четвъртък, 3 ноември 2016 г.

ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ

За балканските народи нещата са по-ясни - те са потомци на старото местно балканско население. Но и турците принадлежат към същата общност - в Анатолия. СЪЗДАВАНЕТО НА ТУРСКАТА НАЦИЯ Тя е създадена през 20 в. от Младотурската партия на Кемал Ататюрк. Ататюрк - "Бащата на турците" Всъщност "турски етнос" няма. Понятието "турци" става събирателно за различните народности, които живеят на територията на бившата Османска империя. То не е по-различно от понятието "американци" или "съветски хора". Името "турци" навлиза векове, след като е създадена Османската държава. През 16 в. то е обидна дума, с която западноевропейците наричат жителите й. По-късно става популярно. Отначало никой не смята, че "турци" означава някаква определена народност. През разцвета на Османската империя - 16-17 век - и до началото на 19 век, името "турчин" било изключително обидно, както никога дотогава през старото византийско време. ТУРЦИТЕ НЕ СА ТЮРКИ Основната част от жителите на Турция са от бялата раса - над 70%. "Ггрупата TURANID има много силно представителство сред унгарците - 25%, по-г дори от това на турците - 20%." РАСОВ ПРИЗНАК До монголци ли живеем? - Ако съществуваха "тюрки" и - ако те живееха в Турция тогава югоизточните ни съседи трябваше да са именно от една раса с монголците, китайците, виетнамците, корейците... Това е логичният резултат от научните спекулации. Прочутият "турски тип" - който е едно малцинство - всъщност съвпада с ... арабския тип. В Османската империя живеят и немалко араби. Не трябва да бъркаме жителите на Турция с нашите турци, от които по-голямата част са турчеещи се български цигани. ПРОИЗХОД Странно е, че за произхода на турците официалната историография дава поразително оскъдни сведения. "Османци" не е народ, нито етнос. Това е една династия - една фамилия. Интересно е, че името Отоман означава европейската дума "атаман" - предводител (казашкото отаман в украински и оттам - атаман в руски и български). Същ ото е със Селджуките, на които официалната история се осланя, за да даде пример за азиатско нашествие в Мала Азия. И те са един владетелски род, а не народ. МИТЪТ ЗА "ТЮРКИТЕ" Другата особеност е, че и етническа група "тюрки" не съществува. "Тюрки" не е етнос, а езикова категория - народи, които говорят на сходни езици, но са съвсем различни по произход и кръв. Факт е, че едни от тях са от бялата раса (например волжките българи - татаросани и тюркосани с указ на Ленин през 1920 г.), а други са монголоиди. Да не забравяме, че когато "науката каже" нещо - това обикновено е теория - друга дума за предположение - наложена за момента - нещо което по правило винаги се пропуска да се уточни, но самите учени си го подразбират. Всяка наложена теория (предположение) се рецитира като мантра и като абсолютен факт. Многобройни са примерите, когато "науката казва" различни и противоречащи си неща през различно време. "Тюрките" са спекулация подобна на "славяните". И за тях в генетичните изследвания е изобретена група "туранид". Тук официалната наука влиза в абсурдно противоречие. Група туранид не би трябвало изобщо да съществува. Очевидно тя е създадена по политически причини, както и славянската. И в двата случая това са изкуствени класификации - по езиков признак, а не по етнически. Все едно да се търси родство между румънци и португалци, понеже говорят романски езици - и да се изобрети генетична група "романид"... Създател на пан-туранизма е Армин Вамбери с рождено име Херман Бамбергер - той произхожда "от бедно еврейско семейство" в Унгария. Действа на английска служба. Малко известна и малко призната е ролята на чуждестранни не-турски сили в манипулирането на турците, за да обслужват по-широки геополитически интереси. Наистина е ирония, че идеята за Пантюркска империя никога не e произхождала от османските турци, а от човек с европейски произход. Името му беше Херман Вамбери, унгарски професор, който е съветник на султана между 1857-1863 г. Вамбери е на служба при лорд Палмерсън в Британското външно министерство - и продължава да е английски агент по време на мандата си в двора на султана, когато за пръв път предлага на своите домакини в Истанбул фикцията за Пан-туранска супердържава. Да, в миналото в Азия е имало племенни обединения, които са се наричали "гьок-тюрк" и . били монголоиди. Има и огромен Тюркски хаганат в Азия (не и в Мала Азия) през 6-7 в. Но пряка връзка между тях и днешните народи обявени за "тюркски" никой не е посочил. Не е ясно и дали жителите на хаганата са наричали себе си "тюрк" или и това е по-късно въведение. Тогава какъв е произходът на огромната част от населението на Турция? Чии потомци са турците? Щом няма ясни данни населението на Анатолия да се е променило коренно - оказва се, че то е местно население, смесено с малобройни азиатски приш ълци. Тезата за тюркския квас сред по-многобройно друго население много повече приляга за Турция, отколкото за Аспарухова България. КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ ВИЗАНТИЙЦИТЕ И ОТКЪДЕ СЕ ВЗИМАТ ТУРЦИТЕ Простият отговор би трябвало да е: никъде и отникъде. Османската държава наследява Ромейската империя - с нейните държавни традиции, имперски претенции и нейното население. Има ли ясни данни народите на Византия да са изчезнали през Средновековието? Всъщност не. Кое е старото местно население: ЖИТЕЛИТЕ НА АНАТОЛИЯ В ДРЕВНОСТТА Те са народите, които населяват Анатолия от античността - отпреди нахлуването на гърците - и са родствени и близки с жителите на Балканите. Тези народи, които по-рано се управляват от Ромейската империя и имат за държавна религия православието, а по-късно - от Османската династия и имат за държавна религия исляма. В Западна и Централна Анатолия това са народите, които в миналото са наричани хети, пеласги, фригийци, лидийци (меонци - пеонци). Всички те са траки - т.