Гонко Билоба

http://www.ginkg.org/

Гинко билоба (Ginkgo biloba) е уникално дърво, което няма живи родственици. То е класифицирано в свой обособен отдел Ginkgophyta, съдържащ единствен клас Ginkgoopsida, разред Ginkgoales, семейство Ginkgoaceae, род Ginkgo, и е едиственият съществуващ и днес вид в този отдел. Гинко билоба е един от най-добре известните примери за “живо изкопаемо”.

Гинко над 50 годишно в края на април

В продължение на векове се е смятало, че видът е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се срещат диворастящи дървета гинко в поне два малки района в Източен Китай. Все пак, тъй като в тези области има човешка дейност отпреди повече от няколко хилядолетия, статутът “диворастящи” на гинко дърветата там е спорен. Гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия и атаки на вредители. Четири дървета гинко са оцелели след атомната експлозия над Хирошима, само на 1-2 км от мястото на взрива. В България гинко се среща сравнително рядко като парково и/или декоративно дърво. Гинко е двудомно растение, т.е. едни от индивидите са женски, а други са мъжки. Мъжките дървета образуват зелени на цвят реси, които разпръскват прашец. То е голосеменно растение – семената му не са вътре в зреещ плод, а всяко едно от тях има собствена месеста обвивка, която защитава зародиша от неблагоприятни въздейстния. Приличащите на дребни сребристо-жълто-оранжеви сливи или кайсии топчета, с размер 1.5-2 см, които ражда женското дърво, не са плодове, а ovules. След оплождането те се преобразуват в семена, които са изградени от три слоя: мека, месеста обвивка (sarcotesta) и твърда част (sclerotesta), която наподобява черупка на шам-фъстък, и най-вътрешен слой-ядка (endotesta), състояща се от зародиш, обграден с хранителна тъкан. От тук идва и името на дървото - “сребърна кайсия”, което на японски се произнасяло като “ginkyo”. Гинко средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 м, като отделни екземпляри в Китай достигат и повече от 50 м.

Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Дървесината му е много лека и мека.

Младите дървета често са високи и тънки, с нарядко разположени клони, короната става по-широка с възрастта. Листата са плоски, ветриловидни, двулобни, с радиални жилки, без средна, разделяща на симетрични половинки, жилка. Широки са 5-8 см, с дълги (7-8 см) дръжки. Приличат на листата на папрата Венерин косъм (англ. Maidenhair fern) откъдето произхожда и популярното в английския език название на Гинко билоба – Maidenhair Tree. През есента листата стават ярко жълти, след което опадват за 1 до 15 дни, понякога за много кратък интервал от време (1-2 часа).

Съчетанието от устойчивост на болести, неподатлива на насекомите дървесина, и способността да образува въздушни корени и леторасти правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години – има данни за 3000 годишно гинко в Китай, провинция Shandong.

Гинко се култивира в далечния изток отпреди повече от 1500 години. Първият “западен” човек видял това дърво, в Япония - през 1691 година, е немския изследовател Engelbert Kaempfer, който го описва в своя труд "Amoenitatum exoticarum” (1712). Съвременните японци наричат гинко icho или ginnan

Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Дървесината му е много лека и мека.

Младите дървета често са високи и тънки, с нарядко разположени клони, короната става по-широка с възрастта. Листата са плоски, ветриловидни, двулобни, с радиални жилки, без средна, разделяща на симетрични половинки, жилка. Широки са 5-8 см, с дълги (7-8 см) дръжки. Приличат на листата на папрата Венерин косъм (англ. Maidenhair fern) откъдето произхожда и популярното в английския език название на Гинко билоба – Maidenhair Tree. През есента листата стават ярко жълти, след което опадват за 1 до 15 дни, понякога за много кратък интервал от време (1-2 часа).

Съчетанието от устойчивост на болести, неподатлива на насекомите дървесина, и способността да образува въздушни корени и леторасти правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години – има данни за 3000 годишно гинко в Китай, провинция Shandong.

