпорация, след което просто си прибраха откраднатото.
Грег Паласт: Правилно. А, между другото, когато прехвърлиха петролопровода на “Енрон”, през 1988 г. им се обжда някой, известен с името Джордж У. Буш.
Алекс Джоунс: Невероятно! Останете тук. Говорим с Грег Паласт. ПРЕКЪСВАНЕ.
Алекс Джоунс: Говорим с Грег Паласт, журналист, спечелил награди, гражданин на Съединените щати, който работи за БиБиСи и лондонския “Гардиън и пусна мощна бомба срещу глобалистите и криминалната им дейност. Няма по-подходяща дума за изнесеното от него. Може да прочетете или чуете изключително интересния материал на http://www.inforwars.com или на неговия сайт http://www.gregpalast.com, където ще намерите и други интересни статии от него. В момента тайни документи на Свеутовтата банка и Международния валутен фон са на негово разположение. От години виждаме външната страна на дейността на на тази двойка, Международния валутен фонд и Световната банка. Оказва се, че те следват една определена схема: появяват в някоя страна и подкупват местните политици да им продадат на нищожни цени водоснабдителната мрежа, железниците, телекомуникационните компании, държавните петролни компании и газови станции. Глобалистите плащат на политиците поименно, билиони долари се превеждат на сметките им във швейцарските банки. Крайният резултат на този план е безпрогледно робство за цялото население на съответната страна! Разбира се, “Енрон”, както вече ви кизяснихме, е фиктивна, подставена компания, перачница на пари, наркопари - информирани сте вече от разговорите ни в ефир с други репортери. Невероятна информация! На отговаряща на истината. Грег Паласт разпространи тази история по света. Той е интревюирал бивш главен икономист на Световната банка. Нека да продължим разговора. Моля, представете накратко на масовия слушател системата, която разобличавате.
Грег Паласт: Изтъкваме тук факта, че те систематично и преднамерено изсмукват жизнените сили на народите по света, няма значение дали става въпрос за Еквадор или Аржентина. Проблемът е, че някои от порочните им идеи се прокрадват и в Съединените щати – тоест, привършват се местата за иточване на кръв. Разговарях не с някой незначителен човек, а с главния икономист на Световната банка. Той получи Нобеловата награда за икономика само няколко месеца, след като беше уволнен от Световната банка. Така че не става въпрос за обикновен човек. Той ми каза, че е бил в много страни по време на преговорите за приватизиране и продажба на активите, за които вече стана дума. И фактически всички те са били напълно наясно, че лидерите на тези страни и основните министри ще отделят лично за себе си стотици милиони долари. Предпочели са да се направят на ни лук яли, ни лук мирисали.
Алекс Джоунс: Но не става въпрос само за т.н. приватизация. Те чисто и прост крадат от народа си и поднасят откраднатото на двойката Международен валутен фонд/Световна банка.
Грег Паласт: А последните предоставят ограбеното на приятелчета като Ситибанк, която присвоява половината от банките на Аржентина. “Бритиш Петролиум” награбва петролопроводите в Еквадор. Вече споменах за компанията “Енрон”, която получава изключително апетитно парче от баницата - водоснабдителната мрежа в целия район! Допълнителният проблем е, че в процеса на сифониране на печалбите, те унищожават награбените системи. В Буенес Айрес не може да се намери питейна вода! Подчертавам: не става въпрос само за грабене. В тези страни човек не може дори да завърти кранчето и да очква от него да потече вода. Става въпрос за нещо много по-голямо от забогатяването за сметка на обществото.
Алекс Джоунс: Международният валутен фонд току-що получи Големите езера (Great Lakes) и сега разполагат с целия контрол над водоснабдяването. Съобщиха го в “Чикаго Трибюн”.
Грег Паласт: Съединените щати притежават 51 % от Международният валутен фонд и Световната банка. Въпросът е какво получаваме от парите, които влагаме? Освен това ясно е, че разсяваме зародиша на хаоса по целия свят. Индонезия е в пламъци. Главният икономист Щиглиц сподели с мен, че след време започва да се пита какво, всъщност, става. Където и да отидем, в която и страна да влезем, в крайна сметка ние разрушаваме икономиката й и там лумват пожари. Той започва да задава неудобни въпроси по тези факти и го уволняват. Той каза, че те дори били разработили планове за начина, по който да се възползват и от бунтовете. Наясно са, че когато изсифонират богатствата на една страна и разрушат икономиката й, ще избухнат улични бунтове. Наричат ги “Бунтове на Международния валутен фонд”. С други думи, правителството на страна, по чиито улици се вихрят бунтове, е губещо. Целият капитал изтича от страната и това дава възможност на Международния валутен фонд отново да се появи на сцената с предложения за заеми срещу още по-жестоки условия.
Алекс Джоунс: И това ги прави още по-безразсъдни. Всъщност, говорим за имперска икономическа война с основна цел ограбване и разрушаване на други страни. А сега те правят същото и тук чрез “Енрон”. Те стават толкова алчни, че са готови да разкъсат и тази страна.
Грег Паласт: Вчера говорих от Париж с разследващите “Енрон в Калифорния. Разказаха ми за някои от игрите им. Но никой не следи какво става. Ограбени са не само акционерите на “Енрон”. Те са изсмукали милиони, милиарди долара и от джоба на обикновените хора – особено в Тексас и Калифорния.
Алекс Джоунс: Къде са активите? Всеки твърди, че няма активи, тъй като “Енрон” била фиктивна, подставена компания. Но разговарях с някои експерти, които заявяват, че активите на “Енрон” са прехвърлени на други корпорации и банки.
Грег Паласт: Стопили са се като ланшния сняг. Според разследващите с останките на дъното са платени сметките за електричество на Калифорния. Последните споделиха, че сметките са били надути ненужно в границите на 9 до 12 милиарда долара. Не ми е ясно от кого ще вземат тези пари отсега-нататък.
Алекс Джоунс: Хванали са губеирнатора на щата да купува електричество на цена 137 долара на мегават и да го продава обратно на “Енрон” за долар на мегават, повтаряйки тази операция отново и отново.
Грег Паласт: Даа, системата е напълно излязла от контрол: някои от проектиралите системата за приватизиране на ел.захранването на Калифорния впоследствие отидоха на работа в “Енрон”. Говоря от Лондон и не мога да не отбележа, че британците носят известна част от отговорността. Лорд Уейкхам е беше в комитета за финансова контрол на “Енрон”. Липсват ми думчи, за да охарактеризирима този човек. Няма конфликт на интереси, в който той да не е намесен по един или друг начин.
Алекс Джоунс: Той е и президент на NM Ротшилд.
Грег Паласт: Едва ли има нещо, в което да няма пръст. Той участва в над 50 бордове. И един от проблемите е, че точно този човек беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”, чиято задача бе да следи счетоводните операции на компанията. Истината е, че от “Енрон” са му плащали консултантски хонорари. Той беше в правителството на Маргарет Тачър - той направи възможно предоставянето на британските електростанции на “Енрон”. Освен това “Енрон” притежава и водоснабдителната мрежа в Централна Англия. Уейкхам одобри всичко това, след което беше включен в борда им. Но това не беше достатъчно: те му подписаха с Уекхам и изключително изгоден за него консултантски договор. И същият този човек отговаряше за комитета за счетоводен контрол, който имаше за задача да следи как те боравят със сметките си.
Алекс Джоунс: Той е и в начело на борда за контрол на медиите.
Грег Паласт: Знам - имах множество проблеми, именно защото той ме контролираше.
Алекс Джоунс: Понастоящем в Англия се опитват да прокарат закони, според които, ако в имота си имаш кладенец на 800 години – или в някои случаи на 2000 години, построен още по времето римляните, си длъжен да монтираш водомер към него. Лишават те от правото да разполагаш дори със собствената си вода!
Грег Паласт: Даа, това е лорд Уейкхам. Този е човекът на “Енрон”. Не е възможно да се докосне тук, защото, както вече се изтъкна, той контролира медиите. Оплачеш ли се, той ще блокира компютъра ти.
Алекс Джоунс: Ако човек се разрови в NM Ротшилд, ще намери всичко там. А сега да говорим за онези четири точки. И така, вие разполагате с документите. Двойката Международен валутен фонд/Световна банка: четирите точки или етапи, чрез които те поставят една страна на колене и разгромяват обществените ресурси.
Грег Паласт: Пръво, отваряне на капиталните пазари, което ще рече, продажба на местните банки на чужди банки. Следващата стъпка е т.н. “освобождаване на цените” с цел преминаване към пазарна икономика. (Тук може да се даде за пример Калифорния, където всичко е свободен пазар, но все пак човек не може дори да си представи една евентуална разпродажба на водните компании на Съединените щати. Представете си обаче, че водата на района, в който живеете, се притежава от компания като “Енрон”. Тогава цените на водата ще скочат до тавана.) Трето, отваряне на границите за напълно свободна търговия. Щиглиц, техният бивш главен икономист, не забравяйте, че той е управлявал тази система, той е бил техният човек на цифрите, та той казва, че процесът напомня опиумните войни. Това не е свободна търговия, заявява той, а принудителна търговия. Това е война. Те разбиват икономиките на страните чрез тези три последователни етапа.
Алекс Джоунс: Китай налага митническа тарифа от 40 % върху нашите стоки, а ние налагаме техните само с 2 %. Това в никакъв случай не е свободна и справедлива търговия. Една страна под пълния контрол на глобалистите се превръща в пазарен придатък на индустрията им.
Грег Паласт: Предполагам, познавате Уолмарт (Walmart) – писах за него, в случай че сте чели книгата ми. Нека само да спомена, че написах книга със заглавие “Най-добрата демокрация, която може да се закупи с пари”. Темата е как, за нещастие, Съединените щати са изкарани на щанда за разпродажба. Книгата ще излезе от печат още тази седмица. В нея съм включил история за Уолмарт, който притежава 700 завода в Китай. В магазините му няма почти нищо, произведено в Съединените щати, независимо от всички ония орли по стените.
Алекс Джоунс: Точно като в книгата на Оруел “1984” те развяват знамена с надпис “Купувай амриканска стока”, а на щандовете им няма такава. Двойният стандарт, за който пише Оруел.
Грег Паласт: А има и нещо още по-зловещо – те наемат фабрика с определено производство до друга със същото производство, но намираща се зад стените на близкия затвор. Можете да си представите при какви условия хората на наемния труд работят за Уолмарт. Това е просто…
Алекс Джоунс: И ако някой от елита се нуждае от черен дроб, достатъчно е едно обаждане по телефона.
Грег Паласт: (Смее се) Знам, че е много зловещо. Говорих с един човек, казва се Хари У. Оказа се, че е бил в затвора в Китай в продължение на 19 години. Никой не искаше да повярва на ужасните му разкази. Той се принуждава да се вмъкне в затвора с камера и да снима условията на работа. Той твърди, че тези са условията във фабриките, където се произвеждат стоките на Уолмарт…
Алекс Джоунс: Заплашиха ме, че ще ме изхвърлят от телевизиата в Остин, когато пуснах видео за четиригодишни момиченца, оковани във вериги и оставени да умрат. Казаха ми, че ще ме арестуват, ако отново пусна същото видео в ефир.
Грег Паласт: Темата ни е наистина ужасяваща. Щиглиц прояви голям кураж, когато откликна на поканата ми и направи цитираните по-горе изявления. Но, както вече изтъкнах, той не ми даде никакви документи. Документите, които получих по-късно, потвърдиха казаното от него и представляват неоспоримо доказателство. В тях се изискват подписи на посочени за целта мяста в знак на съгласие с включените 111 условия и това т.н. “споразумение” се подава на местните корумпирани политици на различни страни за набиране на съответните заробващи подписи. Обществото няма право на глас и не знае какво става и какво им предстои. Те знаят само, че…
Алекс Джоунс: Моля, върнете се към т.н. приватизация. Тя е ключът. Тя е средството, чрез което политиците получават милиарди, за да продадат на безценица всички национални активи.
Грег Паласт: Щиглиц я нарича варваризация. Даден политик осигурява продажбата на местното водоснабдяване, което осигурява около 5 милиарда долара печалба за период от десет години; 10 % от тези 5 милиарда са 500 милиона. Ето как работи схемата за приватизация. Преди две седмици говорих със сенатор от Аржентина (разговорът ни е записан с видеокамера). Той заяви, че през 1988 год. по телефона му се обажда Джордж У. Буш, сегашният президент и му нарежда да даде газопровода в Аржентина на “Енрон”. Според сенатора, най-съмнителната и отблъскваща част от този разговор е било предложението “Енрон” да плати една пета от световната цена за техния газ. Аржентинецът не се стърпял и запитал: “Как си разрешавате да правите подобно предложение?” Отговоря му не Буш, а партньор в сделката: “Ако ние платим само една пета, сметката ви в швейцарската банка ще набъбне значително.” Ето как ставате тези неща.
Алекс Джоунс: Това е…
Грег Паласт: Разполагам с филма. Човекът е много консервативен. Познава много добре семейство Буш. Заема престижна обществена позиция в Аржентина. И същият този човек твърдо заявява: “Да, през ноември 1988 година Буш ми позвъни и поиска да предадем петролопровод на “Енрон”. Имам предвид Джордж У. Буш, който твърди, че до 1994 год не е познавал президента на “Енрон” Кен Лей. Така че,…
Алекс Джоунс: И така те се заловиха с тези изслушвания, чиято единствена цел е замазване на истината.Вчера бях в офиса на Е”Енрон” в Хюстън. Екипът ни беше на тротоара, на около десетина метра от вратата – имам го на видео – и те пратиха горилите си да ни предупредят да не снимаме. Нрадих на хората си да продължават и ме арестуваха. Грег, говоря за тротоара – ние бяхме на тротоара!
Грег Паласт: Бях там през май – участвах в предаване за Англия, опитвах се да разкажа на хората там за “Енрон” – но не успях. И, като си помисли човек, говорим за хората, които се опитаха да измамят това правителство. Между другото, видяхме някои интересни документи. Месец преди сегашният президент да влезе в Белия дом, Бил Клинтън отрязва “Енрон” от енергийния пазар в Калифорния – вероятно да си върне на най-големия дарител за предизборната кампания на Буш. Клинтън ограничи възможностите им за допълнително покачване на цените: не можеха да искат повече от 100 пъти над нормалната цена на тока. Това разтревожи “Енрон”. И Кен Лей, президента на “Енрон”, лично писа до Дик Чейни искане за премахване на това ограничение върху покачването на цените. В границите на 48 часа след влизането на Буш в Белия дом, енергийният му отдел изпълни желанието му. Ето как дейдстват тези хора. Даявам прлимер на една добре работеща схема: само за седмица “Енрон” си върна парите, вложени в предизборната кампания на Буш.
Алекс Джоунс: Чуй се само какви бомби пускаш! Интервюираш тези министри, бившия главен икономист на Международния валутен фонд и Световната банка – и като капак на всичко това се добираш до документи и доказателства за превеждане на тлъсти суми в швейцарски банкови сметки – и всичко това действително се случва! Но да преминем към Част Втора: какво става, след като докарат държавите до банкрут?
Грег Паласт: Тогава те “съветват” да се премине към съкращаване на бюджета. Една пета от населението на Аржентина е безработно, а те съветват правителството си там да съкратят драстично помощите за безработни, да намалят пенсионните фондове, да съкратят бюджетните разходи за образование - все ужасяващи неща. Ако целенасочено се удари по икономиката във вихъра на криза, създадена от същите тези хора, то това означава пълно разгромяване на нацията. След 11 септември Буш обяви, че трябва да изхарчим от 50 до 100 милиарда долара, за да спасим икономиката си. В такива случаи, когато искаме да спасим икономиката си, не намаляваме бюджета – напротив! Но на страните-жертви същите тези хора нареждат: “Съкращавай – намалявай – съкращавай!” И защо? Ами според тези вътрешни документи, с които разполагам, за да се продължи изплащането на дълговете на чуждите банки – а те събират от 21 до 70% лихва! Това е пример на лихварско кожодерство. Всъщност, нещата бяха толкове зле, че те изискаха от Аржентина да обезсили законите срещу лихварското кожодерство, тъй като – според аржентинските закони – всяка една чужда банка автоматично попада в графата “лихвар-кожодер”.
Алекс Джоунс: Но Грег, ти сам го каза, а и документите го доказват. Те първо разбиват икономиките на отделните страни и по този начин изкуствено създават тази атмосфера, климатът, който прави всичко това възможно.
Грег Паласт: Както вече казах, те отварят границите за за т.н. “свободна” търговия, говоря за новите опиумни войни.А щом веднъж се разруши дадена икономика, то страната-жертва не може да произвежда каквото и да е. Едно от най-ужасяващите неща е, че те принуждават народите да плащат страхотни суми за неща като наркотиците – узаконени наркотици. А, между другото, такъв е краят и на страните-жертви: нелегалната търговия на наркотици. Защото, лишени от икономиката си, какво друго им остава освен да ни продават наркотици? Ето как…
Алекс Джоунс: Да напомня, че точно агенти от ЦРУ - агенцията, отговаряща за националната сигурност и разполагаща при това с неограниченва власт – бяха хванати да транспортират тази стока в страната!
Грег Паласт: Внимавай с терминологията – това се нарича “помощ за нашите съюзници”.
Алектс Джоунс: Направо е шокиращо. И така, какво имаме ние тук? Ритни целия свят в пропастта, изгърми икономиките на отделните страни-жертви, а после изкупувай остатъците за центове. Какво съдържа Част 4 от плана на двойката Международен валутен фонд/Световна банка?
Грег Паласт: Част 4 предвижда силово отнемане на власта от действащото правителство. Част 4 може да се обозначи като “Преврат”. Това голямата им тайна, която държат да остане на тъмно. В момента разравям точно това във Венецуела. Току-що говорих по телефона с президента на тази страна.
Алекс Джоунс: И след преврата те поставят начело на страната тяхно собствено корпоративно правителство.
Грег Паласт: Забележи какво стана във Венецуела. Насреща си имаме законно избран президент на страната. Какво правят хората на Международния валутен фонд? Слушай внимателно: информират ни, че ако този същият президент бъде отстранен, то те ще предоставят пълна поддръжка на някакво т.н. преходно правителство. Те не твърдят, че ще се намесят политически – те само ни информират, че ще подкрепят преходно правителство. Подтекстът на тези изявления е: “Ние ще платим за преврата, ако военните го извършат, разчиствайки настоящия президент на Венецуела, защото той се осмели да каже “Не!” на Международния валутен фонд. А той наистина им каза да се прибират багажа. Онези му представиха условията си и запяха известната си вече песен: Ти трябва да направиш това, това и това. А той им отговори: “Няма да правя нищо такова, а ще направя следното: ще удвоя налозите върху петролните корпорации, защото ние си имаме достатъчно петрол във Венецуела. И тогава ще имам на разположение парите, от които се нуждая за социалните програми и нуждите на правителството. И ние ще станем богата страна с богат народ!” Веднага след това те заловиха да организират неприятности с военните и аз си казах:”Президентът на Венецуела ще бъде изритан от поста си за три месеца или задстрелян. Те няма да допуснат да повишава налозите на петролните корпорации!”
Алекс Джоунс: Грег Паласт, тук изскача един проблем. Ти вече го спомена. Те вече са на път да изгребат де що има ценно по света, започват да изгладняват все повече и да обръщат поглед към Щатите. От всички доказателства, които видях, слбедва, че “Енрон” е била една фалшива фасада, чрез която са източвали активи и са прехвърляли ограбеното в други, по стари транснационални корпорации. После пукват празния балон, наречен “Енрон” и налапват в допълнение и пенсионните фондове на служителите си. Сега ден и нощ неуморно ни плашат с тероризъм. “Откажете се от правата си, иначе терористите ще разплачат дете в майка!” Буш изолира Конгреса и някои други, за които се предполага, че се изкачват успешно в йерархията, за да не се получи силно разтърсване на тайното правителство, равно на атомна атака. “Вашингтон пост” вече обяви: “Конгресът не е информиран за наличие на правителство в сянка.” Говорителят на Камарата също не знае нищо. Това ми изглежда като преврат. Ще назовавам нещата с истинските им имена. Не говорим ли ясно и разбрано по този въпрос сега, онези лакоми чудовища ще си свършат пъкленото дело.
Грег Паласт: Силно ме натъжава едно нещо. Пускам тази история в главната официална британска медия. Все още съм в БиБиСи независимо от лорд Уейкхам. Знам, че не ме иска там. Въпреки това работя и в главния всекидневник, равностоен на “Ню Йорк Таймс” тук, и съумяваме да изнесем информацията. Много съжалявам, че тук, в Щатите, се налага да се осланяме на алтернативна преса, алтернативна радиомрежа и прочие от този вид, за да изнесем публично информация от значение. Тази информация трябва да стигне до всеки гражданин на Щатите. В края на краищата, става въпрос за нашето правителство.

