четвъртък, 3 ноември 2016 г.

ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ

За балканските народи нещата са по-ясни - те са потомци на старото местно балканско население. Но и турците принадлежат към същата общност - в Анатолия. СЪЗДАВАНЕТО НА ТУРСКАТА НАЦИЯ Тя е създадена през 20 в. от Младотурската партия на Кемал Ататюрк. Ататюрк - "Бащата на турците" Всъщност "турски етнос" няма. Понятието "турци" става събирателно за различните народности, които живеят на територията на бившата Османска империя. То не е по-различно от понятието "американци" или "съветски хора". Името "турци" навлиза векове, след като е създадена Османската държава. През 16 в. то е обидна дума, с която западноевропейците наричат жителите й. По-късно става популярно. Отначало никой не смята, че "турци" означава някаква определена народност. През разцвета на Османската империя - 16-17 век - и до началото на 19 век, името "турчин" било изключително обидно, както никога дотогава през старото византийско време. ТУРЦИТЕ НЕ СА ТЮРКИ Основната част от жителите на Турция са от бялата раса - над 70%. "Ггрупата TURANID има много силно представителство сред унгарците - 25%, по-г дори от това на турците - 20%." РАСОВ ПРИЗНАК До монголци ли живеем? - Ако съществуваха "тюрки" и - ако те живееха в Турция тогава югоизточните ни съседи трябваше да са именно от една раса с монголците, китайците, виетнамците, корейците... Това е логичният резултат от научните спекулации. Прочутият "турски тип" - който е едно малцинство - всъщност съвпада с ... арабския тип. В Османската империя живеят и немалко араби. Не трябва да бъркаме жителите на Турция с нашите турци, от които по-голямата част са турчеещи се български цигани. ПРОИЗХОД Странно е, че за произхода на турците официалната историография дава поразително оскъдни сведения. "Османци" не е народ, нито етнос. Това е една династия - една фамилия. Интересно е, че името Отоман означава европейската дума "атаман" - предводител (казашкото отаман в украински и оттам - атаман в руски и български). Същ ото е със Селджуките, на които официалната история се осланя, за да даде пример за азиатско нашествие в Мала Азия. И те са един владетелски род, а не народ. МИТЪТ ЗА "ТЮРКИТЕ" Другата особеност е, че и етническа група "тюрки" не съществува. "Тюрки" не е етнос, а езикова категория - народи, които говорят на сходни езици, но са съвсем различни по произход и кръв. Факт е, че едни от тях са от бялата раса (например волжките българи - татаросани и тюркосани с указ на Ленин през 1920 г.), а други са монголоиди. Да не забравяме, че когато "науката каже" нещо - това обикновено е теория - друга дума за предположение - наложена за момента - нещо което по правило винаги се пропуска да се уточни, но самите учени си го подразбират. Всяка наложена теория (предположение) се рецитира като мантра и като абсолютен факт. Многобройни са примерите, когато "науката казва" различни и противоречащи си неща през различно време. "Тюрките" са спекулация подобна на "славяните". И за тях в генетичните изследвания е изобретена група "туранид". Тук официалната наука влиза в абсурдно противоречие. Група туранид не би трябвало изобщо да съществува. Очевидно тя е създадена по политически причини, както и славянската. И в двата случая това са изкуствени класификации - по езиков признак, а не по етнически. Все едно да се търси родство между румънци и португалци, понеже говорят романски езици - и да се изобрети генетична група "романид"... Създател на пан-туранизма е Армин Вамбери с рождено име Херман Бамбергер - той произхожда "от бедно еврейско семейство" в Унгария. Действа на английска служба. Малко известна и малко призната е ролята на чуждестранни не-турски сили в манипулирането на турците, за да обслужват по-широки геополитически интереси. Наистина е ирония, че идеята за Пантюркска империя никога не e произхождала от османските турци, а от човек с европейски произход. Името му беше Херман Вамбери, унгарски професор, който е съветник на султана между 1857-1863 г. Вамбери е на служба при лорд Палмерсън в Британското външно министерство - и продължава да е английски агент по време на мандата си в двора на султана, когато за пръв път предлага на своите домакини в Истанбул фикцията за Пан-туранска супердържава. Да, в миналото в Азия е имало племенни обединения, които са се наричали "гьок-тюрк" и . били монголоиди. Има и огромен Тюркски хаганат в Азия (не и в Мала Азия) през 6-7 в. Но пряка връзка между тях и днешните народи обявени за "тюркски" никой не е посочил. Не е ясно и дали жителите на хаганата са наричали себе си "тюрк" или и това е по-късно въведение. Тогава какъв е произходът на огромната част от населението на Турция? Чии потомци са турците? Щом няма ясни данни населението на Анатолия да се е променило коренно - оказва се, че то е местно население, смесено с малобройни азиатски приш ълци. Тезата за тюркския квас сред по-многобройно друго население много повече приляга за Турция, отколкото за Аспарухова България. КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ ВИЗАНТИЙЦИТЕ И ОТКЪДЕ СЕ ВЗИМАТ ТУРЦИТЕ Простият отговор би трябвало да е: никъде и отникъде. Османската държава наследява Ромейската империя - с нейните държавни традиции, имперски претенции и нейното население. Има ли ясни данни народите на Византия да са изчезнали през Средновековието? Всъщност не. Кое е старото местно население: ЖИТЕЛИТЕ НА АНАТОЛИЯ В ДРЕВНОСТТА Те са народите, които населяват Анатолия от античността - отпреди нахлуването на гърците - и са родствени и близки с жителите на Балканите. Тези народи, които по-рано се управляват от Ромейската империя и имат за държавна религия православието, а по-късно - от Османската династия и имат за държавна религия исляма. В Западна и Централна Анатолия това са народите, които в миналото са наричани хети, пеласги, фригийци, лидийци (меонци - пеонци). Всички те са траки - т.е. родственици на българи, на румънци, на сърби, на хървати, на албанци... В Източна Анатолия са други народи. От същото население през 20 в. Младотурската партия създава "турски народ". От 1920 г. до днес в Мала Азия е на власт Младотурския режим - подобен на македонисткия режим - който поддържа тази идеология. Турция е държава на една политическа партия - Младотурската. Правителството в Турция не признава самоопределението на малцинствата и ги определя като турци. Мала Азия е населявана или завладявана от колхи, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци. До края на Османската империя в началото на 20 век, Мала Азия остава мултиетническа. Османлиите са смес от множество народи сред които българи, караманци, лази, гърци, арменци, араби и други. На изток са били арменци. А зад тях до Каспия алванци, на юг от тях - кюрди, още по нататък - сирийци. "Пантюркизъм" започват да налагат още селджушките турци при смесването им със заварените из Анадола карамани, лази, анадолски прабългари и други народи. Във времената до Осман І (13-14 в.) все още турска народност е нямало, но селджуците, дошли от Средна Азия, започват да насаждат мисленето, че всички от Анадола до Босфора са турци и държавата следва да се нарича Турция. Това е най-старата история, тоест, коренът на пантюркизма, който през следващите векове се налага по всички територии, които султанска Турция успява да завладее. И до днес в тази си част пантюркизмът не се е променил - всеки мюсюлманин е турчин! Турската народност се формира около 17 век. От хрониките на Мехмед Нешри /средновековен турски автор/ и от Шахнаме /сага/ на караманите е известно, че турската общност от онези векове е сбор от карамани, лази, прабългари и селджудски турци. По оценки през 11 век населението на анатолийските провинции на Византия (в общи линии припокриващи се с територията на днешна Турция) възлиза на около 12 милиона. Пак по разчети през 12 и 13 век в Анатолия се заселват приблизително 1 милион огузи. Проучвания стигат в последно време до заключението, че съвременните турци не са основно с произход от Централна Азия, а предимно турцизирано местно население и потомци на преселници от Балканите и Близкия Изток. Най-сериозните изследователи по темата Арнолд Тойнби и Стивън Рънсиман виждат корените на турците в отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристоркрация от Мала Азия. Името "турци" се появява в българската книжнина чак през втората половина на 18 век. До тогава са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни" - алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил. Единственото зарегистрирано, и при това изкуствено, заселване на огузки племена в Мала Азия (на които пантюркизма претендира да са наследници днешните турци), било предприето по време на султан Ахмед II (17 век). Ататюрк наследява в Анатолия един "врящ котел от народности". По официални статистики на територията на Турция живеят приблизително 25 основни етнически групи. Данните на генетиката показват, че по-голямата част от това население /някъде около 60-70%/ не е от т.нар. тюркски произход. Антропологическите замервания също показват, че на 60% демографски „днешните турци” принадлежат към средиземноморския тип население, което не спада към т.нар. тюркски народи. Етнографските изследвания също показват, че „съвременните турци” са нееднородна смес от най-различни по произход и история етнически групи. КАК СЕМЕЙСТВАТА СЕЛДЖУК И ОСМАН УСПЯВАТ ДА ПРЕВЗЕМАТ ВИЗАНТИЯ Причините за големите обществени промени обикновено са социални. Ромейската империя започва да заема феодалните порядки на Западна Европа и в края си е една феодализирана държава. Тя е почти единственото изключение в Източна Европа (другата става Русия, която също се заразява от западния феодализъм). Бремето върху населението става все по-тежко. Селджуките и Османците предлагат алтернатива - по-приемлив социален ред. В това е и причината за големите им победи. РЕЛИГИЯТА Особеното при Ромейската и Османската империя е осланянето на държавата върху една държавна религия, която обединява разнородното население. Тя обаче е твърде формална, външна и показна - или става такава с времето. Това до голяма степен обяснява смяната н религията на анатолийските жители. Ето как започва това: Д-р Асен Чилингиров: "Разделението на църквата е утвърдено (от православната партия) на Втория църковен събор през 381 година – седем века преди окончателното й разделение. През следващите десетилетия от православната църква са отлъчени и повечето от църквите в Мала Азия, обвинени за привърженици на монофизитската ерес, а много от техните членове в течение на VІІ век приемат исляма." И за да е съвсем ясно: "След продължителни гонения над обявените за "еретически" църкви в Мала Азия, голяма част от тях преминават в исляма. Други - като арменците - и до днес се считат от православието за еретици." - "Готи и гети", стр. 78 (Какво представляват гоненията на православната партия.) ИЗКУСТВЕНОТО СЪЗДАВАНЕ НА ТУРСКИЯ ЕЗИК Днешният книжовен турски език е създаден при управлението на Ататюрк през 20 в. Той въвежда нови думи от тюркските езици - и тюркски говор. "Османският език - официалнен в империята - е с лексика от около 70% арабски и персийски заемки. Към 19 век той започнал силно да се отличава от разговорните диалекти. Тогава се оформя новоосмански език - по-близко до разговорната реч и с много заемки от западноевропейските езици. Ататюрк учредява Турската езикова фондация, която имала за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти." Днес казваме, че езиците на някои от бившите съветски републики приличат на турския, а всъщност е обратното - той прилича на тях. Партията на Ататюрк използва именно тези езици за основа на книжовния "турски език". Днес някои турски историци се връщат към корените си. Те казват, че турците са наследници на троянците и това съвсем не е далеч от истината. Eдно от прозвищата на пеласг ите в античността е "турчи", "турки", което означава просто "троянци". "Не е ли този премълчаван факт доказателство, че терминът "траки" (както и неговият производен - "турки") , е неприложим за историографията, защото не е етноним, а прозвище. Не е ли това доказателство, че турците в античността не са монголци, а пеласги, и че не "прабългарите са турки", а "турките са пеласги", сиреч българи. Имат ли обективно право на съществуване клоновете в историческата наука - "Тракология" и "Туркология"?" - Е. Живков НАРОДНОСТТА НА АТАТЮРК Самият Баща на турците не е етнически турчин - понеже такъв етнос просто няма. В неговия произход се преплитат две линии: според едни той е български помак; според други е дьонме* (евреин мюсюлманин). И за двете версии има данни. *Дьонме: на запад "криптоюдеите" (прикритите юдеи) се наричат марани - евреи приели външно християнството, но запазили юдаизма; на изток те се наричат дьонмета - външно приели исляма и тайно изповядващи юдаизма. "Дьонме" е юдео-мюсюлманска секта, на която се приписва решаваща роля в основаването на Младотурската партия, в нейния преврат и в създаването на турската нация. Начало на сектата Дьонме Евреинът Шабатай Цви се обявил за еврейски месия през 1680 г. в Солун. Той повел хиляди последователи евреи към Палестина. По пътя Цви привидно става мюсюлманин. Последователите му също стават фалшиви мюсюлмани, с цел подмолно да овладеят Турция. През 1716 г. в Солун се сформира група, наричана Дьонме, водена от приемника на Шабатаи Цви – Баручия Русо. 1891 г. - една политическа група от Дьонмех формира т.н. "Комитет за обединение и прогрес" наречен по-късно Младотурци. Групата се оглавява от масона евреин Емануил Карасо (Емануел Карузо), подкрепян от Ротш илдови. 1900 г. - Дьонмех наброява над 100 000 души. През 1902 и 1907 се провеждат конгреси на младотурците, в Париж, където заплануват да проникнат в султанската войска. Детрониране на Султана: 1908 г. Младотурците с преврат принуждават султан Абдул Хамид да се оттегли. Предизвикване на Първата световна война: 1914 г. - еврейските младотурци подпомагат платения убиец Гаврило Принцип, който подпалва Първата световна война. 1915 г. - планирания и проведен от малдотурците Арменски геноцид. 1920 г. - еврейските болшевики дават на Ататюрк 10 милиона златни рубли, 45 000 пушки и 300 картечници. 1921 г. - Ататюрк окупира пристанището Баку и 5 години по-късно го отстъпва на еврейските болшевики. И Ротшилдови вече имат "Баку оил къмпани" на болшевишка, еврейска територия. Кои са евреите "малдотурци"? Талаат Паша: Вътрешен министър на Турция, по време на Първата световна война. Главен архитект на Арменския геноцид. Масон. Някои арменци смятат че е евреин, но това не е доказано. Рефик Бей: Издател на младотурския вестник "Революционна преса". Министър председател на Турция през 1939-1942 г. Джавид Бей: Финансов министър при Талаат. Официално той се води за "единственото дьонме" в правителството на младотурците. Масон. Емануел Красов: Еврейски пропагандист на младотурците. Владимир Жаботински: Руски болшевик - евреин, преминал в Турция през 1908 г. Издател на вестника "Млада Турция". Александър Хелпханд: Свръзка на Ротшилд. Издател на в. "Турска родина". Рождено име - Израил Лазаревич Гелфанд. Мустафа Кемал Ататюрк: Солунски евреин - дьонме. Ататюрк е учил в училището на Шемси ефенди - Шимон Цви. СЪЗДАВАНЕТО НА ТУРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯ ОТ МАСОНСКАТА ЛОЖА "МЛАДОТУРЦИ" Ложата "Младотурци" основана от солунските дьонмета. "Масонството в Турската империя" Ахилесовата пета на Османската империя е мулти-етническия й състав. Той бе умело експлоатиран, за да се постигне разрушаването й отвътре. Още по-малко известна от ролята на Бамбергер е ролята на италианския гражданин Емануил Карасо (солунско дьонме - неговия племенник Исак К основава известната компания за млечни продукти "Данон".) Той е сред основавателите на Младотурското общество в Солун. (Солун е седалище на сектата "Дьонме".) Но странно - Карасо участва и в друг проект, наречен "Възродена Македония" ("италианска" масонска ложа "Македония Ризорта", основана от Карасо). Смята се, че централата на Младотурското движение и на "Възродена Македония" е една и съща, а британското разузнаване е замесено и в двата проекта. (Юдеомасонът Карасо е един от тримата лидери на Младотурската партия, които съобщават на султан Абдул Хамид, че е свален.) Последният падишах с реална власт - свален от масоните (младотурците). След него султаните Мехмед V и Мехмед VІ са само фигуративни до 1922 г. Карасо е сред тези, които поставят султана под домашен арест. Редактор на Младотурския вестник е (евреинът) Владимир Якобски. Редакционното съдържание е под надзора на един "холандец" - Якоб Kaн, който е тясно свързан с холандското правителство и води личното банкиране на краля и кралицата на Холандия. Икономически редактор на друг младотурски вестник - "Турска родина" - е друг "млад турчин" - Александър Хелпханд Парвус, известен като двоен агент (руски и британски) Известността на историята на тези мъже е ограничена до избрана група историци, не се знае много в по-широки среди и особено сред турците като цяло. Един британски офицер от І св. война - Джон Бейкън - написва роман за събитията и е публично известно, кой е прототипът на героя-организатор на преврата срещу султана. Това идентифицира ръководителят на цялата операция - Обри Хърбърт (1880-1923) - един от ключовите офицери от английското