Анализи

Ето за какво се "борят" Международния валутен фонд и Световната банка, които командироваха сегашните ни изедници тук .
Глобална бедност - Мишел Шосудовски
(11.4.2000 год.)
www.tenc.net

Последните години на 20-тия век ще отидат в историята като период на глобално обедняване, отбелязан от рухването на производствените системи в развиващия се свят, разрушаването на националните институции и разпадането на програмите за здравеопазване и образование. Тази “глобализация на бедността”, до голяма степен в противоречие с успехите на деколонизация след края на Втората световна война, започна в “третия свят” паралелно с изострянето на кризата с външния дълг на страните в него. От началото на 90-те години тя обхвана всички основни райони на земята, включително и Северна Америка, Западна Европа, страните от бившия “съветски блок и т.н. “нови индустриални държави” в Югоизточна Азия и Далечния изток.
Глад в местни мащаби завилня в районите на Африка на юг от Сахара, Южна Азия и Латинска Америка. Затворени бяха здравните учреждения и училищата, стотици милиони деца бяха лишени от правото на начално образование. В “третия свят”, Източна Европа и на Балканите се забелязва завръщане на забравени инфекциозни болести, включително туберкулоза, малария и холера.
Кратко резюме на процеса на обедняването
Гладът в “третия свят”
От сухата савана на Сахарския пояс гладът сграбчи в мъртва хватка и влажните тропически централни райони на Африка. От него е поразена голяма част от населението на континента. Осемнадесет милиона души в Южна Африка (включително два милиона бежанци) се намират в т.н. “гладуващи зони”, докато други 130 милиона от десет страни на континента са изложени на сериозен риск и заплаха от глад. Според изчисленията на ООН 23 милиона души от “Африканския рог” (много от които вече не са между живите) се намират под заплаха от глад”.
В Южна Азия, в периода след получаване на национална независимост, продължил и през 80-те години, случаите на гладна смърт до голяма степен бяха изолирани преди всичко в периферните племенни зони на съответните страни. След приемането през 1991 под надзора на Бретън-Уудските финансови институции на т.н. “Нова икономическа политика” в Индия се забелязва широко разпространение на показателите на обедняване, обхващащо както селскостопанските, така и градските райони. В тази страна повече от 70% от селските стопанства са на дребни, едва удържащи положението си селяни или безимотни ратаи, съставящи едно население от 400 милиона души. В районите със системи за напояване селскостопанските работници са ангажирани по 200 дни годишно, докато там, където се разчита на валежите срокът на ангажираност е приблизително 100 дни. Премахването на субсидиите за торове (едно от задължителните условия на споразумението с МВФ) и повишаването на цените на енергията и горивата за селскостопански цели тласкат голяма част от дребните и средни стопани към банкрут.
Проведеното през 1991 година изследване на микро ниво на случаите на гладна смърт сред тъкачите на ръчни станове в една относително добре развиваща се община в Андра Прадеш хвърля светлина върху процеса на обедняване на местните общности в резултат на прокарваните макроикономически реформи. Случаите на гладна смърт са регистрирани точно през месеците след въвеждането на “Новата икономическа политика” след 1991 година. Девалвацията, премахването на контрола върху износа на памучна прежда и тъкани, скокът на вътрешната цена на тези изделия довежда до краха на тогавашната система на заплащане на 1 пачам (равняващ се на 24 метра) от посредника, за когото работят тъкачите.
Радхакришнамурти и жена му са тъкали между 3 и 4 пачама месечно, осигурявайки по този начин оскъден месечен доход от 300-400 рупии (равни на 12-16 щатски долара). С приемането на държавния бюджет, от 24 юли 1991 год. цената на памучната прежда и платно скачат, като тежестта на новите цени се прехвърля върху тъкачите. В резултат на това доходът на семейството спада до 240-320 рупии месечно (9.60 – 13 щатски долара). Радхакришнамурти от село Голапали, окръг Гунтур, умира от глад на 4 септември 1991 год. Между 30 август и 10 ноември 1991 година само в два района на областта Андха Прадеш са били регистрирани поне 73 случая на гладна смърт.
В Индия има 3,5 милиона тъкачи, които издържат с труда си 17 милиона от населението на страната.
Икономическата “шокова терапия” в бившия Съветски съюз
По отношение последствията върху доходите, заетостта и социалното обслужване, икономическата разруха, настъпила в страните на Източна Европа след края на “студената война” изглежда по-голяма от тази в годините на “Голямата депресия” от първата половина на ХХ-тия век. Хиперинфлацията, започнала с падането на курса на рублата в бившия Съветски съюз в началото на 1992 година, предизвиква бързо стопяване на реалните доходи на населението. “Икономическата шокова терапия” в съчетание с програмата за приватизация предопределиха незабавната ликвидация на цели отрасли на промишлеността и изхвърлянето на милиони работници на улицата. Цените в Руската федерация скочиха 100 пъти след първоначалния кръг от икономически реформи, предприети от правителството на Елцин през януари 1992 година, докато надниците се увеличиха само 10 пъти. Данните показват, че реалните покупателни възможности са намалели с повече от 80 % по курса от 1992 год.
Реформите имаха разрушително въздействие както върху предприятията на отбранителната, така и върху тези от гражданската икономика. Икономическият спад надмина преживения от Съветския съюз в най-напрегнатите моменти на Втората световна война след немската окупация на Белорусия и Украйна и широко мащабните бомбардировки на съветската промишлена инфраструктура. През 1942 година брутният вътрешен продукт (БВП) на Съветския съюз беше спаднал с 22 % в сравнение с довоенното равнище. В сравнение с това за периода между 1989 и 1995 години промишленото производство на бившия вече Съветски съюз спадна с 48,80 %, а БВП – с 44,0 %, като тенденцията на спад продължава. Според някои независими източници обаче спадът е много по-голям и съществуват множество доказателства, че официалните данни са силно манипулирани.
Докато стойността на живота в Източна Европа и на Балканите стремглаво вървеше нагоре към западните стандарти в резултата на премахването на всякакъв вид пазарно регулиране, минималните месечни доходи в тези страни станаха 10 щатски долара месечно. “В България Световната банка и Министерството на труда и социалните грижи поотделно изчислиха, че 90 % от българите живеят под прага на бедността от 4 щатски долара месечно.” Пенсиите за старост през 1997 год. се равняваха на 2 долара месечно. Лишени от възможността да плащат за електричество, вода и транспорт, редица групи от населението в региона са брутално изтласквани извън съвременната епоха.
Бедността и безработицата на Запад
От времето на Рейгън и Тачър, но още по-забележимо през периода на 90-години, се забелязва процес на постепенно разпадане на т.н. “държава на благосъстоянието” под въздействието на цяла поредица от изключително строги икономически мерки, Постигнатото в тази област през първите години след Втората световна война, изчезва в резултат на орязването на системите за помощ при безработица, приватизацията на пенсионните фондове и социалното обслужване и общия упадък на социалната сигурност.
Повишаващото се равнище на безработицата сред младите хора в резултат на унищожаването на “държавата на благосъстоянието” става източник на все по-нарастващи социални и граждански протести. Американските политици все по-често заклеймяват нарастващите прояви на насилие от страна на младите хора, обещавайки все по-строги мерки против него – без да засягат, разбира се, истинските корени на проблема. Икономическото преструктуриране промени живота в западните градове, тласкайки го по пътя на развитието на “третия свят”. Социалното разделение се превръща в главна характерна черта на условията за живот в големите градски метрополии, където дори пейзажът рязко се различава в зависимост от социалните и етнически характеристики. Показателите за бедност - детската смъртност, безработицата и бездомието в гетата на американските (а напоследък и в европейските!) градове все повече се доближават до тези, характерни за т.н. “трети свят”.
Разоряването на “азиатските тигри”
В резултат на някои спекулативни действия, насочени срещу националните валути на страни като Индонезия, Тайланд, Южна Корея и др., считани за най-успешни примери на “нови индустриални” икономики в света, през последно време буквално за една нощ те бяха дестабилизирани и практически лишени от всичко, постигнато в областта на жизненото равнище на народите си.
Успешните усилия за намаляване на бедността в Китай са заплашени от предстоящата приватизация или от предизвиканите фалити на хиляди държавни предприятия и съпътстващата ги безработица - милиони работници ще бъдат изринати на улицата. Според изчисленията, броят на работниците, които предстои да бъдат освободени от държавните предприятия, ще е около 35 милиона души. Счита се, че в селскостопанските райони живеят 130 милиона излишни работници. Тези процеси се развиват паралелно с чувствителните орязвания на бюджета за социални програми, независимо от главоломното нарастване на безработицата и бедността.
По време на азиатската валутна криза през 1997 година милиарди долари от резервите на официалните Централни банки бяха присвоени от институционални спекуланти. С други думи, тези страни повече не са в състояние да “финансират икономическо развитие” посредством монетарна политика. Въпросното изцеждане на официалните валутни резерви е важна, съществена част от процеса на икономическо преструктуриране, водещ до банкрут и масова безработица. С други думи, намиращият се в ръцете на частни “институционални спекуланти” капитал многократно превъзхожда ограничените резерви на азиатските централни банки. Независимо от това как ще действат - индивидуално или колективно – последните повече не са в състояние да оказват съпротива на спекулативната активност.