Част от методиката за унищожение на националните селски стопанства...
Генетично модифицираните семена, налагани на селските стопани в развиващите се страни, предизвикват глад и социално опустошение.

КАК БЯХА ПОСЕТИ СЕМЕНАТА НА ГЛАДА В ЕТИОПИЯ
от Мишел Шосудовски,
професор по икономика в Университета в Отава
сп. “Екология”, септемврийския брой на 2000 година
Център за изследване на глобализацията, Монтреал
Статията е включена в сайта на Центъра на 10 септември 2001 год.

“Икономическата терапия”, налагана от Международния валутен фонд и Световната банка до голяма степен е отговорна за глада и социалното опустошение в Етиопия и останалите страни в тази част на Африка. Тя тя унищожи селското стопанство и срина под поносимия праг на бедността милиони хора.
С участието на отдели от правителството на Съединените щати тази т.н. “терапия” отвори вратите за присвояване на традиционалните семена и видове, специфични за страната, от биотехнологичните корпорации на Съединените щати, които на втори план тихомълком налагаха разработените от тях генетично-модифицирани семена под маската на помощи.
Нещо повече, възползвайки се от налаганите правила на Световната търговска организация, агро-биотехнологичните трансгранични корпорации успешно манипулираха пазара в тяхна полза, както и да изсмукват допълнителни печалби от селяните. Световната търговска организация осигурява легитимност на хранителните гиганти да унищожават държавните програми за осигуряване на семена, разширени услуги и земеделски кредит за селските стопани, дава им възможност да ограбват земеделските ресурси на страните и, съответно, да предизвикват избухване на периодичен глад.