разузнаване, които оперират в Близкия изток по време на Първата световна война. Бейкън и Хърбърт са съученици и приятели. Романът няма за цел да изобличи Хърбърт, а да го похвали... Обри Хърбърт - британския офицер в дъното на преврата срещу султана. Османската империя е една от най-големите геополитически пречки за налагане на британско господство в Персийския залив. Мустафа Кемал Ататюрк заявил, че "писането на история е толкова важно, колкото и правенето на история" (This quote follows the preface of Mustafa Kemal Attaturk, The Speech, translated and abridged by Onder Renkliyildirim (Istanbul: Metro Publishers), p.4. Also cited in Robins, Philip, 2003, Suits and Uniforms, p.93.) Нова интерпретация и изобретяване на миналото започва с пълна мощ през първите десетилетия на новата турска република. Забележително е, че "Турското общество за исторически изследвания" всъщност е клон на Народнорепубликанската партия. Турците трябва да бъдат представени като наследници на почти всички цивилизации. Турски трябва да станат културите на Шумер, хетите, Персия ... юдеите, гърците, кимерийците, сарматите, аланите, саките... чак и американските индианци. Това се пропагандира за турска митология - така както и на нас ни пропагандират източен произход. Понеже ние се вързахме, няма защо да се учудваме на турците... нека да погледнем пак "прабългарските монголци": "Хан Аспарух" Така ни будалкат по един и същи начин... "Вълчите" активисти използват знак с ръка, за да имитират главата на митичния Вълк: Масонски символ се пробутва за турска национална митология Този символ често е евокиран на политически митинги и футболни мачове. Знак с ръка на гръцката религия "православие". Подобни символи се срещат и в източните езически култове. "Мудра на земята" От стари култове заемат символите си масонските ложи и им придават различни значения. Всеки техен символ има дузина различни обяснения - според случая. КОИ СА МЛАДОТУРЦИТЕ На времето си английското разузнаване "Интелиджънс сървиз" било едно от най-осведомените в света. Константинопол бил център на световния шпионаж в края на 19 и началото на 20 век. Писмо на посланика на Англия в Истанбул до външния министър на Великобритания е публикувано в Турция през 60-те: "Секретно. До Сър Хартинг от сър Лоутър. Истанбул, 29 май 1910 г. Драги Чарли, Вашата телеграма ... във връзка със слуховете за назначаването на египетския делегат Мухамед Ферид от истанбулските масони и близките му връзки с комитета "Единение и прогрес", ме карат да разкажа по-подробно за влиянието на европейското масонство върху Младотурското движение. ... Населението на Солун е 140 000 души. От тях около 80 000 - испански евреи, и 20 000 - "сабатисти" (последователи на Цви Сабатай), т.е. скрити евреи, представящи се за мюсюлмани. Част от евреите вероотстъпници са приели италианско гражданство и са влезли в италиански ложи. Преди няколко години солунския евреин-масон Емануел Карасо, сега член на отоманския парламент, основа в Солун ложа "Македония Ризорта", свързана с италианското масонство. Очевидно е, че този човек работеше, за да приобщи военните и цивилните лидери на младотурците и да създаде тайно еврейско влияние над новото ръководство в Турция. Те се събираха в къщата на някакъв чужденец, уж с цел да се отърват от абдул-хамидовите шпиони - и там той ги приемаше в ложата, която да им даде привилегии в чужбина в борбата срещу шпионажа на султана. Така или иначе султанските шпиони научили за това движение и вкарали тайно свой човек - Исмаил Мехир паша и той докладвал на Звездния дворец. По-късно той загина мистериозно в нощна катастрофа. Шпионите получили нареждане да установят кой офицери и други лица продължават да посещават ложата. Масоните отговорили със свои мерки: започнали да привличат в "братството" тайната полиция. ... Въпреки че младотурците използват думите "Свобода, Равенство, Братство" на италианското масонство, съвършено ясно е, че същността на солунското движение са евреите. След революцията от 1908 г., когато Комитета се премести в Истанбул, стана известно, че много от лидерите му са масони. Карасо започна да играе важна роля и в негови ръце премина Балканския комитет. Местните и чуждестранни евреи взеха да оказват на новия режим най-енергичната подкрепа. Това продължи докато сред народа започна да се говори, че всеки евреин може да е таен шпионин на тайния Комитет и че движението не е турско, а прави еврейска революция. ... .. Италианското правителство изпрати за консул в Солун евреина масон Примо Леви, без да има предиш ен опит. За американски посланик е назначен Оскар Щраус, който заедно с Яков Шиф, има голямо влияние върху американските евреи - за да гарантира преселението н евреи в Месопотамия - това е едно от теченията на ционизма. Вие вероятно сте наясно, че ортодоксалния ислям има силно предубеждение срещу масонс го счита за по-лошо и от неверието. .. Старият падишах беше откаран в Солун и затворен в двореца на един от италианските евреи банкери. След свалянето му солунските еврейски вестници подеха радостен вик за освобождението от "деспота - потисник на Израил". Абдул Хамид два пъти игнорираше жалбите на ционисткия лидер Херцел, възпрепятстваше ционистките идеали за Палестина и въведе "червен паспорт" срещу навлизането на еврейски преселници от Полша и други страни. ... Евреинът вероотстъпник и масон Джавит бей бе назначен за министър на финансите, а масонът Талят бей (Талаат бей) - за министър на вътрешните работи. ... ... Бе обявено военно положение за две години. Много от офицерите от военния трибунал са масони. На Парламента "е наредено" да въведе сурови закони за пресата. Бюрото по печата бе оглавено от още един масон, евреин от Солун. Това е много важна позиция - заемащият я може да забрани всеки вестник и да изправи всеки редактор пред военен трибунал за "критика срещу новия режим." Османското телеграфно агентство заработи под ръководството на един багдадски евреи. В министерството на правосъдието също трябваше да бъде назначен един солунски евреин масон - адвокат, но работата не се получи. Истанбулския Комитет "Единение и напредък" също се ръководи от солунски евреин масон. Още не са се увенчали с успех опитите да се издигне за губернатор на Истанбул солунски евреин вместо губернатора издигнат от египетския масон принц Саид Халим. ... ... На мястото на старата полиция бе създадена Организация по обществена сигурност, оглавявена от солунски масон, който контролира и жандармерията. На Парламента беше наредено да обяви "Закон за организациите", според които Комитетът "Единение и напредък" може да забранява български, гръцки и други организации, ако се появят... " Нито мюсюлмани, нито евреи, но по малко и от двете, солунските „дьонме” са най-влиятелната група в града в продължение на почти четири столетия.

Какво, още ли не вярвате, че това е краят?


Автор: Михаил Велер, „Наш дом“ Болезненото неравнодушие на руснаците към мигрантското нашествие в Европа е живо доказателство за нашата европейска самоидентификация. Може да проклинаме Европа, да я коригираме и презираме – можем да завиждаме и страдаме, не съумявайки да се впишем в нейното благоденствие. Но в подсъзнанието ни тя съществува натрапчиво като благополучен алтернативен свят – даващ вяра и надежда, че хубавият живот е реален, че има към какво да се стреми човек. Това е светът на белите християни, с тях имаме една и съща представа за живота и човешките отношения. Имаме обща литература, общи живопис и музика, философия и наука, технически прогрес, мода, представи за красотата, за доброто и злото. Дори буквите ни са еднакви, и дори обредите ни за сватби и погребения. Един е и нашият Бог. Ние сме единно културно-идеологическое пространство. А противоречията са, защото европейските страни са воювали много повече помежду си, отколкото Русия с която и да била от тях. Днес обаче става дума за НАШИЯ общ свят. Оптимистите смятат, че старицата Европа ще се прокашля и търпеливо ще понесе случващото се – в края на краищата бежанците не са чак толкова много за 500-милионното процъфтяващо европейско население. И да: не е проблем да изхрани сегашното количество пристигащи на Стария континент. Това е погледът на честния или злонамерен идиот. Необятността и нерешимата сложност на мигрантския проблем далеч не е в днешната тълпа. Мигрантите представляват нахлуването на армията, нейният авангард. Те идват тук не за да се претопят – в никакъв случай! Идват, за да претопят Европа. Стомашният сок вече е впръскан в обреченото тяло. Последният етап от залеза на Европа се случва именно сега – пред очите ни. А социалните процеси се развиват експоненциално. Пикът на процъфтяването на цивилизацията отминава с удивителна скорост и бива заменен с нейния крах – историците знаят това. Причината не е в мигрантите. Причината е в гнилия мозък на Европа. За да разберем какво става, е необходимо да погледнем неотдавнашните предпоставки. А това е културната революция на битничеството, 50-те години в САЩ. Група хомосексуалисти и наркомани с асоциални възгледи и творчески наклоннности формират етиката и естетиката на контракултурата. Три култови фигури – Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз, Джак Керуак. Разюздан секс, мръсотия, вулгарни фантазии, долнопробни лузъри безделници; и „да бъде проклето това общество, в което съм тъй нещастен“. В онова общество са налице всички възможности за процъфтяване. Но тези млади хора с болна психика и изкривени мозъци виждат единствения начин за себеутвърждаване в това да прехвърлят „тегобите“ си на другите и да обвиняват света за своята душевна непълноценност. Но! Животът е движение, промяна! А традиционните естетика и идеология на културата са в криза, изтощени са; величието и съвършенството са постигнати в миналото – от тук насетне какво? Изкуството – то пресътворява новото! И всяко младо поколение иска това, новото! Ние ще променим обществото ви – ще го разрушим Великата революция на хипитата от 1968 година в САЩ и Франция канонизира контракултурата. Долу буржоазната култура! Тоест: долу кариерата и изобщо честната работа; долу патриотизма (войната във Виетнам е преляла чашата), долу лицемерното семейство с неговите вярност и изневери, дору богатите кръвопийци и социалното неравенство. И главното – НЕ на на всички забрани, човек може да прави всичко, което му хрумне и му доставя удоволствие. Да живее братството и щастието. Да пушим трева, да се друсаме, да свирим на саксофон. Да безделничим: будизъм! Плесента на преситената цивилизация извисява ръст. През 1962 година чернокожият Джеймс Мередит е записан в Мисисипския университет с личната протекция на президента Кенеди. Няколко хиляди войници и национални гвардейци охраняват маршрута на първото му появяване на занятия; по време на възникналите безредици са убити двама, четиристотин са ранени. През 1965-а се появяват „Черните пантери“ с тяхното радикално чернорасистко крило. През 1967 година е застрелян Мартин Лутър Кинг. И едва през 70-те години на ХХ век правата на белите и черните американци са изравнени. Борците за справедливост побеждават. Но. След като процесът е тръгнал, няма как да бъде спрян. Давайте напред! Тук не е мястото да се прави характеристика на Франкфуртската философска школа и да се излагат възгледите на Хоркхаймер, Адорно и другите ѝ стълбове. Ако сумираме крайния резултат: за десетилетия неуморна дейност на видните мислители академичната общност и западната младеж са проникнати от левите социалистически убеждения на „неореволюционизма“. Разрушаването на буржоазната държава с нейните институции и нравственост е философски обосновано и морално приветствано. А доколкото пролетариатът с неговата прогресивна същност не се превръща в потребител в обществото, движеща сила на революцията стават напредничавата младеж и маргиналите. Ние ще сложим край на буржоазната експлоатация на човек от човека и ще създадем справедлива братска общност от свободни хора. Моралът на бащите е лицемерен, културата им е самодоволна, техните закони задушават човека – а над всичко стои обусловеното от природните закони право на удоволствие. Именно в удоволствието са и щастието, и смисълът на историята. Започва ИЗЧЕЗВАНЕТО. Без войни, епидемии и глад. Просто жените раждат малко и неохотно. През 1971 г. излиза епохалната книга на библията на политическата философия „Теория на справедливостта“ на Джон Ролс. Следствие на този многостранен труд е практическото внедряване в умовете и в практиката на втората част на принципа на справедливостта по Ролс. А именно: переразпределението на ценностите в държавата трябва да бъде в полза на бедните чрез отчуждаване на имуществото на богатите. Грубо казано – от всекиго според способностите, всекиму според потребностите Е, в реални и разумни граници. Имаше такъв вулгарнокомунистически тезис, който ни преподаваха по обществознание в съветското средно училище. Тук обаче той е подаден рамкирано с маса научни аргументи и разсъждения. „Разбирате, нали: социалните отношения трябва да бъдат като в семейството, където силният и богатият се грижи за слабите и децата, които не работят, или за болните си братя и така нататък… Без да иска отплата – заради любовта и човечността. Така западните интелектуалци зауважаваха себе си, задето „разбират и приемат тези възгледи“. Искрено вярвам: тази е истината, умната и добрата.“ Всички видове лешояди и паразити вият от щастие. Задоволяването на техните потребности за сметка на работягите не само че получава силата на закон, но и силата на морална максима! Безплатни жилища, образование, медицина, купони за продукти, дрехи – и джобни разходи! Защо им е, по дяволите, да работят? Принудителният труд е подла отживелица от тоталитаризма. Ти бачкаш! Ами плащай си данъците, боклук такъв! А аз заслужавам помощи. Теорията на справедливостта на Ролс не желае да отчита психологията на личността и социалната психология като цяло – също. Блажената маниловщина се оказва изпълнима в епохата на изключително ефективното производство и свръхпроизводство. Работягите са бесни заради необходимостта да издържат наглите паразити. Обяснява им се обаче, че това е закон, че са длъжни да бъдат по-добри и човечни; засрамете се, господа труженици! Та нали тези, които смучат соковете ви, са ваши братя!? И ето че през 1969-а, в разгара на расовите и младежки вълнения и културно-морално-идеологическата революция на Запада нюйоркските хомосексуалисти се сбиват в своя бар с полицаите. И много бързо се самоопределят като маргинали, угнетени, малцинство на принципа на сексуалната си ориентация. Тоест: обект на съчувствие за хората с прогресивни убеждения. Да се борим за равенство! Историята познава много хомосексуалисти, просто тази разпра се случва в назрелия исторически момент. Движението на хомосексуалистите, подето като борба на едно угнетено малцинство за своите права, напълно се вписва в контракултурата, в антибуржоазния контраморал, в борбата за правото на личността да консумира удоволствията – като принцип на справедливостта. За апологетите на „новото мислене“ отношението към хомосексуалистите се превръща в лакмус: ти за свободата на човека ли си, или не?! При това. През 70-те години гълъбчетата се борят за правото да не служат в армията. През 2000-а – обратно, за правото на военна служба. През 70-те борбата е изобщо против брака. После се стига до узаконяването на еднополовите бракове. И най-важното, което хомосексуалистите постигат: първоначално Американската асоциация на психиатрите, а след това и Световната здравна организация след дълги прения и гласувания с минимален превес на гласове изключва хомосексуализма от списъка на психическите патологии и го признава за „вариант на норма“. Агресивният феминизъм се бори срещу всякаква форма на дискриминация на жените: за правото да служат в армията, да правят кариера, да имат пропорционално на мъжкото представителство в ръководните органи и да вдигат щанги… Пропагандира се образът на самостоятелната жена, която ражда едно дете около четиресетте си години. Движението „чайлдфри“ налага модела на пълноценен живот изобщо без деца. Бракът вече въобще не е задължителен, тази буржоазна клетка за свободните хора! Нравствено е всеки да живее с когото си иска, когато иска. С разпада на семейството започва да расте броят на извънбрачните деца. Извънбрачното съжителство на самотни майки с бащата на техните деца е икономически изгодно и за двамата родители, особено ако някой от тях (или пък и двамата) е безработен. Държавата фактически поощрява материално разпада на семейството. И въобще – животът става по-богат и по-лесен, удоволствията са повече, желанието да поживееш и за себе си – също. Две деца в семейството се превръща в норма, а често и едно. Раждаемостта пада рязко! Европейските народи вече не се възпроизвеждат – числеността им намалява. ЗАПОЧВА УМИРАНЕТО. Без войни, епидемии и глад. Просто жените не искат да раждат. За последен път е било така при упадъка и края на Римската империя. УМИРАЩАТА КУЛТУРА. Ето до какво се докарахме. С всичките тези равенства, свободи, ценности и принципи. С всичките тези видове равенства! Започва политическото покаяние Различните, малцинствата, слабите, бедните и угнетените по право получават братската помощ и любовта на силните и особено на тези, които по-рано са ги потискали. Довчерашните колонизатори започват да си скубят косите, надпреварвайки