Хвърляйте дърва в горящата къща на съседа, та дано по-лесно пламне и нашата. Другояче не мога да нарека решението на българското правителство за признаването на Косово като независима държава. Колкото е българско това правителство, толкова да ни е живо. Признаването на Косово днес ще доведе до признаването на Република Кърджалдан утре, а след някоя и друга годинка и на Република Делиорман. На края от бивша България ще остане Независима Република Мангалия като междинно звено към създаването на Еврия. Признаването на Косово е стъпка към ликвидиране на остатъците от българска държавност. А впоследствие – и към пълното заличаване на българския народ. Създаването на независимо Косово е само звено от създаването на Ислямска дъга, която ще мине през Гърция, през България, през Македания, за да стигне до сърцето на Европа. Така иска Израел, така иска САЩ, а нашите политици мислят също толкова колкото европейските им колеги – тоест никак. И след като не забелязвам днешен български политик, който да мисли с главата си, а не със седалищните си части, предлагам ние да помислим вместо тях. Впрочем те са свикнали друг да върши тая черна и неблагодарна работа – мисленето. Българските политици по традиция и навик не обичат нито мисленето, нито мислещите хора. Чувствата ни са взаимни, и ние не обичаме политиците.
Международното положение на Балканите е в положение. То цялото международно положение е в положение, обаче Балканите са особено важни. Под заплаха са всички балкански страни. Само Турция не е, ама тя не е нито балканска, нито европейска страна. Румъния, България и Сърбия биват циганизирани. Гърция се албанизира. Македония също. От Сърбия вече бяха откъснати огромни територии, и ако в тази страна все още има държава, то заслугата е на сръбския народ, който за разлика от нашия се е събудил от сладкия демократичен мутри… как беше – културен сън. И ние, вместо да подкрепим сърбите, близки до нас по кръв, по език и по дух, като истински идиоти вземаме страната на албанците. Не че мразя албанците, но някак не ми харесва когато наблюдавам тяхната инвазия срещу Македония. А да не мислите, че албанците ни обичат? Някъде чувах за някаква СС дивизия „Скендербег”, разгромена от българската армия през 1944 година. СС с фес. Можете да им се полюбувате. Големи красавци, нали?
Напомням за СС дивизията „Скендербег” заради онези „националисти”, които ми говорят за защита на Православието, същевременно възхваляват Адолф Хитлер, а нас ни ругаят и заклеймяват като „езичници”. Напомнянето ми е отправено и към евреите от правителството на евреина Сер гей Станишев, които взеха страната на СС-овците, на албанските хитлеристи, а пък постоянно обвиняват нас в проповядване на фашизъм. Предполагам, че последното е, защото се осмеляваме да говорим и пишем на фашистки български език. Много сори, обаче не владея нито демократичния английски, нито циганския вариант на санскрит, нито хъркащото наречие на мадам Йехова, наречено иврит. В моя род винаги се е говорело само на български, едва наскоро научих, че тоя език всъщност бил фашистки. Впрочем аз и до днес не разбрах какво значи тая дума „фашизъм”, ама нали съм си просто българче, какво друго може да се очаква от мен. А от малкото, което знам, стигам до извода, че ако някой в бивша България се опитва да насажда фашизъм, това е именно колониалната администрация, наричана за благозвучност „Правителство на РъБа”. Позволявам си да измъкна нещо от моите записки. То е от есента на 2007 година, съвсем прясно е: „Дали преди 60 години е имало фашизъм, не мога да кажа. Но че днес в България фашизмът е на власт, съм напълно сигурен. Какво ми дава основания да мисля така?
Днес медицинските сестри стачкуват. Лекарите не подкрепят стачката на сестрите. Също както преди не подкрепиха и стачката на учителите. Впрочем медицинските сестри също не подкрепиха учителската стачка. А пък учителите от своя страна не подкрепиха нито стачката на лекарите, нито тази на медицинските сестри. Сега ще ме попитате какво общо имат стачките и кой кого е подкрепил с въпроса за фашизма. Ами има връзка, при това съвсем пряка.