е. родственици на българи, на румънци, на сърби, на хървати, на албанци... В Източна Анатолия са други народи. От същото население през 20 в. Младотурската партия създава "турски народ". От 1920 г. до днес в Мала Азия е на власт Младотурския режим - подобен на македонисткия режим - който поддържа тази идеология. Турция е държава на една политическа партия - Младотурската. Правителството в Турция не признава самоопределението на малцинствата и ги определя като турци. Мала Азия е населявана или завладявана от колхи, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци. До края на Османската империя в началото на 20 век, Мала Азия остава мултиетническа. Османлиите са смес от множество народи сред които българи, караманци, лази, гърци, арменци, араби и други. На изток са били арменци. А зад тях до Каспия алванци, на юг от тях - кюрди, още по нататък - сирийци. "Пантюркизъм" започват да налагат още селджушките турци при смесването им със заварените из Анадола карамани, лази, анадолски прабългари и други народи. Във времената до Осман І (13-14 в.) все още турска народност е нямало, но селджуците, дошли от Средна Азия, започват да насаждат мисленето, че всички от Анадола до Босфора са турци и държавата следва да се нарича Турция. Това е най-старата история, тоест, коренът на пантюркизма, който през следващите векове се налага по всички територии, които султанска Турция успява да завладее. И до днес в тази си част пантюркизмът не се е променил - всеки мюсюлманин е турчин! Турската народност се формира около 17 век. От хрониките на Мехмед Нешри /средновековен турски автор/ и от Шахнаме /сага/ на караманите е известно, че турската общност от онези векове е сбор от карамани, лази, прабългари и селджудски турци. По оценки през 11 век населението на анатолийските провинции на Византия (в общи линии припокриващи се с територията на днешна Турция) възлиза на около 12 милиона. Пак по разчети през 12 и 13 век в Анатолия се заселват приблизително 1 милион огузи. Проучвания стигат в последно време до заключението, че съвременните турци не са основно с произход от Централна Азия, а предимно турцизирано местно население и потомци на преселници от Балканите и Близкия Изток. Най-сериозните изследователи по темата Арнолд Тойнби и Стивън Рънсиман виждат корените на турците в отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристоркрация от Мала Азия. Името "турци" се появява в българската книжнина чак през втората половина на 18 век. До тогава са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни" - алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил. Единственото зарегистрирано, и при това изкуствено, заселване на огузки племена в Мала Азия (на които пантюркизма претендира да са наследници днешните турци), било предприето по време на султан Ахмед II (17 век). Ататюрк наследява в Анатолия един "врящ котел от народности". По официални статистики на територията на Турция живеят приблизително 25 основни етнически групи. Данните на генетиката показват, че по-голямата част от това население /някъде около 60-70%/ не е от т.нар. тюркски произход. Антропологическите замервания също показват, че на 60% демографски „днешните турци” принадлежат към средиземноморския тип население, което не спада към т.нар. тюркски народи. Етнографските изследвания също показват, че „съвременните турци” са нееднородна смес от най-различни по произход и история етнически групи. КАК СЕМЕЙСТВАТА СЕЛДЖУК И ОСМАН УСПЯВАТ ДА ПРЕВЗЕМАТ ВИЗАНТИЯ Причините за големите обществени промени обикновено са социални. Ромейската империя започва да заема феодалните порядки на Западна Европа и в края си е една феодализирана държава. Тя е почти единственото изключение в Източна Европа (другата става Русия, която също се заразява от западния феодализъм). Бремето върху населението става все по-тежко. Селджуките и Османците предлагат алтернатива - по-приемлив социален ред. В това е и причината за големите им победи. РЕЛИГИЯТА Особеното при Ромейската и Османската империя е осланянето на държавата върху една държавна религия, която обединява разнородното население. Тя обаче е твърде формална, външна и показна - или става такава с времето. Това до голяма степен обяснява смяната н религията на анатолийските жители. Ето как започва това: Д-р Асен Чилингиров: "Разделението на църквата е утвърдено (от православната партия) на Втория църковен събор през 381 година – седем века преди окончателното й разделение. През следващите десетилетия от православната църква са отлъчени и повечето от църквите в Мала Азия, обвинени за привърженици на монофизитската ерес, а много от техните членове в течение на VІІ век приемат исляма." И за да е съвсем ясно: "След продължителни гонения над обявените за "еретически" църкви в Мала Азия, голяма част от тях преминават в исляма. Други - като арменците - и до днес се считат от православието за еретици." - "Готи и гети", стр. 78 (Какво представляват гоненията на православната партия.) ИЗКУСТВЕНОТО СЪЗДАВАНЕ НА ТУРСКИЯ ЕЗИК Днешният книжовен турски език е създаден при управлението на Ататюрк през 20 в. Той въвежда нови думи от тюркските езици - и тюркски говор. "Османският език - официалнен в империята - е с лексика от около 70% арабски и персийски заемки. Към 19 век той започнал силно да се отличава от разговорните диалекти. Тогава се оформя новоосмански език - по-близко до разговорната реч и с много заемки от западноевропейските езици. Ататюрк учредява Турската езикова фондация, която имала за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти." Днес казваме, че езиците на някои от бившите съветски републики приличат на турския, а всъщност е обратното - той прилича на тях. Партията на Ататюрк използва именно тези езици за основа на книжовния "турски език". Днес някои турски историци се връщат към корените си. Те казват, че турците са наследници на троянците и това съвсем не е далеч от истината. Eдно от прозвищата на пеласг ите в античността е "турчи", "турки", което означава просто "троянци". "Не е ли този премълчаван факт доказателство, че терминът "траки" (както и неговият производен - "турки") , е неприложим за историографията, защото не е етноним, а