ПРИЧИНИТЕ ЗА ГЛОБАЛНАТА БЕДНОСТ
Глобална безработица - създаване на “излишни хора” в една глобална икономика на евтиния труд
Упадъкът на жизненото равнище в света не е резултат на “недостатъчни производствени ресурси”, както това е било в предишните исторически периоди. Всъщност, глобализацията на бедността се извършва във време на бърз технологически и научен прогрес. Докато последният допринася до голяма степен за повишаване на потенциалните възможности на икономическата система да произвежда необходимите стоки и услуги , факт е, че увеличението на производителността не намаляват нивото на бедността в световен мащаб.
Напротив, съкращаването, корпоративното преструктуриране и пренасочване на производството към райони с евтина работна ръка в “третия свят” повишава безработицата и значително намалява доходите на градските работници и селяните. Новият световен икономически ред се подхранва от човешката бедност и евтиния труд. Високата безработица както в развитите, така и в развиващите се страни води до намаляване на реалното трудово възнаграждение. Безработицата придоби световен характер с миграцията на капитала от една страна в друга с цел постоянно търсене на по-евтини източници на работна ръка. Според Международната организация на труда (МОТ) в света от безработица са засегнати един милиард хора или почти 1/3 от цялата работна ръка на планетата.
Пазарите на труда в отделните страни вече не са защитени, тъй като работниците от всяка една от тях са принудени да влизат в открита конкуренция едни с други. Правата на работниците се премахват заедно с премахването на границите и правилата, регулиращи пазарите на труда.
Световната безработица действа по подобие на черния дроб, “регулирайки” цените на труда на световно ниво. С други думи, огромните запаси на евтина работна труда от “третия свят”, включително Китай (където има 200 милиона излишни работници, според изчисленията) и страните от бившия “Източен блок”, допринасят за задържане и дори за намаляване на заплатите в развитите страни. Засегнати са практически всички категории работна сила (включително висококвалифицираните, професионалистите и научните кадри). Конкуренцията за работни места засилва социалното разделение по класов, етнически, полов и възрастов принцип.

ПАРАДОКСИ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
Микроефективност – макронедостиг
Наличието на ГЛОБАЛНА КОРПОРАЦИЯ намалява разходите за труд на световно равнище. Реалното заплащане в “третия свят” и Източна Европа е 70 пъти по-ниско от това в Съединените щати, Западна Европа или Япония.Вследствие наличието на тази огромна маса евтини и бедни работници, производствените възможности в света нарастват до невиждани размери.
Докато официалната икономическа наука неизменно поставя ударението върху ефикасно насочване на ограничените ресурси на обществото, суровата социална действителност поставя под въпрос последствията от този начин на разпределение и насочване на ресурсите. Закриват се промишлени предприятия, малки и средни фирми се тласкат към фалит, професионални работници и чиновници остават без работа, човешки и физически капитал остават без приложение – все в името на “ефективността”. Стремежът към “ефективното” използване на обществените ресурси на микроикономическо равнище води до диаметрално противоположното положение на нещата на макроикономическо ниво. Не може да се твърди, че ресурсите са използвани “ефикасно”, когато огромни производствени мощности не функционират, а милиони работници са на улицата. Съвременният капитализъм се оказва напълно неспособен да мобилизира всичките тези налични и неизползвани човешки и материални ресурси.
Натрупване на богатства, нарушаване на производството
Провеждането в наше време икономическо преструктуриране в глобален мащаб води до стагнация в производството и в осигуряването на необходимите стоки и услуги, а в същото време ресурсите са пренасочени към носещи бърза печалба вложения в отрасли за луксозни стоки. Освен това, заедно с изтеглянето на капиталите от производствената дейност се върви към търсене на печалби по пътя на все по-открито спекулативни и мошенически банкови операции, а това на свой ред води до разбиване на основните световни финансови пазари.
И на юг, и на изток, и на север едно привилегировано социално малцинство натрупва огромни богатства за сметка на преобладаващото мнозинство от населението. За периода от 1982 –1996 години само в Съединените щати броят на милиардерите се е увеличил от 13 на 149! “Световният клуб на милиардерите” (наброяващ около 450 члена) притежава по целия свят богатства, надхвърлящи с много брутния вътрешен продукт (БВП) на цялата група държави с нисък доход и население, което е 56 % от всички хора, живеещи на планетата Земя! При това процесът на натрупване на богатства все повече се развива извън пределите на реалната икономика, откъснато от добронамерените производителни и търговски дейности.
Според Forbes “Борсовите успехи на Уолстрийт (предвид участието в спекулативни търговски операции) са в основата на значителното увеличаване на броя на милиардерите през 1996 година.”
На свой ред милиардите долари, натрупани от спекулации, изчезват “като дим” в тайни сметки в някое от 50-те офшорни “тихи заливчета” за сенчеста банкова дейност по света. Според Мерил Линч от Американска инвестиционна банка по най-скромни изчисления частните богатства, управлявани от частните банкови корпорации и отделни личности в условия, свободни от данъчни облагания – тоест, в “офшорните заливчета” по света – възлизат на 5,5 трилиона долара. Това се равнява на 25 % от общия световен доход. Добитата предимно по незаконни пътища “плячка” на “елитите” от “третия свят”, вложена в личните им сметки, се изчислява на 600 милиарда долара, като приблизително 1/3 от тях са в Швейцария.
Нарастващо предлагане – намаляващо търсене
Нарастването на производството при така оформената система става по пътя на “минимализирането на труда” и постоянния натиск върху заплащането на работниците. На свой ред този процес свива потребителското търсене на необходими стоки и услуги, т.е., възниква противоречие между практически неограничени производствени възможности и ограничаваните възможности за потребление. В една глобална икономика, базирана на евтиния труд, самият процес на разширяване на производството (включващ съкращаване на заетите производствени мощности, масовите уволнения и ниското заплащане) води до намаляване на потребителските възможности на обществото. Така се оформя една тенденция към свръхпроизводство в небивали досега мащаби. Всяко нарастване при такава една система е възможно само по пътя на постоянното разширяване на сектора на неангажираните производствени възможности, т.е, чрез банкрут и ликвидация на “излишните предприятия”. Последните се закриват в полза на най-развитите механизирани производства. Вследствие на това цели райони и промишлени отрасли остават неангажирани и без работа. Засегната е икономиката в обширни части на планетата, използват се все по-слабо възможностите й в областта на селскостопанското производство.
Очертаващото се в света свръхпроизводство на стоки за потребление е пряко следствие от намаляване на покупателните възможности и повишаващите се равнища на бедността. Свръхпроизводството на свой ред води до по-нататъшно съкращаване на доходите на преките производители по пътя на закриването на “излишните” производствени мощности. Противно на Закона на Сей (Say’s Law) за пазарите, превъзнасян от официалната икономическа наука, предлагането само по себе си не създава търсене. От началото на 80-те години свръхпроизводството на стоки доведе до реалното намаляване на цените им, отприщило процеса на унищожаването не само на непосредствените производители на суровини в “”третия свят”, но също така – малко по-късно – и на все повече представители на преработващата промишленост.
Глобална интеграция – местна дезинтеграция
В резултат на девалвацията на валутните курсове и на либерализацията на вноса, включително и на стоките от първа необходимост, в развиващите се страни бяха унищожени цели отрасли на промишлеността. Подкопано бе съществуването на неформалния градски сектор, който е играл исторически важна роля като източник на работни места. В районите на Африка и Сахара, например, традиционната неформална индустрия за производство на облекло беше пометена и подменена с пазар на облекла от “втора ръка”, внасяни от Запада по цени от 80 долара на тон.
На фона на икономическата стагнация (включваща и отрицателните показатели на растеж в страните на Източна Европа, бившия Съветски съюз и Африка на юг от Сахара) най-големите корпорации в света отбелязаха невиждан растеж и увеличиха дела на своето участие в световния пазар. Този процес обаче в значителна степен бе осъществен по пътя на изместване на съществуващите производствени системи дотогава в тези райони. – тоест, той беше извършен за сметка на местните регионални и национални производители. Въпросното разширяване и “доходността” на най-големите западни корпорации всъщност бяха предопределени в глобален мащаб от намаляването на покупателната способност и нарастващото обедняване на големи части от населението в света.
Цинично се твърди, че ”оцеляват най-способните”. В сегашната световна икономика на свръхпроизводство обаче оцеляват единствено или предприятията с най-високо равнище на техниката, или пък онези, които съзнателно налагат най-ниското заплащане на човешкия труд. Докато духът на англо-саксонският либерализъм по принцип изповядва привързаност към “разширяване на конкуренцията”, то посредством стриктно осъществявания от нея най-строг финансов и монетарен контрол, макроикономическата политика на Г-7 на практика предизвиква широко мащабен процес на корпоративни сливания и поглъщания, както и фалит на малките и средни предприятия.