Кризата
Повече от 8 милиона жители на Етиопия – представляващи 15 % от цялото население на страната – са “заключени” в т.н. “зони на глада”. Надниците в града рухнаха и безработните сезонни земеделски работници и безимотните селяни се сринаха в черната дупка на жестока бедност. Без допълнителни разследвания международните агенции за помощи се съгласяват с твърдението, че климатичните фактори са единствената, неизбежна причина за провала на реколтата и последвалото хуманитарно бедствие. Медийните таблоиди не разкриват, че – независимо от сушата и войната на границите с Еритрея – гладуват и няколко милиона хора в най-цветущите земеделски райони в света. Тяхното страдание не се дължи на недостиг на зърно, но на “свободните пазари” и на “суровите икономически мерки”, предвидени в структрните реформи (Structural Adjustment Programme – SAP), налагани от двойката Международен валутен фонд-Световна банка.
Етиопия произвежда 90 % от храната, нужна на населението й. Но в разгара на гладната криза ФАО (FAO = Food and Agricultural Organization – Организацията за храни и земеделие) изчислява недоимъка от храни през 2000 година на 764,000 метрични тона зърно, което означава 13 кг годишен недостиг на човек. (1)
В Амхара зърнопроизводството за сезона 1999-2000 надвишаваше с 20 % нуждите. Въпреки това 2.8 милиона хора в Амхара (представляващи 17 % от населението на района) бяха затворени в зони на глада и животът им е подложен на сериозен риск, според ФАО. (2)
Излишъкът от зърнени храни в Амхара беше в порядъка от 500,000 тона, а нуждите от помощи - според изчисленията на международната общност -възлизаше на почти 300,000 тона.(3)
Подобен модел преобладаваше и в Оромия, най-населения район на страната. Там 1.6 милиона души бяха поставени в рисковата група, независимо от наличието на повече от 600,000 метрични тона зърно в излишък. (4)
И в двата цитирани района, включващи повече от 25 % от цялото население на страната, недостигът на храна определено не беше причината за глада, бедността и и социалната нищета. Но въпреки това кохортата от международни помощни агенции и институти за научни изследвания на земеделието не предложиха каквито и да било обяснения на това, меко казцано, странно явление.
Обещанията на “свободния пазар”
След продължителна и разрушителна гражданска война през 1991 година в Етиопия идва на власт преходно правителство. Когато про-съветсният режим на полковник Менгисту Хайле Мариам (Mengistu Haile Mariam) беше отстранен, новото правителство прие финансираната от множество дарители Спешна програма за възстановяване и развитие (Emergency Recovery and Reconstruction Project - ERRP). Същинската задача беше осигуряване на изплащането на външния дълг, възлизащ на почти 9 милиарда долара, натрупан по време на управлението на Менгисту. Дълговете на Етиопия към Парижкия клуб от официалните кредитори беше реструктуриран в замяна на съгласие за провеждане на макро-икономически реформи със силно въздействие върху бъдещето на страната. Предписани бяха обикновените дози от познатото горчиво икономическо лекарство на Международния валутен фонд, зад гърба на който надничаха поддържащите го горили, формиращи външната политика на Съединените щати. Притснато от усмирителната риза на дълга и структурните реформи, Преходното правителство на Етиопия (TGE = Transitioal Government of Ethiopia), начело на което стоеше Народният революционен демократичен фронт (Ethiopian People's Revolutionary Democratic Front - EPRDF*), съставен главно от Народния освободителен фронт, се подчини на изискванията за реформи с цел преминаване към икономиката на “свободния пазар”, независимо от марксистките убеждения на лидерите му. Скоро след това Вашингтон прибави Етиопия към Уганда като част от африканското им шоу на “свободния пазар” след края на студената война.
Социалните бюджетни програми бяха успешно разбити под ударите на изискването за структурни реформи (SAP), но военните разходи – частично финансирани от пълноводен поток свежи заеми “за развитие” – бяха учетворени! (5)
Тъй като Вашингтон поддържа и двете страни в граничната война между Етиопия и Еритрея, продажбите на оръжия от Съединените щати се увеличават в едно непрекъснато нарастващо темпо. Плячката се разделя между производителите на оръжия и агро-биотехнологичните трансгранични корпорации. След студената война последните заемат изгодната позиция на доставчици на изключително доходоносни “спешни помощи” за страни във война. В резултат на нарастващите военни разходи на Етиопия - на базата на заеми! - почти половината от експортните приходи се насочват към обслужване на външния дълг на страната.
Международния валутен фонд и Световната банка грижливо разработиха във Вашингтон Рамкова програма (Policy Framework Paper - PFP) за Преходното правителство на Етиопия. Въпросната програма, изброяваща точно промените, които следва да бъдат проведени в страната, беше изпратена за потвърждаващия подпис на Министъра на финасите*. Налагането на режим на строги ограничения фактически уби в зародиш възможностите за следвоенно развитие и изграждане на разрушената инфраструктура на страната. Кредиторите изскваха либерализация на търговията и пълна приватизация на обществените услуги, финансовите институции, държавните земеделски сдтопанства и фабрики. Уволнени бяха държавни служители – например, учители и работещи в сферата на здравеопазването - заплатите бяха замразени, а всички закони, свързани с наемния труд бяха отменени с цел да се осигури зелена улица на държавните предприятия “да се освободят от излишните работници”. Междувременно корупцията се развихри. Държавните активи бяха предложени на търгове и разпродадени на чуждия капитал на смешно ниски цени, а на Прайс Уотърхаус Купър (Price Waterhouse Cooper) беше поверена задачата да координира продажбата на държавната собственост.
Вътре в страната реформите предизвикаха сриване на федералната фискална система. Бюджетните суми за областните власти бяха изрязани и областите бяха оставени на режим на самозадоволяване. Няколко донора поздравиха възторжено “районизирането” като “делегиране на власт от федералното на местните управления”. Бретън Удс институциите знаеха много добре какви ги вършат. Международният валутен фонд признава, че “… капацитетът на районите за осигуряване на ефективна и ефикасна намеса в посока на развитието им варира широко; същото се отнася и за капацитета им за събиране на приходи”. (6)
Разбиване на земеделието
Оформени на базата на реформите, възприети в Кенияа през 1991 г. (вж. 9.1), пазарите за земеделски продукти бяха целенасочено манипулирани в полза на интересите на агро-биотехнологичните трансгранични корпорации. Световната банка изска бързо премахване на ценовия контрол и всички субсидии за селските стопани. Транспортните цени и цените за превоз на товари бяха освободени, което успешно повиши ефективно цените на хранителните продукти в отдалечените райони, засегнати от сушата. На свой ред пазарите за входните земеделски продукти – например, торове, и семена – бяха предадени на частни търговци, включително и на Пайъниър Хай-Бред Интърнашънъл (Pioneer Hi-Bred International), който сключи изключително изгодна сделка с Етиопия Сид Ентърпрайс (Ethiopia Seed Enterprise - ESE), държавен монополист, осигуряващ захранването на селските стопани със семена. (7)
В началото на реформите през 1992 год., на базата на Раздел ІІІ от програмата си, USAID “дари” огромни количества изкуствен тор от Съединените щати “в замяна на реформите в полза на свободния пазар”, заявявайки със смразяваща наглост следното:
“В замяна на на реформи в системата за продажба на зърнени култури… и на премахването на субсидиите за производство на хранителни продукти… ще бъдат предложени различни земеделски стоки. Програмата за реформи е фокусирана върху либерализацията и приватизацията на секторите за производство на торове и транспорт в замяна на финансиране на вноса на торове и товарни камиони… Тези програмни инициативи на предоставят възможност за натиск с цел… определяне насоката на значими (политически) решения… (
Дарените количества изкуствена тор от Съединените щати бяха бързо изразходвани, а междувременно внесените химикали изместиха местните производители. Компании, свързани с бизнеса за внос на изкуствени торове, контролираха и местната продажба на внесените количества на едро чрез търговци на местно ниво като посредници.
От страна на едри стопанства, изградени на търговска база, и от напоявани области (където беше използвани съчетание от изкуствена тор и високодобивни семена) постъпиха сведения за увеличен добив. Общата тенденция обаче беше постигане на по-голяма икономическа и социална поляризация в земеделските райони, известни с по-слабо продуктивни земи, работени главно от бедни селяни. Дори в районите с докладвано увеличение на добива, селските стопани бяха хванати в клопката на търговците на семена и торове.
През 1997 год. базираният в Атланта Картър Център – който активно лансира приложението на биотехнологии в производството на царевица – гордо обяви, че “за първи път в история си Етиопия се превръща в износител на храни.” (9) Жестока ирония е, че именно т.н. “дарители” заповядват унищожението на складовете за резервни количества зърнени култури, предназначени за критични моменти (създадени след гладната криза в периода 1984-1985 години) – и етиопските власти се съгласяват без коментари!
Вместо да попълни запасите на страната от резервни храни за моменти на криза, произведеното зърно беше изнесено, за да се посрещнат задълженията на Етиопия по обслужване на външния й дълг. Изнесен беше почти един милион тона от добива на зърно през 1996 год., количество, което би могло да бъде напълно достатъчно (според изчисленията на ФАО) за посрещане на нуждите на гладуващите по време на кризата през 1999-2000 гг. Горчивата истината е, че същият основен хранителен продукт на етиопския износ (главно царевица) беше внесен отново в страната само няколко месеца по-късно. Световният пазар беше конфискувал зърнените резерви на Етиопия.
В замяна излишъците от производството на генетично модифицирана царевица в Съединените щати (забранена от Европейския съюз!) бяха стоварени в Етиопия под форма на спешна помощ. Съединените щати бяха оккрили удобен механизъм за “препиране на запаси от мръсни – тоест, генетично модифицирани - зърнени култури”.* Агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на Съединените щати не само обезсмислиха износа на Етиопия на стоки за широко потребление, но участваха в доставките на спешни доставки на зърнени храни обратно в Етиопия! По време на гладната криза в Етиопия през 1998-2000, на гигантски търговци на зърнени храни от Съединените щати – например, на Арчър Даниълс Мидлънд (Archer Daniels Midland - ADM) и Каргил Инкорпорейшън (Cargill Inc) - бяха осигурени много изгодни договори за продажба на царевица. (10)
Препиране на излишъците от генетично модифицирани (GM) зърнени храни, произведени в Съединените щати
Разпродаването на зърнените излишъци на Съединените щати в разкъсвани от войни страни също обслужва стремежа към отслабване на местното земеделие. През периода 1998-2000 годин около 500,000 тона царевица и царевични продукти бяха “дарени” от USAID на международните агенции за помощи, включително и на Уърлд Фуд Програм (World Food Programme - WFP), която пък от своя страна сътрудничи тясно с Министреството на земеделието на Съединените щати. Поне 30 % от тези доставки (набавени чрез изгодни договори с агро-бизнес корпорациите в Съединените щати) бяха излишъци от генетично модифицирани зърнени култури. (11)
Резултатно засилен от войната с Еритрея и злощастната съдба на хиляди бежанци от граничнитге райони, притокът на помощи от генетично модифицирани храни замърсява характерните за Етиопия фондове от оригинални семена и видове. И тук пак се спъваме в друга форма на жестока ирония – в същото време именно поради доставките на замърсени храни, хранителните гиганти на Съединените щати си осигуряват постепенно пълен контрол над етиопските банки за семена. Предлагам цитат от южноафриканското списание Биоуоч (Biowatch): “Отношението към Африка е като към боклуджийска кофа на света… Даренията на непроверена храна и семена на африкански страни не е акт на милосърдие, а работещ опит същите да се подмамят в клопката на постоянна зависмост от чужди помощи.” (12)
Нещо повече: част от този вид “помощ” се извършва по силата на програмата “работни храни”. Тази схема предвижда подписване на договори с обеднели и безимотни селяни за работа в границите на т.н. “селски инфраструктурни програми” в замяна на “дарени” зърнени култури от Съединените щати.
Междувременно печалбите на дребните производители на кафе спадат рязко. Докато Пайъниър Хай-Бред се намества в областта на търговията със семена, Каргил Инк. се настанява на пазарите за зърнени храни и кафе посредством дъщерните си етиопски клонове. (12)
Какво се получава? Тъй като повече от 700,000 дребни производители, притежаващи всеки един по-малко от 2 хектара*, произвеждат между 90-95 % от цялото производство на кафе в страната, оттеглянето на държавата по отношение на земеделския кредит в комбинация с ниските цени, на които се купува произведеното кафе от производителя, предизвикват увеличаваща се задлъжнялост и впоследствие обезимотяване, особено в Йист Гойям (East Gojam), най-плодородният район на Етиопия.
Неповторимото биологично разнообразие е превърнато в пазарна стока
Резервите на страната от традиоционални разнообразни семена (ечемик, Еragrostis abyssinica*, леблебия, сорго* и т.н.) бяха присвоени, генетично манипулирани и крайният резултат патентован от агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на Съединените щати: “Вместо компенсация и уважение, етиопците днес са… притискани от чужди компании, “патентовали” техните, местни растителни видове, а сега изискващи заплащане за ползването им” (13) Фондациите, подкрепящи т.н. “конкуретна индустрия за семена” се появиха под покровителството на Международния валутен фонд и Световната банка. (14) Етиопиън Сийд Ентърпрйс (Ethiopian Seed Enterprise - ESE), правителственият монополист за производство на семена, плесна с ръце и се прегърна с Пайъниър Хай-Бред в областта на продажбата на дребно на генетично модифицирани семена (GM seeds) – заедно с хербициди, недопускащи отглеждане на продукция от други семена! В резултат на това търговията със семена се прехвърля от държавата на мрежа от частни предприемачи и “частни стопански инициативи” с финансовата подкрепа и с техническа помощ, осигурявани от Световната банка. Пряката, “неофициална” размяна на семена между селските стопани беше убита и бе заменена по силата на програмата на Световната банка с “официална” пазарноориентирана система, състояща се от “частни производители на семена и продавачи”. (15)
От другща страна Научният институт по земеделие на Етиопия (Ethiopian Agricultural Research Institute - EARI) работи в тясно сътрудничество с Международния център за подобряване качествата на царевицата и пшеницата (International Maize and Wheat Improvement Center - CIMMYT) в разработката на нови хибриди между мексиканските и етиопски видове царевица. (16) Създаден през 40-те години от Пайъниър Хай-Бред Интърнашънъл с подкрепата на фондациите на Форд и Рокфелър, този Международен център за царевицата и пшеницата осъществи удобни, взаимноизгодни отношения с агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на Съединените щати. Заедно с намиращият се в Англия институт “Норман Борлауг” (Norman Borlaug Institute), Международният център за царевицата и пшеницата е едновременно научно-изследователски филиал и рекламна агенция на американските трансгранични корпорациии, свързани с производството на семена. Според Фондацията за земеделски напредък (Rural Advancement Foundation - RAFI) “земеделските производители на Съединените щати вече печелят годишно 150 милиона долара от отглеждане на различни видове ечемик, разработени от етиопски сортове. И никой от Етиопия не изисква от тях дължимото заплащане.”


