1868 - 2007 , хипотези

1868 - 2007
хипотези


КОЙТО ИМА ОЧИ ВИЖДА,
КОЙТО ИМА УШИ ЧУВА,
КОЙТО ИМА РАЗУМ
ИМА ШАНС ДА РАЗБЕРЕ.

В историята на всеки народ, както и в живота на всеки човек има много повратности, възходи и периоди на изпитания.
Всеки който обича народа си, се опитва да проумее и вникне в процесите, да си обясни миналото и фактите, перипетиите през които е минал неговия народ, да се опита да прогнозира бъдещото му развитие. Да търси и осмисли ролята на предците си в миналото, своите действия в настоящето и определи позициите и действията си в бъдещето, доколкото природата – Всевишния и обстоятелствата му определят да живее.
Задача непосилна и сложна в многофакторния, динамично развиващ се свят, но такава е участта на мислещия, търсещ човек.
Има и друга категория пишещи братя, които се хранят с историята на народа си, от историята въобще. За тях писането е занаят и е важен тиража и дохода.
Има и трета категория, които ние наричаме „придворни” историографи, които малко се различават от предшестващите. Тяхната мисия е да инкасират под една или друга форма дейността си, като търсят, намират и насаждат „истини” според удобството и потребността на момента.
При всички тези случаи е налице известна себелюбие, желание да припознаеш себе си в някой от героите от миналото или да оцениш действията си, живота си през техните очи, да оправдаеш може би себе си, или да се укориш, ако си стигнал до мисълта,че има за какво. Всичко това го има. Винаги има риска да бъде насадена неправилна теза, да бъдат изкривени фактите, да бъдат внушени неправилни анализи и заключения. Колкото по талантлив, в чисто литературен смисъл пишещия, толкова по голяма ще бъде вредата от невярното изложение на фактите.
Според нас изложението трябва да бъде отворено за анализ и осмисляне от четящият. За това ние представяме нашето четиво под общото заглавие „ХИПОТЕЗИ”. Това ни освобождава от ангажимента да водим спор с евентуално живите засегнати или с наследници на такива. Ние не твърдим, че всички изложени факти са действителни , освен в случаите когато изрично подчертаваме това, и всеки който смята, че има основание и аргументи да ни опровергае ще бъде добре дошъл на полемика.
Защо разглеждаме този период от нашата история. Първо, защото той я най-лошо и невярно осветляван от нашата официална историческа литература, за това е имало и има много причини. Второ, защото според на през този период, като изключим периода на падането България под османското владичество, в бита и душевното развитие на българския народ са станали най-много, най-важни и най-драматични промени.
Неадекватното поведение сега на българския народ, защото ние смятаме, че то е такова, не следва и не може да бъде обяснено от позициите на „бита и душевността” на българския народ въобще, както и от неговите генетични дадености. Трябва да се потърсят и намерят механизмите, причините довели народа ни до това състояние на вцепенение, на липса на защитни механизми в обществото и да се направи опит да се отговори на въпроса, вечно ли или колко дълго ще продължава това.
Тук ще направим първото наше твърдение, което смятаме за без апелационно, или поне на нас ни се иска да бъде така.
Народ, който се е събудил от пет вековния сън и е осъзнал себе си в Панагюрище, Пещера и Батак, в Дряновския манастир, на Бузлуджа и на Шипка, на Сливница и Драгоман, на подстъпите за Одрин и Косово поле, на Петрова нива, народ който е родил, Левски и Бенковски, Захари Стоянов, Стамболов и Стамболийски няма да се предаде, няма да загине.
В историята ни, както и в тази на всеки народ, винаги е имало и предатели и алчни и некадърни и недалновидни управници, но през последните шестдесет години ни се насъбраха много.
Нека да тръгнем от националния идеал на българския народ. Идеал които се заключава в обединение на всички българи в едно Отечество, което да включва сегашна България, Западните покрайнини, Одринска и Егейска Тракия и Македония със Скопие и Охрид. И веднага трябва да кажем, жестоки са реалностите на днешния ден, но това не трябва да ни пречи да мечтаем, нали не е задължително мечтите да се сбъдват. Нима Караджата, Хаджи Димитър и Ботев не са мечтали.
Ние смятаме, че този национален идеал е бил в сърцата и душите на пробудилият се от робски сън народ, той го е окрилял на Шипка, при Сливница, Драгоман и Одрин. Труден е отговора на въпроса, кога и защо се загуби този идеал, само външни ли са факторите довели до това.