От своя страна големите многонационални корпорации (най-вече от Съединените щати и Канада) установяват своето господство над местните пазари, главно в областта на услугите, чрез системата на корпоративно привилегироване. Този процес дава възможност на привилегирования (тоест, на едрия корпоративен капитал) да поставя под свой контрол както евтината работна ръка, така и предприемаческата дейност. Една голяма част от доходите на малките фирми или на търговците на дребно се изземва от т.н. “независим производител” (на практика упълномощеното от големите корпорации привилегировано лице), който поема решаващите дялове от капиталовложенията.
Паралелен процес се забелязва и в Западна Европа. С Договора от Маастрихт във все по-голяма степен процесът на икономическото преструктуриране в Европейския съюз се поставя в услуга на господстващите финансови интереси за сметка на реалното обедняване на европейските общества. Държавната власт в установената там система съвсем целенасочено е поставена в услуга на процеса на увеличаване на мощта на частните монополи и по този начин едрият капитал разрушава дребния във всички негови форми. Със засилване на процеса на формиране на икономическите блокове както в Европа, така и в Северна Америка, фактически се изкоренява регионалното и местно предприемачество, изменя се характерния градски начин на живот, а личната и дребна собственост се унищожават.
Т.н. “свободна търговия” и икономическа интеграция създават възможности за практически неограничена мобилност на транснационалните корпорации, потискайки в същото време придвижванията на местния дребен капитал чрез различни неикономически, нетарифни, главно институционни мерки. Въпросният тип “икономическа интеграция” (изцяло подчинена на интересите на определени икономически субекти от световен мащаб) демонстрира някои белези и на политическо обединяване, но на практика възпроизвежда и засилва центробежните тенденции на противопоставяне, на разпадане и на социални конфликти, както вътре в самите национални общества, така и между тях.

ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА
Кризата по външния дълг
Когато след 1971 год. рухна системата Бретън-Уудс, основаваща се на фиксирани обменни валутни курсове, процесът на преобразуване на световната икономика премина през няколко различни етапа. След края на войната във Виетнам през втората половина на 70-те години започнаха да се забелязват тенденции на свръх предлагане на стоки и суровини. Разразиралата се в началото на 80-години криза във връзка с външния дълг беше съпроводена с едновременно рухване на цените на стоки и суровини, от една страна, и реално повишаване на лихвения процент – от друга.
В състояние на криза изпадна и платежният баланс на развиващите се страни. Натрупването на голям външен дълг пък предостави на международните кредитори и “донори” необходимите “политически средства и предпоставки” за оказване на натиск при определяне насоките на макроикономическата политика на отделните страни.
Програмата за структурно приспособяване
За разлика от духа на сключените през 1944 год. Бретън-Уудс споразумения с основна цел “икономическо възстановяване” и стабилност на обменните курсове на основните валути, обявената в началото на 80-те години “Програма за структурно приспособяване” (SAP - Structural Adjustment Reform) се оказа в значителна степен преди всичко средство за дестабилизиране на националните валути и разрушаване на националните икономики на развиващите се страни.
Процесът на дестабилизиране на световната икономика, извършван под ръководството на намиращите се във Вашингтон международни финансови институции и на Световната търговска организация (WTO), във все по-голяма степен отхвърля каквато и да било възможност за изграждане на национални икономики в развиващите се страни. Интернационализацията на макроикономическата политика фактически превръща цели страни в “отворени икономически територии”, а националните икономики – в суровинни източници - в “резерви” на природни ресурси и евтина работна ръка! Подкопава се целенасочено съществуването и функционирането на държавния апарат, разрушават се преднамерено отраслите на промишлеността, произвеждащи стоки за вътрешния пазар, националните предприятия се тласкат към насилствен фалит. Въпросните реформи предизвикаха и
• ликвидиране или фактическо блокиране на законодателството, регулиращо равнищата на минималното трудово възнаграждение;
• съкращаване или пълно премахване на социалните програми и
• цялостно намаляване на ролята на държавата в борбата против бедността.
Глобален наздор
Активизирането на Световната търговска организация през 1995 год. отбелязва нов етап от следвоенното развитие на икономическата система. Положено беше началото на процеса на “ново преразпределение на власт и пълномощия” в рамките на “триъгълника”, съставен от Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация. Международният валутен фонд призовава към по-ефикасен “надзор” над икономическата политика на развиващите се страни и за по-голяма координация на дейността на въпросните три международни институции, а това на практика означава по-нататъшно ограничаване и грубо нарушаване на държавния суверенитет на отделните национални правителства.
Съгласно “новият търговски ред” в света – както бе очертан след завършване на преговорите в Маракеш през 1994 год. от т.н. “Уругвайска среща”- настъпват промени в начина на реализиране на отношенията на въпросните три организации спрямо съответните национални правителства. Налагането и реализирането на предписанията на Международния валутен фонд и Световната банка в областта на политиката повече не зависят в такава степен, както до тогава, единствено от подписваните споразумения за отпускане на заеми (които по принцип не са считани за “юридически обвързващи” документи). Това е така поради факта, че по-голяма част от основните и официално обвързващи елементи на “Програмата за икономическо приспособяване” (каквито са, например, въпросите за либерализацията на търговията и режима за чуждите инвестиции) са залегнали трайно и подробно в параграфите и изискванията на договорите, сключвани от съответните правителства за споразумение и членство в Световната търговска организация (СТО). Това състояние на нещата предоставя и нормативната база за предприемане на “надзор” и други “полицейски” мерки спрямо отделните страни и за налагането спрямо тях – включително и със сила – на различни видове условия , вече съобразени с изискванията на международното право.
Премахването на съществуващите досега ограничения и регулативни мерки по отношение на търговията съгласно изискванията на Световната търговска организация и новите клаузи за интелектуалната собственост ще дадат възможност на многонационалните корпорации да навлязат в местните пазари и да контролират практически всички области на промишлеността, селското стопанство, сферата на услугите – тоест, националните икономика в тяхната цялост.
Трайно гарантиране на права за банките
и многонационалните корпорации
При така очертаващата се нова икономическа обстановка в света, подписваните международни споразумения от чиновници, ползващи се с международни и над правителствени пълномощия, играят решаваща роля в процеса на разбиване на отделните национални икономики. По мнението на някои наблюдатели, Споразумението за финансовите услуги (Financial Services Agreement), заедно с Многостранното споразумение за инвестициите (Multilateral Agreement on Investments - MAD), предложено под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), могат да бъдат определени като “Харта за правата на многонационалните корпорации”. Тези споразумения значително намаляват възможностите на националните общества да регулират и управляват национална си икономика. Многостранното споразумение за инвестициите (MAD) представлява и заплаха за съществуването на
- социални програми на национално равнище;
- политика за създаване на работни места, както и
- на каквито и да било действия и инициативи в подкрепа на местното развитие, на общините и пр.
С други думи, това споразумение е реална опасност за нарастваща немощ и обезвластяване на националните общества за решаване на собствените проблеми, като успоредно с това все повече техни правомощия досега се прехвърлят на глобалните корпорации.
Заключение
Голяма ирония е, че тъкмо идеологията на “свободния” пазар развива и поддържа нова форма на държавно вмешателство, предназначена за преднамерено и целенасочено манипулиране на силите на пазара. Освен това развитието на глобалните институции доведе до трайното и гарантирано "окопаване” на правата на глобалните корпорации и финансовите организации навсякъде по света. Процесът на налагане на въпросните международни споразумения както на национално, така и на междуправителствено равнище, със сигурност излиза извън рамките на т.н. демократичен процес. С помощта на активна риторика около “държавната намеса” в икономиката и “свободния пазар”, неолиберализмът допълнително повишава нестабилността на представителите на политическата власт на национално ниво.
Изопачаването и фалшифицирането на данните и фактите, свързани с разпространяването и задълбочаването на бедността в света, не дават възможност на националните общества да разберат значението и последствията от историческия процес, започнал с изостряне на кризата около външния дълг в началото на 80-те години на вече отминалия век. “Погрешното възприемане и разбиране” на очерталите се тогава тенденции и събития всъщност е превзело, контролира и управлява всички сфери, области и нива, на които се води някакво обсъждане или дискусия по въпросите на реформите, свързани с разширяването на т.н. “свободен” пазар. Интелектуалното късогледство на официалната икономическа наука от своя страна също пречи по свой начин на разбирането както на механизмите на глобалния капитализъм в истинската им светлина, така и на техните разрушителни последствия върху живота на милиони хора по планетата. Съществуващите междудържавни международни институции, включително и ООН, на практика вървят по същия път - при обсъжданията на важни световни икономически проблеми обикновено се обръща много малко внимание на последствията от процесите на преструктурирането върху националните общества, свързани с преднамереното унищожаване на техните институции и последващото изостряне на социалните конфликти.


Схемата на Международния валутен фонд и Световната банка за ограбване на националните индустрии...
http://WWW.INFOWARS.COM

ИСТИНАТА ЗА СВЕТОВНАТА БАНКА, ЕНРОН И ОГРАБВАНЕТО НА СВЕТА
Част от интервю на Алекс Джоунс с Грег ПАЛАСТ, журналист за БиБиСи и “Обзървър”, Лондон
Радиоразговор на Алекс Джоунс, понеделник следобед, 4 март 2002 год.

Алекс Джоунс: Това е истинско земетресение! Ще ни разкажете ли какви ги вършат икономистите?