прозвище. Не е ли това доказателство, че турците в античността не са монголци, а пеласги, и че не "прабългарите са турки", а "турките са пеласги", сиреч българи. Имат ли обективно право на съществуване клоновете в историческата наука - "Тракология" и "Туркология"?" - Е. Живков НАРОДНОСТТА НА АТАТЮРК Самият Баща на турците не е етнически турчин - понеже такъв етнос просто няма. В неговия произход се преплитат две линии: според едни той е български помак; според други е дьонме* (евреин мюсюлманин). И за двете версии има данни. *Дьонме: на запад "криптоюдеите" (прикритите юдеи) се наричат марани - евреи приели външно християнството, но запазили юдаизма; на изток те се наричат дьонмета - външно приели исляма и тайно изповядващи юдаизма. "Дьонме" е юдео-мюсюлманска секта, на която се приписва решаваща роля в основаването на Младотурската партия, в нейния преврат и в създаването на турската нация. Начало на сектата Дьонме Евреинът Шабатай Цви се обявил за еврейски месия през 1680 г. в Солун. Той повел хиляди последователи евреи към Палестина. По пътя Цви привидно става мюсюлманин. Последователите му също стават фалшиви мюсюлмани, с цел подмолно да овладеят Турция. През 1716 г. в Солун се сформира група, наричана Дьонме, водена от приемника на Шабатаи Цви – Баручия Русо. 1891 г. - една политическа група от Дьонмех формира т.н. "Комитет за обединение и прогрес" наречен по-късно Младотурци. Групата се оглавява от масона евреин Емануил Карасо (Емануел Карузо), подкрепян от Ротш илдови. 1900 г. - Дьонмех наброява над 100 000 души. През 1902 и 1907 се провеждат конгреси на младотурците, в Париж, където заплануват да проникнат в султанската войска. Детрониране на Султана: 1908 г. Младотурците с преврат принуждават султан Абдул Хамид да се оттегли. Предизвикване на Първата световна война: 1914 г. - еврейските младотурци подпомагат платения убиец Гаврило Принцип, който подпалва Първата световна война. 1915 г. - планирания и проведен от малдотурците Арменски геноцид. 1920 г. - еврейските болшевики дават на Ататюрк 10 милиона златни рубли, 45 000 пушки и 300 картечници. 1921 г. - Ататюрк окупира пристанището Баку и 5 години по-късно го отстъпва на еврейските болшевики. И Ротшилдови вече имат "Баку оил къмпани" на болшевишка, еврейска територия. Кои са евреите "малдотурци"? Талаат Паша: Вътрешен министър на Турция, по време на Първата световна война. Главен архитект на Арменския геноцид. Масон. Някои арменци смятат че е евреин, но това не е доказано. Рефик Бей: Издател на младотурския вестник "Революционна преса". Министър председател на Турция през 1939-1942 г. Джавид Бей: Финансов министър при Талаат. Официално той се води за "единственото дьонме" в правителството на младотурците. Масон. Емануел Красов: Еврейски пропагандист на младотурците. Владимир Жаботински: Руски болшевик - евреин, преминал в Турция през 1908 г. Издател на вестника "Млада Турция". Александър Хелпханд: Свръзка на Ротшилд. Издател на в. "Турска родина". Рождено име - Израил Лазаревич Гелфанд. Мустафа Кемал Ататюрк: Солунски евреин - дьонме. Ататюрк е учил в училището на Шемси ефенди - Шимон Цви. СЪЗДАВАНЕТО НА ТУРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯ ОТ МАСОНСКАТА ЛОЖА "МЛАДОТУРЦИ" Ложата "Младотурци" основана от солунските дьонмета. "Масонството в Турската империя" Ахилесовата пета на Османската империя е мулти-етническия й състав. Той бе умело експлоатиран, за да се постигне разрушаването й отвътре. Още по-малко известна от ролята на Бамбергер е ролята на италианския гражданин Емануил Карасо (солунско дьонме - неговия племенник Исак К основава известната компания за млечни продукти "Данон".) Той е сред основавателите на Младотурското общество в Солун. (Солун е седалище на сектата "Дьонме".) Но странно - Карасо участва и в друг проект, наречен "Възродена Македония" ("италианска" масонска ложа "Македония Ризорта", основана от Карасо). Смята се, че централата на Младотурското движение и на "Възродена Македония" е една и съща, а британското разузнаване е замесено и в двата проекта. (Юдеомасонът Карасо е един от тримата лидери на Младотурската партия, които съобщават на султан Абдул Хамид, че е свален.) Последният падишах с реална власт - свален от масоните (младотурците). След него султаните Мехмед V и Мехмед VІ са само фигуративни до 1922 г. Карасо е сред тези, които поставят султана под домашен арест. Редактор на Младотурския вестник е (евреинът) Владимир Якобски. Редакционното съдържание е под надзора на един "холандец" - Якоб Kaн, който е тясно свързан с холандското правителство и води личното банкиране на краля и кралицата на Холандия. Икономически редактор на друг младотурски вестник - "Турска родина" - е друг "млад турчин" - Александър Хелпханд Парвус, известен като двоен агент (руски и британски) Известността на историята на тези мъже е ограничена до избрана група историци, не се знае много в по-широки среди и особено сред турците като цяло. Един британски офицер от І св. война - Джон Бейкън - написва роман за събитията и е публично известно, кой е прототипът на героя-организатор на преврата срещу султана. Това идентифицира ръководителят на цялата операция - Обри Хърбърт (1880-1923) - един от ключовите офицери от английското разузнаване, които оперират в Близкия изток по време на Първата световна война. Бейкън и Хърбърт са съученици и приятели. Романът няма за цел да изобличи Хърбърт, а да го похвали... Обри Хърбърт - британския офицер в дъното на преврата срещу султана. Османската империя е една от най-големите геополитически пречки за налагане на британско господство в Персийския залив. Мустафа Кемал Ататюрк заявил, че "писането на история е толкова важно, колкото и правенето на история" (This quote follows the preface of Mustafa Kemal Attaturk, The Speech, translated and abridged by Onder Renkliyildirim (Istanbul: Metro Publishers), p.4. Also cited in Robins, Philip, 2003, Suits and Uniforms, p.93.) Нова интерпретация и изобретяване на миналото започва с пълна мощ през първите десетилетия на новата турска