Според бащата на фашизма Бенито Мусолини, нацията е съставена от съсловия с различни, често пъти взаимно изключващи се интереси. Нима у нас хората не почнаха да мислят със съсловни категории? Нима това не е фашизъм в действие? И нима може да бъде другояче след 45 години комунизъм и последващо 18 управление на комунисти? Пропуснах да ви кажа, че като стар социалдемократ Мусолини е взел своята идея от класовата теория на Кашел Мордохай, познат повече като Карл Маркс.” Ами да, ако ще говорим за фашизъм, трябва да търсим неговия корен между комунисти и социалисти, той си е тяхна рожба. Не че при демократите го няма съвсем. Ето какво писах точно преди пет години в издавания от мен в-к „Независимост”. Броят е от 3 март
„АНТИ-АНТИФАШИЗЪМ
Най-демократичната демокрация САЩ винаги при удобен случай изтъква своя антифашизъм. Каква обаче е реалността? На 5 февруари т. г. лидерът на политическото крило на така наречената Албанска освободителна армия Али Ахмети се похвали, че дивизията “Скендербег” отново оперира в района. Това изречение заслужава специално тълкуване. Знаем кой въоръжи АНА. Знаем, че сегашният US посланик в София Дж. Пардю беше изгонен от Скопие заради подкрепата, която господинът и неговото правителство оказваха (и продължават да оказват!) на албанските терористи. През септември
И така, българското, съставено от етнически евреи правителство на бивша България реши да подпомогне една възстановена СС дивизия. За Гестапо няма какво да ви приказвам, то днес се нарича ДАНС. Пък нека някой да ми каже, че хитлеризмът не е оръдие на ционизма. Но нека продължим с международното положение, което е в положение.
Правителствата на Румъния и Гърция съзнават опасността и не признаха Косово. Македония е поставена на огромен US натиск и все пак още удържа. Създаването на независимо Косово е само първата стъпка от плана за ликвидация на балканските държави и народи. Ако ние отстъпим, следва откъсване на части от Македония, следват албански анклави в Гърция, следва циганска автономия в Румъния, турски и цигански автономии в България. Много либерално и много демократично, нали? Ако си спомняте, по същия либерален и демократичен начин бе унищожена Южноафриканската Република. Отначало бантустани, после равни права, докато се стигна сега зулусите да няма какво да ядат, защото белите фермери, които произвеждаха храната бяха избити. Та и тук: отначало правим мангустани, после страната се превръща в огромен мангустан, после мангустите измират от глад, защото ги няма нелолерантните българи да ги хранят, и накрая идват поканените от Соломон Паси евреи да си направят своята Еврия. Вярвате или не вярвате, това е планът. И точно сега, в тези дни се провежда една от главните битки за реализацията на сатанинския план. На чия страна ще застанем? На страната на нашите съседи, като по този начин защитим и своите си български интереси или на страната на враговете си? И да не забравяме нещо много важно. Признаем ли Косово, влошаваме още повече отношенията си с Русия. Кой ще се възпротиви на американския план за ликвидация на България? Кой ще бъде наш приятел и съюзник, щом ние подкрепяме своите убийци и убийците на потенциалните си приятели и съюзници? Сега ще се върна още по-назад. Към времето, когато демократичната американска армия либерално бомбардираше пътнически влакове и цивилни жилищни квартали. Тъй като ми задаваха въпроса какво съм писал тогава, няма да е зле да го припомня.
НАРУШЕНИЯТ ДОГОВОР
Президентът на САЩ Бил Клинтън поиска от българското правителство неограничени права върху българското въздушно пространство. Уилям Клинтън поиска правата върху нашата воля да влезем или да не влезем във войната. Правителството реши да му предостави Волята. Имахме ли избор?
“Със всяко своето дело ние се саможигосваме, самобелязваме” - писа Иван Коев. С всяко свое дело ние убиваме или съживяваме частица от себе си. Не свобода или робство, а живот или смърт е изборът. Имахме ли право да не изберем смъртта? Нека знаем: всяка гибел, причинена с наша помощ ще има за последствие възмездието на неумолимото Провидение. Законите на международното “право” постоянно и непрекъснато се менят. Божествените - никога!