Грег Паласт: Ще изтъкна две неща. Едното от тях е, че проведох продължителен разговор с бившия главен икономист, Джо Щиглиц, уволнен от Световната банка. Проведох известно време в разговори с него по БиБиСи и Гардиън, разговори, които биха могли да бъдат наречени по-скоро разпити. Двамата сякаш повтаряхме една от сцените на “Невъзможна мисия”, когато човек прекарва с часове в изтегляне на информация от преминалия от другата страна. По този начин успях да добия поглед отвътре на случващото се в Световната банка. Интересното е, че той не разкри особено много, но ме насочи към други източници. Отказа да ми предостави и документация. За сметка на това, обаче други хора ме затрупаха с огромно количество засекретени документи от Световната банка и Международния валутен фонд.
Алекс Джоунс: Тоест, за да се предпази, някой друг е е подал информацията вместо него.
Грег Паласт: Не, не е така. Той не пожела да рискува, но стана така, че успях да се сдобия с всичко необходимо по други, напълно независими канали.
Алекс Джоунс: Точно както успя да се добереш до W199I от нашия източник.
Грег Паласт: Едно от нещата, които се случиха, беше, че трябваше да се изправим лице в лице с президента на Световната банка Джим Улфенсен (Jim Wolfensen) по СиЕнЕн, но той заяви, ч в никакъв слечай няма да се появи там, ако го изправят срещу мен. И – представяш ли си? - СиЕнЕн ме изтегли от предвидения разговор!
Алекс Джоунс: И сега те заплашват с пълен бойкот.
Грег Паласт: Да. Нека да преминем към разкритията ни. Чрез предоставените документи установихме, че в основни линиии те изискват от отделните държави да подписват тайни споразумения, с които подписалите се съгласяват
- да продават основните си активи;
- да предприемат икономически стъпки, унищожителни за народите им, а ако не се съгласят на такива стъпки, следваше да подпишат средно сто и единадесет изисквания. В случай, че не ги изпълняват, ще им бъдат отказвани каквито и да било международни заеми. Няма начин да вземат на заем каквито и да било суми. А никой не би могъл да оцелее без заеми, независимо дали става въпрос за частно лице, корпорация или страна – без да се заемат някакви суми и да се разполага с някакъв кредит…
Алекс Джоунс: Заради инфлацията на дълга, която те създадоха.
Грег Паласт: Да, прав си. Виж сега едно от нещата, които са станали – имаме примери, разполагам с вътрешни документи, които получих напоследък от Аржентина – имам предвид тайния план, свързан с тази страна. Този е подписан от ДжимУлфенсен, президента на Световната банка. Между другото, просто за твое сведениене, те са доста разтревожени, че документите се намират в моите ръце, но не се опиттаха да оспорят автентичността им. Всъщност, отначало се изкушиха да го сторят: заявиха, че няма такива документи. Показах им ги по телевизията и цитирах няколко в интернета. Имам копия на някои…
Алекс Джоунс: Имаш предвид твоя сайт, GregPalast.com?
Грег Паласт: Да, www.gregpalast.com. И тогава те отстъпиха и признаха, че тези документи са автентични но отказаха да ги дискутират с мен и ме заплашиха, че ще ме държат настрани от ефира. Толкова за спора по документите. Сега, нека да се концентрираме върху разтърсвана от вълнения страна като Аржентина. Тя смени пет президента за пет седмици, защото икономиката й е напълно унищожена.
Алекс Джоунс: Не станаха ли вече шест?
Грег Паласт: Да, може би. Те като че ли преминаха на схемата седмичен президент, тъй като не могат да се справят с народа. И всико това там става, защото в края на 80-те години аржентинските правителства започнаха да изпълняват командите на Международния валутен фонд и Световната банка и да разпродават всичките си активи, обществените си активи. Имам предвид неща, които не бихме посмели да докоснев тук, в Съединените щати – например водоснабдяването.
Алекс Джоунс: С други думи, те облагат с високи сметки народа. Създават правителство, което поднася народа си на тепсия на двойката частни институции Международен валутен фонд/Световна банка. Когато се върнем обратно на темата, искам да стигнем до четирите части, които така елегантно изложихте тук. Имам предвид онази част, където те фактически плащат за това прехвърляне на собственост на политиците, на хората от правителствата, с билиони, превеждани на сметките им в швейцарските банки.
Грег Паласт: Точно така.
Алекс Джоунс: Това е страхотна история! Извинявай, моля те, продължавай.
Грег Паласт: Говорим за горчивата истина и това е само част от нея. Междувпрочем, не всеки получава парче от баницата. Водоснабдяването в Боливия беше продадено на компания, известна под името “Енрон”. На компания, известна под името “Енрон”, беше продаден и петролопровод, свързващ Аржентина и Чили.
Алекс Джоунс: А след това глобалистите гръмнаха “Енрон” но не и преди да прехвърлят активите му на друга сенчеста корпорация, след което просто си прибраха откраднатото.
Грег Паласт: Правилно. А, между другото, когато прехвърлиха петролопровода на “Енрон”, през 1988 г. им се обжда някой, известен с името Джордж У. Буш.
Алекс Джоунс: Невероятно! Останете тук. Говорим с Грег Паласт. ПРЕКЪСВАНЕ.
Алекс Джоунс: Говорим с Грег Паласт, журналист, спечелил награди, гражданин на Съединените щати, който работи за БиБиСи и лондонския “Гардиън и пусна мощна бомба срещу глобалистите и криминалната им дейност. Няма по-подходяща дума за изнесеното от него. Може да прочетете или чуете изключително интересния материал на http://www.inforwars.com или на неговия сайт http://www.gregpalast.com, където ще намерите и други интересни статии от него. В момента тайни документи на Свеутовтата банка и Международния валутен фон са на негово разположение. От години виждаме външната страна на дейността на на тази двойка, Международния валутен фонд и Световната банка. Оказва се, че те следват една определена схема: появяват в някоя страна и подкупват местните политици да им продадат на нищожни цени водоснабдителната мрежа, железниците, телекомуникационните компании, държавните петролни компании и газови станции. Глобалистите плащат на политиците поименно, билиони долари се превеждат на сметките им във швейцарските банки. Крайният резултат на този план е безпрогледно робство за цялото население на съответната страна! Разбира се, “Енрон”, както вече ви кизяснихме, е фиктивна, подставена компания, перачница на пари, наркопари - информирани сте вече от разговорите ни в ефир с други репортери. Невероятна информация! На отговаряща на истината. Грег Паласт разпространи тази история по света. Той е интревюирал бивш главен икономист на Световната банка. Нека да продължим разговора. Моля, представете накратко на масовия слушател системата, която разобличавате.
Грег Паласт: Изтъкваме тук факта, че те систематично и преднамерено изсмукват жизнените сили на народите по света, няма значение дали става въпрос за Еквадор или Аржентина. Проблемът е, че някои от порочните им идеи се прокрадват и в Съединените щати – тоест, привършват се местата за иточване на кръв. Разговарях не с някой незначителен човек, а с главния икономист на Световната банка. Той получи Нобеловата награда за икономика само няколко месеца, след като беше уволнен от Световната банка. Така че не става въпрос за обикновен човек. Той ми каза, че е бил в много страни по време на преговорите за приватизиране и продажба на активите, за които вече стана дума. И фактически всички те са били напълно наясно, че лидерите на тези страни и основните министри ще отделят лично за себе си стотици милиони долари. Предпочели са да се направят на ни лук яли, ни лук мирисали.
Алекс Джоунс: Но не става въпрос само за т.н. приватизация. Те чисто и прост крадат от народа си и поднасят откраднатото на двойката Международен валутен фонд/Световна банка.
Грег Паласт: А последните предоставят ограбеното на приятелчета като Ситибанк, която присвоява половината от банките на Аржентина. “Бритиш Петролиум” награбва петролопроводите в Еквадор. Вече споменах за компанията “Енрон”, която получава изключително апетитно парче от баницата - водоснабдителната мрежа в целия район! Допълнителният проблем е, че в процеса на сифониране на печалбите, те унищожават награбените системи. В Буенес Айрес не може да се намери питейна вода! Подчертавам: не става въпрос само за грабене. В тези страни човек не може дори да завърти кранчето и да очква от него да потече вода. Става въпрос за нещо много по-голямо от забогатяването за сметка на обществото.
Алекс Джоунс: Международният валутен фонд току-що получи Големите езера (Great Lakes) и сега разполагат с целия контрол над водоснабдяването. Съобщиха го в “Чикаго Трибюн”.
Грег Паласт: Съединените щати притежават 51 % от Международният валутен фонд и Световната банка. Въпросът е какво получаваме от парите, които влагаме? Освен това ясно е, че разсяваме зародиша на хаоса по целия свят. Индонезия е в пламъци. Главният икономист Щиглиц сподели с мен, че след време започва да се пита какво, всъщност, става. Където и да отидем, в която и страна да влезем, в крайна сметка ние разрушаваме икономиката й и там лумват пожари. Той започва да задава неудобни въпроси по тези факти и го уволняват. Той каза, че те дори били разработили планове за начина, по който да се възползват и от бунтовете. Наясно са, че когато изсифонират богатствата на една страна и разрушат икономиката й, ще избухнат улични бунтове. Наричат ги “Бунтове на Международния валутен фонд”. С други думи, правителството на страна, по чиито улици се вихрят бунтове, е губещо. Целият капитал изтича от страната и това дава възможност на Международния валутен фонд отново да се появи на сцената с предложения за заеми срещу още по-жестоки условия.