република. Забележително е, че "Турското общество за исторически изследвания" всъщност е клон на Народнорепубликанската партия. Турците трябва да бъдат представени като наследници на почти всички цивилизации. Турски трябва да станат културите на Шумер, хетите, Персия ... юдеите, гърците, кимерийците, сарматите, аланите, саките... чак и американските индианци. Това се пропагандира за турска митология - така както и на нас ни пропагандират източен произход. Понеже ние се вързахме, няма защо да се учудваме на турците... нека да погледнем пак "прабългарските монголци": "Хан Аспарух" Така ни будалкат по един и същи начин... "Вълчите" активисти използват знак с ръка, за да имитират главата на митичния Вълк: Масонски символ се пробутва за турска национална митология Този символ често е евокиран на политически митинги и футболни мачове. Знак с ръка на гръцката религия "православие". Подобни символи се срещат и в източните езически култове. "Мудра на земята" От стари култове заемат символите си масонските ложи и им придават различни значения. Всеки техен символ има дузина различни обяснения - според случая. КОИ СА МЛАДОТУРЦИТЕ На времето си английското разузнаване "Интелиджънс сървиз" било едно от най-осведомените в света. Константинопол бил център на световния шпионаж в края на 19 и началото на 20 век. Писмо на посланика на Англия в Истанбул до външния министър на Великобритания е публикувано в Турция през 60-те: "Секретно. До Сър Хартинг от сър Лоутър. Истанбул, 29 май 1910 г. Драги Чарли, Вашата телеграма ... във връзка със слуховете за назначаването на египетския делегат Мухамед Ферид от истанбулските масони и близките му връзки с комитета "Единение и прогрес", ме карат да разкажа по-подробно за влиянието на европейското масонство върху Младотурското движение. ... Населението на Солун е 140 000 души. От тях около 80 000 - испански евреи, и 20 000 - "сабатисти" (последователи на Цви Сабатай), т.е. скрити евреи, представящи се за мюсюлмани. Част от евреите вероотстъпници са приели италианско гражданство и са влезли в италиански ложи. Преди няколко години солунския евреин-масон Емануел Карасо, сега член на отоманския парламент, основа в Солун ложа "Македония Ризорта", свързана с италианското масонство. Очевидно е, че този човек работеше, за да приобщи военните и цивилните лидери на младотурците и да създаде тайно еврейско влияние над новото ръководство в Турция. Те се събираха в къщата на някакъв чужденец, уж с цел да се отърват от абдул-хамидовите шпиони - и там той ги приемаше в ложата, която да им даде привилегии в чужбина в борбата срещу шпионажа на султана. Така или иначе султанските шпиони научили за това движение и вкарали тайно свой човек - Исмаил Мехир паша и той докладвал на Звездния дворец. По-късно той загина мистериозно в нощна катастрофа. Шпионите получили нареждане да установят кой офицери и други лица продължават да посещават ложата. Масоните отговорили със свои мерки: започнали да привличат в "братството" тайната полиция. ... Въпреки че младотурците използват думите "Свобода, Равенство, Братство" на италианското масонство, съвършено ясно е, че същността на солунското движение са евреите. След революцията от 1908 г., когато Комитета се премести в Истанбул, стана известно, че много от лидерите му са масони. Карасо започна да играе важна роля и в негови ръце премина Балканския комитет. Местните и чуждестранни евреи взеха да оказват на новия режим най-енергичната подкрепа. Това продължи докато сред народа започна да се говори, че всеки евреин може да е таен шпионин на тайния Комитет и че движението не е турско, а прави еврейска революция. ... .. Италианското правителство изпрати за консул в Солун евреина масон Примо Леви, без да има предиш ен опит. За американски посланик е назначен Оскар Щраус, който заедно с Яков Шиф, има голямо влияние върху американските евреи - за да гарантира преселението н евреи в Месопотамия - това е едно от теченията на ционизма. Вие вероятно сте наясно, че ортодоксалния ислям има силно предубеждение срещу масонс го счита за по-лошо и от неверието. .. Старият падишах беше откаран в Солун и затворен в двореца на един от италианските евреи банкери. След свалянето му солунските еврейски вестници подеха радостен вик за освобождението от "деспота - потисник на Израил". Абдул Хамид два пъти игнорираше жалбите на ционисткия лидер Херцел, възпрепятстваше ционистките идеали за Палестина и въведе "червен паспорт" срещу навлизането на еврейски преселници от Полша и други страни. ... Евреинът вероотстъпник и масон Джавит бей бе назначен за министър на финансите, а масонът Талят бей (Талаат бей) - за министър на вътрешните работи. ... ... Бе обявено военно положение за две години. Много от офицерите от военния трибунал са масони. На Парламента "е наредено" да въведе сурови закони за пресата. Бюрото по печата бе оглавено от още един масон, евреин от Солун. Това е много важна позиция - заемащият я може да забрани всеки вестник и да изправи всеки редактор пред военен трибунал за "критика срещу новия режим." Османското телеграфно агентство заработи под ръководството на един багдадски евреи. В министерството на правосъдието също трябваше да бъде назначен един солунски евреин масон - адвокат, но работата не се получи. Истанбулския Комитет "Единение и напредък" също се ръководи от солунски евреин масон. Още не са се увенчали с успех опитите да се издигне за губернатор на Истанбул солунски евреин вместо губернатора издигнат от египетския масон принц Саид Халим. ... ... На мястото на старата полиция бе създадена Организация по обществена сигурност, оглавявена от солунски масон, който контролира и жандармерията. На Парламента беше наредено да обяви "Закон за организациите", според които Комитетът "Единение и напредък" може да забранява български, гръцки и други организации, ако се появят... " Нито мюсюлмани, нито евреи, но по малко и от двете, солунските „дьонме” са най-влиятелната група в града в продължение на почти четири столетия.

Какво, още ли не вярвате, че това е краят?