Ето ги „богоизбраните” расовоосъзнати шиптари от „Скендербег”. През
Можем ли да се опълчим срещу Бога?
Правителството предаде нещо, което не е негово. Българската Воля не е притежание на шепа овластени. Особено, ако те не са българи нито по кръв, нито по дух. Властта е временна, нацията трябва да бъде вечна. Правителството не е наясно, че Старият свят може да си отиде с война, но следващият, Новият е длъжен да започне с мир. По кой път ни тласка избраното от нас правителство?
Човекът не може да се подчини на ничия чужда воля. Подчинявайки се, разумът губи част от себе си, но винаги остава нещо неподчинимо, непокоримо, непокорено. Подчиненото умира. Затова казваме, че няма живот в робство. Затова казваме, че робството е смърт. Робът е мъртъв, дори когато си въобразява, че живее. Ние, българите не искаме да умираме, ние още сме живи. Затова питаме: наше ли е нашето правителство?
Войната е добро
Когато браниш дома и семейството си. Войната е справедлива, когато отстояваш своето. Войната е свещена, когато те застрашават и ти нямаш друг избор, освен да воюваш.
Войната е зло
Главорезът, стъпил върху отрязаната човешка глава днес е демократичен пълноправен партньор на нашето демократично правителство. Това вършеха косоварските орди, с чиито демократични ръководители ще пие по коктейли нашият Сер гей. Да му кажем ли „Наздраве!”?
***
Когато разоряват твоя съсед, а ти тръгваш да помагаш на разорителите. Когато убиват тригодишната Милица Ракич, а ти се радваш. Когато понятията “честно” и “нечестно” разменят местата си, а ти приемаш размяната за нормална. Когато протягат към теб ръка за помощ, а ти отвръщаш с удар в лицето. Когато отправят предложение за прекратяване на една хилядолетна вражда, а ти избираш продължението на враждата.
Българското правителство се разгневи на “емоционалната българска реакция по отношение на войната”. Правителството не е чело Книгата на Завета: “Формата се изменя; съдържанието - също. Щом откъснеш нещо от себе си, на негово място се явява Пустота”. Късайте мъртвата душевност и запълвайте отварящите се пространства с Живот. Но не посягайте към благородните чувства. Не лишавайте емоционалния си свят от милост и доброта. Освобождавайте се от злите налепи. Нека всяко ваше действие бъде продукт на собствената ви, а не на чужда воля. Всяко движение, всяка помисъл оставят отпечатък върху енергийното тяло, наричано още “аура” или “душа”. Внимавайте какви отличителни знаци си поставяте. Ще влезете ли в бъдещия свят с тях, ще ви допуснат ли? Иде време за нови форми, но не всяко съдържание ще бъде подходящо.
Един задокеански президент, прочул се с неморалните си деяния поиска от нас да го последваме в унищожаването на нашия едноезичен съсед. Българското правителство се съгласи. Правителството наруши договора с избралия го народ, но моето напомняне е за друг, по-висш Договор.
Бяхме народът на Тангра, Божественият народ. Тангра сключи с нас договор и докато го спазвахме бяхме щастливи и могъщи. За нарушенията плащахме. Скъпо плащахме. Сега искат от нас да се отречем напълно от Договора.
Какво се случва с народ, отрекъл се от своя Бог?
***
Според ислямския календар сега сме 15 век. Да, отново сме 15 век и отново се води война за ислямизирането на Балканите. Отново събитията се повтарят. Тогава, преди 600 години интригите на еврейката Сара, а по-късно и политиката на нейния син евреина Иван Шишман погубиха България и Югоизточна Европа потъна в кръв. Подпомогната от венециански евреи и от тевтонски рицари Османската империя завладя нашите потънали в междуособици държави. Да припомням ли българския срам, когато българи се сражаваха на страната на турците срещу Сърбия? Днес се задава същото. Последствията ги знаете. Само че го няма Момчил Юнак да се опълчи срещу османлиите. Наистина ли го няма?