Алекс Джоунс: И това ги прави още по-безразсъдни. Всъщност, говорим за имперска икономическа война с основна цел ограбване и разрушаване на други страни. А сега те правят същото и тук чрез “Енрон”. Те стават толкова алчни, че са готови да разкъсат и тази страна.
Грег Паласт: Вчера говорих от Париж с разследващите “Енрон в Калифорния. Разказаха ми за някои от игрите им. Но никой не следи какво става. Ограбени са не само акционерите на “Енрон”. Те са изсмукали милиони, милиарди долара и от джоба на обикновените хора – особено в Тексас и Калифорния.
Алекс Джоунс: Къде са активите? Всеки твърди, че няма активи, тъй като “Енрон” била фиктивна, подставена компания. Но разговарях с някои експерти, които заявяват, че активите на “Енрон” са прехвърлени на други корпорации и банки.
Грег Паласт: Стопили са се като ланшния сняг. Според разследващите с останките на дъното са платени сметките за електричество на Калифорния. Последните споделиха, че сметките са били надути ненужно в границите на 9 до 12 милиарда долара. Не ми е ясно от кого ще вземат тези пари отсега-нататък.
Алекс Джоунс: Хванали са губеирнатора на щата да купува електричество на цена 137 долара на мегават и да го продава обратно на “Енрон” за долар на мегават, повтаряйки тази операция отново и отново.
Грег Паласт: Даа, системата е напълно излязла от контрол: някои от проектиралите системата за приватизиране на ел.захранването на Калифорния впоследствие отидоха на работа в “Енрон”. Говоря от Лондон и не мога да не отбележа, че британците носят известна част от отговорността. Лорд Уейкхам е беше в комитета за финансова контрол на “Енрон”. Липсват ми думчи, за да охарактеризирима този човек. Няма конфликт на интереси, в който той да не е намесен по един или друг начин.
Алекс Джоунс: Той е и президент на NM Ротшилд.
Грег Паласт: Едва ли има нещо, в което да няма пръст. Той участва в над 50 бордове. И един от проблемите е, че точно този човек беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”, чиято задача бе да следи счетоводните операции на компанията. Истината е, че от “Енрон” са му плащали консултантски хонорари. Той беше в правителството на Маргарет Тачър - той направи възможно предоставянето на британските електростанции на “Енрон”. Освен това “Енрон” притежава и водоснабдителната мрежа в Централна Англия. Уейкхам одобри всичко това, след което беше включен в борда им. Но това не беше достатъчно: те му подписаха с Уекхам и изключително изгоден за него консултантски договор. И същият този човек отговаряше за комитета за счетоводен контрол, който имаше за задача да следи как те боравят със сметките си.
Алекс Джоунс: Той е и в начело на борда за контрол на медиите.
Грег Паласт: Знам - имах множество проблеми, именно защото той ме контролираше.
Алекс Джоунс: Понастоящем в Англия се опитват да прокарат закони, според които, ако в имота си имаш кладенец на 800 години – или в някои случаи на 2000 години, построен още по времето римляните, си длъжен да монтираш водомер към него. Лишават те от правото да разполагаш дори със собствената си вода!
Грег Паласт: Даа, това е лорд Уейкхам. Този е човекът на “Енрон”. Не е възможно да се докосне тук, защото, както вече се изтъкна, той контролира медиите. Оплачеш ли се, той ще блокира компютъра ти.
Алекс Джоунс: Ако човек се разрови в NM Ротшилд, ще намери всичко там. А сега да говорим за онези четири точки. И така, вие разполагате с документите. Двойката Международен валутен фонд/Световна банка: четирите точки или етапи, чрез които те поставят една страна на колене и разгромяват обществените ресурси.
Грег Паласт: Пръво, отваряне на капиталните пазари, което ще рече, продажба на местните банки на чужди банки. Следващата стъпка е т.н. “освобождаване на цените” с цел преминаване към пазарна икономика. (Тук може да се даде за пример Калифорния, където всичко е свободен пазар, но все пак човек не може дори да си представи една евентуална разпродажба на водните компании на Съединените щати. Представете си обаче, че водата на района, в който живеете, се притежава от компания като “Енрон”. Тогава цените на водата ще скочат до тавана.) Трето, отваряне на границите за напълно свободна търговия. Щиглиц, техният бивш главен икономист, не забравяйте, че той е управлявал тази система, той е бил техният човек на цифрите, та той казва, че процесът напомня опиумните войни. Това не е свободна търговия, заявява той, а принудителна търговия. Това е война. Те разбиват икономиките на страните чрез тези три последователни етапа.
Алекс Джоунс: Китай налага митническа тарифа от 40 % върху нашите стоки, а ние налагаме техните само с 2 %. Това в никакъв случай не е свободна и справедлива търговия. Една страна под пълния контрол на глобалистите се превръща в пазарен придатък на индустрията им.
Грег Паласт: Предполагам, познавате Уолмарт (Walmart) – писах за него, в случай че сте чели книгата ми. Нека само да спомена, че написах книга със заглавие “Най-добрата демокрация, която може да се закупи с пари”. Темата е как, за нещастие, Съединените щати са изкарани на щанда за разпродажба. Книгата ще излезе от печат още тази седмица. В нея съм включил история за Уолмарт, който притежава 700 завода в Китай. В магазините му няма почти нищо, произведено в Съединените щати, независимо от всички ония орли по стените.
Алекс Джоунс: Точно като в книгата на Оруел “1984” те развяват знамена с надпис “Купувай амриканска стока”, а на щандовете им няма такава. Двойният стандарт, за който пише Оруел.
Грег Паласт: А има и нещо още по-зловещо – те наемат фабрика с определено производство до друга със същото производство, но намираща се зад стените на близкия затвор. Можете да си представите при какви условия хората на наемния труд работят за Уолмарт. Това е просто…
Алекс Джоунс: И ако някой от елита се нуждае от черен дроб, достатъчно е едно обаждане по телефона.
Грег Паласт: (Смее се) Знам, че е много зловещо. Говорих с един човек, казва се Хари У. Оказа се, че е бил в затвора в Китай в продължение на 19 години. Никой не искаше да повярва на ужасните му разкази. Той се принуждава да се вмъкне в затвора с камера и да снима условията на работа. Той твърди, че тези са условията във фабриките, където се произвеждат стоките на Уолмарт…
Алекс Джоунс: Заплашиха ме, че ще ме изхвърлят от телевизиата в Остин, когато пуснах видео за четиригодишни момиченца, оковани във вериги и оставени да умрат. Казаха ми, че ще ме арестуват, ако отново пусна същото видео в ефир.
Грег Паласт: Темата ни е наистина ужасяваща. Щиглиц прояви голям кураж, когато откликна на поканата ми и направи цитираните по-горе изявления. Но, както вече изтъкнах, той не ми даде никакви документи. Документите, които получих по-късно, потвърдиха казаното от него и представляват неоспоримо доказателство. В тях се изискват подписи на посочени за целта мяста в знак на съгласие с включените 111 условия и това т.н. “споразумение” се подава на местните корумпирани политици на различни страни за набиране на съответните заробващи подписи. Обществото няма право на глас и не знае какво става и какво им предстои. Те знаят само, че…
Алекс Джоунс: Моля, върнете се към т.н. приватизация. Тя е ключът. Тя е средството, чрез което политиците получават милиарди, за да продадат на безценица всички национални активи.
Грег Паласт: Щиглиц я нарича варваризация. Даден политик осигурява продажбата на местното водоснабдяване, което осигурява около 5 милиарда долара печалба за период от десет години; 10 % от тези 5 милиарда са 500 милиона. Ето как работи схемата за приватизация. Преди две седмици говорих със сенатор от Аржентина (разговорът ни е записан с видеокамера). Той заяви, че през 1988 год. по телефона му се обажда Джордж У. Буш, сегашният президент и му нарежда да даде газопровода в Аржентина на “Енрон”. Според сенатора, най-съмнителната и отблъскваща част от този разговор е било предложението “Енрон” да плати една пета от световната цена за техния газ. Аржентинецът не се стърпял и запитал: “Как си разрешавате да правите подобно предложение?” Отговоря му не Буш, а партньор в сделката: “Ако ние платим само една пета, сметката ви в швейцарската банка ще набъбне значително.” Ето как ставате тези неща.
Алекс Джоунс: Това е…
Грег Паласт: Разполагам с филма. Човекът е много консервативен. Познава много добре семейство Буш. Заема престижна обществена позиция в Аржентина. И същият този човек твърдо заявява: “Да, през ноември 1988 година Буш ми позвъни и поиска да предадем петролопровод на “Енрон”. Имам предвид Джордж У. Буш, който твърди, че до 1994 год не е познавал президента на “Енрон” Кен Лей. Така че,…
Алекс Джоунс: И така те се заловиха с тези изслушвания, чиято единствена цел е замазване на истината.Вчера бях в офиса на Е”Енрон” в Хюстън. Екипът ни беше на тротоара, на около десетина метра от вратата – имам го на видео – и те пратиха горилите си да ни предупредят да не снимаме. Нрадих на хората си да продължават и ме арестуваха. Грег, говоря за тротоара – ние бяхме на тротоара!