Гинко се култивира в далечния изток отпреди повече от 1500 години. Първият “западен” човек видял това дърво, в Япония - през 1691 година, е немския изследовател Engelbert Kaempfer, който го описва в своя труд "Amoenitatum exoticarum” (1712). Съвременните японци наричат гинко icho или ginnan

Семена Гинко билоба през септември

В Китай и Япония, след отстраняване на месестата обвивка, семената се използват за храна. Там те са деликатес и се поднасят, обикновено печени, боядисани в червено, на сватбените ритуали. Консумирани сурови, се считат за афродизиак. В Китай вече над 600 години се селекционират и отглеждат високопродуктивни женски гинко дървета от които се добиват семена, които се използват за ядене.

Месестата обвивка на семената съдържа маслена киселина (butanoic acid), и отделя неособено приятна миризма, наподобяваща миризмата на гранясало масло. По тази причина в САЩ, и Европа са предпочитани предимно мъжки дървета гинко.

Видът Гинко билоба е включен в Червения списък на застрашените растения на IUCN (The International Union for the Conservation of Nature and Natural Resources). Въпреки, че се засажда и култивира от хората, той е застрашен, и е подложен на риск от загуба на биоразнообразието си, защото е размножаван чрез резници вместо чрез семена, поради предпочитанията на хората към мъжките дървета.

Гинко билобче от плантацията на GinkgoPlanter, петнайсемесечно, в средата на втория си вегетационен период, в биоразградима кофичка

За информация: Васил Дъбов, 0888 374 246

GINKGOPLANTER@GMAIL.COM

ГИНКО БИЛОБА е един от най-старите дървесни видове на земята, известен отпреди 5 500 години. Наричат го каменното дърво. Има дълъг живот и често достига до 1 000 години. Лесно се приспособява и вирее при различни климатични условия. Народната медицина познава Гинко от хилядолетия.
Известно е целебното му действие върху централната и вегетативната нервна система. Ползва се за засилване на паметта. Стимулира оросяването на долните крайници. Днес екстрактът е в основата на най-популярните билкови препарати в Америка и Европа.

ПОКАЗАНИЯ за позитивно и тонизиращо действие:
• Предпазва капилярите (регулира техния тонус, подобрява еластичността им, увеличава оросяването им). Този ефект се дължи на високото съдържание (над 35%) на флавоноиди и гликозиди.
• При тромбофлебит липоекстрактът не позволява образуването на съсиреци в кръвта и притежава противовъзпалително действие.
• Предотвратява свиването на бронхите при страдащи от астма.
• Увеличава кръвния поток към малките съдове на мозъка и крайниците.
• Има позитивен ефект при шум в ушите и болест на Алцхаймер.

Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, а като антиоксидант - препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове, пише още в справочниците.

Стотоците изследвания, проведени в Германия и Франция, показват един и същ резултат- екстрактът от Гинко Билоба подобрява кръвообръщението, най-вече към мозъка и крайниците и спомага за усилване на паметта.Установено е, че екстрактът спомага за снабдяването на мозъчните клетки с глюкоза, която е жизнено необходима за правилното функциониране на мозъка и ценралната нервна система. В същото време екстрактът подобрява трансмисията на нервни сигнали между мозъчните клетки и така допълнително стимулира мозъчната функция.

Биоактивните съставки на Гинко Билобата не позволояват образуването на съсиреци и тромби в кръвоносните съдове като в същото време подобряват еластичността им и тяхната проходимост. Това прави екстрактът изключително препоръчителен за хора, преживяли инфаркт или инсулт, както и за хора, попадащи в рисковата група на тези заболявания. Приема се също от страдащи от атеросклероза и хипертония (високо кръвно налягане).

Екстрактът подобрява кръвооросяването на крайниците, благодарение на което успешно се бори срещу болестта на Рейно, известна още като „синдром на студените крайници”. Приемът на екстракт от Гинко показва и положителни резултати при възрастни хора със затруднения при ходенето, поради нарушено кръвообръщение в долните крайници, което причинява болки и подуване на краката.

Листата на Гинко съдържат два вида биоактивни вещества – флавоноиди и терпеноиди, които имат изявени антиоксидантни свойства, т.е. улавят свободните радикали и предпазват клетките от стареене и увреждания. Установено е, че свободните радикали играят роля при възникването и развитието на много болести, включително сърдечни заболявания, рак, Алцхаимер, деменция. Антиоксидантите, открити в Гинко Билоба неутрализират свободните радикали, причина за тези здравни проблеми.