Момчил Юнак днес може да е всеки от нас. Няма кой да ни помогне, ако ние сами не си помогнем. Няма кой да ни се притече на помощ, ако ние сами на себе си обърнем гръб. На 21 февруари 2008 година в София се състоя нещо като митинг в защита на българите. По същото време в Белград се състоя митинг в защита на сърбите. Нашият митинг бе скромен и рехав, а сръбският заля тяхната столица. Никой ли не се замисли над истинската причина? Ще ви я кажа. Сърбия се управлява от сърби, а в България властва азиатска сган. Само помислете какво ще се случи, ако признаем Косово, и какво ще се случи, ако застанем на страната на Сърбия. В първия случай няма да мине много време и ще почнат престрелки на българо-албанската граница. После следва пълна ислямизация на Родопите, после Баташкото клане ще стане повсеместно. Във втория случай, че подкрепим Сърбия и аз не знам как ще завърши всичко. Но някак предпочитам сърбина за съсед, отколкото да се стрелям с есесовеца от „Скендербег”, поставил за своя емблема кървавия османски ятаган. Сърбия или ятагана – вие какво предпочитате?
Като казах последното, та се сетих за някакви германци, дошли да ни убеждават, че Батак е мит. Видяхте ли сега крайната цел на активното мероприятие? Германия, както си му е реда, застана на страната на своите стари съюзници от „Скендербег”. Малцина знаят, но аз ще ви кажа, че през 14 век германски рицари се сражавали на страната на османските турци като отмъщение заради погубените от Цар Калоян кръстоносци. Именно Западна Европа, стресната от българската мощ въоръжи Османската империя за борба срещу България. И срещу Сърбия. Разполагам с цяла галерия снимки на такива оръжия. Съсипани бяха Гърция и Румъния, също православни държави. Накрая падна Цариград и Източната цивилизация, превъзхождаща по онова време Западната и по могъщество, и по култура потъна в мрак. Задава ли си някой въпроса какво ще се случи с нас, ако и този път подкрепим германските безумия? Не ни ли стигат Първата и Втора световни войни? Следва прелюбопитна история, за която не е прието, тоест не е „политически коректно” да се говори. Ама аз към изроди не съм коректен и ще проговоря. Защо ги наричам „изроди” и кои са изродите? Изроди са тези, които отдалеч бомбардираха селски колиби и жилищни блокове в градовете. Изроди са тези, които избиха мирни жители, за да осигурят жизнено пространство за планираната Велика Албания. Изроди са тези, за които човешкият живот е само една от многото стоки на пазара. А защо ги наричам изроди е ясно. Само един изрод може да тръгне да избива деца.
Повечето българи вероятно не помнят, но жителите край западната ни граница едва ли ще забравят. По време на войната срещу Сърбия американците използваха бомби с обеднен уран. Посевите бяха унищожени. Раждаха се увредени животни и увредени човешки деца. Нито българското правителство, нито военопрестъпниците от САЩ и НАТО, нито Европейският Съюз помогнаха по някакъв начин на засегнатите невинни българи. Напротив, започнаха да ни обясняват какви неграмотни селяндури сме ние, българите, и как нищо не разбираме нито от политика, нито от ядрена физика. Селяните твърдяха, че реколтата им е съсипана, че те самите се поболяват, а ги обявиха за параноици, страдащи от мания за преследване и от натрапчиви видения. А пък когато американски ракети почнаха да удрят и българска територия, се опитаха да излъжат, че ракетите всъщност били сръбски, но с американска маркировка за заблуда на противника. И въобще цялата дандания била някакъв балкански синдром, който карал тъпите балканци да си въобразяват, че все някой ги нападал. Та хайде още няколко думи от вчера. Както е тръгнало, същото вчера скоро ще стане утре:
"БАЛКАНСКИЯТ СИНДРОМ"
"Няма доказателства, че обедненият уран е причина за левкимията" - допълни американският държавен секретар Мадлин Олбрайт. "Уранът не води до левкимия" - покрепи дамата руският учен Андрей Боробьов. "Няма причини за безпокойство, само съветският уран е радиоактивен, американският е демократичен" - коментира седесарковецът Иванчо Костов.
Такъв диалог се водеше между САЩ и Русия през първите месеци на 2001 година. Намиращите се извън диалога туземни европейци измираха.
***
Европейците измираха и продължават да измират. За сметка на индоевропейците, които продължават да се множат.