Грег Паласт: Бях там през май – участвах в предаване за Англия, опитвах се да разкажа на хората там за “Енрон” – но не успях. И, като си помисли човек, говорим за хората, които се опитаха да измамят това правителство. Между другото, видяхме някои интересни документи. Месец преди сегашният президент да влезе в Белия дом, Бил Клинтън отрязва “Енрон” от енергийния пазар в Калифорния – вероятно да си върне на най-големия дарител за предизборната кампания на Буш. Клинтън ограничи възможностите им за допълнително покачване на цените: не можеха да искат повече от 100 пъти над нормалната цена на тока. Това разтревожи “Енрон”. И Кен Лей, президента на “Енрон”, лично писа до Дик Чейни искане за премахване на това ограничение върху покачването на цените. В границите на 48 часа след влизането на Буш в Белия дом, енергийният му отдел изпълни желанието му. Ето как дейдстват тези хора. Даявам прлимер на една добре работеща схема: само за седмица “Енрон” си върна парите, вложени в предизборната кампания на Буш.
Алекс Джоунс: Чуй се само какви бомби пускаш! Интервюираш тези министри, бившия главен икономист на Международния валутен фонд и Световната банка – и като капак на всичко това се добираш до документи и доказателства за превеждане на тлъсти суми в швейцарски банкови сметки – и всичко това действително се случва! Но да преминем към Част Втора: какво става, след като докарат държавите до банкрут?
Грег Паласт: Тогава те “съветват” да се премине към съкращаване на бюджета. Една пета от населението на Аржентина е безработно, а те съветват правителството си там да съкратят драстично помощите за безработни, да намалят пенсионните фондове, да съкратят бюджетните разходи за образование - все ужасяващи неща. Ако целенасочено се удари по икономиката във вихъра на криза, създадена от същите тези хора, то това означава пълно разгромяване на нацията. След 11 септември Буш обяви, че трябва да изхарчим от 50 до 100 милиарда долара, за да спасим икономиката си. В такива случаи, когато искаме да спасим икономиката си, не намаляваме бюджета – напротив! Но на страните-жертви същите тези хора нареждат: “Съкращавай – намалявай – съкращавай!” И защо? Ами според тези вътрешни документи, с които разполагам, за да се продължи изплащането на дълговете на чуждите банки – а те събират от 21 до 70% лихва! Това е пример на лихварско кожодерство. Всъщност, нещата бяха толкове зле, че те изискаха от Аржентина да обезсили законите срещу лихварското кожодерство, тъй като – според аржентинските закони – всяка една чужда банка автоматично попада в графата “лихвар-кожодер”.
Алекс Джоунс: Но Грег, ти сам го каза, а и документите го доказват. Те първо разбиват икономиките на отделните страни и по този начин изкуствено създават тази атмосфера, климатът, който прави всичко това възможно.
Грег Паласт: Както вече казах, те отварят границите за за т.н. “свободна” търговия, говоря за новите опиумни войни.А щом веднъж се разруши дадена икономика, то страната-жертва не може да произвежда каквото и да е. Едно от най-ужасяващите неща е, че те принуждават народите да плащат страхотни суми за неща като наркотиците – узаконени наркотици. А, между другото, такъв е краят и на страните-жертви: нелегалната търговия на наркотици. Защото, лишени от икономиката си, какво друго им остава освен да ни продават наркотици? Ето как…
Алекс Джоунс: Да напомня, че точно агенти от ЦРУ - агенцията, отговаряща за националната сигурност и разполагаща при това с неограниченва власт – бяха хванати да транспортират тази стока в страната!
Грег Паласт: Внимавай с терминологията – това се нарича “помощ за нашите съюзници”.
Алектс Джоунс: Направо е шокиращо. И така, какво имаме ние тук? Ритни целия свят в пропастта, изгърми икономиките на отделните страни-жертви, а после изкупувай остатъците за центове. Какво съдържа Част 4 от плана на двойката Международен валутен фонд/Световна банка?
Грег Паласт: Част 4 предвижда силово отнемане на власта от действащото правителство. Част 4 може да се обозначи като “Преврат”. Това голямата им тайна, която държат да остане на тъмно. В момента разравям точно това във Венецуела. Току-що говорих по телефона с президента на тази страна.
Алекс Джоунс: И след преврата те поставят начело на страната тяхно собствено корпоративно правителство.
Грег Паласт: Забележи какво стана във Венецуела. Насреща си имаме законно избран президент на страната. Какво правят хората на Международния валутен фонд? Слушай внимателно: информират ни, че ако този същият президент бъде отстранен, то те ще предоставят пълна поддръжка на някакво т.н. преходно правителство. Те не твърдят, че ще се намесят политически – те само ни информират, че ще подкрепят преходно правителство. Подтекстът на тези изявления е: “Ние ще платим за преврата, ако военните го извършат, разчиствайки настоящия президент на Венецуела, защото той се осмели да каже “Не!” на Международния валутен фонд. А той наистина им каза да се прибират багажа. Онези му представиха условията си и запяха известната си вече песен: Ти трябва да направиш това, това и това. А той им отговори: “Няма да правя нищо такова, а ще направя следното: ще удвоя налозите върху петролните корпорации, защото ние си имаме достатъчно петрол във Венецуела. И тогава ще имам на разположение парите, от които се нуждая за социалните програми и нуждите на правителството. И ние ще станем богата страна с богат народ!” Веднага след това те заловиха да организират неприятности с военните и аз си казах:”Президентът на Венецуела ще бъде изритан от поста си за три месеца или задстрелян. Те няма да допуснат да повишава налозите на петролните корпорации!”
Алекс Джоунс: Грег Паласт, тук изскача един проблем. Ти вече го спомена. Те вече са на път да изгребат де що има ценно по света, започват да изгладняват все повече и да обръщат поглед към Щатите. От всички доказателства, които видях, слбедва, че “Енрон” е била една фалшива фасада, чрез която са източвали активи и са прехвърляли ограбеното в други, по стари транснационални корпорации. После пукват празния балон, наречен “Енрон” и налапват в допълнение и пенсионните фондове на служителите си. Сега ден и нощ неуморно ни плашат с тероризъм. “Откажете се от правата си, иначе терористите ще разплачат дете в майка!” Буш изолира Конгреса и някои други, за които се предполага, че се изкачват успешно в йерархията, за да не се получи силно разтърсване на тайното правителство, равно на атомна атака. “Вашингтон пост” вече обяви: “Конгресът не е информиран за наличие на правителство в сянка.” Говорителят на Камарата също не знае нищо. Това ми изглежда като преврат. Ще назовавам нещата с истинските им имена. Не говорим ли ясно и разбрано по този въпрос сега, онези лакоми чудовища ще си свършат пъкленото дело.
Грег Паласт: Силно ме натъжава едно нещо. Пускам тази история в главната официална британска медия. Все още съм в БиБиСи независимо от лорд Уейкхам. Знам, че не ме иска там. Въпреки това работя и в главния всекидневник, равностоен на “Ню Йорк Таймс” тук, и съумяваме да изнесем информацията. Много съжалявам, че тук, в Щатите, се налага да се осланяме на алтернативна преса, алтернативна радиомрежа и прочие от този вид, за да изнесем публично информация от значение. Тази информация трябва да стигне до всеки гражданин на Щатите. В края на краищата, става въпрос за нашето правителство.

Част от методиката за унищожение на националните селски стопанства...
Генетично модифицираните семена, налагани на селските стопани в развиващите се страни, предизвикват глад и социално опустошение.

КАК БЯХА ПОСЕТИ СЕМЕНАТА НА ГЛАДА В ЕТИОПИЯ
от Мишел Шосудовски,
професор по икономика в Университета в Отава
сп. “Екология”, септемврийския брой на 2000 година
Център за изследване на глобализацията, Монтреал
Статията е включена в сайта на Центъра на 10 септември 2001 год.

“Икономическата терапия”, налагана от Международния валутен фонд и Световната банка до голяма степен е отговорна за глада и социалното опустошение в Етиопия и останалите страни в тази част на Африка. Тя тя унищожи селското стопанство и срина под поносимия праг на бедността милиони хора.
С участието на отдели от правителството на Съединените щати тази т.н. “терапия” отвори вратите за присвояване на традиционалните семена и видове, специфични за страната, от биотехнологичните корпорации на Съединените щати, които на втори план тихомълком налагаха разработените от тях генетично-модифицирани семена под маската на помощи.
Нещо повече, възползвайки се от налаганите правила на Световната търговска организация, агро-биотехнологичните трансгранични корпорации успешно манипулираха пазара в тяхна полза, както и да изсмукват допълнителни печалби от селяните. Световната търговска организация осигурява легитимност на хранителните гиганти да унищожават държавните програми за осигуряване на семена, разширени услуги и земеделски кредит за селските стопани, дава им възможност да ограбват земеделските ресурси на страните и, съответно, да предизвикват избухване на периодичен глад.

