БРОНЗОВ КЛЮЧ ОТ ПЛИСКА

БРОНЗОВ КЛЮЧ ОТ ПЛИСКА С ФИГУРА НА МУЗИКАНТ НА ТАМБУРА - КИТАРА

Анчо Калоянов - със съкращения от [1]

Става дума за една малка археологическа находка, известна само като "бронзов ключ от Плиска" (Фиг. 1). Намерена е през 1948 г. при редовни археологически проучвания под ръководството на Стамен Михайлов, който я публикува. По-долу привеждаме дословно неговия текст [2] :

"Статуетката представя права мъжка фигура върху профилирана подставка, висока 0,032 м. Върху главата се вижда леко извито рогче, прилично на шило, дълго 0,052 м. Фигурата без рогчето е висока 0,075 м. Облечена е в къса дреха, краката й са обути във високи обуща, а в ръцете й пред гърдите има музикален струнен инструмент - лютня. Ръцете на фигурата изглеждат като прикачени към тялото, особено когато се гледат откъм гърба. Краката са разтворени. Главата й е овална, с плоско лице, върху което са означени носът, очите и устата. Очите са предадени с по едно кръгче с точка в средата. Носът е релефен и има удължена трапецовидна форма; устата е отбелязана с хоризонтална чертичка, над която се виждат две други успоредни и леко извити нагоре бразди, които безсъмнено означават мустаци. Не по-малко интересна и типична е и прическата, която е събрана отзад в остра конусовидна форма. Косата е дадена като маса, без подробности. Върху прическата се вижда много добре запазен, чисто класически тип, калатос, който в хоризонтален размер има сърцевидна форма. Предната му част е малко по-висока от задната. Рогът, за който се спомена, започва точно от по-високата част на калатоса. Трябва да се отбележи, че подставката и рогчето са косо поставени спрямо статуетката, така че тя, гледана отстрани, има леко дъговидна форма. Облеклото на фигурата е украсено с многобройни кръгчета с точки по средата. Такава украса има и върху музикалния инструмент. Кръгчетата опасват в хоризонтален ред късата дреха през кръста. Отзад и отпред, напречно на този пояс, се спуска по една широка лента от кръгчета, която пресича хоризонталния пояс и стига до долния край на дрехата. С подобни кръгчета са украсени и ръкавите. Украсата продължава и по външната страна на краката и преминава върху обущата. Тя личи и върху зъбците на подставката.

Рогчето на главата показва, че статуетката е имала практическо предназначение. Може да се приеме, че предметът е употребяван като шило. Подставката на статуетката, която има три зъба, ще се е втиквала в нарочно направена за тая цел дупка. Но обстоятелството, че и тази част е украсена по същия начин и също така грижливо, както и останалата част на статуетката, показва, че и подставката не е била направена с оглед да бъде постоянно скрита за окото. Ето защо най-приемливо е да се счита, че предметът е служел за ключ. Това негово предназначение намира потвърждение и във факта, че статуетката и основата й се срещат под ъгъл. Това не е обичайно за статуетка, която трябва да стои винаги в една линия с подставката си, но е твърде практично, когато статуетката трябва да играе ролята на дръжка. Такива ключове са намерени и в Плиска. Те са характерни за късноримските поселения у нас.

Статуетката носи някои типични белези на късно античната бронзова пластика, като същевременно показва и известни особености, които не са обичайни за античността.

Да се определи датата на изработването на подобни произведения на изкуството, безспорно представлява сериозно затруднение не само защото те не носят типичните белези на строго определена епоха, но и защото лесно се поддават на имитация, поради което често пъти сравнително късни работи носят привидно старинен характер. За нас обаче в случая ще бъде важно не толкова да решим от кое време е статуетката, колкото да можем да си отговорим на въпроса: може ли да се припише на прабългарското или изобщо на българското художествено творчество? На този въпрос трябва да се отговори отрицателно. И наистина ние не притежаваме нито едно художествено произведение от тоя род, което да подскаже, че подобна пластика е съществувала през Първото българско царство. Нашата художествена промишленост е задоволявала далеч по-скромни нужди, определени от социално-икономическото устройство на тогавашното наше общество.

Голям интерес представлява музикалният инструмент, който фигурата държи в ръцете си. Както изглежда, той е триструнна лютня. Изображения на подобни музикални инструменти се срещат в някои миниатюри от VІІІ - ІХ в. От една такава миниатюра от края на VІІІ или началото на ІХ в. се вижда, че при свиренето с гусла инструментът се е държал, както и днес, изправен и опрян на коляното. Археологически гуслата е засвидетелствувана в ХІІ в. в Полша. В нашите земи тези инструменти сигурно са били познати още преди идването на българите (???? - това не е вярно, в цяла Европа тези инструменти са непознати преди идването на българите)."

Твърдението на откривателя, че находката не принадлежи на българската култура, не е приемливо. И до времето на публикацията са били намерени достатъчно на брой предмети от бронз, но днес все повече въведени в научно обръщение накити, токи на колани и амулети удостоверяват, че бронзолеенето е било добре познато в домашната традиция. Поради преносимостта си подобни вещи могат да бъдат внос (от Византия или от Степта) и само семантиката на изобразеното по тях е тази, която има решаващо значение за установяване на етничната й принадлежност.