Освен загубения национален идеал има в нашето днешно общество още нещо, не по-маловажно, което може би обяснява лисата на енергия, липсата на воля и смелост за борба за изход от това незавидно, бихме казали мизерно, положение на поне осемдесет процента от българското общество. Изясняване на този въпрос ще търсим заедно с отговора на въпроса бедна ли е България.
При освобождаване от османско иго и след съединението, икономическото положения на населяващите българските земи не се е изменило съществено. В селска България не се е забелязал технологичен скок, който би могъл да доведе до повишаване на доходите. В системата на данъците също няма съществени изменения. Промените засягат няколко стотин или може ни няколко хиляди семейства, които сравнително лесно купуват, или просто завладяват освободените земи на крупните турски земевладелци. Липсата на опит в тяхното управление както и липсата на свободна работна ръка не водят до просперитет на тези стопанства. В търговията и занаятите има известен застой поради загуба на пазари и разкъсване на установилите се търговски традиции.
Тук е уместен въпроса, защо в нашето изследване приемаме за начална година 1868, десет години преди освобождението. Приемаме, че в този момент е започнало осъзнаването на българския народ като народ с история, като народ който иска да има своя държава. Носители на тези идеи са основно будните глави на българските емигранти. Хаджи Димитър и Стефан Караджа минават Дунава с 130 четника не с идеята да съборят османската империя, а с целта да установят на Балкана свободна българска територия. Целта не е постигната, но друг един велик българин емигрант, Ботев възпява техния подвиг и те стават знамена в народната памет. Следващите 10 години, до априлското въстание и освободителната война не се случва нищо съществено, освен упорития труд на Левски, продължен после от Стамболов. Никакви икономически промени. Никакъв съществен скок в съзнанието на народа. Но посятото от Паисий и Левски семе, примера на падналите герои са ферменти които водят до съзряването на тази маса до състояние, което наричаме български народ. Съществена роля в този процес са изиграли запазилите се духовни гнезда в лицето на старите манастири и възраждащата се българска църковна институция с строежа на нови храмове и възстановяване на старите. Събудилият се народ търси ограмотяването си, което извиква за живот килийните училища, прераснали после в светски.
Разстоянието между Сан Стефанският договор и този подписан Берлин е неизмеримо. Така наречените „велики сили „ , Европа не могат да се примирят с мисълта, да има на Балканите силна, източно православна държава под влияние на Русия. Високомерието на Русия, която още от времето на Петър Първи
Неудачите с избиране на монарх в новоосвободената държава.
Също слага отпечатък в душите на бъдните и чувствителни българи. Страната е свободна благодарение на жертвите на руските войници и признателния български народ няма да забрави това. От друга срана опитите на императорския двор да се разпорежда високомерно със съдбата на страната показва на българите другите мотиви на Русия за войната. Може да се предполага, че Русия е очаквала след освобождението на народа, който петстотин години не е имал своя държава той ще се държи робски за полите на майката освободителка. Вероятно императорският двор не си е давал реална сметка за процесите в съзнанието на българите. Удачно е заключението на Вазов, че народа в „в дни порасна с няколко века.” Много е писано и говорено за държавно образуващите качества на българския народ, да но това е било преди векове, а сега как да се обясни този импулс, това неподчинение на повелите идващи от Петербург и окупационната военна руска администрация.
Наше мнение е, народния гении в тия години е въплътен в личността на Стефан Стамболов, които заедно с кръга около него гледа далеч в бъдещето и смело се бори от една страна за запарване независимостта на държавата, а от друга далновидно поставя основите на нейния стопански просперитет. Благодарение на отстояването на позициите на България той превръща новоосвободеното отечество в фактор в Източна Европа.
Ако сега 2007 година, някои говорят за влизане на България в Европа то е понеже не познават историята на страната си и повтарят като папагали думите на европейските и американските си господари.