Кризата
Повече от 8 милиона жители на Етиопия – представляващи 15 % от цялото население на страната – са “заключени” в т.н. “зони на глада”. Надниците в града рухнаха и безработните сезонни земеделски работници и безимотните селяни се сринаха в черната дупка на жестока бедност. Без допълнителни разследвания международните агенции за помощи се съгласяват с твърдението, че климатичните фактори са единствената, неизбежна причина за провала на реколтата и последвалото хуманитарно бедствие. Медийните таблоиди не разкриват, че – независимо от сушата и войната на границите с Еритрея – гладуват и няколко милиона хора в най-цветущите земеделски райони в света. Тяхното страдание не се дължи на недостиг на зърно, но на “свободните пазари” и на “суровите икономически мерки”, предвидени в структрните реформи (Structural Adjustment Programme – SAP), налагани от двойката Международен валутен фонд-Световна банка.
Етиопия произвежда 90 % от храната, нужна на населението й. Но в разгара на гладната криза ФАО (FAO = Food and Agricultural Organization – Организацията за храни и земеделие) изчислява недоимъка от храни през 2000 година на 764,000 метрични тона зърно, което означава 13 кг годишен недостиг на човек. (1)
В Амхара зърнопроизводството за сезона 1999-2000 надвишаваше с 20 % нуждите. Въпреки това 2.8 милиона хора в Амхара (представляващи 17 % от населението на района) бяха затворени в зони на глада и животът им е подложен на сериозен риск, според ФАО. (2)
Излишъкът от зърнени храни в Амхара беше в порядъка от 500,000 тона, а нуждите от помощи - според изчисленията на международната общност -възлизаше на почти 300,000 тона.(3)
Подобен модел преобладаваше и в Оромия, най-населения район на страната. Там 1.6 милиона души бяха поставени в рисковата група, независимо от наличието на повече от 600,000 метрични тона зърно в излишък. (4)
И в двата цитирани района, включващи повече от 25 % от цялото население на страната, недостигът на храна определено не беше причината за глада, бедността и и социалната нищета. Но въпреки това кохортата от международни помощни агенции и институти за научни изследвания на земеделието не предложиха каквито и да било обяснения на това, меко казцано, странно явление.
Обещанията на “свободния пазар”
След продължителна и разрушителна гражданска война през 1991 година в Етиопия идва на власт преходно правителство. Когато про-съветсният режим на полковник Менгисту Хайле Мариам (Mengistu Haile Mariam) беше отстранен, новото правителство прие финансираната от множество дарители Спешна програма за възстановяване и развитие (Emergency Recovery and Reconstruction Project - ERRP). Същинската задача беше осигуряване на изплащането на външния дълг, възлизащ на почти 9 милиарда долара, натрупан по време на управлението на Менгисту. Дълговете на Етиопия към Парижкия клуб от официалните кредитори беше реструктуриран в замяна на съгласие за провеждане на макро-икономически реформи със силно въздействие върху бъдещето на страната. Предписани бяха обикновените дози от познатото горчиво икономическо лекарство на Международния валутен фонд, зад гърба на който надничаха поддържащите го горили, формиращи външната политика на Съединените щати. Притснато от усмирителната риза на дълга и структурните реформи, Преходното правителство на Етиопия (TGE = Transitioal Government of Ethiopia), начело на което стоеше Народният революционен демократичен фронт (Ethiopian People's Revolutionary Democratic Front - EPRDF*), съставен главно от Народния освободителен фронт, се подчини на изискванията за реформи с цел преминаване към икономиката на “свободния пазар”, независимо от марксистките убеждения на лидерите му. Скоро след това Вашингтон прибави Етиопия към Уганда като част от африканското им шоу на “свободния пазар” след края на студената война.
Социалните бюджетни програми бяха успешно разбити под ударите на изискването за структурни реформи (SAP), но военните разходи – частично финансирани от пълноводен поток свежи заеми “за развитие” – бяха учетворени! (5)
Тъй като Вашингтон поддържа и двете страни в граничната война между Етиопия и Еритрея, продажбите на оръжия от Съединените щати се увеличават в едно непрекъснато нарастващо темпо. Плячката се разделя между производителите на оръжия и агро-биотехнологичните трансгранични корпорации. След студената война последните заемат изгодната позиция на доставчици на изключително доходоносни “спешни помощи” за страни във война. В резултат на нарастващите военни разходи на Етиопия - на базата на заеми! - почти половината от експортните приходи се насочват към обслужване на външния дълг на страната.
Международния валутен фонд и Световната банка грижливо разработиха във Вашингтон Рамкова програма (Policy Framework Paper - PFP) за Преходното правителство на Етиопия. Въпросната програма, изброяваща точно промените, които следва да бъдат проведени в страната, беше изпратена за потвърждаващия подпис на Министъра на финасите*. Налагането на режим на строги ограничения фактически уби в зародиш възможностите за следвоенно развитие и изграждане на разрушената инфраструктура на страната. Кредиторите изскваха либерализация на търговията и пълна приватизация на обществените услуги, финансовите институции, държавните земеделски сдтопанства и фабрики. Уволнени бяха държавни служители – например, учители и работещи в сферата на здравеопазването - заплатите бяха замразени, а всички закони, свързани с наемния труд бяха отменени с цел да се осигури зелена улица на държавните предприятия “да се освободят от излишните работници”. Междувременно корупцията се развихри. Държавните активи бяха предложени на търгове и разпродадени на чуждия капитал на смешно ниски цени, а на Прайс Уотърхаус Купър (Price Waterhouse Cooper) беше поверена задачата да координира продажбата на държавната собственост.
Вътре в страната реформите предизвикаха сриване на федералната фискална система. Бюджетните суми за областните власти бяха изрязани и областите бяха оставени на режим на самозадоволяване. Няколко донора поздравиха възторжено “районизирането” като “делегиране на власт от федералното на местните управления”. Бретън Удс институциите знаеха много добре какви ги вършат. Международният валутен фонд признава, че “… капацитетът на районите за осигуряване на ефективна и ефикасна намеса в посока на развитието им варира широко; същото се отнася и за капацитета им за събиране на приходи”. (6)
Разбиване на земеделието
Оформени на базата на реформите, възприети в Кенияа през 1991 г. (вж. 9.1), пазарите за земеделски продукти бяха целенасочено манипулирани в полза на интересите на агро-биотехнологичните трансгранични корпорации. Световната банка изска бързо премахване на ценовия контрол и всички субсидии за селските стопани. Транспортните цени и цените за превоз на товари бяха освободени, което успешно повиши ефективно цените на хранителните продукти в отдалечените райони, засегнати от сушата. На свой ред пазарите за входните земеделски продукти – например, торове, и семена – бяха предадени на частни търговци, включително и на Пайъниър Хай-Бред Интърнашънъл (Pioneer Hi-Bred International), който сключи изключително изгодна сделка с Етиопия Сид Ентърпрайс (Ethiopia Seed Enterprise - ESE), държавен монополист, осигуряващ захранването на селските стопани със семена. (7)
В началото на реформите през 1992 год., на базата на Раздел ІІІ от програмата си, USAID “дари” огромни количества изкуствен тор от Съединените щати “в замяна на реформите в полза на свободния пазар”, заявявайки със смразяваща наглост следното:
“В замяна на на реформи в системата за продажба на зърнени култури… и на премахването на субсидиите за производство на хранителни продукти… ще бъдат предложени различни земеделски стоки. Програмата за реформи е фокусирана върху либерализацията и приватизацията на секторите за производство на торове и транспорт в замяна на финансиране на вноса на торове и товарни камиони… Тези програмни инициативи на предоставят възможност за натиск с цел… определяне насоката на значими (политически) решения… (
Дарените количества изкуствена тор от Съединените щати бяха бързо изразходвани, а междувременно внесените химикали изместиха местните производители. Компании, свързани с бизнеса за внос на изкуствени торове, контролираха и местната продажба на внесените количества на едро чрез търговци на местно ниво като посредници.
От страна на едри стопанства, изградени на търговска база, и от напоявани области (където беше използвани съчетание от изкуствена тор и високодобивни семена) постъпиха сведения за увеличен добив. Общата тенденция обаче беше постигане на по-голяма икономическа и социална поляризация в земеделските райони, известни с по-слабо продуктивни земи, работени главно от бедни селяни. Дори в районите с докладвано увеличение на добива, селските стопани бяха хванати в клопката на търговците на семена и торове.
През 1997 год. базираният в Атланта Картър Център – който активно лансира приложението на биотехнологии в производството на царевица – гордо обяви, че “за първи път в история си Етиопия се превръща в износител на храни.” (9) Жестока ирония е, че именно т.н. “дарители” заповядват унищожението на складовете за резервни количества зърнени култури, предназначени за критични моменти (създадени след гладната криза в периода 1984-1985 години) – и етиопските власти се съгласяват без коментари!