Та за какво ми беше думата? Многократно съм писал, че причина за взривообразното увеличение на циганите в България не е само тяхната висока раждаемост. А и механичният внос на цигани. Виждате запалена циганска къщурка в Косово. По този начин, с помощта на демократичната американска авиация и на шиптарските терористи циганите бяха прогонени от Косово. Със специални резолюции ООН и Съвета на Европа задължиха Сърбия да приюти прогонените цигани. Тайни клаузи от същите резолюции „препоръчаха” на България и тя да вземе на своя територия прогонени от лошите сърби в Косово цигански роми. То в Косово не останаха сърби, ама нека не бъдем дребнави. Те и българите в Косово вече ги няма. Независимо Косово е мултинационална държава с 99,99% албанско население. България с маршова демократична стъпка тръгна по същия път. Онова, което се случи със сърбите в Косово, очаква и българите в България. Но тъй като за разлика от там, тук ние все още не сме малцинство, почнаха да внасят виетнамци, от които едва се отървахме преди 18 години. Следва вноса на един милион негри и педераси по съвета на Жозе Барел и на Анжаж Бакас. За справка – книгата ми „Невидимата атака”. Следва вноса на два милиона и половина евреи, обещан ни от Соломон Паси. Ето как с признаването на Косово ние сами копаем своя собствен гроб.
Същият Соломон Паси излиза по телевизията и ни убеждава, че Косово е една реалност, която ние сме длъжни незабавно да признаем. И Йерусалим като палестински град е една реалност, обаче Пасито твърди, че е еврейски. Спомнете си всичките действия на тоя престъпник и ще разберете, че нито едно от тях не е било в полза на нас, Българите. Соломон Паси работи за Израел, за евреите и против България. Щом той казва, че трябва да признаем Косово, значи ние в никакъв случай не бива да го признаваме. Да не пропусна моя любимец Симеон, дядото на Хасан. Дядо му тръгна с Германия през Първата световна война и ни докара катастрофа. Баща му тръгна с Германия във Втората световна война и ни докара катастрофа. Сега след тоя Мирен Преход към гробищата, само още една катастрофа ни трябва и от нас нищо няма да остане. Тогава евреите, поканени от Соломон Паси направо могат да идват и да си правят тук, на наша земя своята планирана Еврия.
Признаването или непризнаването на Косово е само знак за принадлежност или непринадлежност към една или друга кауза. Какво значи признаването? Значи, че се съгласяваме нашата България да бъде обявена за мултикултурна и мултиетническа страна. С всички произтичащи последици. Наясно ли сте с последиците? Страхувам се, че не сте наясно. Те, последиците още сега ги усещаме на гърба си. България като държава на Българите бе отречена и на нейно място се завърна Османската империя. Роденият в Батак Ангел Горанов пише за събитията около потушаването на Априлското въстание: „И най-последний циганин тука си създавал такива права, каквито не ги е имал никой властелин, правил такива гнусотии и зверства, каквито не ги е правил никой тиранин на света!” Я сега се огледайте какво вършат циганите из България, какви права са им дадени, погледнете тяхната безнаказаност и ми кажете дали отново не живеем в старата Османска империя. Да ви кажа ли какво ни чака?
Отново ще цитирам А. Горанов: „Станало нужда да донесат още два дръвника и и християнската, българската или баташката касапница се разширила. Наченало се клането и върху жените, момите, бабите и децата. Най-напред жените завождали на дръвника облечени само с риза, но по-сетне като видели, че това е в голям ущерб на голаците башибозуци, раздрали пердето на собствения си и на човешкия срам и захванали както мъжете да ги събличат голи и ги колят като овце или кокошки на дръвника… /…/ Повеждат майката на дръвника, а децата й припкат около нея, притискат се между касапите й, прихващат се за тялото й и произнасят само умилителното, трогателното и детски любовното: мамо!” Ето ви го османското мултикултурно общество. Ето ви го манталитетът на тези, които признавате. Хайде, признавайте Косово, признавайте касапите, но преди това помислете какво ви чака, след като ги признаете!