Последствията от глада
Гладната криза през 1984-85 сериозно заплаши етиопските резерви от местни видове традиционни семена. Като реакция на глада правителството на Дергю (Dergue) приложи програма за запазване на биологичното разнообразие на Етиопия чрез правителствения Център за растителен генетичен ресурс, работещ в сътрудничество със “Семена за оцеляване” (Seeds of Survival - SoS) (1. Тази програма, продължена по времето на преходното правителство, отлично “свързваше усилията местните общности за запазване на растителните видове заедно с подобряване на реколтата от тях с подкрепящите ги правителствени служби” (19). 30,000 селски стопани бяха включени в изградената разширена мрежа от стопанства, създадени бяха множество планове за консервиране на местното растително богатство. През 1998 год. правителството спусна кепенците на “Семена за оцеляване” (SoS) и спря програмата (20).Тези действия на правителство съвпаднаха по време с яростната атака на глада от 1998-2000 години.
Тайната програма предвиждаше евентуална замяна на традиционните растителни видове и сортове, отглеждани в разсадници на селско ниво. Последните осигуряваха повече от 90 % от селските стопани посредством система на размяна на семена от човек на човек. Гладът от 1998-2000 години причини допълнително обедняване на семенните банки на местно ниво: “Зърнените запаси на селските стопани, предвидени за спасение през трудни времена, се стопиха. 30,000 домакинства в областта Галга (Galga) изядоха семената, отделени за посев.” (21) Същият процес течеше и в производството на кафе, където генетичната база на арабското кафе беше заплашена от сриването на изкупните цени и обедняването на дребните производители.
С други думи, чрез глада – до голяма степен продукт на икономическите реформи, наложени от Международния валутен фонд, Световната банка и правителството на Съединените щати в интерес на големите американски корпорации – беше подкопано генетичното растително богатство на Етиопия, от което се възползваха агро-биотехнологичните трансгранични корпоративни акули, главно от Съединените щати. Отслабването на традиционната система за размяна на семена, селските развъдници бяха подменени с генетично модифицирани семена. Продажбата на семена на обеднелите селски стопани беше обединена с програмите за “помощи с храна”. Помощните пакети на WPF и USAID често включваха “дарения” от семена и изкуствени торове, с което подпомагаха нахлуването на агро-биотехнологичните трансгранични корпорации в земеделието на Етиопия. Спешните програми за помощ не са “разрешение”, а причина за глада. Чрез целенасочено създавана зависимост от генетично модифицирани семена, те режисират сцената за нови яростни атаки на бъдещи гладни кризи.
Този разрушителен модел – неизбежно предизвикващ глад – се прилага точно и в други африкански страни. След удара на кризата с изплащането на дълговете в началото на 80-те години, двойката Международен валутен фонд-Световна банка разработи методика за усмъртяване на селската икономика в района с опустошителни резултати. Петнайсет години след последната ужасна гладна криза в Етиопия, покосила живота на почти милион хора, там гладът отново развява черното си знаме. Този път, когато не един, а осем милиона са изправени пред риска от глад и гладна смърт, осведомените и мислещите вече знаят, че климатът е само една допълнителна подробност, а истинските виновници за бедствието са други.

Основни принципи на Тенгрианството

/според волжкия вариант/

За разлика от болшинството религии, създадени от различни основатели и техните последователи, тенгрианството е религия която възниква в дълбоката древност, включваща в себе си ранните религиозни митологии, свързани с отношението на хората към природата, природните явления и космоса-Небето.
Ако се обърнем към природата, и се опитаме да я разберем, ще се убедим че природата и космосът са най-верния предмет за обучение. Предмет който развива логическото мислене и интуицията на древния и съвременен човек.
Докато тенгрианите не се придържат към догмите и религиите (които взимат за основа “единствено” истината на пророците и техните свещенни книги), те самите изключват пътя за прохождане по чужди “дългосрочни” програми.

Какво представлява Тенгрианството:
*Това са нашите корени;
-нашата собствена идея, нашият дух;
-ключ към езика на древните народи;
-биоенергетика, магия, народна медицина;
-екологична програма;
Много тайни и знание ще се открият с “декодирането” на Тенгрианството.

В нашата работа ние ще се позоваваме на книгата на Л.П.Потапов “Алтайский шаманизъм”.
Л.П.Потапов: От древните надписи използвах не само орхонските, но и енисейските, а също така надписи, които бяха открити наскоро на територията на Алтай. Тези каменни паметници доказват че древните степни народи са имали развита писменна литература на свой роден език. Те са писали и на хартия.”Irg Bitig”( книгата с пророчествата) се е съхранила до наши дни и датира от IX-X век. С. Малов издавайки я, правилно я нарича ”съчинение с религиозно съдържание”.
От Китайските хроники е известно, че каган Тапо (572-580) е поощрявал Будизма и се е опитал да го разпространи сред своя народ. Но неговият полководец-съветник Тоньюкук (Тљнге Књк) отхвърлил идеята на кагана, мотивирайки несъгласието си , че будизмът има различно виждане за света, които са крайно несъвместими с тяхната собствена религия, която е приспособена към суровия военнизиран живот на великите степни племена. “Будизмът и Даоизмът дава на хората представа за доброта и слабост, а построяването на храмове ще разруши обичаите на древните степни народи, и Танската династия ще ни унищжи”.
Изказването на Тоньюкука, потвърждава че великите степни племена са имали собствена религия, свидетелства и за разбирането на нейната идеологическа роля в обществено-политическия живот.
Хората от знатните родове на великите степни племена са разбрали връзката на религиозната идеология с икономическия живот, и съзнателно се заели със запазването на тази религия.
Управляващите кагани организирали и оглавявали ежегодни грандиозни молебени Небе – Тенгри . Молебените се организирали на върха на едни и същи планини. На вторият ден от молебена , в низините се организирали състезния и пиршества.
В периода на упадък, раздробяване и разпад на централизираната държава , в древните степни племена се забелязва спад във вярата към Небе-Тенгри. Вече не се устройвали обществени молебени оглавявани от кагани. Молебените продължили предимно на битово семейно ниво.При тези обстоятелства на преден план в духовния живот на хората не били вече божествата на великите степни народи (Тенгри, Йер-Су, Умай), а малките духове на планината, гората и др.
Продължавайки с общата характеристика, аз искам да ви кажа че религията на древните степни племена е жива. Доказано е че тя е просъществувала в продължение на хилядолетия. Вярата в Тангра се е съхранила и тогава, когато по силата на различни обстоятелства, се въвеждаха нови официални религии: Мюсюлманство, Християнство, Будизъм.

Същност на Тенгрианството

Тричленната структура на Вселената се дели на Небесна, Земна и Подземна зони. При древните велики степни племена съединението на тези зони се изразява чрез върховете на планините, които достигат облаците. За Тенгрианите възгледите за природата почиват на основите на древен дуалистически мироглед. (съвременната физика го доказва). Всеки обект или явление в природата има своя причина. Тенгрианите вярвали в единството на двойственоста (ќан иясе).
Вярата в двойника-доминиращата концепция, обясняваща ритуалния механизъм на основния вид култова практика камлани: представата за трите зони на Вселената, внедрявайки идеята за възможен преход на кама от една зона в друга, разработвайки практики за такъв преход.

Тангра
За древните степни племена Тангра се явява като върховно божество, намиращо се в небесната зона на Вселената, което се разпорежда както със съдбите на цели народи, така и с техните управници – каган, хан.

Йер-су
“ Небе-Тенгри, Умай, Йер-су ни дариха с победа. “-древен надпис. “Небе-Тенгри и Йер-су казаха така: “Да не загине великият степен народ, нека да пребъде”
Йер-су дух на земята, който понякога се въплатява в образа на Родината. Молебени в чест на Йер-су се извършват на брега на реки и езера.

Умай
Покровител на децата, и опазва възпроизводството на хората. Също така се явява като дух на огъня. Съгласно вярванията на древните степни племена децата до 3-5 годишна възраст се намират под покровителството на Умай. Детето е длъжно да бъде себе си, тоест то не трябва да се възпитава докато не се появи “кот”, заедно с развитието на речта.

Ерлик
Властелина на подземния свят. При древните степни племена са се запазили материали които представят Ерлик който довежда смъртта при хората и им взима душите. Предопределя времето на живот на всеки Тенгрианин.


Автор: А. ХИСАМ
Превел на български: Краси

из " Поема за Казан"

...............................................

От века българи сме ние,
потомци сме на род велик

надмогнали сме мъки, време
запазили сме своя лик.

И тук на Дунав и на Волга,
край Вардара и при Кавказ,
с кръвта си българска сме горди,
светлик тъй древен грее в нас.

Какво,че време раздели ни,
погивахме в безброй борби
духът нас български крепи ни
и Тангра от високо бди!

На днес културните народи
култура давахме преди,
звездата българска води ги
По пътя им през много дни!

Ще бъдем! Пак ще оцелеем!
Ще надживеем всеки миг!
ще даде Бог да съумеем
да възродим народ велик!

И тук на Дунав и на Волга,
край Вардара и при Кавказ
красиви, горди и свободни

една съдбата е за нас!

Ибрикчии (чаламбааааа)

Обикновено под ибрикчия се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове – ибриците, които са били изработвани от най-различни материали – глина, стъкло и др. По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга (познай как са се казвали) – ибрикчии, които са участвали в ритуала на подмиването – подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи задника на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати. Човекът на върха на импирията, султанът, е имал, не един или двама ибрикчии, а цяла “сюрия”, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ – същински жрец в “храма” на султана. При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА.
Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и аналния сфинктер, на помощ идва свитата от ибрикчии начело с главния। Двама от помощниците на главния ибрикчия поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: “Хайде, малко остана, Ваше Величество” или “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине...”. През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н. След като главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС. Особено внимание се отделя на гънките. След това главния ибрикчия старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) задника на господаря си. Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният ибрикчия взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на половия си член, главният ибрикчия я “втрива” в аналния сфинктер на султана, викайки с цяло гърло “ЧАЛАМБАААААААААААА”. След това, докато помощниците му обличат султана, главният ибрикчия анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство.
Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни ибрикчии са избирали главно еничари (вероятно от български произход), но доколко това е вярно не може да се каже...