Вместо да попълни запасите на страната от резервни храни за моменти на криза, произведеното зърно беше изнесено, за да се посрещнат задълженията на Етиопия по обслужване на външния й дълг. Изнесен беше почти един милион тона от добива на зърно през 1996 год., количество, което би могло да бъде напълно достатъчно (според изчисленията на ФАО) за посрещане на нуждите на гладуващите по време на кризата през 1999-2000 гг. Горчивата истината е, че същият основен хранителен продукт на етиопския износ (главно царевица) беше внесен отново в страната само няколко месеца по-късно. Световният пазар беше конфискувал зърнените резерви на Етиопия.
В замяна излишъците от производството на генетично модифицирана царевица в Съединените щати (забранена от Европейския съюз!) бяха стоварени в Етиопия под форма на спешна помощ. Съединените щати бяха оккрили удобен механизъм за “препиране на запаси от мръсни – тоест, генетично модифицирани - зърнени култури”.* Агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на Съединените щати не само обезсмислиха износа на Етиопия на стоки за широко потребление, но участваха в доставките на спешни доставки на зърнени храни обратно в Етиопия! По време на гладната криза в Етиопия през 1998-2000, на гигантски търговци на зърнени храни от Съединените щати – например, на Арчър Даниълс Мидлънд (Archer Daniels Midland - ADM) и Каргил Инкорпорейшън (Cargill Inc) - бяха осигурени много изгодни договори за продажба на царевица. (10)
Препиране на излишъците от генетично модифицирани (GM) зърнени храни, произведени в Съединените щати
Разпродаването на зърнените излишъци на Съединените щати в разкъсвани от войни страни също обслужва стремежа към отслабване на местното земеделие. През периода 1998-2000 годин около 500,000 тона царевица и царевични продукти бяха “дарени” от USAID на международните агенции за помощи, включително и на Уърлд Фуд Програм (World Food Programme - WFP), която пък от своя страна сътрудничи тясно с Министреството на земеделието на Съединените щати. Поне 30 % от тези доставки (набавени чрез изгодни договори с агро-бизнес корпорациите в Съединените щати) бяха излишъци от генетично модифицирани зърнени култури. (11)
Резултатно засилен от войната с Еритрея и злощастната съдба на хиляди бежанци от граничнитге райони, притокът на помощи от генетично модифицирани храни замърсява характерните за Етиопия фондове от оригинални семена и видове. И тук пак се спъваме в друга форма на жестока ирония – в същото време именно поради доставките на замърсени храни, хранителните гиганти на Съединените щати си осигуряват постепенно пълен контрол над етиопските банки за семена. Предлагам цитат от южноафриканското списание Биоуоч (Biowatch): “Отношението към Африка е като към боклуджийска кофа на света… Даренията на непроверена храна и семена на африкански страни не е акт на милосърдие, а работещ опит същите да се подмамят в клопката на постоянна зависмост от чужди помощи.” (12)
Нещо повече: част от този вид “помощ” се извършва по силата на програмата “работни храни”. Тази схема предвижда подписване на договори с обеднели и безимотни селяни за работа в границите на т.н. “селски инфраструктурни програми” в замяна на “дарени” зърнени култури от Съединените щати.
Междувременно печалбите на дребните производители на кафе спадат рязко. Докато Пайъниър Хай-Бред се намества в областта на търговията със семена, Каргил Инк. се настанява на пазарите за зърнени храни и кафе посредством дъщерните си етиопски клонове. (12)
Какво се получава? Тъй като повече от 700,000 дребни производители, притежаващи всеки един по-малко от 2 хектара*, произвеждат между 90-95 % от цялото производство на кафе в страната, оттеглянето на държавата по отношение на земеделския кредит в комбинация с ниските цени, на които се купува произведеното кафе от производителя, предизвикват увеличаваща се задлъжнялост и впоследствие обезимотяване, особено в Йист Гойям (East Gojam), най-плодородният район на Етиопия.
Неповторимото биологично разнообразие е превърнато в пазарна стока
Резервите на страната от традиоционални разнообразни семена (ечемик, Еragrostis abyssinica*, леблебия, сорго* и т.н.) бяха присвоени, генетично манипулирани и крайният резултат патентован от агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на Съединените щати: “Вместо компенсация и уважение, етиопците днес са… притискани от чужди компании, “патентовали” техните, местни растителни видове, а сега изискващи заплащане за ползването им” (13) Фондациите, подкрепящи т.н. “конкуретна индустрия за семена” се появиха под покровителството на Международния валутен фонд и Световната банка. (14) Етиопиън Сийд Ентърпрйс (Ethiopian Seed Enterprise - ESE), правителственият монополист за производство на семена, плесна с ръце и се прегърна с Пайъниър Хай-Бред в областта на продажбата на дребно на генетично модифицирани семена (GM seeds) – заедно с хербициди, недопускащи отглеждане на продукция от други семена! В резултат на това търговията със семена се прехвърля от държавата на мрежа от частни предприемачи и “частни стопански инициативи” с финансовата подкрепа и с техническа помощ, осигурявани от Световната банка. Пряката, “неофициална” размяна на семена между селските стопани беше убита и бе заменена по силата на програмата на Световната банка с “официална” пазарноориентирана система, състояща се от “частни производители на семена и продавачи”. (15)
От другща страна Научният институт по земеделие на Етиопия (Ethiopian Agricultural Research Institute - EARI) работи в тясно сътрудничество с Международния център за подобряване качествата на царевицата и пшеницата (International Maize and Wheat Improvement Center - CIMMYT) в разработката на нови хибриди между мексиканските и етиопски видове царевица. (16) Създаден през 40-те години от Пайъниър Хай-Бред Интърнашънъл с подкрепата на фондациите на Форд и Рокфелър, този Международен център за царевицата и пшеницата осъществи удобни, взаимноизгодни отношения с агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на Съединените щати. Заедно с намиращият се в Англия институт “Норман Борлауг” (Norman Borlaug Institute), Международният център за царевицата и пшеницата е едновременно научно-изследователски филиал и рекламна агенция на американските трансгранични корпорациии, свързани с производството на семена. Според Фондацията за земеделски напредък (Rural Advancement Foundation - RAFI) “земеделските производители на Съединените щати вече печелят годишно 150 милиона долара от отглеждане на различни видове ечемик, разработени от етиопски сортове. И никой от Етиопия не изисква от тях дължимото заплащане.”


Последствията от глада
Гладната криза през 1984-85 сериозно заплаши етиопските резерви от местни видове традиционни семена. Като реакция на глада правителството на Дергю (Dergue) приложи програма за запазване на биологичното разнообразие на Етиопия чрез правителствения Център за растителен генетичен ресурс, работещ в сътрудничество със “Семена за оцеляване” (Seeds of Survival - SoS) (1. Тази програма, продължена по времето на преходното правителство, отлично “свързваше усилията местните общности за запазване на растителните видове заедно с подобряване на реколтата от тях с подкрепящите ги правителствени служби” (19). 30,000 селски стопани бяха включени в изградената разширена мрежа от стопанства, създадени бяха множество планове за консервиране на местното растително богатство. През 1998 год. правителството спусна кепенците на “Семена за оцеляване” (SoS) и спря програмата (20).Тези действия на правителство съвпаднаха по време с яростната атака на глада от 1998-2000 години.
Тайната програма предвиждаше евентуална замяна на традиционните растителни видове и сортове, отглеждани в разсадници на селско ниво. Последните осигуряваха повече от 90 % от селските стопани посредством система на размяна на семена от човек на човек. Гладът от 1998-2000 години причини допълнително обедняване на семенните банки на местно ниво: “Зърнените запаси на селските стопани, предвидени за спасение през трудни времена, се стопиха. 30,000 домакинства в областта Галга (Galga) изядоха семената, отделени за посев.” (21) Същият процес течеше и в производството на кафе, където генетичната база на арабското кафе беше заплашена от сриването на изкупните цени и обедняването на дребните производители.
С други думи, чрез глада – до голяма степен продукт на икономическите реформи, наложени от Международния валутен фонд, Световната банка и правителството на Съединените щати в интерес на големите американски корпорации – беше подкопано генетичното растително богатство на Етиопия, от което се възползваха агро-биотехнологичните трансгранични корпоративни акули, главно от Съединените щати. Отслабването на традиционната система за размяна на семена, селските развъдници бяха подменени с генетично модифицирани семена. Продажбата на семена на обеднелите селски стопани беше обединена с програмите за “помощи с храна”. Помощните пакети на WPF и USAID често включваха “дарения” от семена и изкуствени торове, с което подпомагаха нахлуването на агро-биотехнологичните трансгранични корпорации в земеделието на Етиопия. Спешните програми за помощ не са “разрешение”, а причина за глада. Чрез целенасочено създавана зависимост от генетично модифицирани семена, те режисират сцената за нови яростни атаки на бъдещи гладни кризи.
Този разрушителен модел – неизбежно предизвикващ глад – се прилага точно и в други африкански страни. След удара на кризата с изплащането на дълговете в началото на 80-те години, двойката Международен валутен фонд-Световна банка разработи методика за усмъртяване на селската икономика в района с опустошителни резултати. Петнайсет години след последната ужасна гладна криза в Етиопия, покосила живота на почти милион хора, там гладът отново развява черното си знаме. Този път, когато не един, а осем милиона са изправени пред риска от глад и гладна смърт, осведомените и мислещите вече знаят, че климатът е само една допълнителна подробност, а истинските виновници за бедствието са други.