се да се опитват да направят колкото се може повече добрини за бившите колонизирани. Започват да ги приобщават към себе си, да ги заселват, да им дават гражданство и да ги обезпечават във всяко едно отношение. За някакви си трийсет години милите обитатели на Африка и другите от Пакистан, Алжир и прочее превърнаха цели градове и райони в сметище и нямат никакво намерение да се махнат, тероризирайки приелите ги от глупост „коренни жители“. „Мултикултурализмът“ и „ксенофобията” са изобретение на неграмотни идиоти, напомпани с добри намерения Грешчиците тук са две. Първата е показана най-обстойно в книгата на Ричард Лин „Еволюция. Раса. Интелект“. Тя е претъпкана с ужасяващи статистически таблици. С кошмарни данни. В нея се посочва, че ако приемем средния коефициент на европееца, тоест на белия човек, за 100 – тогава коефициентът на китайците, корейците и японците е 105. На негрите от Африка – 70. На арабите и на негрите от САЩ – 85. Цифрите са усреднени. В книгата всичко е подредено с най-големи подробности по страни, възрастови и социални групи, с коментари и бележки. След такава книга авторът би трябвало да бъде съден за „фашизъм, расизъм и ксенофобия“. Проблемът обаче не е в това. Проблемът е другаде. А именно в това, че тези многобройни статистически изчисления не са опровергавани никога, никъде и от никого. Те не бива да бъдат четени! Не бива да бъдат споменавани! Всеки, който ги спомене, също е фашист! Но самите данни си остават неопровергани. Забележете, авторът принадлежи към бялата раса. Според неговите данни китайците, корейците и японците са по-умни от белите. И те, китайците, корейците и японците, не предизвикват социални вълнения. Орат своята нива. Работят. Не се бунтуват. Нормални хора са. Според „теорията на справедливостта“ по-умните трябва да дават на по-малко умните. Винаги. За трудовата мотивация и етика на някои етнически малцинства, за психологията на отношението им към труда – ни остава само да мълчим. Втората грешчица. В своя екстаз на благородна самоизмама толерантните социолози решават да идентифицират хората политически коректно – най-вече по гражданство. В държавата всички са равни? В Америка всички са американци, в Англия всички са англичани, във Франция – французи. Но. Човекът се идентифицира по цял ред признаци: пол, възраст, професия, доходи, местожителство, националност, религия, цвят на кожата, страната, в която живее. И. „гражданин на Великобритания“ е поданство. Гражданството е юридическо понятие. А „англичанин“ е принадлежност към народа: към неговия език, култура, история, усещане за принадлежност към него, себеидентификацията като негова неделима част. Традициите, обичаите и навиците – те са нещо твое, единствено и родно. Може да имаш и пет гражданства – срещу пари и връзки. Но народът ти е само един. „Доминантна самоидентификация“ – аз съм въвел това понятие. Това е, когато „нашите йоркширкски момчета“, взривявайки лондонското метро, не са ваши! Те са били граждани на страната ви. Но преди всичко са мюсюлмани, после пакистанци и чак след това – граждани на Великобритания. Пакистански мюсюлмани взривиха мръсните неверници, сред които живееха. А не беше ли пълна глупост да ги пускат във Великобритания и да ги смятат за „свои“? Глупаците ги бият дори в олтара. Ислямът провъзгласява единството на всички мюсюлмани – противопоставяйки ги на „неверниците“. Отношението на исляма към неверниците е гъвкаво и при необходимост позволява всичко. Ти може и да припадаш от възторг към самия себе си, защото смяташ имигранта мюсюлманин за свой беден брат. (И припадат!...) Само че негови братя са други мюсюлмани, а отношението му към тебе е добро, докато си му полезен за нещо. В самохипнозата на своите политически фантазии американците и въобще Западът решиха, че демокрацията е най-доброто политическо устройство на обществото. А техен дълг е да помогнат на всички да постигнат щастие и изобилие – което е възможно само чрез изграждането на демокрацията. „Умен, умен, а глупак“, казал майор Пронин. Тъй както няма едно-единствено най-добро лекарство срещу всички болести, една-единствена най-добра храна за всички хора, един-единствен най-добър дом за тропиците и тундрата, така няма и не може да има една-единствена най-добра политическа система за всички народи във всички времена и при всички условия. Различните форми на демокрация, аристокрация и авторитаризъм могат да се окажат оптимални при различни условия. Опитът да бъде внедрен западният модел на демокрация в Русия идеално спомогна тя да бъде тотално разрушена и ограбена. Опитът да се внедри демокрация в тоталитарните държави на Близкия и Средния изток логично и неизбежно доведе до кървава анархия. По-голямото зло. Защото там само силните и жестоки управници могат да държат племената и народите си в мир и подчинение. Разнородните образувания, чиито граници след разрушаването на Османската империя и деколониализацията бяха прецизно очертани от европейците, признават единствено въоръжената ръка над себе си. Както бифтекът може да убие страдащия от дистрофия, както атмосферно налягане може да убие водолаза, така и демокрацията е в състояние да унищожи народи с родово-племенно съзнание. И ето че те се разбягаха. Още повече че в Европа ги канеха. Демокрацията в Европа започна видимо да гние от момента, когато през 1979 година унгарската проститутка и „порноактриса“ Чичолина бе избрана със скандално ликуване в италианския парламент с хвалби по адрес на професията ѝ и остана в политиката четвърт век. Мигрантът се качва на главата на своя домакин точно толкова, колкото му се позволява. През 2002 година ясно пролича липсата на достойнството у Европа – тогава палестински терористи превзеха храма „Рождество Христово“, взимайки монасите за заложници. Преговорите се водиха в продължение на много дни, никой не повдигна темата за кощунството, никой от терористите не пострада – пуснаха ги на свобода и дори ги приютиха в Европа. Нека си представим огледалната ситуация: терористи християни превземат джамия в Мека. Колко погроми и убийства върху християни биха били извършени от мюсюлмани по целия свят? Липсата на инстинкт за самосъхранение на Европа пролича, когато отмениха смъртната присъда дори за най-страшните убийци. Така животът им предварително е гарантиран, независимо колко хора биха убили и какви зверства биха извършили. Волята на Европа за победа изчезна в момента, в който група терористи посмя да постави изисквания пред държавата, шантажирайки я с живота на заложници. Вместо в отговор да унищожи всички партньори, приятели, роднини и близки на терористите, което винаги – винаги в историята! – е гарантирало необходимия резултат, държавата позорно завърта опашка и след преговори пуска от затворите заловените по-рано убийци, които е трябвало да бъдат застреляни веднага. Вместо „сомалийските пирати“ да бъдат потопявани на място, за което е нужна само една лека картечница на кораб, Западът обсъжда незначителни наща и ги откарва в „еврозатвори“ – ако изобщо успее да залови някои от тях. Обикновено обаче историята приключва с даване и получаване на откуп. Вместо да разстрелват при първа възможност всички терористи, членове на „Ислямска държава“, и да изхвърлят от Европа всички, подозирани в тероризъм от специалните служби, европейските интелектуалци и чиновници разсъждават как да ги „интегрират“. Разумът изостави Европа, когато след взривовете в лондонското метро кралица Елизабет тържествено обеща, че „терористите няма да успеят да ни накарат да се откажем от нашите ценности“. Под „ценности“ следваше да се разбира готовността англичаните и занапред да приемат, да издържат финансово и да се грижат за ислямските имигранти, които ги презират и цинично ги използват. Затова пък мигрантите вече изискват от християните да се отказват от своите ценности: да не празнуват Рождество, да не консумират алкохол и свинско месо, да не ходят по бански на плаж и да не се пекат на слънце в парковете – при това изискват злобно! „Мултикултуризмът“ и „ксенофобията“ са понятия, които по принцип отхвърлят социума като система, както и човека като органична съставна част в единството на социума. Става дума за упорито намерение социумът да се атомизира и раздели, а връзките между хората елейно да се сведат до взаимна любов и взаимопомощ. Това е отрицание на социалния организъм и опит той да бъде заменен с хибрид. Да се създаде някакво същество с глава на лъв, крака на елен, туловище на слон и опашка на паун. Химера. Социумът обаче е система, състояща се от хора, в която всеки знае какво да очаква от другия; в която правилата са еднакви, традициите и навиците са еднакви. Еднаква е представата за празниците и делниците, за императивите и табутата, за храната и свободното време, за дрехите и чувството за хумор. Това е една обща среда, където човекът не е заплашен от непонятни и неприятни изненади. Човекът е едно цяло с околната среда – материална и информационна, биологична и социална. Социумът е културно единство. Няма как да бъде другояче. Групите с различна култура, позиционирани като равноправни, неизбежно се стремят да променят държавата според своите възгледи и ценности – ако не могат да го сторят, плюят на тази държава и просто се ползват от облагите, които тя им дава. Така мюсюлманските общности, сплотени от религиозното си братство и солидарност, често тероризират „цивилизованото“ християнско мнозинство, което ги е приютило. Чужденецът е стресов фактор, той държи в напрежение: непрекъснато трябва да внимаваме да не би някой да обиди някого, да се премине „червената линия“ – защото представите на едните и другите за вежливост и страхливост, за доброта и слабост, за допустимо и недопустимо често са твърде различни. Твоят народ, с който ти си едно цяло, е усвоил и защитил земята си и живее по свои правила. И когато мигрантът, нямайки отношение към твоята история, не споделяйки възгледите и правилата на твоя народ, налага своето битие в твоята страна по чужди за нея правила – при това обявявайки себе си за същия като тебе пълноправен хазяин, това разрушава социалната същност на народа, противоречи на социалния инстинкт на всеки негов член. Всяка агресия на мигранта към коренното население се възприема като агресия на чуждия етнос към всичко, което е твое родно – при това на собствената ти земя! А поведението на много народи, изповядващи исляма, е крайно агресивно и конфликтно. Възниква старият въпрос: трябва ли да си толерантен към онези, които не са толерантни към тебе? И просто те използват до определено време? Повечето мюсюлмани се отнасят напълно сериозно към идеята за бъдещото създаване на световен халифат. Вече в редица европейски градове, като се включи и милионният Бирмингам, учениците мюсюлмани са повече от учениците, принадлежащи към коренното бяло население. Още 10–15 години и ислямското мнозинство ще създаде зони на шариата. И тогава ще настъпи разплатата! Ще ви дадат да се разберете за гей парадите, обиждащи религиозните им чувства! Ще се радвате, ако сутрин се събуждате живи! Те ще ви обяснят това-онова за феминизма, за чайлдфрия и шортите по улиците! Пола до земята, омъжена – мълчиш, докато мъжът не те попита нещо! Ще ви обрежат до един! Ще ви покажат що е то свободен секс, бърз и безопасен! Изборът ще бъде или да ги пребиете с камъни, или да се продадете! За Аллах няма малцинства и мнозинства – всички живеят по неговите завети или въобще не живеят! А засега – ще живеем във вашите домове и ще ядем вашия хляб: работете за нас, неверници. Те пътуват из Европа, а след себе си оставят потънали в мръсотия площади и разбити влакове, в които са ги возили безплатно. „Европейските ценности“ довършват Европа. Те приличат на предозиране с морфин. Повечето имигранти са здрави и силни млади мъже. Броят им ще се умножи по десет. Ще получат гражданство, ще доведат родителите и братята си, ще се женят и ще им се раждат деца. Впрочем чичото на Ясер Арафат е бил мюфтия в Ерусалим. На стената в стаята си е държал портрета на Хитлер и е бил приет от Химлер в канцеларията на СС. Мигрантът се катери по главата върху главата на домакина си точно толкова, колкото домакинът му позволява. Днес толерантният европеец се страхува да направи забележка на мигранта, страхува се да не би случайно да засегне госта друговерец. Ами значи сам си е виновен, че е презиран и тероризиран. Не имигрантите ще довършат Европа. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ я довършват. Изходът е не само в строгото спазване на мигрантските квоти. Само твърдата интеграция, по-точно асимилация на бежанците ще спаси нашия свят. Със смесица от добродушна глупост и лицемерие европейските политици не желаят да признаят, че проблемът е именно в чуждата и агресивна идентичност. Прометей е оздравял и е станал толкова добър, че е решил да храни с черния си дроб всички лешояди; и сега те с удоволствие чакат докога ще им стигне цялото му тяло. Когато властта нарича самозащитата на обикновените хора „фашизъм“, значи, че на власт са вълци в овчи кожи. Речите им са овчи, а острите им зъби са все по-близо. Фашизмът е заменен с удивителна форма на антифашизъм. Ако фашизмът се стреми към унищожаването на други народи, то съвременният антифашизъм се стреми към ликвидирането на собствения си народ, в това число с помощта на чужди народи. Ако фашизмът решава своите задачи с оръжие и кръв, то съвременният антифашизъм (неоантифашизмът) решава своите задачи с ласки и шоколади. Но резултатът е смъртоносен! Като смазва меко, но неумолимо всяка съпротива до степен на унищожаване на каквото и да е инакомислие, неоантифашизмът провежда геноцид над собствения народ – обяснявайки му, че именно в това се състои щастието и свободата му. Народите на Европа изчезват физически – под звуците на химна за свободата и правата на малцинствата. Създателят на Ордена на йезуитите би умрял от завист. Тоест проблемът не е в силата на имигрантите, а в самовнушеното за безсилието на Европа. Тя има сили, и не малко. Не й достигат дух, воля, страст. Господстващата контракултура представлява само изпреварващо отражение на разпадането на цивилизацията (така е било навсякъде и във всички времена). Днешният разпад на морала е идеен разпад на цивилизацията, след който бързо и невъзвратимо следва реален разпад, политико-икономически (това също е било навсякъде и във всички епохи). А когато Европа принуждава самата себе си, принуждава своите народи да се самоподменят с мигранти – като прощава на чуждите натрапници простащината, агресивността и наглостта, не смеейки да засегне болното им самолюбие, предпочитайки да пази техните интереси, а не интересите на собствените си граждани, тя унищожава самата себе си. Самите мигранти по принцип, и в частност мюсюлманските мигранти, изобщо не са виновни за разрушаването на културата, морала, семейството. Нито имат вина за поощряването на социалните паразити или за поставянето на знак за равенство между перверзиите и нормалното, за абсолютизирането на личното благополучие и удоволствие и като общ резултат от всичко това – за физическото измиране на европейците. Ако някой твърдо е решил да се самоубие, с нищо не можеш да му помогнеш. Ние ценим и уважаваме не днешните импотентни европейски изроди, а техните велики предци, които са създали най-прекрасната, могъща и величествена цивилизация в историята на човечеството. Близките години ще покажат окончателния резултат: дали Европа ще издъхне заедно със своята изродена представа за света, наречена „европейски ценности“, и ще стане ислямска – или все пак ще намери у себе си сили да отхвърли цялото това зловещо бълнуване. А засега мюсюлманските „бежанци“ нахлуват, за да я довършат. Източник: http://www.nashdom.us/home/public/publikatsii/m.-veller--nu-chto-esche-ne-veritsja-chto-eto-konets Превод от руски: Елена Дюлгерова

понеделник, 15 септември 2014 г.

ЗА ИСЛЯМА - ПРАКТИКА ПО СВЕТА


Една добра статия отдавна броди в нета относно тази пустинна религия за управляване на неграмотни и елементарни човеци. Добре е описано как и какво да очакваме скоро и в България след като ежедневно страната ни се залива от нарушители на турската граница, престъпници спрямо наказателния кодекс, които никой не съди. А напротив - политиците и НПО-тата са докарали дотам нещата ще дори да не можем да протестираме от заливащите ни диви пълчища от Африка , Азия и арабския свят. Нямаме право да имаме нещо против тази паплач и сме длъжни да ги приемаме и отглеждаме като скъпи гости. Тези наши политици са едни изчистени държавни изменници, чийто единствено правилна присъда би била смъртната, ако бяха сторили държавна измяна в друга държава. По мое мнение всичките са за разстрел, камо ли да им се гласува доверие по избори.....но това е друга тема. Ето статията: ==============================>>> Ислямът е 100% цялостна система. Той има политически, икономически, социални и военни компоненти. Религията е капакът над всички компоненти. Ислямизирането започва, когато в една държава се достигне до определен процент на мюсюлманите в населението. Тогава започват кампании за религиозни привилегии. Когато обществата, които са политически коректни, толерантни и с културно многообразие, решат да приемат мюсюлманските искания за религиозните им права, някои от другите компоненти, които също са част от Исляма, но не са религиозни, проникнат в някои аспекти на общественият живот.