Тепърва ще задаваме много неудобни въпроси и ще търсим отговорите. Всъщност отговорите съществуват, намират се в един архив, само че ние нямаме достъп до този архив. Това е архивът на БКП. Той е много по-интересен от архива на ДС, защото от Политбюро на ЦК на БКП са издавали заповедите на ДС. За архива на БКП не се говори и никой не знае къде се намира той. Дали наистина никой не знае?
Архивът се намира в една просторна сграда, собственост на виден мафиоз. Ама да не си помислите, че мафиозът е откраднал архива? Нищо подобно. Даден му е на съхранение. Архивът е даден на мафиоза от ръководителите на БСП, наследничка на БКП да го пази и съхранява. БСП и Мафия на практика са едно и също. А кой е конкретният мафиоз, коя е сградата и къде се намира, ще съобщим съвсем скоро. Чакам едни снимчици, но в краен случай ще пусна информацията и без снимки. Важното е истината да се знае.
От когото трябва.

Но сега искам да започна с друго. Цялата история е дълга и сложна. Процесът обхваща период от над сто години. Ще я разчепкваме постепенно, човешкият мозък не е в състояние да приеме цялата истина наведнъж. Затова почвам с последното действие на пиесата.
На 9 февруари 1984 година Юрий Владимирович Андропов, Генерален секретар на КПСС от 12 ноември 1982 до деня на смъртта си /Комунистическата партия на Съветския Съюз/ умира от бъбречна недостатъчност. Куршумът, изстрелян в асансьора преминава през бъбреците му. И се започва...
Как, от кого и защо бе убит Юрий Андропов? Какво се случи след неговата смърт? Как убийството повлия на световните процеси и в честност на процесите в България? Дали да не тръгнем оттук? Май се налага. Иначе не можем да обясним защо декларацията за обявяване на военно положение в България, съставена на 4 януари 1990 година така и не бе прочетена. Военното /или извънредно, все едно/ положение се отложи за Трето пришествие. После ликвидираха армията, за да намалят до нула шансовете за такова положение. И така нататък, и така нататък...
Отговорите се крият в разкошната сграда, формална собственост на скромния мафиоз, който е приятел с твърде много нескромни политици. Някой от тези политици са така нескромни, че пикаят из шадраваните, ама да не засягаме тяхната нескромност. Тя е подробност от пейзажа, следствие на тайните, които държат в рецете си.

разкошната сграда е замъкът на Васил Божков - Черепа. Всъщност той е само формален неин собственик. Също както формални собственици се оказаха и Илия Павлов, и Емил Кюлев, и много други. Защо никой не пита кой днес е собственик на тяхната собственост?
Та в замъка на Черепа са складирани най-опасните архиви на БКП. Архивите на тези, които нареждаха на ДС какво да върши. Именно архивите на БКП, а не архивите на ДС крият най-страшните тайни. Сумата, за която бе продадена България отначало се изчисляваше на 50 милиарда долара. После Красимир Иванджийски я поправи на 75 милиарда, след като Любомир Шопов, син на убития от своите господари ген. Григор Шопов нанесе малки корекции. Според архива, намиращ се у Черепа, цялата сума възлиза на 110 милиарда долара. Долара, а не китайски юани, виетнамски донги или монголски тугрици. Българи, дойде времето да научите как Българската /Колко е българска, толкова да е жива/ Комунистическа Партия ни продаде за 110 милиарда долара. Как за 110 милиарда долара ръководството на БКП и персонално др. г-н Александър Лилов, с рождена фамилия Петровски ни продадоха и ни обрекоха на смърт. Сега ако кажа какъв е по националност другаря г-н Петровски Лилов, всичко ще ви стане ясно. Да, ама аз не искам да ме обвинят в антисемитизъм, затова няма да ви кажа. Вие обаче се сещате. Вие може да не сте толкова ентелегентни като педалите и мангалите от сайта на адаша ми, обаче сте със здрав разум и се сещате. И за още работи ще се сетите, ама да не бързаме. Щото бързата кучка слепи ги ражда, а нашата цел е Проглеждане.