„Ама това е била през 19 век” – ще възразят. Ама не помните ли Сумгаит? – питам на свой ред. Случи се през 1988 година, в Азербайджан, в пределите на тогавашния СССР. Пред мен са стотици документи с описание на насилията и зверствата. Нямам сили да чета и да превеждам всичко. Отварям напосоки една от страниците: „"Забелязах как от входа на този дом извлякоха жена. Тя бе напълно гола. Няколко души я за ръцете и за краката. Към тях се приближи Адолет Назаров, в ръката му имаше лопата. Той започна със сила да вкарва дръжката на лопатата мужду краката на жената… Направи го няколко пъти, след което я пуснаха на земята…” От същата страница: „Видях, че младежа, когото биеха лежи на земята. Намираше се на 2-
Сега да избегна обвиненията, че насаждам расова омраза. Преди време някой си решил да засели циганите от село Мечка в Ботевград. Кметът, някакво инженерче от СДС, не му помня името, веднага се съгласил. Как няма да се съгласи, нали е демокраД! Хубаво, ама срещу решението скочи знаете ли кой? Скочиха ботевградските цигани, които осъзнаха, че заселването на гръцките цигани от Мечка ще предизвика истинска миниатюрна гражданска война. Та нашите цигани, ако не искат вражда, нека се противопоставят на плановете с тяхна помощ ние, българите да бъдем изтикани от родната си земя и натикани в миша дупка. Ако те не искат ние да бъдем срещу тях, нека и те не застават срещу нас. В противен случай враждата е неизбежна. Войната е неизбежна. И аз питам: наистина ли циганите искат война?
И тъй като разни зализани, напудрени, охранени политици, политички и малки политичета обичат да бърборят за голямата политика, за която ние, мъничките хорица не сме дорасли, отново ще припомня какво писах тогава, по време на войната срещу Сърбия.
МОРАЛЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ
“Йеньо, излез, тражи те майка!” - нареждаше възрастна жена с черна забрадка и оглеждаше димящите въглени, в които се бе превърнал домът й. А Йеньо догаряше под развалините, изпод тлееща греда се подаваше само десният му крак.
Това се случи в Сърбия през пролетта на 1999 година.
“Ние предприехме въздушни удари по военни цели в Югославия, за да предотвратим хуманитарната катастрофа!” - самодоволно обяви американският министър на отбраната Уилям Коен. Думите бяха казани в САЩ през пролетта на 1999 година. “Разбира се, че ще предоставим на НАТО неограничен достъп до нашето въздушно пространство!” - назидаваше президентът Петър Стоянов. “Трябва колкото може по-бързо да бъде наказан Милошевич!”. Министър председателят Иван Костов поясни: “Време е да прекратим с това излишно съчувствие. Този път ще застанем на печелившата страна!”. Такива бяха наставленията към българския народ през пролетта на 1999 година.
Време е!
Време е да се върнем към морала, към Божествените повели и към своята човешка съвест. Време е да си припомним, че съчувствието не е безмислено, че то е проява на човещина, а човещината сама по себе си е смисъл. Време е да осъзнаем, че злодеянията никога не са били печеливши. С какво убийството на Йеньо ще предотврати хуманитарната катастрофа? Нима страданията на тези бедни хорица от малкото сръбско селце ще бъдат по-мъчителни за Слободан Милошевич, отколкото за пострадалите селяни? Нима ние, българите ще се чувстваме спокойни, ако знаем, че сме помагали да бъде умъртвено съседското дете?
Това не е взривеният от ДПС на гара Буново български пътнически влак, в който загинаха невинни жени и деца. Това е взривен от американската армия сръбски пътнически влак. Приликата обаче е пълна.
Да, време е! Наистина е време. Време е за недоверие към палачите на Йеньо, когато войната свърши и те решат, че сме им нужни!
***
Здравият, нормален човешки ум си дава сметка, че да застанем срещу Сърбия означава да застанем и срещу интересите на България. От САЩ не видяхме нищо добро, само зло. Турците ги интересува Исляма, но ние, българите в по-голямата си част не сме мюсюлмани. А доколкото има такива между нас, турците не ги признават като българи мохамедани, а се стремят да ги турцизират. От друга страна щем или не щем, пътят ни към Европа минава през сръбска територия. Г-н Президентът на всички български граждани от небългарски произход още не ни е осигурил по един правителствен самолет, та разните му там територии и други подобни отживелици да не ни интересуват. Тези, които са пътували с кола или автобус знаят.