Ето как става това : Докато мюсюлманското население в дадена държава е около 2% за пред местното население ще изглежда като едно миролюбив малцинство, но в никакъв случай като заплаха за останалите граждани. Такъв е случаят: САЩ : 0.6% мюсюлмани Австралия : 1.5% мюсюлмани Канада : 1,9% мюсюлмани Китай: 1,8% мюсюлмани Италия : 1,5% мюсюлмани Норвегия : 1,8% мюсюлмани Когато мюсюлманското население започне да варира между 2 % и 5% , мюсюлманите започват да проповядват Исляма между други етнически малцинства и недоволните групи в дадената държава. Често влизат в тесни връзки със престъпни групировки и улични банди. Това се случва в : Дания : 2,0% мюсюлмани Германия : 3,7% мюсюлмани Великобритания : 2,7% мюсюлмани Испания : 4,0% мюсюлмани Тайланд : 4,6% мюсюлмани Когато мюсюлманското население мине границата на 5%, то започва да упражнява едно прекомерно влияние като процент от населението, което представляват. Така например, настояват за въвеждането на халал-храна (чисти храни според ислямските стандарти), като по този начин си гарантират, работни места в сектора на хранително-вкусовата промишленост запазен само за мюсюлманите. Започват да упражняват натиск върху супермаркетните вериги за показване халал-храна на техните рафтове - заедно със заплахи за неизпълнение на тези изисквания. Това се случва в : Франция : 8,0% мюсюлмани Филипините : 5,0% мюсюлмани Швеция : 5,0% мюсюлмани Швейцария: 4,3% мюсюлмани Холандия : 5,5% мюсюлмани Тринидад и Тобаго : 5,8% мюсюлмани Когато се стигне до този момент, с помощта на някои ислямски държави, ислямските малцинства започват да упражняват натиск върху правителствата за правото да се самоуправляват (в рамките на техните гет ) съгласно Шериата-Ислямския закон. Крайната цел на ислямистите е да установят Шериата в световен мащаб. Когато мюсюлманите стигнат до 10% от населението, те започват да увеличават беззаконието като начин, чрез който показват недоволството си от условията на живот в дадената страната. В Париж видяхме бунтове, запалиха автомобили и мебели. В такава ситуация, действията на всеки немюсюлманин, каквито и да са тези действия - са винаги обида за Исляма и водят до бунтове и заплахи. Както се случи в Амстердам, след като опозицията показа карикатурите на Мохамед и филми за Исляма. Това напрежение се наблюдава ежедневно, особено в мюсюлманските части на: Гвиана : мюсюлмани 10.0% Индия: мюсюлмани 13.4% Израел : 16.0% от мюсюлманите Кения: мюсюлмани 10.0% Русия : 15,0% от мюсюлманите Когато мюсюлманското население достигане до 20%, народът на дадената държава може да очаква масови безредици и бунтове, от които настръхва косата. Формиране на джихадистите в обучени военни отряди, спорадични убийства и опожаряване на църковни светини. Етиопия: мюсюлмани 32.8 Когато мюсюлманското население стигне до 40% в една християнска държава, това което следва са масови кланета, хронични терористични атаки и продължителни военни акции, като например: Босна : мюсюлмани 40.0% Чад : мюсюлмани 53,1% Ливан : мюсюлмани 59,7% Държави, в които мюсюлманското население стигне до 60%, в тях остатъка от населението е подложено на неограничено преследване. Невярващите от всички други религии (включително неправославни мюсюлмани) са преследвани. Започва спорадично етническо прочистване (геноцид) Използване на Шериата като оръжие, както и създаването на Ждизя – специален данък само за неверниците, както се случва в: Албания : 70.0% мюсюлмани Малайзия : 60,4% мюсюлмани Катар : 77,5% мюсюлмани Судан: мюсюлмани 70.0% Когато мюсюлманите в една държава стигнат до 80%, може да се очаква сплашване и насилие от Джихад върху неислямските жители, някаква форма на етническо прочистване от страна на държавата и дори геноцид, тъй като тези страни изгонват малкото неверници, които са останали на територията им. Те преследват главната цел, която е -100% мюсюлмани, като това вече се случва в : Бангладеш : 83,0% мюсюлмани Египет : мюсюлмани 90.0% Газа : мюсюлмани 98,7% Индонезия : 86,1% мюсюлмани Иран : 98,0% мюсюлмани Ирак : 97,0% мюсюлмани Йордания : 92,0% мюсюлмани Мароко : 98,7% мюсюлмани Пакистан : мюсюлмани 97.0% Палестина: 99,0% мюсюлмани Сирия : 90.0% мюсюлмани Таджикистан : мюсюлмани 90.0% Турция : 99,8% мюсюлмани Обединени Арабски Емирстваа : 96,0% от мюсюлмани Достигането на 100% мюсюлманско население довежда до мир: "Dar - ES- Salaam" (Раят на ислямският мир). Ето тук се допуска съществуването на мир, защото всички жители са мюсюлмани. Ислямските Медресета са единствените училища и Корана е единствената наука. Това се случва в: Афганистан : 100% мюсюлмани Саудитска: Арабия 100% мюсюлмани Сомалия: 100% мюсюлмани Йемен: 100% мюсюлмани За съжаление, мирът никога не се постига, тъй като в тези 100% мюсюлмански общества, онези техни членове, които са по-радикални бълват омраза и започват да убиват други мюсюлмани, които са по-малко радикални, като за оправдание си измислят най-различни причини . "Преди да навърша 9 години, вече бях научил основната доктрина на арабския живот : Аз против брат ми, аз и брат ми срещу баща ни, семейството ми срещу братовчедите ми и целият клан, клана срещу племето, племето срещу света и всички заедно срещу неверниците " Леон Юрис Важно е да се знае, че в някои страни с доста под 100% мюсюлманско население, като например Франция, мюсюлманското малцинство живее в гета, в които мюсюлманите представляват 100%. В тях те живеят по законите на Шариата. Полицията не се осмелява да влиза в тези гета. Не съществуват съдилища, децата не ходят на училища. Мюсюлманите не се интегрират в обществото. Децата посещават само Медресета (мюсюлмански училища), където учат само Корана. Всякакви контакти с невярващите се водят като престъпление, наказуемо със смърт. За това, в някои сфери от живота на някои народи, мюсюлманските имами и екстремисти упражняват повече власт на национално ниво, отколкото такава власт може да се наложи над отделните членове на обществото, които не са мюсюлмани. Хиляда и петстотин милиона мюсюлмани сега представляват 22% от населението на света. Но раждаемостта при тях далеч надхвърля тази при християни, хиндуисти, будисти, евреи, както и всички други вярващи. Мюсюлманите ще надхвърлят 50% от населението на света до края на този век. Това е бъдещето, което очаква света, освен ако не се осъзнаем и ги оставим да си живеят само помежду тях си в техните страни, за да се радват на своята "култура". Не са допринесли нищо за човечеството през последните 100 години и не виждам никаква причина да го направят и по-нататък. http://www.diarioya.es/content/así-se-realiza-la-islamización-de-europa

четвъртък, 28 март 2013 г.

БЕЗПОЩАДНИТЕ УБИЙЦИ Автор: Йорданка Атанасова http://mojo-bulgaria.blogspot.com/2012/12/blog-post_26.html Сигурно този материал ще шокира много от читателите. И това едва ли е най-лошото в сравнение с това, което ще изпитате при четенето. Едно е несъмнено – този материал не може да се чете по време на хранене. Но следва внимателно да се запознаете с него, защото става въпрос за неща, жизнено важни за всеки човек. Става въпрос за паразитите, живеещи в дълбините на човешкия организъм и за това, че те безпощадно убиват нашето здраве и самочувствие. Тази тема, която беше и си остава почти забранена, ще предизвика отвращение в много от вас. Но аз искрено се надявам, че написаното по-долу ще ви помогне да се освободите от тази забрана веднъж завинаги. Вие може би ще възразите: “Да не би да живеем в някаква страна от третия свят, че да се вълнуваме от подобни проблеми?” И тук можем да сгрешим. Съгласно статистиката вие имате шанса 8 – 9 пъти от 10 възможни да се заразите с паразити. Какво представлява паразитът? Паразитът е организъм, живеещ за сметка на своя стопанин. Той живее в нашия организъм своя паралелен живот, смучейки от нашата енергия, от нашите клетки или от храната, която употребяваме. Авторите на последните медицински изследвания са установили, че в тялото на 85-95% от хората живеят от един до пет вида паразити. В човешкия организъм могат да обитават над 300 вида паразити – от микроскопични едноклетъчни до глисти с дължина до няколко метра. Въпреки широко разпространеното мнение, че паразитите живеят само в дебелото черво, те се срещат във всички части и органи на човешкото тяло: белите дробове, ставите, мускулите, черния дроб, далака, мозъка, кожата, кръвта и даже в очите! КАК СЕ ЗАРАЗЯВАМЕ? Заразяването с паразити става чрез употреба на замърсена вода и храна, прекалено използване на химикали и антибиотици. Висока концентрация на паразити се наблюдава в свинското месо: бекон, пушено месо, кренвирши, колбаси. Телешкото, пилешко, агнешко и даже рибата много често съдържат паразити. Естествено, тези факти са неприятни за всеки, употребяващ месо, месни и рибни продукти. В една от най-популярните книги за паразитите – “Отгатни какво получихме за обяд” е написано “ Човек може да се зарази със свинска тения като се храни със заразено и недостатъчно термично обработено свинско месо, пушено филе или колбас… Личинките се развиват в мускулите и попадат чрез кръвоносната система в другите тъкани и органи и най-после се загнездват в най-горната част на тънкото черво. Свинската тения нанася огромна вреда на човека, когато недоразвитите личинки, носени от кръвния поток попадат в сърдечния мускул, мозъка или очите. Ако разгледате литература за паразитите и видите различни, често невероятно дълги паразити, ще си зададете въпроса: “Как такова чудовище може да живее в нашия организъм и ние даже да не подозираме за това?” Отговорът на този въпрос е прост. Целта на паразита е да скрие своето съществуване. Ако си мислите, че паразитите са „глупави”, вие грешите. Това са много „умни” същества най-вече със своята способност за оживяване и размножаване, което всъщност е главна цел на всеки организъм. Обикновено присъствието на паразити в организма се доказва чрез анализ на изпражненията. В действителност, обаче, този метод не е достатъчно надежден. При този анализ паразитът може да бъде открит само ако лаборантът под микроскоп намери в изпражненията неговите яйца. Но ако паразитът не е отделил яйца в периода на проверката, присъствието му в човека ще остане незабелязано. Даже ако се направят три анализа последователно, както препоръчват много лекари,то резултатът пак може да е отрицателен. В същото време, паразитите отделят невероятно голямо количество яйца. Например, аскаридата може да снесе за един път 10-25 хиляди яйца, а за едно денонощие – до 245 хиляди. Тя достига до 45 см дължина. С най-дългия паразит може да се заразим при употреба на риба. Възрастната рибна глиста достига 9 м и снася за един път до 1 милион яйца. Признаците за наличие на паразити в нашия организъм се проявяват като симптоми на най-широко разпространените заболявания. Затова хората, страдащи от разпространените заболявания трябва обезателно да се изследват за наличие на паразити и при положителен резултат да се очистят от тях. НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ СИМПТОМИ, ПОКАЗВАЩИ НАЛИЧИЕТО НА ПАРАЗИТИ В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Запек: Някои от глистите, заради своята форма и значителни размери, могат механически да блокират канали в органите, както и отвора на червата. Обилната глистова инфекция може да запуши общите жлъчни и чревни пътища, което е причината за по-рядко и затруднено изхождане. Разстройство: Някои паразити, особено протозойните, отделят простагладин (хормоноподобни вещества, които се съдържат в различните човешки тъкани), който води до загуба на натрий и на хлориди. Това предизвиква чести и воднисти испражнения. В този случай диарията при паразитната инфекция е функция на паразита, а не опит на организма да се избави от присъстващата в него инфекция. Газове и подуване на корема: Паразитите, намиращи се в горната част на тънките черва предизвикват възпаление, а впоследствие – подуване и газове. Проблемът може да се усложни при употреба на трудносмилаема храна като фасул, сурови плодове и зеленчуци. Постоянното подуване на коремните органи често е признак на наличие на паразити. Тези стомашно-чревни симптоми могат да възникват с променлива сила в течение на много месеци и даже години, ако не се изгонят паразитите от организма. Синдром на “нервния” стомах: Паразитите дразнят и предизвикват възпаление на стените на червата, което води до редица стомашно-чревни проблеми и до незначително усвояване на жизнено необходимите хранителни и особено на мастните вещества. Това понижено усвояване втвърдява испражненията и повишава количеството на мазнините в тях. Болки в ставите и мускулите: Паразитите мигрират в тялото на човека с цел инкапсулиране на най-удобното за тях място за съществуване – например в ставната течност или мускулите. Когато това се случи човек изпитва болка, която често приемат като следствие от артрит. Болките и възпалението на ставите и мускулите са също резултат от травмирането на тъканите, причинено от някои паразити, или реакция на имунната система на организма на тяхното присъствие. Алергия: Паразитите нарушават функциите на стомашно-чревния тракт, което води до алергични реакции. Някои могат да пробият обвивката на червата, което повишава риска от проникването в тях на големи, несмлени молекули. Това може да активизира имунната реакция на организма чрез производство на повишени дози еозинофили – един от типовете защитни клетки на организма. Еозинофилите могат да способстват за възпалението на тъканите на организма, което води до алергична реакция. Така, както и алергиите, паразитите повишават произвеждания от организма имуноглобулин Е. Проблемна кожа: Чревните паразити могат да предизвикват зачервяване, обрив, екзема и други кожни реакции от алергичен характер. Раничките по кожата, папиломите, дерматитите, пъпките и др. могат да са резултат от присъствието на обикновени микроорганизми. Анемия: Някои видове чревни глисти се впиват в лигавицата на червата и изсмукват от там хранителните вещества. Когато са в големи количества, те могат да предизвикат загуба на кръв, което води до недостиг на желязо (анемия). Анемията се предизвиква от трихомонадата и другите микропаразити, които се хранят с клетките на кръвта. Когато трихомонадата се храни със сперматозоиди, предизвиква импотенция. Грануломи и уплътнения: Това са туморообразни маси, обвиващи разрушените яйца на паразитите. Най-често те се образуват по стените на правото и дебело черво, но магат да се образуват и в белите дробове, черния дроб, коремната област, матката. Нервност: Продуктите от обмяната на веществата на паразитите, както и токсичните вещества, които те отделят, могат да доведат до повишена възбудимост и да дразнят централната нервна система. Безспокойството и нервността често са резултат от системно заразяване с паразити. Много хора твърдят, че след очистване с растителни средства, техните мърморещи съпруги или роднини са станали значително по-приятни и търпими. Нарушаване на съня: Честото събуждане, особено между 2 и 3 часа през нощта, може да е резултат от старанието на организма да се освободи от токсичните вещаства чрез черния дроб. Съгласно китайската медицина, тези часове през нощта се управляват от черния дроб. Честите събуждания могат да са провокирани и от нощното излизане на някои паразити около ануса, което предизвиква неприятно усещане и сърбеж. Една от причината за хемороидите е развитие на паразити (острици) под лигавицата на правото черво. Скърцане със зъби: Бруксизмът – ненормалното скърцане със зъби, както стискането и търкането на зъбите, често е съпроводено с паразитни инфекции. Бруксизмът може да е отговор на нервната система на отличаващия се, чужд дразнител. Тези симптоми са особено забележими при спящите деца. Хроническа умора: Симптомите на хроническата умора включват в себе си слабост, оплаквания от грипоподобни състояния, апатия, депресия, загуба на концентрация на вниманието и лоша памет. Тези физически, умствени и емоционални симптоми могат да бъдат предизвикани от паразити, които са причината от недостиг на хранителни вещаства в организма заради лошото всмукване на белтъчините, въглеводородите, мазнините и особено на витамините А и В12. Това води и до анемия и интоксикация, което също предизвиква хронична умора. Имунни нарушения: Паразитите понижават отделянето на имуноглобулин А, с което отслабват имунната система. Освен това тяхното присъствие постоянно стимулира реакцията на системата и с течение на времето, този жизнено важен имунен механизъм отслабва. С това се открива пътя за проникване в организма на бактериални и вирусни инфекции. Към числото на ярките признаци, показващи присъствието на паразити в организма влизат и следните нарушения: увеличаване на теглото, лош привкус в устата, лош дъх от устата, астма, диабет, епилепсия, неутолим глад, загуба на тегло, главоболие, световъртеж, пъпки, мигрени, понижаване на артериалното налягане и даже най-честите причини за смъртта – сърдечно-съдовите заболявания и рака. Повечето специалисти се отнасят внимателно към тази тема и признават само косвена връзка между паразитите и гореизброените заболявания. Разбира се, това ни кара да се замислим. Най-бързият начин за проникване на личинките на паразитите в нашия организъм са заразените хранителни продукти, лошо измитите плодове и зеленчуци, недоизпърженото или недосварено месо. Има още един начин за заразяване – от нашите домашни животни. В повечето случаи в организма на животните живеят по няколко вида паразити. Чрез изпражненията яйцата им попадат в обкръжаващата ги среда, а от там по козината на животното. Човекът се заразява когато гали или целува своя любимец или даже когато диша въздуха. Това е особено опасно за малките деца, които обичат животните много по-предано от възрастните, за бременните