Автор: Михаил Велер, „Наш дом“ Болезненото неравнодушие на руснаците към мигрантското нашествие в Европа е живо доказателство за нашата европейска самоидентификация. Може да проклинаме Европа, да я коригираме и презираме – можем да завиждаме и страдаме, не съумявайки да се впишем в нейното благоденствие. Но в подсъзнанието ни тя съществува натрапчиво като благополучен алтернативен свят – даващ вяра и надежда, че хубавият живот е реален, че има към какво да се стреми човек. Това е светът на белите християни, с тях имаме една и съща представа за живота и човешките отношения. Имаме обща литература, общи живопис и музика, философия и наука, технически прогрес, мода, представи за красотата, за доброто и злото. Дори буквите ни са еднакви, и дори обредите ни за сватби и погребения. Един е и нашият Бог. Ние сме единно културно-идеологическое пространство. А противоречията са, защото европейските страни са воювали много повече помежду си, отколкото Русия с която и да била от тях. Днес обаче става дума за НАШИЯ общ свят. Оптимистите смятат, че старицата Европа ще се прокашля и търпеливо ще понесе случващото се – в края на краищата бежанците не са чак толкова много за 500-милионното процъфтяващо европейско население. И да: не е проблем да изхрани сегашното количество пристигащи на Стария континент. Това е погледът на честния или злонамерен идиот. Необятността и нерешимата сложност на мигрантския проблем далеч не е в днешната тълпа. Мигрантите представляват нахлуването на армията, нейният авангард. Те идват тук не за да се претопят – в никакъв случай! Идват, за да претопят Европа. Стомашният сок вече е впръскан в обреченото тяло. Последният етап от залеза на Европа се случва именно сега – пред очите ни. А социалните процеси се развиват експоненциално. Пикът на процъфтяването на цивилизацията отминава с удивителна скорост и бива заменен с нейния крах – историците знаят това. Причината не е в мигрантите. Причината е в гнилия мозък на Европа. За да разберем какво става, е необходимо да погледнем неотдавнашните предпоставки. А това е културната революция на битничеството, 50-те години в САЩ. Група хомосексуалисти и наркомани с асоциални възгледи и творчески наклоннности формират етиката и естетиката на контракултурата. Три култови фигури – Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз, Джак Керуак. Разюздан секс, мръсотия, вулгарни фантазии, долнопробни лузъри безделници; и „да бъде проклето това общество, в което съм тъй нещастен“. В онова общество са налице всички възможности за процъфтяване. Но тези млади хора с болна психика и изкривени мозъци виждат единствения начин за себеутвърждаване в това да прехвърлят „тегобите“ си на другите и да обвиняват света за своята душевна непълноценност. Но! Животът е движение, промяна! А традиционните естетика и идеология на културата са в криза, изтощени са; величието и съвършенството са постигнати в миналото – от тук насетне какво? Изкуството – то пресътворява новото! И всяко младо поколение иска това, новото! Ние ще променим обществото ви – ще го разрушим Великата революция на хипитата от 1968 година в САЩ и Франция канонизира контракултурата. Долу буржоазната култура! Тоест: долу кариерата и изобщо честната работа; долу патриотизма (войната във Виетнам е преляла чашата), долу лицемерното семейство с неговите вярност и изневери, дору богатите кръвопийци и социалното неравенство. И главното – НЕ на на всички забрани, човек може да прави всичко, което му хрумне и му доставя удоволствие. Да живее братството и щастието. Да пушим трева, да се друсаме, да свирим на саксофон. Да безделничим: будизъм! Плесента на преситената цивилизация извисява ръст. През 1962 година чернокожият Джеймс Мередит е записан в Мисисипския университет с личната протекция на президента Кенеди. Няколко хиляди войници и национални гвардейци охраняват маршрута на първото му появяване на занятия; по време на възникналите безредици са убити двама, четиристотин са ранени. През 1965-а се появяват „Черните пантери“ с тяхното радикално чернорасистко крило. През 1967 година е застрелян Мартин Лутър Кинг. И едва през 70-те години на ХХ век правата на белите и черните американци са изравнени. Борците за справедливост побеждават. Но. След като процесът е тръгнал, няма как да бъде спрян. Давайте напред! Тук не е мястото да се прави характеристика на Франкфуртската философска школа и да се излагат възгледите на Хоркхаймер, Адорно и другите ѝ стълбове. Ако сумираме крайния резултат: за десетилетия неуморна дейност на видните мислители академичната общност и западната младеж са проникнати от левите социалистически убеждения на „неореволюционизма“. Разрушаването на буржоазната държава с нейните институции и нравственост е философски обосновано и морално приветствано. А доколкото пролетариатът с неговата прогресивна същност не се превръща в потребител в обществото, движеща сила на революцията стават напредничавата младеж и маргиналите. Ние ще сложим край на буржоазната експлоатация на човек от човека и ще създадем справедлива братска общност от свободни хора. Моралът на бащите е лицемерен, културата им е самодоволна, техните закони задушават човека – а над всичко стои обусловеното от природните закони право на удоволствие. Именно в удоволствието са и щастието, и смисълът на историята. Започва ИЗЧЕЗВАНЕТО. Без войни, епидемии и глад. Просто жените раждат малко и неохотно. През 1971 г. излиза епохалната книга на библията на политическата философия „Теория на справедливостта“ на Джон Ролс. Следствие на този многостранен труд е практическото внедряване в умовете и в практиката на втората част на принципа на справедливостта по Ролс. А именно: переразпределението на ценностите в държавата трябва да бъде в полза на бедните чрез отчуждаване на имуществото на богатите. Грубо казано – от всекиго според способностите, всекиму според потребностите Е, в реални и разумни граници. Имаше такъв вулгарнокомунистически тезис, който ни преподаваха по обществознание в съветското средно училище. Тук обаче той е подаден рамкирано с маса научни аргументи и разсъждения. „Разбирате, нали: социалните отношения трябва да бъдат като в семейството, където силният и богатият се грижи за слабите и децата, които не работят, или за болните си братя и така нататък… Без да иска отплата – заради любовта и човечността. Така западните интелектуалци зауважаваха себе си, задето „разбират и приемат тези възгледи“. Искрено вярвам: тази е истината, умната и добрата.