Леко издадената брадичка и отметнатата назад глава на мъжа показват, че той не само свири, но и пее. Не толкова разтворените крака, колкото видимото (въпреки че не е отбелязано от Стамен Михайлов) повдигане на пръсти е знак, че същевременно той дори и танцува. Чрез възможните технически средства, включително дъговидността на цялата статуетка, е постигнато изображение на стремеж за полет нагоре по вертикалата, който се осъществява с помощта на свирня, песен и танц. Това състояние може да се дължи на вдъхновението, споходило музиканта, който пее и си приглася със струнния инструмент, но то може и да съответства на религиозния опит на колобрите, които по време на свещенодействие са свирили, пеели и танцували. Поради това може да се допусне, че бронзовата фигурка на музикант може и да не е обикновен певец, а да изобразява колобър в състояние на свещенодействие. Това предположение се обосновава по следния начин:

Ключът - статуетка е намерен между Малкия дворец в Плиска и езическия храм до него. Това място е самият Център на българското етнично землище, където са се кръстосвали стъпките на Владетеля и Върховния колобър. Съобразно мястото на намирането на статуетката, най-естествено е да се предположи, че тя е била притежание на човек от двора на Владетеля и / или на Върховния Колобър.

Какво е заключвал или отключвал ключът? От археологическите проучвания на Плиска са известни железни ключове и железни ключалки за врати. Очевидно бронзовата статуетка - ключ не може да има продължителна и честа употреба в това си качество. Затова трябва да се допусне, че тя е имала предназначение в сакралната сфера - за вратата на Храма или за ковчеже с ритуални атрибути, отварянето и затварянето на които е ставало по реда на определена, рядко изпълнявана церемония.

За ритуалните функции на колобъра говорят разпознатото като калатос покривало на главата, късата връхна дреха и високите обуща. Покривалото осигурява на колобрите витаенето (летенето) по вертикалата и виждане на невидимото за непосветените: с покривало на главата свещенодейства дори голият колобър в сцената от Карагуй, Плевенско (той бие с палка своя тъпан и танцува над една облечена фигура). От Отговорите на папа Николай е известно, че след покръстването гръцките свещеници забранявали на българите да влизат в църква с някакви повезки на главите. На езика на жестовете привидната непочтеност е производна от предишния религиозен опит, по правилата на който витаенето в обителта е възможно единствено с помощта на покривалото на главата.

За ритуалното предназначение на калатоса категорично свидетелства и извитото рогче, което излиза от предната по-висока част. Рогатите корони са сред най-характерните атрибути на колобрите. Това обстоятелство позволява да разпознаем в извитото рогче на калатоса присъствието на еднорог, познат по изображения в няколко старобългарски паметника, три от които са от Плиска . Изследвачите предполагат, че чрез неговия образ се изтъкват "бързина, сила и неукротимост". Вероятно изображението му е имало апотропеично значение, за което се съди и по присъствието му върху рогче, намерено също от Стамен Михайлов в Плиска (недалеч на запад от Вътрешния град). От друга страна, няма задоволително обяснение за функциите на самите рогчета, направени от еленови рога, и може би част от тях са били прикрепвани към колобърските корони .

Късата дреха е присъща за повечето "портретни" изображения на колобри в домашните паметници. Също така важни са и нейните орнаменти и в тоя смисъл са любопитни кръгчетата с точки, които в две пресичащи се редици по хоризонтала и по вертикала поделят тялото на фигурата.

Ритуалното предназначение на високите обуща на фигурата трудно може да се разчете по начин, който да отвежда единствено към колобърството. Осигуреното от българското колобърство осмисляне на редица особености на статуетката от Плиска само по себе си я доказва като домашен паметник. Допълнителен довод откриваме в музикалния инструмент, определен като лютня заради хоризонталното му положение при свиренето на него. Вероятно от този тип са и споменатите у Презвитер Козма гусли от следния пасаж: "Защото не са християни, щом като пият вино с гусли, танци и бесовски песни и вярват в срещи и сънища и във всяко сатанинско учение". Пътем ще забележим, че свирня, танц и песни са били отречени тъкмо защото комбинацията е била осъзнавана като пряко продължение на колобърската религиозна практика, а не въобще като проява на веселие в низовите християнски среди. Сред струнните инструменти, които позволяват и пеенето, колобрите са предпочитали тъпана и тамбурата. Тамбурата до последно време е обикнат народен инструмент в Родопите и Пиринския край, където е известна със звукоподражателното име дрънкя. Другото й домашно название е булгарина, булгария или булгаре, което е "по името на народа, гдето тя е била в голямо употребление". Показателно е, че с името бугарщици са били познати юнашките песни в хърватското Приморие. Заедно с песен за цар Шишман две от бугарщиците, публикувани в идилията на далматинския поет Петър Хекторович "Риболов" (1556 г.), имат българска подложка - първата е вариант на нашата народна балада "Делба на двама братя", а втората упоменава Бдин и Турну Северин. Още по-любопитен е фактът, че дубровнишкият поет Ив. Гундулич (1588-1638) в поемата си "Осман" смята Орфей за българин, от когото са останали песните, наречени бугарщици. Ще рече, че не само по название, но и по съдържание бугарщиците са български епически песни, изпълнявани при съпровода на булгарина, вероятно поради което и самото им пеене се е означавало с глагола "бугарити". Макар и късни по време, тези сведения недвусмислено сочат, че българската епическа традиция - съпровод на песните със струнен инструмент - е имала на Балканите през Средновековието облик, различен от останалите, който наложил и употребата на етнонима при разпознаването й".

БЕЛЕЖКИ:

1. Анчо Калоянов "Старобългарското езичество: Мит, религия и фолклор в картината за свят у българите, В. Т., 2000. Част от текста е публикуван в: "Глас. Списание за литература", Пролет, 1999, с. 79-86.

2. Михайлов С. Археологически материали от Плиска. // Известия на Археологическия институт. Т. ХХ. С., 1955, с. 77 - 80.