ГОЛЕМИЯТ ЗАГОВОР

Посвещава се на Конституционният съд, който не може да отреже клона на който седи.

Комунистите никога и никъде не са печелили свободни и демократични избори. Още при Сталин КГБ разработва методика за фалшификацията им и я прилага с различен успех в окупираните страни от Източна Европа след, Втората световна война. Единственият й провал е в Унгария през 1947 г., когато комунистите загубиха изборите въпреки фалшификациите. Тогава, КГБ я доусъвършенства и тя задейства ефикасно. В България тази методика помогна на комунистите да "спечелят" изборите в края на 1946г. и да направят "свое" Велико Народно Събрание. Тя им помогна и в изборите на 10 юни 1990г., а имам основания да твърдя и на 13 октомври 1991г. Но нека авторите и извършителите на фалшификациите да не се успокояват. "Активното мероприятие" -- "избори за ВНС 90-та" се провали с гръм и трясък. Чрез Интернет всички факти, събития и най-вече ИМЕНА ще станат достояние на хиляди хора.
"НЕ Е ВАЖНО КОЛКО И КАК СА ГЛАСУВАЛИ, ВАЖНОТО Е КОЙ, БРОИ ГЛАСОВЕТЕ." Йосиф Висарионович Сталин
Спомняте ли си двестахилядния митинг през Народното събрание на 14 декември 1989г.? Комунистическият парламент тогава излъга хората, че ще отмени от конституцията прословутия член за ръководната роля на БКП. Това за малко не предизвика гражданска война. Желю Желев и Петко Симеонов върнаха хората по домовете им, защото промените трябвало да се правят при СПАЗВАНЕ НА ЗАКОННОСТТА! А буквата на закона изискваше едномесечен срок за промяна на конституцията. ( На 14 януари 1990г. конституционната поправка беше направена.) Точно по време на тези критични събития Петър Младенов произнесе прословутата фраза: "Най- добре е танковете да дойдат". И така забележете, че управляващи и опозиция поставиха на карта съдбата на страната, за да спазят буквата на една комунистическа конституция със съмнителна легитимност! Отлично, би казал западният наблюдател, това е правова държава! Но спазван ли беше духа на закона, да не говорим за буквата след това? Фактите говорят сами. С Указ №4 от 10 април 1990г. на президента Младенов е назначена Централната избирателна комисия (ЦИК). Това е последната дата, за да се спази срокът от 60 дни преди изборите изискван от чл. 27 на Закона за избиране на Велико Народно Събрание. Да, ама не! Указът е публикуван на 13 април 1990г. в "Държавен вестник" в бр.30. Съгласно с чл 41, ал 1 от Закона за нормативните актове, датата на публикуване е дата на влизане в сила на даден нормативен акт. Следователно ЦИК получава легитимност 57 дена преди изборите, което вече е грубо нарушение на чл 27 от Закона за избиране на ВНС. Това не е всичко. С указ № 24/15 май 1990г. ("ДВ", бр.40/18 май1990г.) президентът Младенов ПРАВИ ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ЦИК 23 дена преди изборите! (ново и драстично нарушение на чл.27 от ЗИВНС.) В крайна сметка ЦИК придобива следния състав:1.проф Живко Сталев - председател.2.Живко Живков - заместник-председател3. Иван Ефремов - заместник-председател4. Димитър Попов - секретарЧленове:
1. Алексей Рафаилов-общественик2. Георги Мутафчиев-общественик 3. Любен Стефанов - общественик4. Вера Мутафчиева-писател5. Димитър Боев-икономист6. проф. Стефан Стойчев - юрист7. Емилия Друмева - юрист8. Иван Войводов-юрист9. Лидия Манчева - юрист10.Мартин Гунев - юрист11.Илия Крумов Ризов-юрист12.доц. Теодор Чипев- юрист13. Александър Иванов Караминков-юрист14.Алексей Иванов Подлесни-юрист15.проф.Живко Миланов - юрист16.Иван Викторов-юрист17.Йордан Георгиев Соколов-юрист18.Соломон Розанис-съдия във Върховния съд19.Живан Димитров-съдия във Върховния съд.20.Божидар Колев-съдия във Върховния съд.
От ръководството на ЦИК всички са юристи, Иван Ефремов е и член на Върховния съд, а Димитър Попов-председател на Софийския градски съд. Или 19 юристи от 24 членове. Тоест комисията в никакъв случай не е некомпетентна в правно отношение. Същата тази толкова компетентна комисия най-после на 6 юни 1990г. публикува в "Държавен вестник" методиката за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система. Но забележете, тя НЕ Е ПОДПИСАНА ОТ НИКОЙ! ("ДВ" бр.46/8 юни 1990г.) Нито един юрист не се е сетил, че съгласно чл. 34, ал.1 т.4 от Закона за нормативните актове е трябвало да бъде подписана от председателя проф.Сталев! Следва най-интересното - в нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Закона за избиране на ВНС и чл. 37, ал.1 от Закона за нрмативните актове, ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТ ИЗОБЩО НЕ СА ПУБЛИКУВАНИ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК"!!! Само тези три нарушения са достатъчни, за да се каже, че изобщо не е имало, нито избори, нито Велико Народно Събрание, нито пък легитимни законодателни актове. Великият парламент в правен смисъл просто не съществува! Но това е само началото. Голямо значение има и въпросът как са насрочени изборите и от кого. Указ № 1 с който те са определени за 10 юни 1990г., и Указ № 2, с който е обнародван Законът за избиране на Велико Народно Събрание, са публикувани в "Държавен вестник", в бр. 28 от 6 април 1990г., и са подписани от Петър Младенов, забележете като ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА! Той издава указите на основание на чл.92, т.2 и т.8 от поправената вече конституция, считайки, че поправките вече са в сила. Ето куриоз - Указ № 3, с който са обнародвани Законът за изменение и допълнение на конституцията на НРБ и Решението за избиране на Петър Младенов за президент (пост създаден с поправките в конституцията) са обнародвани в "Държавен вестник", бр.29 от 10 април 1990г. Тоест Младенов се мисли за президент четири дена по-рано отколкото трябва. Освен това Указ № 3 е издаден на основание чл. 82 т.8 от конституцията. Коя конституция, г-н Младенов, старата или поправената? Защото и в старата и в поправената конституции чл. 82 не дава таква права, да не говорим, че няма и т.8. Освен това Младенов пак подписва указа като президент! А всъщност той не е такъв.! Защо, ще попита някой. Защото в чл. 143 ал. 4 на Живковата конституция е казано изрично: "...законът за изменяване на действащата конституция влиза в сила ОТ ДЕНЯ НА ОБНАРОДВАНЕТО ИМ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" (курсивът мой А.Д.). Обаче както видяхме по-горе, приетите от Народното събрание на 3 април поправки в конституцията са обнародвани в "ДВ" бр. 29 от 10 април. Следователно до 9 април 1990г. е в сила старата конституция, по силата на която има Държавен съвет, Петър Младенов е негов председател и като такъв обнародва закони и насрочва избори ПО СТАРАТА КОНСТИТУЦИЯ! Вместо това, той се самообявява за президент на 6 април, приписва си несъществуващи права и публикува неправомерно Законът за избиране на ВНС, Законът за изменение на Конституцията, Решението на парламента за избор на президент, насрочва избори за 10 юни, публикува Законът за политическите партии и върши куп други поразии. Излишно е да казвам, че всичко това е НЕЗАКОННО! Но идва и най-големият гаф. Самият Петър Младенов е избран от парламента за президент също незаконно! Защото поправките в конституцията, създаващи постовете президент и вицепрезидент, влизат в сила на 10 април! След тази дата Народното събрание е трябвало да ги избира! А то избира Младенов за президент на 3 април - 8 дена, преди да има избощо такъв пост. Следва, че Петър Младенов никога не е бил ЛЕГИТИМЕН ПРЕЗИДЕНТ! Нещо повече - след 10 април, той вече не е и председател на Държавния съвет, защото този орган е ликвидиран. Или казано по-просто след 10 април 1990г. Петър Младенов е господин никой! Или той е бил толкова президент, колкото и аз, пишещия тези редове!Лъжепрезидентът и действията му от 10 април нататък нямат правна сила. Следователно незаконни са указите му, с които той обнародва Закона за избиране на ВНС, насрочването на изборите, закона за политическите партии и назначаването на Централната избирателна комисия.Е, ясно е, че при това положение ЦИК също е нелегитимна, а актовете й незаконни. В частност споменатата вече методика за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система, която беше публикувана в "ДВ", бр. 46/ 8 юни, неподписана от проф. Сталев! За да е още по-заплетено положението, ще спомена, че грешките, които прави Младенов в Указ № 3 (позоваването на неточен член от неясно коя конституция и подписването му като президент) споменато в началото, пък поставят въпроса дали поправките в конституцията изобщо влизат в сила. Ако се приеме тази теза (че не влизат в сила), тогава пак Младенов е самозванец, защото се представя за нещо, което в действителност не е (президент). От друга страна тогава просто няма Велико Народно Събрание, тъй като не е регламентирано в Живковата конституция. Бих искал да видя "компетентните" червени и сини юристи как ще обяснят този юридически идиотизъм?Малко са горецитираните нарушения, но Народното Събрание прави още едно. Да зададем вече въпроса, ЗАЩО ПАРЛАМЕНТА НЕ ИЗБРА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ съгласно с чл 94, ал 1 от поправената конституция? Отговорът е ясен, защото той щеше да наследи Младенов при оставката му. Например, какво пречеше на комунистите заедно с Младенов да изберат генерал Атанас Семерджиев за вицепрезидент? Нищо не им пречеше, но нямаха интерес той да стане президент при отдавна подготвяната от тях оставка на Младенов. Семерджиев беше подготвян за вицепрезидент, а за президентския пост е бил определен точно най-подходящия за комунистите човек. Марксист, "дисидент", "водач на опозицията"... И ето сценария: На 14 декември 1989г. видеокасетата на Евгени Михайлов запечатва думите на Младенов: "Най-добре е танковете да дойдат".И този компромат е подготвен за свалянето на Младенов и е пазен грижливо. Следва втори ход - на 3 април не е избран вицепрезидент. Между двата тура на изборите за ВНС - 10-17 юни записът е излъчен по телевизията. Междувременно напрежението поради фалшификацията на изборите нараства в посока на "НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ". Президентът "танкист" става прицел на възмущението на студентите и интелигенцията и всъщност народното недоволство е насочено към фалшива мишена. Вниманието се отклонява в посока към исканата президентска оставка и изборните фалшификации са забравени. Оставката му се посреща със задовоство и изиграва ролята на отворен предпазен клапан. Няма вицепрезидент, който да го замести, а и постът президент е вакантен. Той вече може да бъде предложен на верния проверен другар, "водач на опозицията" Желю Желев. Следва изборен фарс в парламента, в който комунистическото мнозинство избира за президент- водача на опозицията??! Съгласно договорките президентът пък предлага за вицепрезидент и практически ръководител на спецслужбите генерал Атанас Семерджиев- бивш началник на Генералния щаб и министър на вътрешните работи.! Всичко е наред за пред света, комунизмът си отива! Но срещу какво е направена сделката? Както казваше един филмов герой: "За да получиш, трябва първо да дадеш." За да станеш президент трябва първо ... да признаеш резултатите от фалшифицираните избори... Сега малко телевизионни спомени.Ясно каза Желев на огромния 350 000 - ден митинг пред НДК на 11 юни, че изборите започнаха с измама и завършиха с фалшификации. СДС няма да ги признае. (Американските наблюдатели дори му обещават външна подкрепа за анулирането им и провеждането на нови избори.) Следват обаче няколко негови срещи с представители на БСП. И хоп, на 14 юни на пресконференцията на СДС той призна изборите.
Спомняте ли си как беше освиркан от хората на митинга, когато им каза, че изборните резултати били победа за СДС? А честни, свободни и законни ли бяха изборите? Те просто бяха фалшифицирани с 500 000 гласа фантоми। Толкова много се писа по този въпрос, че той е вече напълно изяснен। Просто в ЦИК при изчисляването на изборните резултати са добавени червени гласове фантоми там, където са печелили сините। Второ, в компютрите, не са били вкарани данни от протоколи, в които СДС, печели, а вместо тях по два и три пъти са зареждани данни от едни и същи протоколи, в които червените печелят. Трето райони, в които СДС печели, са били разпокъсвани при изчисленията, между съседни червени райони. Четвърто гласове на "извънпарламентарните партии" са прехвърляни към червената сметка. Пето, смесвани са при изчисленията резултати от мажоритарната и пропорционалната система, в полза на БСП естествено. Шесто, в компютрите са вкарвани данни от фалшиви протоколи. И така нататък . "Елементарно Уотсън!" А някои си мислеха, че фалшификациите са направени хитро и финно. Нищо подобно, те са нагли, очевадни и просташки, като всичко правено някога от комунистите. Но нали не е луд оня, който изяжда зелника, а този, който му го дава? Та къде бяха ръководителите, наблюдателите и експертите на СДС? Къде бяха техните хора в ЦИК?Знае се къде - на 11 юни в 16.45 часа експертите на СДС в ЦИК - Ат. Орачев, и В. Стамов протестират срещу вкарването на неверни данни в компютрите. В резултат те просто са изхвърлени по лично нареждане на господата Сталев и Попов! А на 14 юни (когато Желю призна изборите) са изгонени от ЦИК и хората от екипа на СДС за ръчно преброяване. Обаче за сметка на това "седесарката" - експертка, юристка - член на ЦИК Лидия Манчева не беше изгонена. Тя остана до края и смело подписваше всички и всякакви документи, макар и съмнителни. Знам, че някои наивници ще възразят - нали хиляди хора пратиха във вестник "Демокрация" данни за фалшификациите? Да но директорът на вестника Петко Симеонов да е публикувал нещо от тях? Главният шеф на вестника пускаше материали от сорта, че пред някоя секция циганка играела кючек и пеела "Само БСП, само БСП" и други подобни дивотии. Други наивници пращаха копия от секционни протоколи за паралелно преброяване в Централния изборен клуб на СДС. Също и доклади на наблюдатели на СДС по секции. Даже документални доказателства за нарушения на закона за изборите. До едно време всички тези документи бяха там. Бяха, защото после изчезнаха и никой нито ги видя, нито ги чу повече. Е, а кой беше председател на Централния изборен клуб на СДС? Познахте, разбира се, че Петко Симеонов! Заместник - Еленко Божков. Имаха и шофьор В.Креснички - отказал се от престижен пост в "Подкрепа", за да стане шофьор при Петко Симеонов. Та тоя шофьор получил важни документи от секретаря на ЦИК - Димитър Попов. Къде ли са сега? Все пак тия са жалки играчи. Но какво да кажем, за господата от ЦИК Сталев, Гунев, и Попов, които ЗАГУБИХА ОРИГИНАЛНАТА КОМПЮТЪРНА ДИСКЕТА С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ??! Тя така и не стигна до Мандатната комисия на ВНС. Почти никой не знае, къде е тя в момента. Почти, защото г-н Сталев казва, "Не мога да кажа, с положителност дали не сме предали дискетата на президента, заедно с доклада на ЦИК, който направихме"??! Та, така значи, предали я точно на когото трябва - президента Желю Желев!Обаче, знаете ли какво стана с членовете на ЦИК след изборите? Ами нищо особено. Синът на проф. Сталев отиде посланник в Германия. И досега си е посланик, макар и в Турция॥ Важният секретар на ЦИК, който на практика ръководеше работата на комисията - Димитър Попов стана министър-председател. Мартин Гунев - внимание - ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! Соломон Розанис и Иван Ефремов бяха повишени - съответно като председатели на І и ІІ гражданско отделение на ВЪРХОВНИЯ СЪД! Отделно от тях - Йордан Соколов също не остана на сухо - всички знаем какъв стана! По-дребните риби също получиха награди - Желю стана президент (държавен глава). Кой казваше, че рибата се вмирисвала откъм главата? Петко Симеонов получи Солунската митница, пардон Агенцията за чуждестранна помощ. Като неин директор спонсорираше президентския вестник "1000 дни". Благороден човек- с чужда пита помен прави. Всички получиха възнаграждения според количеството и качеството на положения труд. Другите ръководители на СДС, признали изборите, пък станаха кой депутат, кой министър, кой кмет, келепир има в тая работа, не е шега. Имаше десетина глупаци от Изборния клуб на СДС, които в документ писаха, че изборите са фалшифицирани и те не ги признават. И те получиха подарък - изгониха ги от работа. Познайте от кого? А сега да разшифроваме понятието ЦИК. Харесва ли Ви Център за Измами и Корупция? То май е най-точно и достоверно. Рискува ли някой да попита дали Мандатната комисия към ВНС направи проверка изборите? Охо, и още каква! това е най-сладката тема! Съгласно с чл. 31 ал 1 т. 5 и 6 от Закона за избиране на ВНС след изборите ЦИК трябваше да публикува резултатите в "Държавен вестник"(което, така и не направи) и да предаде всички документи на Мандатната комисия към ВНС, включително компютърната дискета (която пък загуби, или предаде на президента Желев, което е същото). Освен това документите - около 130 000 листа, са предадени с протокол събран на един лист. На този лист са събрани и подписите на предаващите и приемащите. Ако най-дребният магазинер си позволи така да предаде стоката на своя наследник, ще му се наложи дълго да полежи на дървен нар. А ЦИК така предава, (не салам и кашкавал), а документи от които зависи съдбата на България, казано съвсем делово и без никаква патетика. След това вече ЦИК не носи отговорност и всичко е в ръцете на Мандатната комисия. (И все пак ЦИК в този случай има "протокол", а когато се предали дискетата на президента няма и такъв). Сега да видим какво представлява Мандатната комисия. Чл. 78 ал. 1 и 2 от Закона за избиране на ВНС, изисква всички жалби, сигнали и доказателства за нарушения на закона по време на изборите да се предават на ВНС. Мандатната комисия ги проучва и се произнася по тях. Чл. 74 от Живковата конституция постановява, че Народното събрание само решава, дали изборите са законни. Въз основа на това в приетия на 4.ХІІ.1990г. Правилник за организацията и дейността на ВНС ("ДВ" бр. 102 от 21 декември 1990г.) има цяла глава V - "Проверка на законността на изборите". В общи линии в нея се казва., че след като провери изборните документи на ЦИК и сигналите и жалбите, комисията за проверкана изборите (Мандатната комисия) внася доклада си в пленарно заседание. На него ВНС приема решение относно законността на изборите. Чл. 41 от Правилника задължава комисията да провери дали при изборите не са нарушени Конституцията, избирателния или другите закони. Но обърнете внимание - чл. 38 ал. 1 казва, че ВНС избира Мандатна комисия, съставът й се определя от ВНС.(чл.38 ал 2) А чл. 39 ал. 1 заковава: "Единствено ВНС се произнася по законността на изборите". Глава V в целия си текст говори само за касиране на отделни депутати, избрани в нарушение на законите. Но възможността самите избори да се касират поради фалшификация отсъствува!А сега да разработим теоретичен модел на изборите. После както казваше Владимир Илич, ще го проверим в практиката. В държавата Х властта се държи здраво от мафията У. В нейни ръце са - правителство, съдебна система, армия, полиция, ДС, телевизия, радио, печат, местна администрация, "Паспортна служба", ЕСГРАОН, изчислителни центрове, Централната и местните избирателни комисии, както и послушна опозиция, чийто водач е готов да признае фалшифицирани избори, ако го направят президент. Тази мафия организира "свободни, демократични, многопартийни, честни и почтени избори" Фалшифицира ги по-най-безцеремонен начин и вкарва във ВНС колкото и каквито депутати си иска- примерно 255 свои и 145 опозиционни. Това ВНС си избира Мандатна комисия, която ще "провери" законността на изборите. Естествено съставът й ще е на пропорционален принцип - примерно от 50 души само 35 ще са мафиоти и 15 "опозиция". Тази комисия с обикновено болшинство гласува, че изборите са честни и законни, разбира се след като е направила "проверка". Внася доклада си в Парламента и той с гласуване си го приема. Изборите са законни - е решено с 255 гласа "За" и 145 "Против". Болшинство, какво да се прави. Това е то демокрацията. За да не е съвсем скучно, може да се каже, опозиционният депутат Стоян Ганев е избран незаконно и да станат дебати в залата. (всъщност незаконно е избран депутатът от Пловдив Иван Костов, но за него не става дума тогава в залата. Той е необходим на заговорниците по-нататък за да стане премиер. През периода 1995 - 1999г. бях кмет на Пловдивския район "Южен" откъдето пет години по-рано мажоритарно беше избран за депутат Иван Костов и попаднах на интересни документи, но по тях ще пиша отделен материал. А.Д.) Така приключва проверката на Мандатната комисия във ВНС, пък после нека ония наивници Михаил Константинов и Николай Вълчанов си пишат колкото си искат за 500 000 фантома. Кучетата си лаят, керванът си върви. Това е теорията. Обаче сега ще я проверим в практиката. На 10 юли 1990г. ВНС се конституира. Още на 20 юли приема обръщение, с което успокоява протестиращите, че данните за нарушения при изборите ще се обсъждат в комисиите и пленарната зала ("ДВ" бр. 60 от 27 юли 1990г.) С решение № 19 от 26 юли 1990г. ("ДВ" бр. 62 от 3 август 1990г.) ВНС избира Мандатна комисия. ( виж теорията) председател - митрополит Панкратий. членове само някои по - известни и интересни имена - Петър Корнажев, Еленко Божков, Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Стелиян Стойчев. Тези са от "нашите". От "другите" има имена като Александър Стамболийски, Димитър Димитров, Красимир Премянов, Кирил Желев. От "другите","наши" са Александър Джеров, Борис Спиров, Александър Праматарски. А от "нашите", "други" са Любомир Иванов, Огнян Мишев и Любен Гоцев. И т.н. (сравни с теорията). Ако ти скъпи читателю си се объркал, кои са "нашите", и кои "другите", мога да те успокоя, че и аз съм объркан. Още не мога да разбера, кой какъв е бил в Мандатната комисия. Затова предлагам да се ориентираме по библейското "По плодовете им ще ги познаете" и да продължим напред. В правилника на ВНС беше казано, че докладът на мандатната комисия се внася най-късно на втората сесия на парламента. но в демократичните държави, това е в рамките на един месец., защото докато не се установи, че изборите са законни, парламентът не е легитимен. (Друг е въпросът, че в нормалните демокрации има и специализирани органи като Конституционни съдилища или други, които контролират изборите. Защото няма логика парламентът да се самоконтролира.) Следователно, той не може да законодателствува,, камо ли да приема конституция и да избира президент, правителство и главен прокурор. Но ето минава цяла година и до 10 юни 1991г Мандатната комисия мълчи, ВНС си работи и всичко е мирно и тихо. Митрополит Панкратий си подава оставката като председател на комисията, после става малко караница около Стоян Ганев и пак затишие. И изведнъж бомба! Във вестник "Демокрация" се появяват с поредица статии досадниците Михаил Константинов и Николай Вълчанов и изкарват 500 000 фантома. ВНС пришпорва приемането на конституцията. Цяло тримесечие - от юни до септември напрежението расте. Заформя се "горещо политическо лято". Митинги, протести, гладни стачки, 39-те депутати - останалото помним. Но забележете 39-те нямаха нищо общо с исканията на горепосочените автори за проверка на изборите. Цялата кампания на депутатите напуснали парламента се градеше на исканията за нови избори, разпускане на ВНС и неприемане на конституцията, НО НЕ ЗАЩОТО ИЗБОРИТЕ СА ФАЛШИФИЦИРАНИ", а защото не трябвало комунистически парламент да приема конституция. Не зная дали в онези горещи дни юлски дни хората са осъзнавали голямото разминаване между уличните протести срещу Дертлиловската конституция и вестникарската атака срещу незаконността на изборите и парламента. А какво би станало, ако депутатите напуснеха парламента и поведяха борба докрай за разкриване на фалшификациите и беззаконията на изборите? Ами ако бяха поискали и международна подкрепа? Колко хора щяха да сменят удобните кресла с "дървени нарове"? Но да си припомним - Попов - премиер, Гунев- главен прокурор, Желев - президент. Отново атаката срещу фалшифицираните избори бе пратена в глух коловоз - този на исканията на 39-те за разпускане на ВНС и нови избори. А, че по този начин се прикриват фалшификациите, остава удобна за комунистите конституция и удобно правителство? За втори път българският народ беше излъган. През лятото на 1990г протестите бяха спрени с подхвърлената им оставка на президента Младенов. През лятото на 1991г. протестите бяха спрени с подхвърленото разпускане на ВНС и насрочването на новите избори. За трети път след 14 декември 1989г. кризата и неизбежното смъкване на комунистите от властта беше предотвратено, не без любезното съдействие на президента Желев. Първия път той върна протестиращите по къщите, втория - призна фалшифицираните избори, а третия път призна нелегитимната комунистическа конституция. Затова с пълно право историята ще го нарече национален предател."Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения"Исайя 10:1 Така през лятото на 1991г. паралелно и независимо една от друга се развиваха четири акции. ВНС със "Стахановски" темпове, приемаше Дертлиловската конституция, 39-те провеждаха гладна стачка, за разпускане на парламента и насрочване на нови избори. Константинов, Вълчанов, Цветков, Топлийски и други, честни, но наивни хора разобличаваха фалшификациите във вестник "Демокрация" (заради което главния му редактор Волен Сидеров впоследствие беше уволнен от поста си). Филип Димитров с група експерти се опитваше в парламента да се добере до изборните документи на Мандатната комисия. Той с писмо № 895 на 27 май 1991г. поиска достъп до протоколите от изборите 1990г. Експертите на СДС бяха размотавани три месеца от Бюрото на ВНС, ръководството на Мандатната комисия и ЦИК. Само за сведение заместник - председателите на Мандатната комисия бяха трима - съответно от БСП, СДС и БЗНС. Имената - Димитър Димитров, Александър Стамболийски и Петър Корнажев от СДС. Секретарят на комисията, добре известният и от следващия парламент Кирил Желев. Техническите сътрудници на Мандатната комисия бяха така подбрани, че да изпълняват само указанията на Кирил Желев и на никой друг. Една от тях Бойка Щерева, на принципа, "Царят дава, пъдарят не дава", мотаеше експертите, въпреки, че имаха съгласието на председателя на комисията. Останалите действуващи лица в този фарс бяха Гиньо Ганев, митрополит Панкратий, ЦИК-аджийката Емилия Друмева и др. Със съвместни усилия, всички те в крайна сметка не допуснаха експертите на СДС до документите. Мойсеевият ковчег със завета, едва ли се е охранявал толкова строго. Това поведение на червените и розовите е обяснимо. Но как да обясним поведението на Българското сдружение за честни избори? Неговият секретар Мирослав Севлиевски също отказа достъп на експерти от СДС до документите, с които разполагаше тази съмнителна организация. БСЧИГП възникна като общонационална структура буквално за броени дни, разполагаше с много пари, кой знае откъде, в нея влязоха твърде интересни хора. По чии сили е била тази мащабна операция, можем и сами да се досетим. Още повече, че БСЧИГП също призна изборите за законни и честни! Междувременно отчаяни до крайност, членовете на НКС на СДС на 25 юли 1991г. се обърнаха за съдействие и помощ към Европейския парламент и Съвета на Европа с искане да им се осигури достъп до изборните документи??! Това нямаше ефект. В крайна сметка СДС се примири и тръгна към избори, което беше груба грешка. Донякъде полууспехът на 39-те беше виновен за това. Конституцията беше приета, но ВНС се разпусна. Референдум за конституцията не беше насрочен, а това беше залегнало в споразуменията между СДС и БСП от кръглата маса. (Всъщност ВНС насрочи и веднага след това отмени референдум за монархия или република.) 39-те се върнаха в парламента, обаче не положиха клетва пред Дертлиловското недоносче. Като сметнаха насрочването на избори, за голям свой успех, те забравиха всичко друго и се втурнаха да ги печелят. Напразно умните хора в СДС настояваха да не се правят никакви нови избори, докато не се разкрият механизмите на фалшификациите на старите избори, докато не се накажат престъпниците, и не се подсигурят условия за провеждане на действително честни избори. Никой вече не ги слушаше. ВНС натрапи удобен за комунистите избирателен закон. И това не стресна 39-те. С една дума те се съгласиха да играят по правилата на противника, по старата система и при старите структури. Глупашка самонадеяност ли беше това, или престъпно нехайство, или нещо друго? В крайна сметка надделя линията на 39-те. Тя се наложи над останалите и ги увлече в избори, които не можеха да бъдат спечелени. Филип Димитров и експертите престанаха да търсят изборните документи и се включиха в кампанията. Групата около Константинов и Вълчанов също спря да пише за фалшификациите и се ориентира да дава съвети и препоръки за новите избори. Всички бяха увлечени в безумното препускане "избори 91-ва", което завърши съвсем закономерно с нова катастрофа.А сега да се върнем малко назад, в горещите юлски дни, където бяхме оставили парламента да си приема конституцията. Когато 39-те го напуснаха на 14 май, групата ренегати и колаборационисти около Дертлиев останаха, за да му придадат легитимност и представителност. Тази операция е била подготвяна много отдавна. Доказателствата - всички останали в парламента бяха все на избираеми места в бюлетините или поставени, като кандидати в изключително сини райони, за които нямаше съмнение, че ще бъдат избрани. Примерно Петко Симеонов беше водач на листа в Пловдив, Стефан Стоянов - втори в списъка след Желю Желев в София и т.н. А кой кандидат, къде да бъде поставен определяха Петко Симеонов, Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев. Изводът е ясен.Когато се появиха статиите за изборните фалшификации, ВНС ускори работата по конституцията. За да не си помисли някой, че и Мандатната комисия е ускорила работата си и най-после е представила доклада си за законността на изборите, ще избързам да кажа, че няма такова нещо. Само членът й Румен Воденичаров от свое име призна изборите, ръкопляскаха му и с това се приключи. Между другото той беше избран като мажоритарен кандидат на СДС в синя София (виж по-горе). Така приемайки конституцията, ВНС не беше изяснило своята легитимност - случай безпрецедентен в световната история. (Всъщност за да бъда съвсем точен, през март 1991г. ВНС према едно решение, че изборите от 10 юни 1990г. са законни и честни. Втората точка на решението опровергава първата, но това е практика в законодателната система на България. По смешното е, че президентът Желев обнародва това решение със свой Указ в бр. 25 на "Държавен вестник" от 19 март 1991г. като се базира на чл 84 т. 1 от Живковата конституция. Отваряме я и четем: "Приетите от от Народното събрание закони, решения, декларации и обръщения се обнародват от Държавния съвет в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им." Разбира се към датата на издаване на този Указ вече е станала цяла година откакто няма Държавен съвет. С някаква необяснима носталгия обаче президентът Желев, препраща към него. Не знам за какво е получавал пари тогавашният му правен съветник, но този Указ е нищожен. Защото при поправките на Живковата конституция, изрично е казано, че функциите на Държавния съвет се прехвърлят към Народното събрание, ако изрично не са предоставени на президента. А тъй като обнародването на актовете на Парламента изрично се дава като право само на президента с чл. 92 т.8 то е следвало това да бъде основанието за въпросния Указ. В сегашния случай решението на ВНС за признаване на резултатите от изборите е невалидно.) В това време президентът Желев беше насила замъкнат пред палатките на 39-те, където Блага Димитрова, го и целуна. Как горчиво съжаляваше той тогава за тази случка! Защото така излезе, че той подкрепя стачкуващите и гладуващи депутати. А ако си припомним едно от многобройните интервюта на абонирания за телевизионни изяви Нарцис - кметчето на София - Сашко Каракачанов, Желев е подкрепял колаборационистите. Според обидения Сашко - президентът всекидневно стигал до самоунижение с молбите си към дертлиевци да останат в парламента и да приемат така мечтаната от него републиканска конституция. При положение, че хората около парламента ги биеха на влизане и излизане от него! "А после отиде да се целува с 39-те" - приключи възмутено обиденото Каракачанче. (отварям скоба, прочетете бр. 2 от февруари 1992г на вестник "Истина". Там Иван Петков Търпанов описва безчинствата на кадесарския палач - убиеца генерал Панайот Каракачанов непосредствено след 9.ІХ.1944г. А Сашко Каракачанов му е син и не го криеше.) Докато 39-те гладуваха Дертлиловците се потяха във ВНС над конституцията. Не за друго, а защото кворумът постоянно падаше. Когато напуснаха 39-те, а малко след тях ДПС и БЗНС"Никола Петков" общо 80 депутати се оказаха извън парламента. Останалите 320 биха имали кворум, ако не бяха кой посланник, кой-зам.-министър, кой кмет на София, кой кръшнал по лични работи., кой директор на Солунската митница-АЧП. Вместо със законния кворум от 201 души се работеше със 150-180 души. Останалите си бяха дали картите на колеги да гласуват вместо тях. (това се прави и досега). Да си припомним телевизионните кадри в които депутатите Ходжов и Георги Аврамов гласуваха съответно с по две и четири карти. Помним и скандала с радиото, което "имало нахалството да брои" и да обяви на всеослушание как 150 депутати гласуват, а на таблото се изписват 254 гласа!!! Тогава ВНС започна репресии над електронните медии, защото си "позволили да контролират парламента"!!? Да оставим настрана моралните аспекти на депутатската измама.( В Полша двама депутати бяха осъдени на затвор за гласуване с чужди карти.) Но без кворум от правна гледна точка, ВНС не може да заседава, камо ли да приема конституция!!? Защото това е грандиозно престъпление! Не стига, че е избран с фалшификации, не стига, че Мандатната комисия не е направила доклад, не стига, че няма решение на ВНС относно законността на изборите, но това да се приема конституция без кворум е върхът на нахалството. Защото това е държавна измяна, или по-точно държавен преврат. Около подписването на конституцията също има какво да се каже. Чл. 129 ал. 1 от Правилника на ВНС ("ДВ" бр.102 от 21 декември 1990г.) гласи: Статутът на народния представител е несъвместим с изпълняването на друга платена длъжност, освен ако е избран в правителството." Следователно кметчето на София Каракачанов, директорът на Агенцията за чуждестранна помощ - Петко Симеонов, посланничката в Белгия Леа Коен и редица други просто не са имали право да бъдат депутати! Ами ако прибавим и другите на платени вестникарски и партийни длъжности, като Стефан Продев например и др. ще излезе, от цялото ВНС са имали право да гласуват само стотина души. Този проблем неслучайно е подминаван, защото е много сладко да получаваш пари от няколко места едновременно без да правиш нещо особено. Например Петко Симеонов освен приятел на президента беше депутат, председател на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация, директор на в. "Демокрация", директор на АЧП, зам.председател на НКС на СДС, председател на фондацията "Свят за всички" и т.н. забравих - председател на Централния Изборен клуб на СДС - много важен пост.Всъщност 309-те подписали конституцията, подписаха собствения си вечен позор! А си мислеха, че жалките им подписи ще узаконят, грандиозното беззаконие! "Никой не е забравен и нищо не е забравено!" А сега гвоздеят на програмата. Ако си спомнята чл. 143 ал. 4 от Живковата конституция гласеше, че нова конституция или поправки в старата влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". А чл. 92 т. 8 даваше право САМО НА ПРЕЗИДЕНТА с указ да обнародва актовете на парламента. Следователно новата конституция трябваше с указ на президента Желев да се обнародва в "Държавен вестник" и оттогава да влезе в сила. Дотогава действа старата. Само, че оня галфон "Кольо Ватмана", публикува конституцията ( в "ДВ", бр. 56 от 13 юли 1991г.) със своя подпис без да има право. Нещо повече той писа "Разпореждам" да се обнародва. А не само той, но и парламентът няма право на "разпореждане", защото чл. 79, ал 1 от Живковата конституция ясно казва какви са актовете на парламента - закони, решения, декларации и обръщения. "Разпореждане", тоест Указ е право на президента! Някой явно е излъгал стария нещастник акад. Тодоров, че щом в § 9 от преходните и заключителни разпоредби на новата конституция пише, че председателят на ВНС публикува конституцията - това е законно. Не г-н Тодоров, не е законно, защото и това изречение влиза в сила само след указ на президента и може да касае бъдещи конституции, но не и тази! Да не говорим, че не е правилно формулирано. Редно би било, да се приеме поправка в старата конституция, тя да се обнародва с Указ на президента и тогава г-н академик въз основа на влязлата в сила след публикация в "Държавен вестник" поправка ти да имаш право да обнародваш новата конституция. И това ми било академик! (Срам ме е, че г-н Тодоров опетни името на историците, какъвто съм и аз по образование. За щастие обаче, той не ми преподаваше в Университета.) А сега правните последици от академичната глупост. Публикувана по този начин, конституцията не е в сила! Също, както ако беше публикувана в "Дума", "Демокрация", или "Царство България". За да влезе в сила трябва Указ на президента, а такъв до ден днешен няма. Абстрахирам се от другите нарушения, това е достатъчно, за да се докаже, че новата конституция няма правна сила! Но ето още едно доказателство. Конституцията е публикувана в бр. 56 на "ДВ" от 13 юли 1991г. Три дни по-късно в бр. 57 на "ДВ" от 16 юли с Указ № 221 на президента е обнародван Законът за МВР на основание на чл. 84 ал 1 и чл 92 , т. 8 от СТАРАТА ЖИВКОВА КОНСТИТУЦИЯ! Каква стана тя, господин президент? До 15 юли ( датата на Указ № 221) Вие правилно сте считали, че новата конституция (уж "обнародвана"два дни по-рано) не е в сила и сте действували по старата? Или пък след 13 юли нарушавайки новата конституция, издавате Указ № 221, поради, което Законът за МВР не е в сила? Кое от двете? На всичкото отгоре, на 12 юли ВНС се саморазпусна и се превърна в обикновено Народно Събрание. С това си затвори пътя за конституционни поправки. Не само аз мисля така, така мислеха (тогава) и юридическите корифеи, някои от тях впоследствие министри на правосъдието - Светослав Лучников, Васил Гоцев и Йордан Ганев (ако не вярвате прочетете статията им "Новата конституция не е в сила" във вестник "Демокрация" година ІІ брой 166(432) от 15 юли - понеделник 1991г. публикувана на първа страница.) После обаче забравиха, че са мислели така. Аз обаче упорствувам и досега. В крайна сметка отивайки на избори, 39-те улесниха комунистите да потулят фалшификациите, оставиха изгодна конституция и административни структури. Прекият резултат беше узаконяването на БСП.Неизяснен остана въпросът как се вписват в контекста на големия заговор публикациите на Константинов, Вълчанов, Топлийски, Цветков, и другите донкихотовци. Моето обяснение, е че от една страна те бяха нарочно допуснати от СДС за да плашат комунистите, какво би могло да се случи, ако не се разберат под масата (разпускане на ВНС и нови избори, които СДС се надяваше да спечели). В момента, който това беше договорено, трибуната на в. "Демокрация" им беше отнета. "Изтъка си платното, подритна си кросното". И понеже главният редактор Волен Сидеров (най-успешният главен редактор на "Демокрация" докарал го до рекордния 400 000 тираж) явно си беше позволил повече, отколкото са му давали, скоро след изборите през октомври 1991г беше свален и заменен с удобния Енчо Мутафов, който съсипа вестника. А от друга страна пробивът в сценария стана, защото в разгара на горещото лято на 1991г. редактора на вестника Георги Спасов и директора му Петко Симеонов и двамата приятели и съратници на президента Желев бяха свалени от постовете им и изхвърлени с шутове от "Раковска" № 134. Дори постът директор беше ликвидиран. Това развърза ръцете на Сидеров и той "сгази лука". А, че и комунистите искаха нови избори е ясно. 39-те им свършиха мръсната работа, като на практика прикриха фалшификациите на изборите и приемането на конституцията, в която после се и заклеха. Още един аргумент, че с публикациите на Константинов/Вълчанов беше изпуснат духа от бутилката и комунистите се чудеха как пак да го натикат вътре. Когато изборната лъжа блесна с голотията си и нещата се развиваха в лоша за комунистите посока, за отвличане на вниманието премиерът Димитър Попов беше изпратен във Вадуц за да предизвика скандал, като откаже да се срещне на делови обяд с Негово Величество Цар Симеон ІІ. С раздухването на този гаф вниманието на публиката отново беше отклонено в грешна посока. Вместо като премиер и (като секретар на ЦИК) да отговаря за 500 000 фантома на изборите, той обясняваше по телевизията, защо не е обядвал и е останал гладен. при това сценарият е включвал и двата варианта - ако се беше срещнал с Царя вой щяха да вдигнат републиканците, а като не се срещна с него, вой вдигнаха монархистите. И в двата случая резултатът би бил еднакъв и целта постигната - със скандала да се прикрият изборните фалшификации.В първата статия на Михаил Константинов и Никола Вълчанов ("Демокрация" бр. 144 от 19 юни 1991г.) те писаха дословно: "... Защо поставяме въпросите си точно сега, толкова време след грандиозната фалшификация, наречена "Избори-90"? Първо благодарение на немарливостта на известни служби (курсивът мой А.Д.) информация за това се промъкна в обширна статия от Л. Аврамов и В. Цанов (в. "Демокрация" от 10 юни 1990г.), както и в кратко интервю на В. Цанов пак в "Демокрация" от 10 юни 1991г. И второто , досега такъв материал практически не можеше да мине." Както е казано, който има очи да гледа, който има уши да слуша. Защото в последната им статия "Нужна ли е истината за изборите от 1990г." ("Демокрация", бр. 69 от 21.ІІІ.1992г.) двамата автори заеха примиренческа позиция. И накрая нещо интересно за изборите от 1991г. Заместник-председателят на Изборния клуб на СДС Христо Иванов след победата на 13 октомври 1991г. стана шеф на предизборния щаб на д.р Желев в президентските избори от 1992г. Тогава "Дума" писа "Агентът Александър успешно ръководи кампанията на Желев". Защо обаче не го написа четири месеца по-рано? В октомврийските избори от 1991г. паралелното преброяване на "Подкрепа" показа 4 до 6 % преднина на СДС вместо официалните 1.22%. СДС обаче не провери случая и прие официалните данни. Защо? Щяха да имат не 110, а 120 - 125 депутати. Нямаше да им трябват гласовете на ДПС, което в крайна сметка ги и предаде и свали от власт заедно с комунистите. Трети въпрос. Ако Конституционният съд беше забранил ДПС, СДС щеше да има 110 депутати срещу 106 на БСП. При едни междинни избори за касираните депутатски места на ДПС, СДС щеше да ги спечели. Защо СДС натисна Конституционния съд да признае ДПС за законна партия? Четвърти въпрос. Честни и законни ли бяха изборите на 13 октомври 1991г.? Помислете как се получи това 110:106:24 депутати за СДС:БСП:ДПС с такъв кантар-топуз? Задействан наляво в нужния момент от президента Желев с Боянските ливади. Не прилича ли това на последната сцена от пиесата "Големият заговор". А някои говорят, че сме демократична и правова държава. Ха-ха-ха - много им здраве! Накрая бих напомнил на действащите лица, сценаристите и режисьорите на големия заговор библейското:"Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда и знайте, че има съд."Йов 19:29септември - декември 1992г.град ПловдивАлександър ДолевПОСЛЕСЛОВТози текст беше написан през есента на 1992г. Противно на някои очаквания беше и публикуван в три последователни броя от 17 декември 1992г. до 13 януари 1993г. на вестник "Царство България" в 10 000 тираж, който се изкупи изцяло. След това откъси от него бяха публикувани и от в."Монитор" под псевдоним преди последното идване на Цар Симеон в България. Но в тези публикации той или не беше цял и си губеше смисъла или както в случая с първото публикуване - в държавната печатница в Пловдив държана тогава от комунистите нарочно бяха направени недопустими печатни и смислови грешки, които го обезмислиха в голяма степен. Сега за пръв път излиза в автентичния му вид. Слава Богу в Интернет комунистите и седесарите нямат контрол. Засега заговорът с главна цел да не се допусне до трона му законният български монарх НВ Симеон ІІ - цар на българите действа успешно. (Това може да се докаже и с други факти, които по-нататък ще публикувам в изследването "Кариерата на пилота от селскостопанската авиация" в което българите най-после ще разберат кой и какво точно е учил и завършил в училището за селскостопански авиатори в Кременчуг - бившия СССР и дали точно в него). Благодарение на този заговор в момента България е в разруха и упадък защото липсата на легитимната царска власт доведе до състоянието, което през 1998г. описах в "Трактат за българското управление". Той беше публикуван през лятото на 1998г. в Интернет и вдигна голям шум в Пловдив. По време на кампанията за местните избори през октомври 1999г. част от него беше отпечатана и раздадена в 40 000 тираж в предизборния вестник на ВМРО-БНД - "За нашия Пловдив". Фактите и наблюденията описани в трактата са пряк резултат от големия заговор. На онези скептици и опоненти на които моите изводи ще се видят пресилени ще кажа, че всяко мое твърдение е документирано, главно с "Държавен вестник", а там където няма позоваване имам съответните документи да го докажа. И за невярващите още една интересна история. Многократно цитираните от мен Михаил Константинов и Николай Вълчанов след изборите през октомври 1991г. оглавиха една комисия за проверка на изборните фалшификации през 1990г. При правителството на Филип Димитров те имаха простор за действие поне в началото. Резултатите до които се добра комисията им бяха ужасяващи, но не се публикуваха. Нещо повече те създадоха компютърна програма "Фантоми", в която вкараха откритията си от действителното преброяването на гласовете от изборите за ВНС, в която ясно се вижда, че над 100 депутати от ВНС са избрани с фалшификации. Някой да е чувал за тази програма? Впоследствие ги "нахраниха" като на няколко последователни избори дадоха на оглавявания от тях математически колектив да извършва изчислението на изборните резултати срещу добро заплащане естествено. Оттогава те забравиха за старата си достойна гражданска позиция и приеха изборите за ВНС и конституцията за редовни. Та ако някой още има съмнения по достоверността на фактите, които излагам, мога да му дам още един аргумент. Това е програмата "Фантоми" , която може да "downlod"-вате тук и сега! download ФАНТОМИ 1 now! download ФАНТОМИ 2 now! И не ме питайте откъде и как я имам! Александър Долев

/ текста е свален от :

http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=1690&st=45 /