“ Всички видове лешояди и паразити вият от щастие. Задоволяването на техните потребности за сметка на работягите не само че получава силата на закон, но и силата на морална максима! Безплатни жилища, образование, медицина, купони за продукти, дрехи – и джобни разходи! Защо им е, по дяволите, да работят? Принудителният труд е подла отживелица от тоталитаризма. Ти бачкаш! Ами плащай си данъците, боклук такъв! А аз заслужавам помощи. Теорията на справедливостта на Ролс не желае да отчита психологията на личността и социалната психология като цяло – също. Блажената маниловщина се оказва изпълнима в епохата на изключително ефективното производство и свръхпроизводство. Работягите са бесни заради необходимостта да издържат наглите паразити. Обяснява им се обаче, че това е закон, че са длъжни да бъдат по-добри и човечни; засрамете се, господа труженици! Та нали тези, които смучат соковете ви, са ваши братя!? И ето че през 1969-а, в разгара на расовите и младежки вълнения и културно-морално-идеологическата революция на Запада нюйоркските хомосексуалисти се сбиват в своя бар с полицаите. И много бързо се самоопределят като маргинали, угнетени, малцинство на принципа на сексуалната си ориентация. Тоест: обект на съчувствие за хората с прогресивни убеждения. Да се борим за равенство! Историята познава много хомосексуалисти, просто тази разпра се случва в назрелия исторически момент. Движението на хомосексуалистите, подето като борба на едно угнетено малцинство за своите права, напълно се вписва в контракултурата, в антибуржоазния контраморал, в борбата за правото на личността да консумира удоволствията – като принцип на справедливостта. За апологетите на „новото мислене“ отношението към хомосексуалистите се превръща в лакмус: ти за свободата на човека ли си, или не?! При това. През 70-те години гълъбчетата се борят за правото да не служат в армията. През 2000-а – обратно, за правото на военна служба. През 70-те борбата е изобщо против брака. После се стига до узаконяването на еднополовите бракове. И най-важното, което хомосексуалистите постигат: първоначално Американската асоциация на психиатрите, а след това и Световната здравна организация след дълги прения и гласувания с минимален превес на гласове изключва хомосексуализма от списъка на психическите патологии и го признава за „вариант на норма“. Агресивният феминизъм се бори срещу всякаква форма на дискриминация на жените: за правото да служат в армията, да правят кариера, да имат пропорционално на мъжкото представителство в ръководните органи и да вдигат щанги… Пропагандира се образът на самостоятелната жена, която ражда едно дете около четиресетте си години. Движението „чайлдфри“ налага модела на пълноценен живот изобщо без деца. Бракът вече въобще не е задължителен, тази буржоазна клетка за свободните хора! Нравствено е всеки да живее с когото си иска, когато иска. С разпада на семейството започва да расте броят на извънбрачните деца. Извънбрачното съжителство на самотни майки с бащата на техните деца е икономически изгодно и за двамата родители, особено ако някой от тях (или пък и двамата) е безработен. Държавата фактически поощрява материално разпада на семейството. И въобще – животът става по-богат и по-лесен, удоволствията са повече, желанието да поживееш и за себе си – също. Две деца в семейството се превръща в норма, а често и едно. Раждаемостта пада рязко! Европейските народи вече не се възпроизвеждат – числеността им намалява. ЗАПОЧВА УМИРАНЕТО. Без войни, епидемии и глад. Просто жените не искат да раждат. За последен път е било така при упадъка и края на Римската империя. УМИРАЩАТА КУЛТУРА. Ето до какво се докарахме. С всичките тези равенства, свободи, ценности и принципи. С всичките тези видове равенства! Започва политическото покаяние Различните, малцинствата, слабите, бедните и угнетените по право получават братската помощ и любовта на силните и особено на тези, които по-рано са ги потискали. Довчерашните колонизатори започват да си скубят косите, надпреварвайки се да се опитват да направят колкото се може повече добрини за бившите колонизирани. Започват да ги приобщават към себе си, да ги заселват, да им дават гражданство и да ги обезпечават във всяко едно отношение. За някакви си трийсет години милите обитатели на Африка и другите от Пакистан, Алжир и прочее превърнаха цели градове и райони в сметище и нямат никакво намерение да се махнат, тероризирайки приелите ги от глупост „коренни жители“. „Мултикултурализмът“ и „ксенофобията” са изобретение на неграмотни идиоти, напомпани с добри намерения Грешчиците тук са две. Първата е показана най-обстойно в книгата на Ричард Лин „Еволюция. Раса. Интелект“. Тя е претъпкана с ужасяващи статистически таблици. С кошмарни данни. В нея се посочва, че ако приемем средния коефициент на европееца, тоест на белия човек, за 100 – тогава коефициентът на китайците, корейците и японците е 105. На негрите от Африка – 70. На арабите и на негрите от САЩ – 85. Цифрите са усреднени. В книгата всичко е подредено с най-големи подробности по страни, възрастови и социални групи, с коментари и бележки. След такава книга авторът би трябвало да бъде съден за „фашизъм, расизъм и ксенофобия“. Проблемът обаче не е в това. Проблемът е другаде. А именно в това, че тези многобройни статистически изчисления не са опровергавани никога, никъде и от никого. Те не бива да бъдат четени! Не бива да бъдат споменавани! Всеки, който ги спомене, също е фашист! Но самите данни си остават неопровергани. Забележете, авторът принадлежи към бялата раса. Според неговите данни китайците, корейците и японците са по-умни от белите. И те, китайците, корейците и японците, не предизвикват социални вълнения. Орат своята нива. Работят. Не се бунтуват. Нормални хора са. Според „теорията на справедливостта“ по-умните трябва да дават на по-малко умните. Винаги. За трудовата мотивация и етика на някои етнически малцинства, за психологията на отношението им към труда – ни остава само да мълчим. Втората грешчица. В своя екстаз на благородна самоизмама толерантните социолози решават да идентифицират хората политически коректно – най-вече по гражданство. В държавата всички са равни? В Америка всички са американци, в Англия всички са англичани, във Франция – французи. Но. Човекът се идентифицира по цял ред признаци: пол, възраст, професия, доходи, местожителство, националност, религия, цвят на кожата, страната, в която живее. И. „гражданин на Великобритания“ е поданство. Гражданството е юридическо понятие. А „англичанин“ е принадлежност към народа: към неговия език, култура, история, усещане за принадлежност към него, себеидентификацията като