или болните със слаба имунна система. Занемарено дебело черво: Повечето от паразитите се намират в дебелото черво. Около 95% от заболяванията пряко или косвено са свързани с отровните вещества, намиращи се в дебелото черво. Установени се 36 вида отрови, които се образуват в него. Тези токсини попадат в кръвния поток и действат разрушаващо на целия организъм. При хората над 40 годишна възраст в дебелото черво се наслояват значителни количества втвърдена маса. В тези остатъци обитават най-различни паразити, които бавно, но сигурно отравят целия организъм. Освен това паразитите всмукват най-доброто от храната. Затова много хора, които практически водят здравословен начин на живот и приемат допълнително и минерали, и витамини, нямат значително подобрение на здравето си. Здравословното хранене, без предварително очистване от паразити, дава незначителен ефект. Основната причина за наднорменото тегло са паразитите. Като лишават организма на човека от необходимите хранителни вещества паразитите му оставят само голи калории. Заедно с това недостигът на пълноценна храна, на витамини и минерали изисква все повече и повече храна, а с това количеството на калориите нараства. Затова ние трябва да очистваме дебелото черво от наслояванията и паразитите, които живеят там. С това ще избегнем самоотравянето . В противен случай, вместо здрава, витаминизирана храна от дебелото черво се всмукват хранителни вещества, отровени от застоялата, втвърдена гниеща маса. Наличието на токсини блокира ферментите, без които нито една клетка на организма не може правилно да функционира. Затова казваме, че 90% от заболяванията започват от дебелото черво. Токсините плюс отсъствието на балансирана храна на клетъчно ниво са причините за много заболявания. ВЪТРЕШНОТО ОЧИСТВАНЕ Е НЕОБХОДИМО ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК Вътрешната нечистоплътност е по-страшна от външната. Външното измиване и поддържане не повишава вътрешната чистота. Хората се самозамърсяват, употребявайки неподходяща храна. Това води до натрупване на отрови, които трябва да се евакуират чрез различни традиционни и нетрадиционни методи и средства от нашия организъм. Докато токсините са в организма, човек не можете да се чувства добре. Древната медицина е знаела, че едно от условията за оздравяване и поддържане на добро здраве е изнасянето от организма на насъбралите се вредни продукти и паразити. Секретът за добро здраве може да се формулира с три думи: “Очистете вашият организъм!” Горещо ви препоръчвам тази книга: ,,Пълно прочистване на паразитите-причинителите на болестите ни"-Генади Малахов http://www.book.store.bg/p39769/pylno-prochistvane-ot-paraziti-prichiniteli-na-zaboliavaniata-genadij-malahov.html Тази статия също е уникална и дава много знание за паразитите(тема,която старателно се скрива от нас с години)http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_02/2_01.htm ТИХАТА ЕПИДЕМИЯ Въведение Ще лекува ли някой рана, ако в нея има трън? Има ли смисъл да се опитваш да отстраниш следствието без да отстраниш причината? Някои могат да кажат, че това са глупави въпроси, но наистина ли е така? Повечето от нас се опитват да подобрят здравето си без дори да се опитат да разберат каква е причината за неговите промени. В същото време зад почти всяко отклонение в здравето стои конкретна причина във вид на определена група паразити. Тези паразити се хранят с микроелементите, витамините и хранителните вещества в тялото ни. Основните сведения за паразитите, взети от медицинската литература, ще ви помогнат да разберете това. Медицината е безсилна в борбата с бавните инфекции Множествената склероза, артритът, псориазисът, хипертонията, язвената болест, ракът, инфарктът, диабетът, инсултът, импотентността, миомата, ерозията, безплодието, хроничният простатит, васкулитът и епидидемитът се причиняват от хламидии, микоплазми, уреаплазми, гарднерели и генитален херпес. В днешно време тези болести се срещат много често сред хората. Медицината успява да се пребори с бързите инфекции, болестите, които възникват скоро след заразяването и на които организмът на болния активно реагира с висока температура, болки, повръщане, кихане и т. н. В тези случаи болният взема лекарствени препарати, които стимулират защитните сили на организма, и той оздравява. Медицината обаче е безсилна в борбата с бавните инфекции, защото както тя, така и самият болен, изпускат момента на заразяването с носителите на инфекцията и не забелязват началните етапи на болестта, а когато болестта заявява за себе си чрез многобройни симптоми, тя става практически неизлечима. Медицината почти не се интересува от вирусите, които постоянно търсят убежище в клетките, в това число и в едноклетъчните паразити, но именно тези прости организми (трихомонадите, хламидиите, ламблиите, гъбичките, аскаридите, глистите на главния мозък, половата система, остриците, глистите на стомашно-чревния тракт, мускулните трихини) причиняват бавни инфекции. Родоначалникът на паразитологията в Русия, академик К. И. Скрябин, е предвидил страшните перспективи на заразяването с глисти. Той е отбелязал следното: "Нито икономическото процъфтяване, нито благополучието, нито провеждането на масови оздравителни мероприятия няма да доведат до ефективни резултати, ако хората в страната продължават да бъдат неосведомени". Нека тогава да се запознаем по-отблизо с паразитологията, защото по този начин може би ще успеем да помогнем на близките си в лечението на така наречените "неизлечими" болести. Паразитите причиняват много болести По данни на Световната зравна организация, до 1998 година над 2 млрд. души са били застрашени от заразяване с паразити. Науката смята, че 90% от децата, които умират до 5-годишна възраст, всъщност умират от паразити. По данни на Министерството на здравеопазването на Русия от септември 2005 година, за последните 10 години броят на децата в Русия е намалял със 7 млн. (по 700 000 годишно). Медицината твърди, че с възрастта здравето се влошава. На фона на това влошаване ние не забелязваме бавното развитие на паразитите в организма и свикваме с него. В днешно време ние се намираме в обстановка на пълна неосведоменост по въпросите за опасността от хелминтози, като в същото време паразитните болести се намират на четвърто място по броя на болните. На първо място са сърдечно-съдовите заболявания, на второ място е ракът, а на трето място е инсултът. Ако се разгледа причинно-следствената връзка на възникването на болестите от първото, второто и третото място, то почти всички те се развиват вследствие на обитаването на паразити в човешкото тяло. Червеите-паразити и ларвите им през различните етапи от миграцията си се заселват в органите, "продупчват" съдовете, нарушават противораковата защита и по този начин възникват болестите. Специалистите описват и лекуват последствията без да се замислят за причините на тези заболявания. Паразитите се хранят с хранителните ресурси на човека, като ги набавят от кръвта на гостоприемника си. Глистите се хранят със силициев двуокис, който е жизненоважен елемент за организма на човека. Глистите също така се хранят с витамин В12 от червата на човека, което води до нарушения в хематозата, с хормони, необходими за осигуряване на здравословното състояние на човека, както и с калий, мед, манган, селен, цинк, магний... Това е доказано по експериментален път. Основното свойство на всеки паразит е да живее незабелязано в човешкия организъм. Паразитите са болестотворни микроби и вируси, които живеят в организма и тъканите на гостоприемника си. Хроничните, в това число онкологичните болести, в 60% от случаите са предизвикани от въздействието на хелминтите. Освен това, по данни от световната медицинска литература, през последните 10 години хелминтите все по-често се разполагат не в стомашно-чревния тракт, а в органите, в това число в такива жизненоважни органи като мозъка, сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците и т. н. (данни на СЗО, 1999 г.). При тяхното нахлуване и продължително паразитиране в тялото на човека страдат не само органите, но и имунната система. Процесът на постоянна борба с външните антитела довежда не само до отслабване на защитните сили на организма, но и до развитие на вторичен имунодефицит. В такива случаи се развиват тежки хронични заболявания, които не се поддават на обичайните методи на лечение. Химичните антихелминтни препарати при непродължителен прием въздействат само върху стомашно-чревните форми на хелминтите, като в същото време те продължават активната си паразитарна дейност в другите органи на човешкия организъм. Паразитите се хранят с хранителните вещества в тялото на гостоприемника си и не му оставят почти нищо. При много хора, които водят здравословен начин на живот и се хранят правилно, не се наблюдават значителни подобрения в здравословното състояние само заради наличието на паразити в организма. Затова преди да започне такива оздравителни процедури като здравословно хранене или упражнения, човек трябва да отстрани паразитите от организма си. Някои специалисти твърдят, че паразитите причиняват затлъстяване, защото те лишават организма от необходимите му хранителни вещества и оставят само празни калории. Организмът започва да иска все повече храна, защото не му достигат витамини и минерали. Условията за развитие на паразитите Паразитите проникват в организма, както вирусите, през кожата и лигавиците. Те започват да се развиват там, където има подходящи условия за това. Наличието на слуз в хайморовите кухини на главата например способства за развитието на гноеродни бактерии. Когато киселинно-основният баланс на кожата се променя и се превръща в гнилостен процес, то това способства за появата на гъбични заболявания на кожата и проникването през кожата на паразити, чиито размери са съпоставими с размерите на порите. Потискането на нормалната микрофлора от страна на маята способства за възникването на дисбактериозите. Превръщането на киселинната среда на дебелото черво в гнилостен процес способства за възникването на патогенна микрофлора, която образува слуз, полипи и т. н. Най-простите паразити (хламидиите) могат да проникват в стените на кръвоносните съдове и да ги разрушават. По този начин те предивикват инфаркт на миокарда и редица други сериозни заболявания (възпаление на половите органи, безплодие, възпаление на панкреаса, черния дроб и т. н.). Погледнете езика си и вие ще видите бял налеп по него. Това са гъбичките кандиди, и щом ги има върху езика, значи ги има и по стените на хранопровода, червата и другите лигавици. Когато миете зъбите си, не се опитвайте да премахнете този бял налеп от езика си, безсмислено е. Трябва да знаете, че всеки път, когато вземате антибиотици, вие създавате благоприятни условия за развитието на тази инфекция. Токсините на тези гъбички оказват отровно въздействие върху черния дроб. Опитът на световните паразитолози от миналото показва, че лекарите винаги са започвали да лекуват заболяванията с отстраняване на паразитите от организма. Паразитните червеи могат да обитават която и да било част на човешкия организъм: органите (ехинококи в черния дроб), кожата (дракункулоза, демодекоза), стомашно-чревния тракт (аскариди, острици, тении и т. н.). Начините за заразяване с паразити Ако искаме да разберем защо днес ни се налага да подобряваме здравето си, всеки от нас би могъл да си спомни за онези моменти в живота си, когато в борбата с някакъв паразит имунитетът ни е вдигал температурата на тялото и по този начин е искал от нас да вземем съзнателно участие и да го подкрепим в тази борба. Ние обаче сме му давали антибиотик, който убива както паразита, така и живите клетки, и по този начин имунитетът ни е започвал трескаво да спасява както клетките на организма, така и нахлуващите паразити. В това време паразитът вече е ставал незабележим за имунната ни система и организмът е спирал да се бори с него. Температурата и здравословното ни състояние се е нормализирало, но това е било само илюзия. Нормализирането на здравословното ни състояние е показало, че паразитът благополучно се е заселил в организма, след което той е попаднал под защитата на имунитета. А след 3-8 години хроничната умора и патологиите на органите и системите на организма ни карат да се замислим какво не е наред със здравето ни. Многобройните малки огнища на всевъзможните коки, вируси, бактерии и гъбички (които лекарите не се свикнали да смятат за паразити и затова дори не ги търсят) бавно, но последователно и планомерно разрушават организма. Те присъстват в кръвта и слюнката и се предават по въздушно-капков път. Глистите, нематодите и амебите (те образуват слуз) са разпространени след населението в много по-голямо количество, отколкото твърди официалната медицина. Висока концентрация на паразити се наблюдава в продуктите от свинско месо (бекон, шунка, кренвирши, салами, свински пържоли и т. н.). Най-бързият начин за проникване на ларвите на паразитите в организма е чрез заразени хранителни продукти: лошо измити плодове, зеленчуци, недопечено и недоварено месо, риба, яйца и хайвер. Богата на паразити е и застоялата вода във водоемите. Човек може да се зарази с паразити и от домашните животни. В организма на повечето животни живеят няколко вида паразити, и яйцата им често попадат в околната среда чрез изпражненията на животното. От изпражненията те преминават в козината му, и човек може да се зарази, когато се радва на домашния си любимец или дори по въздушно-капков път. Това е особенно опасно за малките деца, които обичат домашните животни, както и за бременни жени или болните, които имат по-слаба имунна система. Освен това кожата, имунитетът на която е допълнително отслабен от химичните компоненти на кремовете и шампоаните, не е в състояние да спре бактериите – паразитите, които се предават по въздушно-капков път. Симптомите на наличието на паразити в организма Присъствието на паразити в организма се определя чрез анализ на изпражненията. Този метод обаче е ненадежден, ако паразитът, който живее в организма ви, не е снесъл яйца през периода, когато се вземат проби от изпражненията, защото тогава присъствието му остава незабелязано. Заразяването с паразити може да се определи и по външния вид на човека, както и по онези признаци, които свидетелстват за това, че в работата на организма има някакви нарушения: пъпки, себорея, груба кожа, лунички, петна, ранни бръчки върху лицето, ранно оплешивяване, папиломи, напукани пети, чупливи нокти, чести остри респираторни заболявания, ангина, хроничен тонзилит, синузит, полипи, хъркане. При жените признаците за заразяване с паразити са следните: Болки, възпаление на яйчниците, болезнена менструация с кръвотечение, отпадналост, нарушение на менструалния цикъл. След това последователно се развива фиброма, миома, фиброзно-кистозна мастопатия, възпаление на надбъбречните жлези, пикочния мехур и бъбреците. При мъжете признаците за наличие на паразити са следните: Простатит, импотентност, аденома, цистит, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Заразяването с паразити може да доведе и до нарушения в психиката. Децата на инфектирани родители умират с 10-15 години по-рано. Запек Заради формата си и големите си размери глистите могат да запушват някои пътища в червата. Обилната глистна инвазия може да запуши основните пътища в жлъчката и червата, което води до запек. Диария Някои паразити, особено протозойните, произвеждат хормоноподобни вещества, водещи до загубата на натрий и хлориди, което, от своя страна, може да причини диария. По този начин диарията при паразитна инфекция се предизвиква от паразита, а не от организма, който се опитва да се избави от присъстващата в него инфекция, или от неправилното хранене. Апендицит При хистологично изследване на болните, прекарали остър апендицит, в 27% от случаите се откриват глисти. Децата се оперират с 25% по-често от възрастните, и степента на заразяване с хелминти при децата е по-висока, отколкото при възрастните. Още по-голям процент на откриване на хелминти в апендиксите - 85% е бил регистриран от професор Москвин чрез метода на измиване на съдържанието на апендиксите при деца, оперирани от хроничен апендицит. В тези случаи анализът на изпражненията за яйца на глисти е бил отрицателен. Газове и подуване Някои паразити живеят в горното тънко черво, където предизвиканото от тях възпаление води до подуване и газове. Този проблем може да се влошава при употреба на трудносмилаеми продукти. Постоянното подуване на стомашните органи често е признак за наличие на паразити. Тези гастро-чревни симптоми могат да се проявяват с променлива сила в продължение на месеци и дори години, ако паразитите не бъдат изгонени от организма. Гастро-чревен синдром Паразитите могат да дразнят и да предизвикват възпаление на стените на червата, което води до редица гастро-чревни симптоми и незначително усвояване на необходимите за организма хранителни и особенно мазни вещества. Пониженото усвояване на хранителните вещества в организма води до твърди изпражнения и излишък на мазнини в изпражненията. Болки в ставите и мускулите Известно е, че паразитите могат да се преместват по организма на човека с цел заселване в най-подходящите за живота им места, например, в ставната течност и мускулите. Когато това се случва, човек изпитва болки, които често се смятат за следствие на артрит. Болките и възпаленията на ставите и мускулите също са в резултат на травмиране на тъканите, причинено от някои паразити или от имунната реакция на организма към присъствието им. Алергия Паразитите могат да дразнят, а понякога дори да пробиват обвивката на червата, което повишава риска от проникване на големи несмляни молекули в тях. Това може да активира имунната реакция на организма във вид на производство на повишени дози на еозинофили - един от видовете защитни клетки на организма. Еозинофилите могат да предизвикат възпаление на тъканите на организма, което води до алергична реакция. Паразитите предизвикват и повишено производство на имуноглобулин Е в организма. Проблемна кожа Чревните паразити могат да предизвикват копривна треска, обриви, екзема и други кожни реакции от алергичен характер. Язвите по кожата, подутините и възпаленията, папиломите и дерматитите могат да бъдат в резултат на присъствието на микроорганизми в човешкото тяло. Анемия Някои видове чревни глисти се залепват за лигавицата на червата и изсмукват хранителните вещества на гостоприемника си. Ако в човешкия организъм има голямо количество от тези паразити, те могат да предизвикат дори недостиг на желязото в организма (анемия). Анемията се предизвиква от трихомонадите и други микропаразити, които се хранят с кръвни клетки. Трихомонадите могат да се хранят и със сперматозоиди, което води до импотентност. Грануломи Грануломите представляват подутини, които покриват разрушените яйца на паразитите. Най-често те се образуват върху стените на дебелото и правото черво, но могат да се образуват също така в белите дробове, черния дроб, стомашната кухина и матката. Нервозност Отпадъците от обмяната на веществата и токсичните вещества на паразитите могат да окажат негативно влияние върху централната нервна система. Безпокойството и нервозността често се появяват в резултат на заразяване с паразити. Много хора твърдят, че след края на програмите за пречистване от паразити те са станали много по-уравновесени и спокойни. Нарушение на съня Честото събуждане през нощта, особенно между 1 и 5 часа, също може да е в резултат на опитите на организма да се избави от токсичните вещества, отделяните от паразитите в черния дроб. От биоритмична гледна точка тези часове на нощта се управляват от черния дроб. Нарушенията на съня могат да бъдат провокирани и от излизането на някои паразити през задния проход през нощта, което води до неприятни усещания и сърбеж в областта на ануса. Една от основните причини за появата на хемороиди е развитието на нематоди под лигавицата на правото черво. Скърцане със зъби Бруксизмът, ненормалното скърцане, стискане и търкане на зъби, често е в резултат на паразитни инфекции. Тези симптоми особенно добре се проявяват при спящи деца. Бруксизмът може да се появи в резултат на реакцията на нервната система на чужд дразнител. Хронична отпадналост Симптомите на хроничната отпадналост включват слабост и оплаквания от грипоподобни състояния. Те могат да бъдат предизвикани от паразити, които причиняват анемия, интоксикация, недостиг на хранителни вещества в организма заради лошото усвояване на белтъчини, въглеводороди, мазнини и особенно витамините А и В12. Сред признаците за наличието на паразити в организма също се открояват следните нарушения: Увеличение на теглото, прекомерен глад, загуба на тегло, лош дъх, пъпки, мигрена. ТИХАТА ЕПИДЕМИЯ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ПАРАЗИТИ Имунни нарушения Паразитите отслабват имунната система като намаляват отделянето на имуноглобулин в организма, а присъствието им постоянно стимулира реакцията на имунната система. След време отслабването на защитните сили на организма може да доведе до проникване на бактериални и вирусни инфекции в човешкото тяло. Рак и СПИН През 1990-1995 година в Русия са били проведени научни експерименти на клетъчно, молекулярно и генетично ниво за откриване същността на раковите клетки в човешкия организъм. Тези изследвания са били извършени в Ленинградския научноизследователски институт по акушерство и гинекология "Д. От", Научноизследователския онкологичен институт "Н. Петров", Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология "Пастер", Централния научноизследователски рентгенорадиологичен институт и в Московския научноизследователски институт по вирусология "Д. Иваневски". Резултатите от експериментите показали, че раковата клетка представлява трихомонада, която се намира в онзи етап от съществуването си, в който е вече изгубила камшичето си (флагелум). Ракът представлява трихомоноза или по-точно, крайната му фаза, при която човек буквално се оказва между живота и смъртта. Американските учени са открили, че при развитието си в човешкия организъм трематодите от вида Fascio-lopsis busri отделят естествени отпадъци от своята дейност. Един от тези отпадъци предизвиква стремително делене на раковите клетки. Изследванията на учените са показали, че в организма на повечето болни от рак има тези трематоди. След унищожаването на паразита и отстраняването на токсините от организма на болните "неизлечимите" болести също изчезнали. С разпространението на промишлената обработка на продуктите, напитките, козметиката и лекарствата хората са нанесли значителна вреда на имунната си система, което, от своя страна, улеснява проникването на паразити. Когато в тялото на човека се появят много паразити, те започват борба за оцеляване, агресивността им се повишава. В клетките на трематодите се произвежда вещество, което стимулира тяхната шизогония, ортофосфотирозин, и по този начин червеите започват бързо да растат. Ортофосфотирозинът, отделян от паразита, предизвиква безконтролен ръст и на клетките на организма, в които са се заселили паразитите. Точно това представлява ракът. Трихомонадите играят главна роля и в развитието на СПИНа, като именно те, а не лимфоидните клетки на човека, както твърди официалната медицина, представляват основна причина за появата на вируса на имунодефицита при човека (ВИЧ). Ракът е паразитно заболяване, а СПИНът е свръхпаразитна болест, тъй като той се причинява от два паразита: трихомонада – човешкия паразит и ВИЧ - паразита на трихомонадата. Съществена роля за повишаването на злокачествеността на рака и СПИНа играе и многобройната и разнообразна съпътстваща микрофлора. Съществена, но нe първична роля, играят такива фактори като лошата екология, вредните навици, повишената радиация, злоупотребата с антибиотици, хормоналните препарати, безразборният секс. Като цяло важно е да се разбере следното: ако сте се разболели, търсете паразитите и ги отстранете. За тази цел има резонансна диагностика с помощта на апарата "Оберон", която определя наличието на паразити във вашия организъм. Множествена склероза Множествената склероза е заболяване на гръбначния и главния мозък. Американските учени са установили, че тази болест се причинява от трематоди, които попадат в организма от млечните продукти. Шигелата предизвиква раздразнителност и депресия, които са чести симптоми при множествената склероза. Шигелите отделят вещества, които са токсични за главния и гръбначния мозък. Отстраняването на шигелите води до бързо подобряване на здравословното състояние. Защо паразитите проникват в гръбначния и главния мозък? Причината се крие в това, че такива разтворители като ксилен и толуол се натрупват в главния мозък и привличат към себе си паразитите. Ксиленът и толуолът са промишлени разтворители, токсини, които се добавят в газираните напитки, кока-колата, битата сметана и други хранителни продукти. Токсоплазмоза Токсоплазмозата представлява болест, които се предизвиква от прости едноклетъчни организми, които живеят и се размножават на най-различни места на човешкия организъм. Причинителят на токсоплазмозата, токсоплазмата, се отнася към едноклетъчните камшични паразити. Когато инфекцията стане хронична, токсоплазмите продължават да живеят в организма във вид на цисти (покриват се със специална обвивка). Такива цисти могат дълго време да се съхраняват в организма на животните и хората (до 5 години). Цистите се срещат в тъканите на очите, сърцето, белите дробове и други органи. Броят на токсоплазмите в една циста варира от няколко екземпляра до няколко хиляди. В този вид токсоплазмите съществуват в организма като "спяща инфекция". В зависимост от начина на заразяване, токсоплазмозата се разделя на две категории: вродена и придобита. Ламблиоза Ламблиозата е болест, която възниква тогава, когато ламблиите увреждат тънките черва и черния дроб. Заразяването на човека с ламблии невинаги се съпровожда с клинично изразено заболяване. В повечето случаи тези хора са носители на заразата. При човека паразитира един вид ламблии, наречен Lamblia intestinalis. При ламблиозата източникът на инфекцията е човекът. Цистите на ламблиите се изхвърлят от човешкия организъм заедно с изпражненията. Заразяването може да стане чрез мръсни ръце, различни хранителни продукти, особенно онези, които не се подлагат на термична обработка (зеленчуци, плодове и др.), вода и предмети от домашния бит. Токсичните продукти на разпада на ламблиите могат да станат причина за влошаване на общото здравословно състояние, анемия, нервни, психични и други нарушения, разстройства на стомашната секреция. Ламблиите предизвикват повишение чувствителността на организма към различни алергени. Тази чувствителност се изразява в копривна треска, сърбеж, болки в ставите, а понякога и треска. В черния дроб ламблиите предизвикват възпалителен процес, хепатит и дори цироза. В жлъчния мехур те причиняват холецистит. Под мускулния слой на жлъчния мехур се появява разширяване на съдовете, разрастване на съединителната тъкан, оток на лигавицата. Ламблиозният холецистит без вторична инфекция, който имитира симптомите на камъни в жлъчката, често води до оперативна намеса. Под въздействие на ламблиозата в червата могат да се появят огнища на хеморагично възпаление, както и язви в долните части на дебелите черва. Ламблиозата често се проявява чрез поражение на червата, черния дроб, панкреаса или на всички тези органи едновременно. Поражението на червата протича във вид на дуоденит или хроничен ентероколит. Особенно при децата периодично се наблюдава краткотрайно повишаване на температурата. Също са характерни къркорене и болки в стомаха. Аскаридоза Основното място на обитаване на аскаридите са тънките черва. Продължителността на живота им е около година. Болестта, която се предизвиква от аскаридите, се нарича аскаридоза. Тя се проявява най-често чрез редица стомашно-чревни разстройства (липса на апетит, прилошаване, повръщане, болки в стомаха, повишено слюнкоотделяне), множество болести на дихателните органи (от обикновена настинка до бронхопневмония), психични нарушения (от "безпричинна" раздразнителност, световъртеж и главоболие до нервни тикове и дори епилептични припадъци). Заразяването с яйцата на аскаридите става през устата. В стомашно-чревния тракт на човека от яйцето се образува ларва. Ларвата пробива лигавицата на червата и прониква в кръвта. По този начин тя преминава през сърцето и попада в белите дробове, където пробива кръвоносните съдове, излиза на повърхността на белодробната тъкан и започва да се развива. Когато ларвите на аскаридите "пътуват" от белите дробове към носоглътката, те увреждат белодробната тъкан, като по този начин стават причина за продължителните хронични заболявания на белите дробове, остри респираторни заболявания и бронхити. Аскаридите проникват в жлъчния мехур и черния дроб, където предизвикват тежки усложнения. Ако са проникнали в жлъчния мехур или жлъчните пътища, те могат да предизвикат гноен холецистит, увеличение на черния дроб, перитонит и сепсис, а ако са проникнали в панкреасните пътища, те могат да предизвикат остър панкреатит. Ентеробиоза Ентеробиозата е хелминтоза, която се предизвиква от острици. Остриците представляват тънки сиво-бели червеи. Остриците паразитират в долните части на тънките черва, сляпото черво и предната част на възходящия колон. Женските хелминти, в матката на които се натрупва голямо количество (около 12 000) яйца, слизат в правото черво, активно излизат през задния проход, снасят в яйцата си в ануса и умират. Общата продължителност на живота на остриците е 3-4 седмици. Отравянето на организма на болния с отделяните от остриците вещества води до алергия и дерматоза. Паразитирането на хелминтите понякога може да създава благоприятни условия за вторична бактериална инфекция; женските острици проникват в женските полови органи и ги инфектират с чревни бактерии. При лека форма на ентеробиоза през нощта, когато болните заспиват, те усещат лек сърбеж в областта на ануса. Сърбежът продължава 1-3 дни и след това изчезва. След 2-3 седмици обаче той се появява отново. Тази периодичност в появата на сърбежа се обуславя от смяната на поколенията на остриците. При наличие в червата на болния на голямо количество острици сърбежът става постоянен и много мъчителен. Чесането на задния проход често води до ожулвания, вторична бактериална инфекция на кожата, дерматит и пиодермия, което още повече влошава здравословното състояние на болния. При някои болни се появяват чревни разстройства, диария, като в изпражненията често има слуз. Описани са ентеробиозни апендицити, обусловени от заразяване с острици и вторична бактериална инфекция. При жените се забелязват симптоми на тазов перитонит, предизвикан от хелминти, проникнали в тазовата област. При тежка ентеробиоза често се появява главоболие, световъртеж, безсъние, повишена умствена и физическа умора, симптоми на психастения и неврастения. При жените проникването на остриците в половите органи често води до тежки вулвовагинити (заболявания на влагалището), които симулират симптоми на гонорея. В същото време, при наличието на ентеробиоза гонорейната инфекция преминава в по-тежка фаза. Описани са ентеробиозни ендометрити. Най-характерният симптом на ентеробиозата е аналният сърбеж. Фасциолоза Фасциолозата е хелминтоза на черния дроб и жлъчния мехур, предизвиквана от фасциолите. Това са трематоди от класа на паразитите-смукалници и от семейството на чернодробния метил. Заразяването на човека става при пиене на вода. Тези паразити не умират при преваряване на водата. Когато ларвите на фасциолата попаднат в стомашно-чревния тракт, те се излюпват от капсулите си и проникват в жлъчните пътища и жлъчния мехур, а понякога и в други органи и тъкани, където след 3-4 месеца достигат полова зрелост и започват да снасят яйца. По време на миграцията си младите фасциоли увреждат тъканите на човека. Възрастните паразити също увреждат жлъчните пътища и жлъчния мехур. Понякога хелминтите напълно или частично запушват тези пътища и спират или забавят потока на жлъчката, като по този начин се създават условия за развитието на вторична инфекция. Отпадъците от обмяната на веществата на фасциолите предизвикват повишена чувствителност на човешкия организъм с последващо развитие на алергии. При биопсия на черния дроб в ранна фаза на фасциолозата могат да се открият микронекрози и микроабсцеси. В по-късна фаза на болестта настъпва разширение на жлъчните пътища, удебеляване на стените им, както и аденоматозни разраствания на епителия на жлъчните пътища. Понякога възниква гноен ангиохолит и холецистит. След инкубационния период на болестта, който продължава от 1 до 8 седмици, се появява отпадналост, слабост, главоболие, липса на апетит, понякога и копривна треска и промяна в цвета на очните склери. Често температурата на тялото се повишава и може да достигне 39-40 градуса. Появяват се болки в епигастриума и десния хипохондриум. Черният дроб се увеличава, става твърд, болезнен. Понякога увеличението на черния дроб става бързо и се съпровожда със силни болки. След края на пристъпа органът бързо се смалява. Възможно е и увеличение на далака. За ранната фаза на болестта най-характерни са алергични явления, а за късната фаза - ангиохолит, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит. Разпознаването на болестта в ранна фаза е много трудно, тъй като паразитите започват да снасят яйца само след 3-4 месеца след нахлуването си в организма. Фасциолопсидоза Фасциолопсидозата е хелминтоза, при която се поразява най-вече стомашно-чревният тракт. Причинител е трематода от вида Fascio-lopsis busri. Паразитите проникват в тънките черва, стомаха, черния дроб и панкреаса. Източникът на инфекция е заразен човек, свиня или куче. При тежки случаи на тази болест се наблюдават болки в стомаха, диария, която от време на време се сменя с нормални изпражнения или запек. След това се появява слабост, световъртеж, сънливост, отоци на краката, при мъжете се появяват отоци на скротума, дефицит на белтъчини. Болните могат да умрат от изтощение и прогресираща сърдечно-съдова недостатъчност. При лекото протичане на болестта се наблюдават само болки в стомаха, а понякога и диария. Болести, предизвиквани от хламидиите В последно време трихомонадите (едноклетъчни паразити на храносмилателния тракт и пикочно-половите пътища от класа на камшичните с размери 5-40 мкм) и хламидиите (бактерии - паразити) привличат все повече внимание към себе си от страна на лекарите по целия свят, тъй като тези инфекции са широко разпространени. Повечето болести при възрастните започват още на детска възраст. За да се определи дали новородено дете е заразено с хламидии, трябва да се следят следните фактори в анамнезата: - хронична урогенетална патология при родителите; - патология на бременността; - помятане, риск от прекъсване на бременността, гестоза, многоводие, преждевременно отделяне на плацентата, преждевременно раждане, плацентарна недостатъчност, закъснение на развитието и хипотрофия на плода; - развитие на остър вулвит и колпит по време на бременността. Възбудител на хламидиозата (опасна венерична болест) е Chlamidia trahomatis. Хламидиите предизвикват: • възпаление на половите органи (гнойни отделяния, разрушение структурата на тъканите, загуба на функциите на органите), • безплодие, нарушение на зрението (гуреливите очи сутрин също са симптом от заразяване с хламидии), • нарушения на храносмилателната система (възпаление на