Тук засегнах съвсем бегло 2-3 точки от един дълъг няколко страници списък с точки. Може би ще има реакция като посочим видовете политически убийства и защо едни се извършват тихичко, със специални средства /Димитър Стоянов, Григор Шопов, Тодор Живков, Петър Дертлиев.../, а други ги убиват показно /Емил Кюлев, Андрей Луканов, Илия Павлов.../. И особено след като проследим движението на собствеността след една или друга смърт. Е, тогава ще стане много интересно. А, да. Може да стане интересно и когато дадем доказателства, че обръчът от фирми на ДПС всъщност принадлежи на висшата върхушка от БСП.
Засега не очаквам реакция, макар че за знаещите казаното дотук е повече от достатъчно.

Само да уточня, че под "Мафия" разбирам не разните борчески групировки и дребни бандитчета. Мафията, истинската, голямата Мафия е реалното ръководтво на Партията с много имена, позната днес под трите букви БСП. Именно тази партия-Мафия разруши гражданското общество в България, иззе имуществото на хората, първо го национализира, после впрегна народа да работи за нея, за Партията-държава, а накрая приватизира всичко. Някои ще кажат, че в схемата не се вмества името на Симеон Сакскобурггота, дядото на Хасан. Вмества се. Ако си припомним истинската фамилия на Кобургите, както и техния етнически произход, ще разберем, че отлично се вмества. Обаче аз няма да кажа какъв е етническия произход на Кохари, за да не ме обвинят, че имам нещо против евреите. Уверявам ви, нищо нямам. Даже и газ Циклон-Б нямам. По същата линия, по линията на етническия произход е и участието на Доган. Но тъй като неговите предци се отметнали от свещения за Злото юдаизъм и приели Исляма, нищо чудно Доган в някоя прекрасна вечер да даде фира. Няма да плача за него. Вярвам, че никой от вас няма да заплаче.

Човекът, с когото заедно решихме да започнем тази тема ме насочи към една мисъл. Колко от нашите управници след Освобождението са българи и колко - небългари? Май както ще излезе, българско управление имаме само при двама държавници - Стефан Стамболов и Александър Стамболийски. Докато стигнахме до позорната ситуация днешните ни управници до един да бъдат с небългарски произход.
Имаме ли вина и ние? Сигурно имаме. Много грешки сме допускали и много слабости сме проявявали. Затова нека помислим за бъдещето, и ако искаме то да бъде българско, да не гласуваме за партии, в ръководствата на които има лица от небългарски произход и с небългарско самосъзнание. Което на практика означава да не гласуваме, защото май такава партия няма.
След 1989 година БКП създаде стотици политически партии и организации. БКП и агентурата на Държавна сигурност обхванаха целия политически и съсловен спектър с партии-ментета. Спонтанно възникналите партии и организации бяха задушени. Било икономически, било с по-твърди мерки. Десетки българи, изявили се в политиката бяха убити. За тези политически убийства не се говори. Ами да почнем да говорим тогава! Нека настъпи осъзнаване на реалностите, пък възможност за прелом ще се намери.
Набелязах някои отправни точки за размисъл. Моля ви, по-малко коментирайте, а давайте повече факти. Нека заедно съставим една Истинска история на България. Взехме годината 1868 като отправна заради първите практически действия, насочени към възстановяване на българската Държавност. Годината 2007 посочихме като крайна заради завършителния етап на войната срещу Българското. Защо е завършителен, ще посоча по-късно. А дали наистина ще е завършителен, зависи от нас. Само от нас, защото други няма.
Темата продължава!