негова неделима част. Традициите, обичаите и навиците – те са нещо твое, единствено и родно. Може да имаш и пет гражданства – срещу пари и връзки. Но народът ти е само един. „Доминантна самоидентификация“ – аз съм въвел това понятие. Това е, когато „нашите йоркширкски момчета“, взривявайки лондонското метро, не са ваши! Те са били граждани на страната ви. Но преди всичко са мюсюлмани, после пакистанци и чак след това – граждани на Великобритания. Пакистански мюсюлмани взривиха мръсните неверници, сред които живееха. А не беше ли пълна глупост да ги пускат във Великобритания и да ги смятат за „свои“? Глупаците ги бият дори в олтара. Ислямът провъзгласява единството на всички мюсюлмани – противопоставяйки ги на „неверниците“. Отношението на исляма към неверниците е гъвкаво и при необходимост позволява всичко. Ти може и да припадаш от възторг към самия себе си, защото смяташ имигранта мюсюлманин за свой беден брат. (И припадат!...) Само че негови братя са други мюсюлмани, а отношението му към тебе е добро, докато си му полезен за нещо. В самохипнозата на своите политически фантазии американците и въобще Западът решиха, че демокрацията е най-доброто политическо устройство на обществото. А техен дълг е да помогнат на всички да постигнат щастие и изобилие – което е възможно само чрез изграждането на демокрацията. „Умен, умен, а глупак“, казал майор Пронин. Тъй както няма едно-единствено най-добро лекарство срещу всички болести, една-единствена най-добра храна за всички хора, един-единствен най-добър дом за тропиците и тундрата, така няма и не може да има една-единствена най-добра политическа система за всички народи във всички времена и при всички условия. Различните форми на демокрация, аристокрация и авторитаризъм могат да се окажат оптимални при различни условия. Опитът да бъде внедрен западният модел на демокрация в Русия идеално спомогна тя да бъде тотално разрушена и ограбена. Опитът да се внедри демокрация в тоталитарните държави на Близкия и Средния изток логично и неизбежно доведе до кървава анархия. По-голямото зло. Защото там само силните и жестоки управници могат да държат племената и народите си в мир и подчинение. Разнородните образувания, чиито граници след разрушаването на Османската империя и деколониализацията бяха прецизно очертани от европейците, признават единствено въоръжената ръка над себе си. Както бифтекът може да убие страдащия от дистрофия, както атмосферно налягане може да убие водолаза, така и демокрацията е в състояние да унищожи народи с родово-племенно съзнание. И ето че те се разбягаха. Още повече че в Европа ги канеха. Демокрацията в Европа започна видимо да гние от момента, когато през 1979 година унгарската проститутка и „порноактриса“ Чичолина бе избрана със скандално ликуване в италианския парламент с хвалби по адрес на професията ѝ и остана в политиката четвърт век. Мигрантът се качва на главата на своя домакин точно толкова, колкото му се позволява. През 2002 година ясно пролича липсата на достойнството у Европа – тогава палестински терористи превзеха храма „Рождество Христово“, взимайки монасите за заложници. Преговорите се водиха в продължение на много дни, никой не повдигна темата за кощунството, никой от терористите не пострада – пуснаха ги на свобода и дори ги приютиха в Европа. Нека си представим огледалната ситуация: терористи християни превземат джамия в Мека. Колко погроми и убийства върху християни биха били извършени от мюсюлмани по целия свят? Липсата на инстинкт за самосъхранение на Европа пролича, когато отмениха смъртната присъда дори за най-страшните убийци. Така животът им предварително е гарантиран, независимо колко хора биха убили и какви зверства биха извършили. Волята на Европа за победа изчезна в момента, в който група терористи посмя да постави изисквания пред държавата, шантажирайки я с живота на заложници. Вместо в отговор да унищожи всички партньори, приятели, роднини и близки на терористите, което винаги – винаги в историята! – е гарантирало необходимия резултат, държавата позорно завърта опашка и след преговори пуска от затворите заловените по-рано убийци, които е трябвало да бъдат застреляни веднага. Вместо „сомалийските пирати“ да бъдат потопявани на място, за което е нужна само една лека картечница на кораб, Западът обсъжда незначителни наща и ги откарва в „еврозатвори“ – ако изобщо успее да залови някои от тях. Обикновено обаче историята приключва с даване и получаване на откуп. Вместо да разстрелват при първа възможност всички терористи, членове на „Ислямска държава“, и да изхвърлят от Европа всички, подозирани в тероризъм от специалните служби, европейските интелектуалци и чиновници разсъждават как да ги „интегрират“. Разумът изостави Европа, когато след взривовете в лондонското метро кралица Елизабет тържествено обеща, че „терористите няма да успеят да ни накарат да се откажем от нашите ценности“. Под „ценности“ следваше да се разбира готовността англичаните и занапред да приемат, да издържат финансово и да се грижат за ислямските имигранти, които ги презират и цинично ги използват. Затова пък мигрантите вече изискват от християните да се отказват от своите ценности: да не празнуват Рождество, да не консумират алкохол и свинско месо, да не ходят по бански на плаж и да не се пекат на слънце в парковете – при това изискват злобно! „Мултикултуризмът“ и „ксенофобията“ са понятия, които по принцип отхвърлят социума като система, както и човека като органична съставна част в единството на социума. Става дума за упорито намерение социумът да се атомизира и раздели, а връзките между хората елейно да се сведат до взаимна любов и взаимопомощ. Това е отрицание на социалния организъм и опит той да бъде заменен с хибрид. Да се създаде някакво същество с глава на лъв, крака на елен, туловище на слон и опашка на паун. Химера. Социумът обаче е система, състояща се от хора, в която всеки знае какво да очаква от другия; в която правилата са еднакви, традициите и навиците са еднакви. Еднаква е представата за празниците и делниците, за императивите и табутата, за храната и свободното време, за дрехите и чувството за хумор. Това е една обща среда, където човекът не е заплашен от непонятни и неприятни изненади. Човекът е едно цяло с околната среда – материална и информационна, биологична и социална. Социумът е културно единство. Няма как да бъде другояче. Групите с различна култура, позиционирани като равноправни, неизбежно се стремят да променят държавата според своите възгледи и ценности – ако не могат да го сторят, плюят на тази държава и просто се ползват от облагите, които тя им дава. Така мюсюлманските общности, сплотени от религиозното си братство и солидарност, често тероризират „цивилизованото“ християнско мнозинство, което ги е приютило. Чужденецът е стресов фактор, той държи в напрежение: непрекъснато трябва да внимаваме да не би някой да обиди някого, да се премине „червената линия“ – защото представите на едните и другите за вежливост и страхливост, за доброта и слабост, за допустимо и недопустимо често са твърде различни. Твоят народ, с който ти си едно цяло, е усвоил и защитил земята си и живее по свои правила. И когато мигрантът, нямайки отношение към твоята история, не споделяйки възгледите и правилата на твоя народ, налага своето битие в твоята страна по чужди за нея правила – при това обявявайки себе си за същия като тебе пълноправен хазяин, това разрушава социалната същност на народа, противоречи на социалния инстинкт на всеки негов член. Всяка агресия на мигранта към коренното население се възприема като агресия на чуждия етнос към всичко, което е твое родно – при това на собствената ти земя! А поведението на много народи, изповядващи исляма, е крайно агресивно и конфликтно. Възниква старият въпрос: трябва ли да си толерантен към онези, които не са толерантни към тебе? И просто те използват до определено време? Повечето мюсюлмани се отнасят напълно сериозно към идеята за бъдещото създаване на световен халифат. Вече в редица европейски градове, като се включи и милионният Бирмингам, учениците мюсюлмани са повече от учениците, принадлежащи към коренното бяло население. Още 10–15 години и ислямското мнозинство ще създаде зони на шариата. И тогава ще настъпи разплатата! Ще ви дадат да се разберете за гей парадите, обиждащи религиозните им чувства! Ще се радвате, ако сутрин се събуждате живи! Те ще ви обяснят това-онова за феминизма, за чайлдфрия и шортите по улиците! Пола до земята, омъжена – мълчиш, докато мъжът не те попита нещо! Ще ви обрежат до един! Ще ви покажат що е то свободен секс, бърз и безопасен! Изборът ще бъде или да ги пребиете с камъни, или да се продадете! За Аллах няма малцинства и мнозинства – всички живеят по неговите завети или въобще не живеят! А засега – ще живеем във вашите домове и ще ядем вашия хляб: работете за нас, неверници. Те пътуват из Европа, а след себе си оставят потънали в мръсотия площади и разбити влакове, в които са ги возили безплатно. „Европейските ценности“ довършват Европа. Те приличат на предозиране с морфин. Повечето имигранти са здрави и силни млади мъже. Броят им ще се умножи по десет. Ще получат гражданство, ще доведат родителите и братята си, ще се женят и ще им се раждат деца. Впрочем чичото на Ясер Арафат е бил мюфтия в Ерусалим. На стената в стаята си е държал портрета на Хитлер и е бил приет от Химлер в канцеларията на СС. Мигрантът се катери по главата върху главата на домакина си точно толкова, колкото домакинът му позволява. Днес толерантният европеец се страхува да направи забележка на мигранта, страхува се да не би случайно да засегне госта друговерец. Ами значи сам си е виновен, че е презиран и тероризиран. Не имигрантите ще довършат Европа. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ я довършват. Изходът е не само в строгото спазване на мигрантските квоти. Само твърдата интеграция, по-точно асимилация на бежанците ще спаси нашия свят. Със смесица от добродушна глупост и лицемерие европейските политици не желаят да признаят, че проблемът е именно в чуждата и агресивна идентичност. Прометей е оздравял и е станал толкова добър, че е решил да храни с черния си дроб всички лешояди; и сега те с удоволствие чакат докога ще им стигне цялото му тяло. Когато властта нарича самозащитата на обикновените хора „фашизъм“, значи, че на власт са вълци в овчи кожи. Речите им са овчи, а острите им зъби са все по-близо. Фашизмът е заменен с удивителна форма на антифашизъм. Ако фашизмът се стреми към унищожаването на други народи, то съвременният антифашизъм се стреми към ликвидирането на собствения си народ, в това число с помощта на чужди народи. Ако фашизмът решава своите задачи с оръжие и кръв, то съвременният антифашизъм (неоантифашизмът) решава своите задачи с ласки и шоколади. Но резултатът е смъртоносен! Като смазва меко, но неумолимо всяка съпротива до степен на унищожаване на каквото и да е инакомислие, неоантифашизмът провежда геноцид над собствения народ – обяснявайки му, че именно в това се състои щастието и свободата му. Народите на Европа изчезват физически – под звуците на химна за свободата и правата на малцинствата. Създателят на Ордена на йезуитите би умрял от завист. Тоест проблемът не е в силата на имигрантите, а в самовнушеното за безсилието на Европа. Тя има сили, и не малко. Не й достигат дух, воля, страст. Господстващата контракултура представлява само изпреварващо отражение на разпадането на цивилизацията (така е било навсякъде и във всички времена). Днешният разпад на морала е идеен разпад на цивилизацията, след който бързо и невъзвратимо следва реален разпад, политико-икономически (това също е било навсякъде и във всички епохи). А когато Европа принуждава самата себе си, принуждава своите народи да се самоподменят с мигранти – като прощава на чуждите натрапници простащината, агресивността и наглостта, не смеейки да засегне болното им самолюбие, предпочитайки да пази техните интереси, а не интересите на собствените си граждани, тя унищожава самата себе си. Самите мигранти по принцип, и в частност мюсюлманските мигранти, изобщо не са виновни за разрушаването на културата, морала, семейството. Нито имат вина за поощряването на социалните паразити или за поставянето на знак за равенство между перверзиите и нормалното, за абсолютизирането на личното благополучие и удоволствие и като общ резултат от всичко това – за физическото измиране на европейците. Ако някой твърдо е решил да се самоубие, с нищо не можеш да му помогнеш. Ние ценим и уважаваме не днешните импотентни европейски изроди, а техните велики предци, които са създали най-прекрасната, могъща и величествена цивилизация в историята на човечеството. Близките години ще покажат окончателния резултат: дали Европа ще издъхне заедно със своята изродена представа за света, наречена „европейски ценности“, и ще стане ислямска – или все пак ще намери у себе си сили да отхвърли цялото това зловещо бълнуване. А засега мюсюлманските „бежанци“ нахлуват, за да я довършат. Източник: http://www.nashdom.us/home/public/publikatsii/m.-veller--nu-chto-esche-ne-veritsja-chto-eto-konets Превод от руски: Елена Дюлгерова