панкреаса, диабет, чернодробни разстройства). Безплодието, обусловено както от запушването на маточнте тръби при жените, така и от нарушения на спермато- и овогенезата, е най-страшното усложнение на урогениталната хламидиоза. Последствията от хламидиозата са извънматочна бременност, спонтанен аборт, преждевременно раждане, недоносване, риск от прекъсване на бременността. Хламидийната инфекция е опасна с това, че тя невинаги води до ясно изразено възпаление. Дори ако човек няма тази венерическа болест, той все пак може да има много хламидии в кръвта си. Често хламидиозата протича почти без симптоми. За разлика от сифилиса или гонореята, тя може да не предизвиква болка, гнойно възпаление или видима ерозия на органите. А според изследването на учените от Йоханесбург, на 40-50-годишна възраст, тя може да доведе до инфаркт. За да се получи инфаркт, освен заразяване с хламидии, в човешкия организъм трябва да има и други неблагоприятни условия, като например: отслабване на защитните сили на организма, приемане на излишно количество храна, вредни хранителни и жизнени навици - мазна, сладка храна, алкохол, никотин и т. н.; емоционален стрес; влошено състояние на сърдечно-съдовата система. Обикновено тези неблагоприятни условия се създават в организма на всеки човек към 40-50-годишна възраст, ако той не води здравословен начин на живот. С други думи, през това време в организма се създава благоприятна среда хламидиите и други инфекции. В днешно време към хламидиозите отнасят много различни заболявания и клинични синдроми. Chlamydia trachomatis предизвиква заболявания на очите (конюнктивит), ушите, носа и гърлото, дихателната система (фарингит, отит, бронхит, пневмония), урогениталния тракт (уретрит, цервицит, бартолинит, вулвит, вулвовагинит, цистит, салпингит и др.), перихепатит (синдромът на Фитц, Хю и Къртис), ендокардит, болестта на Райтер, еритема, реактивен артрит. Към заболяванията, предизвиквани от Chlamydia psittaci, се отнасят орнитозата (поражението на белите дробове), доброкачествената лимфоретикулоза, генерализираната хламидиоза, лимфогрануломата на половите органи. В изследванията от последните години (1997-1998) се появиха данни за взаимовръзката на атеросклерозата и инфекцията Chlamydia pneumoniae. Хламидиите могат "да се крият" в белите кръвни телца и именно затова имунната система почти не се бори с хламидиите, тя просто не ги забелязва. ТИХАТА ЕПИДЕМИЯ БОЛЕСТИТЕ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ ТРИХОМОНАДИТЕ Трихомонадата е паразит от класа камшични (flagellat). В организма на човека обитават три вида трихомонади: устната, чревната и вагиналната. Трихомонадите на човека не образуват цисти (плътна защитна обвивка) дори и в неблагоприятни условия. Те са много добре приспособени към съществуване в организма и след като веднъж са попаднали в него, не напускат гостоприемника си до смъртта му. Трихомонадите и ракът В резултат на продължителна теоретична и практическа работа на паразитолозите през 60-те години е било установено и практически доказано, че раковата клетка представлява трихомонада, която се намира в онзи етап от съществуването си, в който е вече изгубила камшичето си (флагелум). Ракът представлява колония от трихомонади, които са се заселили в организма и са изгубили флагелумите си. Ракът се образува в резултат на незавършено размножение на трихомонадите, когато дъщерните им клетки все още не са се отделили от майчините клетки, но вече дават началото на нови клетки. След като попаднат в организма, трихомонадите навлизат в кръвта и лимфата и се разнасят из целия организъм. Те успяват да избегнат имунитета с помощта на маскировка, те преминават от един етап на съществуване в друг. При това те интензивно усвояват хранителните вещества в човешкия организъм. Трихомонадите "се хранят" с еритроцити, левкоцити, витамини и микроелементи. Освен това те отделят в организма големи количества млечна киселина, пероксиди, ферменти, холестерин и други отрови. Всичко това води до анемия, изтощение и кислороден глад. Имунитетът на организма отслабва, появяват се нарушения в нервната система, разрушават се хематогенните и лимфоидните тъкани, нормалната среда на организма се влошава. Трихомонадите "се крият" от имунната система и лекарите. Под влияние на имунитета, промяната в храненето, химичните лекарства и други неблагоприятни за тях условия те преминават в амебовидна форма и губят камшичетата си. Когато това стане, те почти не могат да се отличат от лимфоцитите и клетъчните елементи, и затова не се диагностицират, дори ако ги има (освен с помощта на косвените показания на телеметричната диагностика). Интензивните изследвания на трихомонадите от страна на учените през 60-те години са били прекъснати, и затова е интересно да се разбере какво става с устните и вагиналните трихомонади в днешно време. Сътрудниците на медицинско-санитарната част N 12 в Москва са изследвали групи от хора за наличие на устни и вагинални трихомонади. Оказало се е, че всички пациенти на възраст от 21 до 82 години с торбички във венците имали цели колонии на трихомонади. Изследванията на жени на възраст 16-58 години са показали, че всички пациетки имали вагинални трихомонади. По-често трихомонадите били в цистовидна форма, вакуолизирана и полуразрушена под влиянието на многобройните бактерии и гъбички. Атаката на съпътстващата микрофлора кара трихомонадите да се спасяват и те проникват в тъканите на организма или се изкачват към по-горните органи, в това число и към матката. Лечението в продължение на 2-3 седмици значително облекчава състоянието на жените и те започват да се чувстват здрави. В действителност обаче това "лечение" само влошава здравословното им състояние, тъй като острото начало на болестта преминава в хронично и се премества навътре в организма. Заразяването с трихомонади става лесно и незабележимо за инфектирания. Жените понякога реагират на инфекцията с трихомонаден колпит, докато при мъжете не се наблюдават никакви симптоми. Незабележимото заразяване се обяснява със способността на паразита "да се маскира", което намалява имунната реакция на организма. Например, с помощта на отделяното от тях лепкаво вещество фибронектин паразитът фиксира върху повърхността си съпътстващата микрофлора или се залепва за повърхността на епителиалните клетки, левкоцитите и еритроцитите. По този начин паразитът става труднооткриваем за имунната система на организма. Мъжете не забелязват болестта си, но един ден откриват, че вече имат по-напреднали стадии на трихомонозата, например, простатит или импотентност. Тогава учудването се сменя с чувство за безизходност, защото те знаят, че медицината не може да им помогне. А виновникът за това страдание на мъжете е трихомонадата, този хитър, коварен и безпощаден паразит. През 70-те години медицината се разделя на онкология, кардиология, пулмонология и други дисциплини, и по този начин разчленява и човека на органи, костен скелет, кръвоносна, лимфатична и нервно-мозъчна системи. За паразита обаче тялото на човека е едно цяло и те се заселват, размножават и образуват колонии там, където откриват благоприятни условия за това. Трихомонадите са причина за погрешни диагнози Ако колониите на трихомонадите се появяват в органите и тъканите, онколозите ги наричат новообразувания, а ако са в стените на кръвоносните съдове, кардиолозите ги наричат тромбози. В последния случай трихомонадите поглъщат клетките и ги заменят с телата си, като по този начин намаляват еластичността на стените на кръвоносните съдове. Когато трихомонадите се размножават, те запушват кръвоносните съдове, и по този начин се образуват така наречените тромби. Затова всяко емоционално или физическо напрежение, което усилва потока на кръвта, може да доведе до скъсване на кръвоносните съдове. Ако това се случи в сърцето, ще настъпи инфаркт, а ако се случи в мозъка, ще настъпи инсулт. Образуването на колонии в кръвоносните съдове на половите органи води до тяхното запушване и в резултат на това се появява импотентност. Трихомонадите могат да нахлуят и в матката, а оттам в очите и ушите на ембриона, което може да доведе до раждане на сляпо или глухо дете. По същата причина се раждат деца с порок на сърцето или рак. И това няма никакво отношение към нeдоказаните по експериментален път и затова неубедителни генетични мутации и клетъчни трансформации. Всичко това става вследствие на инвазията на този хитър, коварен и безпощаден биологичен противник на човека - трихомонадата, която присъства във всеки от нас. Учудващото е, че лекарите от целия свят не могат да разпознаят трихомонадите в раковите образувания и тромбите, като в същото време тези паразити са причинители на смъртоносни заболявания. Всъщност няма защо да се учудваме, тъй като лекарите просто не ги търсят! Ако пациентът няма някаква травма или изгаряне, то неговата болест е предизвикана от някакъв биологичен причинител: вирус, бактерия, гъбички, едноклетъчни или червеи. Именно затова същността на тези причинители трябва да се открива при всеки болен индивидуално. След откриването на причинителя болният трябва да отстрани паразитите от тялото си, като заедно с това той трябва да укрепва защитните сили на организма си. Това е единственият начин за пълно оздравяване. Връзката между хламидиите и трихомонадите Хламидиите са тясно свързани с трихомонадите. Съвсем наскоро учените са открили, че хламидиите прекарват периода си на размножаване в трихомонадите, където образуват микроколонии. Хламидиите използват трихомонадите не само за размножаване, но и за защита от неблагоприятни условия (например, за да избегнат химичните препарати, които ги унищожават). Изводи за причините на непонятните болести Организмът на човека притежава невероятната способност постоянно да се възстановява и обновява и само този факт е достатъчен за ликвидирането на всяка болест, която засегне нашия организъм. В действителност обаче, когато се появи някаква болест, нещо пречи на имунната система на организма да ликвидира болестотворното огнище и да възстанови разрушената тъкан. В повечето случаи това нещо са паразитите. От изложеното по-горе стават ясни повечето причини за "непонятните" болести. Токсоплазмите предизвикват повечето вродени заболявания при децата, както и изоставането в умственото развитие. Трихомонадите предизвикват заболявания на половата система, червата, устната кухина, кръвта, съдовете и рака. Хламидиите предизвикват безплодие, разстройства на храносмилането, различни болести на панкреаса (в това число и диабет), черния дроб и водят до инфаркти. Гъбичките причиняват най-различни заболявания, в това число и онкологични. Ламблиите предизвикват чернодробни заболявания. Аскаридите предизвикват белодробни, жлъчни и чревни заболявания. Остриците предизвикват чревни заболявания. Фасциолозата предизвиква алергия, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит. Фасциолопсидозата участва във формирането и развитието на онкологичните заболявания. Нещо подобно правят и останалите паразити, които обитават човешкия организъм. Сега вече можем да видим цялата картина на повечето болести при човека и да определим етапите на развитие на болестотворния процес; а след като знаем това, ние можем активно да се намесваме в хода и развитието на заболяванията. През целия живот на човека трябва да се провеждат регулярно профилактични мероприятия за отстраняване на паразитите от организма. По данни на Държавния статистически комитет на Русия (данните са от 1993 - 2000 г.), само в Русия всяка година от инфаркт умират около 700 000 души, а от ракови заболявания - 250 000 души. Затова ако не искате да попаднете в тази статистика, трябва да използвате пречистващи програми заедно с близките си. Прости правила за лична безопасност 1. Мийте ръцете си преди хранене. 2. Измивайте с вряла вода зеленчуците и плодовете, които се сервират на масата в суров вид. 3. Недейте да пиете вода от открити водоеми. 4. Рибата винаги трябва е осолена, а хайверът трябва да е произведен от лицензионно предприятие (макар че и тук никой не е застрахован). 5. Не яжте недопечено или недоварено месо (особено свински шишчета, които не са мариновани в оцет). 6. Когато сте в чужбина, не се къпете в неизвестни водоеми, защото по този начин може да се заразите с глистосомоза. 7. Използвайте съответните спрейове и препарати против комари и други насекоми, защото те пренасят някои хелминти. 8. Направете дехелминтизация на домашните си животни. НАЙ-ВАЖНОТО! Регулярно извършвайте дехелминтизация на себе си и семейството си, в това число и на домашните животни. Човек може да се зарази навсякъде. Не трябва да се страхувате. Просто трябва да вземате адекватни и надеждни методи за дехелминтизация. ==================================================== ТРИХОМОНАЗАТА - основната причина за рака Написано от Маг Селена Сряда, 23 Май 2007 00:00 http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-54-24/36-2008-07-27-20-22-15/475-2008-08-24-09-02-51.html Наличието на вируси, бактерии, гъбички и друга инфекция в организма не само подкопава защитните му сили, но и превръща трихомоназата в по-злокачествена. Трихомоните са най-простите паразити от семейство камшични Trichomonadidae. В организма на човека паразитират три вида: Т. vaginalis Donne (вагинална трихомоназа), Т. tenaх Muller (устна трихомоназа) и Т. hominis Davaine (чревна трихомоназа). Трихомоназата има три цикъла на развитие: камшичен (зрял стадий), амебовиден (промеждутъчен и най-агресивен) и цистоподобен (може да съществува в особена обвивка, предпазваща от вредни външни въздействия) и множество преходни форми. Тя може да съществува и във вид на колонии, представлявайки „многоклетъчно животно". Тъй като трихомоназата е безполова, при всяко нейно делене възниква нов организъм и клетка, екземпляр и вид. С това се обяснява нейното неразпознаване и голямото разнообразие от колониите-новообразувания: до двеста самостоятелни и хиляди „трудноразличими" тумори. Намирайки се едновременно на различни стадии на съществуване: цистоподобна, амебна, камшична във вид на колония (в която могат да се наблюдават посочените три стадия наведнъж), трихомоназата има различен произход. Нещо повече, тя е способна да отделя на повърхността си вещества, които са идентични на тъканите на човешкия организъм. Всичко това прави трихомоназите почти неуязвими, а човешкият организъм — най-предпочитан от тях за размножаване. Заразяването може да стане чрез устата, правото черво, половите органи. По-нататък се извършва постепенно поразяване на целия човешки организъм. Статистиката сочи, че една трета от починалите имат туморни промени на костите и меките тъкани. Още повече на брой хора умират от различни заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Тези и още по-голям брой други заболявания са резултат от завладяването на човешкия организъм от трихомоните. Към факторите, спомагащи развитието на трихомоните се отнасят: Йонизиращото облъчване — то стимулира растежа им и ускорява биологичните им функции. Фактори, стимулиращи трихомоназата, са някои химически вещества и лекарства (не противотрихомоназните), пушенето и алкохола. В отговор на дразненето трихомоната преминава в агресивна амебовидна форма и започва множествено размножаване (шизогония — образуване на многоядрени клетки). Вещества, богати на стреоли, са необходими за самооплождане и размножаване на трихомоните. Стреолите се съдържат изобилно в саждите (саждите предизвикват професионален рак на скротума при коминочистачите) и в каменовъглената смола. Струва си да споменем и още една способност на трихомоните. Ако се озоват в неблагоприятни условия или ги заплашва гибел (например имунитетът), те могат да отделят рогово или желеподобно вещество, което образува защитна обвивка. В резултат туморът-колония от трихомони започва да прилича на хрущял (например фиброма или миома) или гъст кисел (например киста, асцитен тумор). Нещо повече, ако се въздейства върху трихомоните на клетъчен стадий (който „прави" тумора), те преминават от него в амебовиден — най-агресивния и „бягат" от тумора по кръвоносните съдове. По-нататък проникват в друг орган, където обмяната на веществата е понижена, а значи и лекарствената концентрация е по-ниска — например в хрущялите и костите. Развивайки се там, образуват тумори и т. п. Така че много голямо значение има своевременното повторно лечение на организма. Наличието на вируси, бактерии, гъбички и друга инфекция в организма не само подкопава защитните му сили, но и превръща трихомоназата в по-злокачествена. В света на микробите се провежда война, раждаща все по-силни и по-жестоки паразити. За да оцелеят и да победят другите паразити-конкуренти, трихомоните стават необичайно злокачествени. Накрая те завладяват организма на човека. И разбира се, начина на живот: чертите на характера, храненето, двигателната активност, режимът, наличието на лоши навици и пристрастия, спазването на мерките на хигиена, екологията на околната среда. Посочените неща могат да отслабят и зашлаковат организма, създавайки по този начин благоприятни условия за развитие на трихомоните. Вагиналната трихомоназа паразитира в пикочно-половата система на човека. От трите вида тя е най-злокачествената — 25 пъти надвишава устната! От всички видове трихомони, паразитиращи в организма, вагиналната трихомоназа е най-чувствителна към въздействието на външните фактори. Оптималните условия за развитието на този вид най-прости микроорганизми е при рН 5,9-6,0 и температура 35-37°С. При температура, по-висока от 40°С, те бързо загиват. Ниските температури по-добре се понасят от трихомоните. Този вид е особено чувствителен към промяната на осмотичното налягане. Еднакво погубващо му действа както хипотоничният, така и хипертоничният