И така, Косово обяви независимост. Косоварите вече трудно ще си намерят работа в Сърбия. Наркотрафикът и проституцията явно са недостатъчни, та само няколко дни след независимостта почнаха да пищят, че безработицата им е висока. Значи ние като особено циганизована, тоест цвивилизована държава трябва да ги поканим и да им намерим работа. И такива гласове се чуха по разните уж български телевизии. Някой може ли да си представи какво ще последва, ако допуснем косовските шиптари да навлязат тук масово? Ама сигурно точно това ще се случи, защото в Италия вече вдигнаха ръце от тях, а пък Западна Европа, която им осигури независимостта изобщо не ги ще. Същото се отнася до ултрадемократичната Америка. Мога да изброявам до безкрай. За политиците, политичките и особено за мъничките политичета всичките ми аргументи са нищожни.
Тук искам да поставя една разграничителна линия. Една граница, една огромна пропаст, която разделя комунисти, демократи, либерали, ционисти, ислямски фундаменталисти, хитлеристи - цялата глобалистична сган от едната страна на барикадата. Те всичките са еднакви и служат на един и същ господар. Те имитират раздори, предизвикват войни с едничката цел да се обогатяват все повече и все повече от нашата пот и нашата кръв – от потта и кръвта на народите, които сме от другата страна. Те, мръсната паплач знаят, че са против нас. Време е и ние да го осъзнаем. Има какво да се направи, те не са всесилни. В този конкретен частен случай можем да се надигнем и да не позволим политиците, тези кукли на конци, тези жалки марионетки да разпалят смъртна вражда между нас и сърбите. Последиците могат да се окажат фатални.
***
Съзнавам, че на нашите политици, политички, и особено на малките политичета не им харесва да припомням какви са ги вършели и говорели тогава, и особено какви последици са настъпили от тяхното високомерно говорене, но няма как. Трябва да припомня миналото, за да не станем пак съучастници в гадни убийства. Тогава, през 1999 година замълчахме, клекнахме пред диктовката на Бил Клинтън. В резултат хиляди невинни сърби бяха избити от демократичната американска авиация и от хитлеристите на дивизията „Скендербег”. В резултат целият български народ бе разорен и съсипан от демократичните български слуги на Америка, и от терористите на ДПС, близнаци на АОК. Сега пак клякаме. Под диктовката на още по-голям злодей – масовия убиец Джордж Буш. За нашите така наречени политици Злото отново е печеливша страна. Докога ще заставаме на страната на Злото, Българи?
Кой, при какви обстоятелства и защо е въоръжил с европейско оръжие и е облякъл с европейски доспехи османските пълчища? Според европейските политици въпросът бил деликатен от дипломатическа гледна точка, затова неговото повдигане не се препоръчва. Аз обаче не съм политически коректен към терористи и убийци на деца, затова нямам намерение да се съобразявам с препоръките.
Длъжен съм да се спра и върху основния аргумент на демократите. Те обичат да напомнят за Сръбско-българската война, за сръбските зверства, насочени срещу българи в Титова Югославия, за конфликтите ни със сърбите. А кои съседни европейски народи не са воювали помежду си? Кои съседни народи по света не са воювали помежду си? Да ви кажа ли? Австралийските аборигени. Само те до идването на британските циганизатори, тоест цивилизатори не са познавали войната. Та вражди е имало, имало е и сътрудничество и взаимно подпомагане между българи и сърби. От друга страна името Йосип Броз Тито не ми звучи много по сръбски. Все едно сърбите да кажат, че Иван Костов, Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобурггота са българи. Именно евреинът Тито развъди албанците в Косово по същия начин, по който циганинът Тодор Живков развъди циганите в България. Сега и там, и тук ревем: „О-ле-лееее!” Обаче никой не говори против евреина и против циганина, а насъскват българи срещу сърби. Аз не вярвам и не искам да вярвам, че сръбският народ е враг на българския. Нещо да си спомняте за легиите на Георги Сава Раковски? Пък и да си признаем, ние също не сме без грях към сърбите. Май имаше един Крали Малко, възпят в народните ни песни. Хубаво, ама същият Крали Марко загива от сръбска ръка в битката на Косово Поле през1389 година. Нещо да ви проблясва в главите? Великият Крали Марко като турски васал се е сражавал на страната на турците. За благодарност турците разсипват България. Сърбия бива покорена едва през 1459 година. Някой си беше писал: «За Отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора». Вие ще се сетите кой е писал тези думи. Ако не се сетите, питайте убиеца на деца Ахмед Доган, който обича да се снима под портрета му. Аз си мисля, че и ние, и сърбите изстрадахме достатъчно заради своето разделение. По-добре е да си подадем ръка и заедно да тръгнем срещу причинителите на страдания.