разтвор. При изсушаване вагиналните трихомони загиват мигновено. Устната трихомоназа се среща доста рядко в устната кухина на младите хора със здрави зъби, а също и при беззъби старци. Много често трихомоните обитават в устната кухина на хора с кариозни зъби, а също така при болни, страдащи от гингивити и парадонтоза. Оказва се, че те предизвикват тези заболявания. Обитават в джобовете по венците (пространството между венеца и зъба). Тя е най-слабата според степента на злокачественост, но е разпространена поголовно. Чревната трихомоназа обитава стомашно-чревния тракт. Тя в сравнение с вагиналната и устната е доста по-устойчива по отношение на външните фактори (трябва да се противопоставя на храносмилателните ферменти на стомашно-чревния тракт). Оптималните условия са при рН= 7,2 до 7,8 и температура 35-37°С. По-високите температури се понасят лошо: при 50°С жизнеспособността се запазва само в продължение на 5 мин., при 55°С загива мигновено. Много са чувствителни към изсъхване и въздействие на ултравиолетовите лъчи. Трихомоназните заболявания (trichomonasis, трихомоноза, трихомониаза) са инфекциозни болести, възникващи вследствие поражение от влагалищни трихомони на различни отдели на пикочно-половата система на човека. Те се характеризират с разнообразни симптоми и различни усложнения. За жените са характерни вагинит, колпит, за мъжете — уретрит. Но това са остарели данни. Добавете инфекции, предизвикани от устната и чревните трихомони, изобилие на онкологични, сърдечно-съдови заболявания и т. н. В резултат се получава, че най-разпространеното инфекциозно заболяване в света е трихомоназата. Влагалищната трихомоназа може да предизвика освен колпит, също така и цистит, цервицит, бартолинит при жените, а при мъжете, освен уретрита — простатит, епидидимит и орхит. При трихомоназните заболявания не всички жени търсят медицинска помощ. По тази причина данните за разпространението им сред тях са доста занижени. Заразено е близо 10% от населението. При девствениците трихомонозата се среща доста рядко. При деца до настъпване на половата зрелост трихомонозата се среща изключително рядко. Броят на болните от трихомоназата постоянно се увеличава. Източникът на заразяване при трихомоназната инфекция е човекът (болен от трихомоназа, „здрав" носител на влагалищни трихомони). „Здравите" носители и хората, при които заболяването протича субективно без симптоми, по правило не търсят медицинска помощ. За разпространение на инфекцията голямо значение имат „здравите" носители на влагалищните трихомони. При изследване на практически здрави жени се установяват от 10 до 35 % заразени — носителки на трихомони, при мъжете — от 2 до 16% Трихомоназата при двата пола представлява заболяване, което се предава по полов път. Възбудителят на трихомоназата обаче не е много устойчив във външна среда (загива под въздействието на висока температура, изсъхване, промяна на осмотичното налягане). Във вода влагалищните трихомони също така бързо загиват. Трихомонозата, както и всяко друго инфекциозно заболяване, има определен цикъл на развитие. При провеждане на антитрихомонално лечение времетраенето му е средно 2-3 месеца. За възникването на трихомоназата освен внедряването на възбудителя в организма често имат значение и съпътстващите заболявания, витаминните и хормоналните нарушения, промяната на състоянието на стените на влагалището поради бременност, аборт и т. н. В отслабналия организъм дори слабата трихомоназна инфекция може да предизвика тежко заболяване. Особености при заразяване на жените Възможността за заразяване при жените зависи от състоянието на влагалищния епител. При голямо количество естрогени, следователно наличие на достатъчни количества гликоген, в горния слой на влагалищния епител случаите на заразяване са редки. Механичните и химичните травми на слузестите обвивки, особено в следклимактеричния период, увеличават възможността от възникване на болестта. В периода на менопаузата, когато слузестата обвивка на влагалището е особено ранима, възниква нов фактор, стимулиращ размножаването на трихомоните. То най-често става при рН=5,5-6. При жените, болни от трихомоназа, рН на влагалищното съдържание обикновено е по-високо отколкото при жените, които нямат трихомоназа. При повишена киселинност на влагалищното съдържимо при рН=3-3,5 (т. е. силно подкисляване, което може да се направи самостоятелно, като се използва урина от кърмаче. На вниманието на онези хора, които притежават способността да ,,измъкват" информация ида я използват — Генеша) е възможно и спонтанно изчезване на влагалищните трихомони. Известни са случаи, когато при наличието на трихомони при мъжа не се получава заразяване при жената, на която рН на влагалищното съдържимо е равно на 3,5-4. При повечето жени, болни от трихомоназа, най-често се определя четвърта степен на влагалищна чистота и изключително рядко първа и втора степен. Инфекцията при жените се предава основно от мъже-трихомононосители и болни от хроничен трихомоназен уретрит. В някои случаи трихомоните проникват във влагалището заедно със спермата, в други — заедно със секретите от пикочния канал. Отначало се засяга влагалището, предверието му с неговите многобройни крипти и жлези, след това — пикочният канал и другите органи на пикочно-половата система. Левкоцитите и гъбичките кандида, съществуващи във влагалището на жената, карат паразита трихомонас вагиналис да преминава в клетъчна форма и да стане не-разпознаваем. За да се установи наличието на трихомоназата, се потиска кандидата, което води до нарушаване на равновесието на микрофлората. В резултат на това трихомоназата забележимо се активизира и това улеснява нейното откриване. При болни с изявена тримохомоназа, особено жени, съществуват симптоми на остър колпит: бяло течение, сърбежи във влагалището и в областта на външните полови органи. Локалното лечение, започнато от жената или предписано от лекар, в продължение на 2-3 седмици, дава значително облекчение и тя смята, че е здрава, без да търси по-нататъшната лекарска помощ, вероятно с месеци и години. Всъщност такова „лечение" според мен само влошава здравословното състояние, тъй като острото начало на болестта преминава в хронично, протичащо вяло и преминава вътре в организма. Диагностика на трихомоназата при жените. Някои гинеколози, например В. А. Мелникова, препоръчват от средата на менструалния цикъл да се вземат по 500 000 единици нистатин 4 пъти дневно (или леворин по 500 000 единици 3 пъти дневно) в продължение на 12-14 дни успоредно с промивки с 2%-ов разтвор сода за хляб и намазване на стените на влагалището с леворинов мехлем. Едновременно с това задължително се предписват всекидневни мускулни инжекции с алое (2,0) — до 15 пъти и електрофореза с 1%-ов разтвор на цинков сулфат — до 15 пъти. През дните на предстоящата менструация физиопроцедурите, инжекциите с алое и местното лечение на влагалището се прекратяват. Намазките при жените отначало се вземат на 4-ия ден от началото на менструацията задължително от три места: уретрата, цервикалния канал и влагалището. Препоръчва се намазките да се вземат 4 дни подред, тъй като трихомоните могат да се открият само в една от тях. Намазките, направени през другите дни, не са целесъобразни, тъй като трихомоните отново се скриват в дълбоките огнища и органите, разположени по-горе. Този начин на откриване на трихомоните даде възможност да се установи, че не само 5-7%, а 55% жени са инфектирани от трихомони. При по-нататъшното по-прецизно установяване тези проценти стигнаха до 90! Ако към това се добави и заразяването с устна и чревна трихомоназа, заразяването ще бъде поголовно — 100%, както при жените, така и при мъжете. Особености при заразяване на мъжете За проникването на трихомоните в уретрата на мъжа се изискват малко по-други условия. Обаче и тук съществуват немалко фактори, пречещи за внедряването на възбудителя и неговото развитие: кисела реакция на урината и измиване с нея на стените на уретрата, висока съпротивителна сила на слузестата обвивка в случаите на отсъствие в миналото на някакви възпаления. Голямо значение имат също така понижената съпротивителна сила на организма, предизвикана от промените в нормалния витаминен баланс, анатомичните отклонения, съпътстващият уретрит от друг произход. Диагностика при мъжете. Трихомоназата при мъжете често протича скрито. По тази причина мъжете се смятат за абсолютно здрави, но в същото време се явяват носители на трихомони. Откриването на паразитите е възможно само при специални изследвания: серия комбинирани провокации с ежедневно вземане на намазки. Но дори в този случай само при 1 -2 стъкълца от 15-20 ще бъдат установени трихомони, тъй като възбудителят се намира в затворени огнища. От тези огнища паразитите могат да проникват в уретрата по време на полов акт или под влияние на други фактори. Симптоми на болестта Инкубационният период варира средно в границите от 5 до 15 дни. Клиничната картина се характеризира с относително еднообразие на симптомите, без да има някакви специфични особености. Най-честите оплаквания са секрети, сърбеж, болезнен полов акт, често уриниране, лош сън, раздразнителност. Симптомите на трихомоназния колпит са обилни течни пенливи гноевидни секрети, в остри случаи — разяждащи, понякога с примес от сукървичен секрет. Слузестата обвивка на влагалището при остър трихомоназен колпит е оточена, зачервена, на места с точкови кръвоизливи, леко кървяща. Изтичащите от влагалището обилни секрети дразнят слузестата обвивка на предверието, а също така кожата на външните гениталии. В хроничните случаи се наблюдава огнищна хиперемия (пренапълване на кръвоносните съдове с кръв) по стените на влагалището. Количеството секрети намалява, но се запазва пенливият им вид. При трихомоназния колпит възпалителният процес се разпростира и върху влагалищната част на шийката на матката. При поражение на уретрата около външния отвор може да се наблюдава хиперемия, оток; болните забелязват учестено и болезнено уриниране. Трихомоназният уретрит при мъжете протича основно по типа на гонорейния и другите бактериални уретрити. Възможни усложнения При мъжете уретритът представлява една от основните прояви на трихомоназата. Поражението на другите органи на пикочно-половата система, както и при гонореята (трипера), възникват вторично. Трихомоназните простатити могат да протичат без каквито и да е симптоми. Органите на скротума се въвличат в този процес по-често, отколкото при гонореята. Откриването на трихомони в секрета на простатата, служи като доказателство, че трихомоназата може да прониква от уретрата във всеки орган на пикочно-половата система. Към по-тежките последици от трихомоназата при мъжете трябва да се причислят стеснението на пикочния канал, което както и при гонореята, се формира не отведнъж, а в продължение на 2-8 и повече години. Предпазването от развитие на усложнения при трихомоназните уретрити представлява голям и сложен проблем в борбата с това заболяване. За профилактика на усложненията има значение ранната диагностика и ефективността на лечението. Лечение Гинекологът Мелникова препоръчва начин за лечение на трихомонозата с използване на средства, подобряващи тъканната обмяна и стимулиращи защитните сили на организма, което също така подобрява проникването на лекарствените вещества в засегнатите огнища. Нейното лечение се състои в следното. Първият курс започва с мускулни инжекции алое 10 пъти през ден, които се редуват с мускулни инжекции на гоноваксина от 0,25 мл (250 млн. мик. тел ) до 1,25 мл до 4-5 инжекции през ден, при това дозата на всяка следваща инжекция се увеличава с 0,25 мл. Едновременно се препоръчват противотрихомоназни препарати — трихомонацид по 1 таблетка (0,25) 3 пъти на ден след ядене в продължение на 10 дни (за 1 курс — 7,5 г). След първия курс следва вторият, след това третият и т. н. Натуропатичният подход за лечение на трихомоназите е малко по-друг. Най-напред провеждаме прочистване на организма. Второ — укрепваме имунитета с всички средства. Трето — лекуваме се от трите вида трихомонази. „Тройчатката" действа най-универсално срещу трите вида трихомонази. Особено настойката от преградки на орехи с водка. Още по-добре действа настойката от преградки или зелената кора на орех с газ. Напомням рецептата: 1 ч. ч. преградки от орехи се наситняват в кафемелачка и се заливат с 1 ч. ч. водка. Престоява на тъмно едно денонощие. 1 ден — 5 капки на гладно. 2 ден — 10 капки. 3 ден — 20 капки и така продължава 1 месец. Устна трихомоназа. За нея храна в устната кухина е това, което остава между зъбите. Най-много обича захари и мазнини. Устната трихомоназа обитава в джобовете на венците, зъбния камък, слюнката, храчките, тъканите на устната кухина, сливиците. Токсините на паразитите, натрупващи се в устата, разрушават венците и зъбния емайл, предизвикват възпаление на сливиците. Профилактика. Редиците на устната трихомоназа редовно се попълват с всяка целувка. А ако партньорите се сменят, тогава с всеки нов партньор те стават все по-агресивни и по-злокачествени. Лечението се състои в смучене на слънчогледово олио. Сутрин нагладно вземете в устата си 1 с. л. растително масло и смучете, докато стане воднисто и бяло. Необходими са от 10 до 20 мин. След това изплакнете устата си с преварена вода, а най-добре с настойка или отвара от пелин, или дъвчете клюква, изпийте клюквения сок. Желателно е процедурата да се повтори и преди сън. Тайната на ефективността на тази процедура се състои в това, че токсините на трихомоните са мастно разтворими. Съдържащата се в слънчогледовото олио липолиева киселина спомага растежа на трихомоните. Поради това олиото може да служи като примамка за паразитите, в резултат на което човек може да се освободи не само от токсините, но и от самите трихомони. Чревна трихомоназа. Най-подходящи за използване са горчивите противопаразитни билки в изсушен вид — пелин, карамфил, а също така и редица подправки (лук, чесън, горчица). Добро действие върху чревните трихомони оказват продуктите с кисел вкус и червен цвят — клюква и подобни на нея храстни плодове. Вагинална трихомоназа. От казаното за фитонцидите знаем, че вагиналните трихомони загиват през първите минути или дори секунди под въздействието на фитон-цидите на лука, горчицата, хряна, боровите дървета, брезата, касиса, лечебната динка, лимона, клюквата, мандарината. Употребата на сок, отвара, настойка или маслен препарат от тези растения във вид на напоени вагинални тампони ще спомогне за тяхното унищожаване. Използването на изпарена урина по подобен начин също спомага за излекуване от вагинални паразити. Обикновено курсът на лечение отнема една седмица. Прави се почивка от 3-5 дни и се повтаря — до пълното изчезване. Едновременно се променя начинът на хранене — изключват се сладките, мазните, месните и дрождевите храни. При трихомоназни колпити, ерозия на шийката на матката и гъбички се правят влагалищни промивки със змийско мляко и клизми със същата билка. Жените могат да правят обилни вагинални промивки с топъл разтвор от следните билки: 1 с. л. дъбова кора 1 с. кора на зърнастец 1 с. л. пелин 1 с. л. съцветия на вратига 1 с. л. полски хвощ Посочените билки се заливат с три литра вряла вода и престояват 2-3 ч. В случай че се налага по-силно средство, се използва начинът, посочен за приготвяне на отвари — изпарява се водата. Отначало 0,5 л, а по-нататък 1,5 л. След това се прецежда и се прилага. Обикновено използвайте 2 л настойка при 35-36°С. За вагинално оросяване използвайте специалната чиста помпичка на Есмарх. Гуменият накрайник на помпичката се вкарва във влагалището докрая, допирайки шийката на матката. Ако внимателно прокарате тръбичката през шийката в кухината на матката, можете да измиете паразитите и от нея. Курсът за подобни процедури е 3-5 дни. По-нататък при необходимост можете да повторите. Що се отнася до лечението на мъжете, те могат да правят всичко, споменато по-горе, във вид на ванички, обмивания и намазвания. Например в продължение на 3-5 дни се правят ванички, използвайки 1 л настойка от билки (препоръчана и за жени: дъбова кора, кора от зърнастец и т. н. За тази цел се използва буркан с настойка, в който се правят промивки — половият член с оголена главичка се плакне в продължение на 25-30 мин. Насищането на тъканите със силиций спомага много за премахването на половите паразити. За тази цел се взема 1 с. л. каолинова глина (подходящи са всичките й разновидности) и се разтваря в 1 л преварена и охладена до 37-38°С вода. По-нататък с тази вода се правят ванички — поставяте половия си член с оголена главичка в глинената вода в продължение на 10-15 мин. Пояснение за мъже: когато крайната плът е повдигната нагоре и главичката на половия член е изцяло заголена, се откриват нежните слузести обвивки, които могат да попият в организма разтворените във водата вещества. Те бързо поглъщат недостигащия на организма силиций. Това съдейства не само за оздравяването на пещерните тела на половия член, но укрепва и връзката между нервите на мозъка и тези тела. Щом възникне полово желание, нервите бързо изпращат импулси до половата система и възниква ерекция. Във връзка с това тази процедура повишава потенцията при мъжете. За жените се препоръчва да използват глинена вода за вагинални промивки, както беше посочено по-горе за настойката от билки. Глината парализира микропаразитите и ги изкарва навън от половите пътища. При това слузестите обвивки на половите органи стават по-здрави и укрепват. Забелязано е, че премахването на трихомоназата, хламидиите и другите възбудители на венерически заболявания преминава по-успешно, ако едновременно се провежда пълно прочистване на организма, насищане със силиций и дехелминтизация по метода на Н. А. Семьонова или Т. 3. Абрамовска.