Сега очаквам да ми кажат, че съм комунист и агент на Милошевич. А, не. Слободан Милошевич го убиха демократите, защото не можаха да докажат нито едно от обвиненията срещу него и щяха да станат за смях. А те го убиха и станаха само за омраза. Комунист не съм, това е доказан факт. Обаче и от самолет се вижда, че анализът ми не е обективен и безпристрастен. Да, не е. Както и друг път съм заявявал, стремя се да бъда максимално субективен. Тоест да пиша точно това, което мисля и чувствам. Никакво лицемерие, никаква преструвка. Нищо незначещи думички като „демокрация”, „либерализъм”, „свободен пазар” /на роби, вероятно/ изобщо не ми правят впечатление. Съобразявам се единствено с истината и със съвестта си. Не мога да бъда и безпристрастен. Да ви кажа ли защо?
През декември 2002 година ми се случи да мина през Белград. Изведнъж гледам срещу мен жилищен блок. Много приличаше на блока, в който живея. Обикновена соцпанелка. Жилищният блок в Белград беше разполовен от американска бомба. От демократична американска бомба. Признавам си, след тази гледка намразих и американската политика, намразих и демокрацията. В един миг си представих, че съм седнал да вечерям със своето семейство и над нас пада същата такава демократична американска бомба. Е, това е. Да ме съдят, ако щат, но щом демокрацията изисква да се убиват невинни мирни хора, то аз ненавиждам демокрацията. И както се борих срещу комунизма, така ще се боря срещу демокрацията. Въпреки, че комунистите за тая работа ме арестуваха и ме пратиха в затвора, а демократите само ми запалиха жилището. На два пъти. По-добре Човек в затвора, отколкото свиня в кочина, пък ако ще кочината да е парламентарна. Аз вярвам, че със смъртта човешкият живот не приключва, а преминава от едно състояние в друго. За разлика от свинята, която накрая става на пържоли. За лидерите на днешната Тройна коалиция последното не се отнася. Като ги гледам, от тях и пържоли не стават.
Уверявам ви с ръка на сърцето, че гледката в Белград я видях със собствените си очи и не съм я преписал от никакъв руски автор, както твърдят някои агенти на суперслужбата ДАНС, бивша НСС, бивша ДС. Както вече казах, пиша каквото знам, каквото мисля и чувствам. Ако някой друг знае което и аз знам, мисли и чувства каквото и аз мисля и чувствам, мога само да се радвам. Това означава, че знаещите, мислещите и чувстващи човеци се увеличаваме. Да му мислят свинете!
***
„Заиграе ли мечката в двора на съседа, ще заиграе и в твоя двор” – казва народната поговорка. В съседна Сърбия мечката играе под звуците на либерално-демократична американо-албанска музика и тъпче всичко сръбско. В съседна Сърбия звучи страшната Сръбска рапсодия. В България вече се чуват първите акорди на нашата, на Българската рапсодия. Композиторите ги знаем – и там, и тук те са едни и същи. Къде е Диригентът, къде е българският народ да вдигне своята диригентска тояга, да я размаха и каже „Стига!”?
Ангел Грънчаров - Елтимир
25 февруари
понеделник, 25 февруари 2008 г.
СРЪБСКА РАПСОДИЯ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар