понеделник, 13 февруари 2017 г.
ОБРЯЗВАНЕТО
четвъртък, 3 ноември 2016 г.
ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ
Какво, още ли не вярвате, че това е краят?
понеделник, 15 септември 2014 г.
ЗА ИСЛЯМА - ПРАКТИКА ПО СВЕТА
четвъртък, 28 март 2013 г.
БЕЗПОЩАДНИТЕ УБИЙЦИ
Автор: Йорданка Атанасова
http://mojo-bulgaria.blogspot.com/2012/12/blog-post_26.html
Сигурно този материал ще шокира много от читателите. И това едва ли е най-лошото в сравнение с това, което ще изпитате при четенето. Едно е несъмнено – този материал не може да се чете по време на хранене. Но следва внимателно да се запознаете с него, защото става въпрос за неща, жизнено важни за всеки човек. Става въпрос за паразитите, живеещи в дълбините на човешкия организъм и за това, че те безпощадно убиват нашето здраве и самочувствие. Тази тема, която беше и си остава почти забранена, ще предизвика отвращение в много от вас. Но аз искрено се надявам, че написаното по-долу ще ви помогне да се освободите от тази забрана веднъж завинаги.
Вие може би ще възразите: “Да не би да живеем в някаква страна от третия свят, че да се вълнуваме от подобни проблеми?”
И тук можем да сгрешим. Съгласно статистиката вие имате шанса 8 – 9 пъти от 10 възможни да се заразите с паразити.
Какво представлява паразитът?
Паразитът е организъм, живеещ за сметка на своя стопанин. Той живее в нашия организъм своя паралелен живот, смучейки от нашата енергия, от нашите клетки или от храната, която употребяваме. Авторите на последните медицински изследвания са установили, че в тялото на 85-95% от хората живеят от един до пет вида паразити.
В човешкия организъм могат да обитават над 300 вида паразити – от микроскопични едноклетъчни до глисти с дължина до няколко метра. Въпреки широко разпространеното мнение, че паразитите живеят само в дебелото черво, те се срещат във всички части и органи на човешкото тяло: белите дробове, ставите, мускулите, черния дроб, далака, мозъка, кожата, кръвта и даже в очите!
КАК СЕ ЗАРАЗЯВАМЕ?
Заразяването с паразити става чрез употреба на замърсена вода и храна, прекалено използване на химикали и антибиотици. Висока концентрация на паразити се наблюдава в свинското месо: бекон, пушено месо, кренвирши, колбаси. Телешкото, пилешко, агнешко и даже рибата много често съдържат паразити. Естествено, тези факти са неприятни за всеки, употребяващ месо, месни и рибни продукти.
В една от най-популярните книги за паразитите – “Отгатни какво получихме за обяд” е написано “ Човек може да се зарази със свинска тения като се храни със заразено и недостатъчно термично обработено свинско месо, пушено филе или колбас… Личинките се развиват в мускулите и попадат чрез кръвоносната система в другите тъкани и органи и най-после се загнездват в най-горната част на тънкото черво. Свинската тения нанася огромна вреда на човека, когато недоразвитите личинки, носени от кръвния поток попадат в сърдечния мускул, мозъка или очите.
Ако разгледате литература за паразитите и видите различни, често невероятно дълги паразити, ще си зададете въпроса: “Как такова чудовище може да живее в нашия организъм и ние даже да не подозираме за това?” Отговорът на този въпрос е прост. Целта на паразита е да скрие своето съществуване. Ако си мислите, че паразитите са „глупави”, вие грешите. Това са много „умни” същества най-вече със своята способност за оживяване и размножаване, което всъщност е главна цел на всеки организъм.
Обикновено присъствието на паразити в организма се доказва чрез анализ на изпражненията. В действителност, обаче, този метод не е достатъчно надежден. При този анализ паразитът може да бъде открит само ако лаборантът под микроскоп намери в изпражненията неговите яйца. Но ако паразитът не е отделил яйца в периода на проверката, присъствието му в човека ще остане незабелязано. Даже ако се направят три анализа последователно, както препоръчват много лекари,то резултатът пак може да е отрицателен. В същото време, паразитите отделят невероятно голямо количество яйца. Например, аскаридата може да снесе за един път 10-25 хиляди яйца, а за едно денонощие – до 245 хиляди. Тя достига до 45 см дължина. С най-дългия паразит може да се заразим при употреба на риба. Възрастната рибна глиста достига 9 м и снася за един път до 1 милион яйца.
Признаците за наличие на паразити в нашия организъм се проявяват като симптоми на най-широко разпространените заболявания. Затова хората, страдащи от разпространените заболявания трябва обезателно да се изследват за наличие на паразити и при положителен резултат да се очистят от тях.
НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ СИМПТОМИ, ПОКАЗВАЩИ НАЛИЧИЕТО НА ПАРАЗИТИ В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Запек: Някои от глистите, заради своята форма и значителни размери, могат механически да блокират канали в органите, както и отвора на червата. Обилната глистова инфекция може да запуши общите жлъчни и чревни пътища, което е причината за по-рядко и затруднено изхождане.
Разстройство: Някои паразити, особено протозойните, отделят простагладин (хормоноподобни вещества, които се съдържат в различните човешки тъкани), който води до загуба на натрий и на хлориди. Това предизвиква чести и воднисти испражнения. В този случай диарията при паразитната инфекция е функция на паразита, а не опит на организма да се избави от присъстващата в него инфекция.
Газове и подуване на корема: Паразитите, намиращи се в горната част на тънките черва предизвикват възпаление, а впоследствие – подуване и газове. Проблемът може да се усложни при употреба на трудносмилаема храна като фасул, сурови плодове и зеленчуци. Постоянното подуване на коремните органи често е признак на наличие на паразити. Тези стомашно-чревни симптоми могат да възникват с променлива сила в течение на много месеци и даже години, ако не се изгонят паразитите от организма.
Синдром на “нервния” стомах: Паразитите дразнят и предизвикват възпаление на стените на червата, което води до редица стомашно-чревни проблеми и до незначително усвояване на жизнено необходимите хранителни и особено на мастните вещества. Това понижено усвояване втвърдява испражненията и повишава количеството на мазнините в тях.
Болки в ставите и мускулите: Паразитите мигрират в тялото на човека с цел инкапсулиране на най-удобното за тях място за съществуване – например в ставната течност или мускулите. Когато това се случи човек изпитва болка, която често приемат като следствие от артрит. Болките и възпалението на ставите и мускулите са също резултат от травмирането на тъканите, причинено от някои паразити, или реакция на имунната система на организма на тяхното присъствие.
Алергия: Паразитите нарушават функциите на стомашно-чревния тракт, което води до алергични реакции. Някои могат да пробият обвивката на червата, което повишава риска от проникването в тях на големи, несмлени молекули. Това може да активизира имунната реакция на организма чрез производство на повишени дози еозинофили – един от типовете защитни клетки на организма. Еозинофилите могат да способстват за възпалението на тъканите на организма, което води до алергична реакция. Така, както и алергиите, паразитите повишават произвеждания от организма имуноглобулин Е.
Проблемна кожа: Чревните паразити могат да предизвикват зачервяване, обрив, екзема и други кожни реакции от алергичен характер. Раничките по кожата, папиломите, дерматитите, пъпките и др. могат да са резултат от присъствието на обикновени микроорганизми.
Анемия: Някои видове чревни глисти се впиват в лигавицата на червата и изсмукват от там хранителните вещества. Когато са в големи количества, те могат да предизвикат загуба на кръв, което води до недостиг на желязо (анемия). Анемията се предизвиква от трихомонадата и другите микропаразити, които се хранят с клетките на кръвта. Когато трихомонадата се храни със сперматозоиди, предизвиква импотенция.
Грануломи и уплътнения: Това са туморообразни маси, обвиващи разрушените яйца на паразитите. Най-често те се образуват по стените на правото и дебело черво, но магат да се образуват и в белите дробове, черния дроб, коремната област, матката.
Нервност: Продуктите от обмяната на веществата на паразитите, както и токсичните вещества, които те отделят, могат да доведат до повишена възбудимост и да дразнят централната нервна система. Безспокойството и нервността често са резултат от системно заразяване с паразити. Много хора твърдят, че след очистване с растителни средства, техните мърморещи съпруги или роднини са станали значително по-приятни и търпими.
Нарушаване на съня: Честото събуждане, особено между 2 и 3 часа през нощта, може да е резултат от старанието на организма да се освободи от токсичните вещаства чрез черния дроб. Съгласно китайската медицина, тези часове през нощта се управляват от черния дроб. Честите събуждания могат да са провокирани и от нощното излизане на някои паразити около ануса, което предизвиква неприятно усещане и сърбеж. Една от причината за хемороидите е развитие на паразити (острици) под лигавицата на правото черво.
Скърцане със зъби: Бруксизмът – ненормалното скърцане със зъби, както стискането и търкането на зъбите, често е съпроводено с паразитни инфекции. Бруксизмът може да е отговор на нервната система на отличаващия се, чужд дразнител. Тези симптоми са особено забележими при спящите деца.
Хроническа умора: Симптомите на хроническата умора включват в себе си слабост, оплаквания от грипоподобни състояния, апатия, депресия, загуба на концентрация на вниманието и лоша памет. Тези физически, умствени и емоционални симптоми могат да бъдат предизвикани от паразити, които са причината от недостиг на хранителни вещаства в организма заради лошото всмукване на белтъчините, въглеводородите, мазнините и особено на витамините А и В12. Това води и до анемия и интоксикация, което също предизвиква хронична умора.
Имунни нарушения: Паразитите понижават отделянето на имуноглобулин А, с което отслабват имунната система. Освен това тяхното присъствие постоянно стимулира реакцията на системата и с течение на времето, този жизнено важен имунен механизъм отслабва. С това се открива пътя за проникване в организма на бактериални и вирусни инфекции.
Към числото на ярките признаци, показващи присъствието на паразити в организма влизат и следните нарушения: увеличаване на теглото, лош привкус в устата, лош дъх от устата, астма, диабет, епилепсия, неутолим глад, загуба на тегло, главоболие, световъртеж, пъпки, мигрени, понижаване на артериалното налягане и даже най-честите причини за смъртта – сърдечно-съдовите заболявания и рака.
Повечето специалисти се отнасят внимателно към тази тема и признават само косвена връзка между паразитите и гореизброените заболявания. Разбира се, това ни кара да се замислим.
Най-бързият начин за проникване на личинките на паразитите в нашия организъм са заразените хранителни продукти, лошо измитите плодове и зеленчуци, недоизпърженото или недосварено месо. Има още един начин за заразяване – от нашите домашни животни. В повечето случаи в организма на животните живеят по няколко вида паразити. Чрез изпражненията яйцата им попадат в обкръжаващата ги среда, а от там по козината на животното. Човекът се заразява когато гали или целува своя любимец или даже когато диша въздуха. Това е особено опасно за малките деца, които обичат животните много по-предано от възрастните, за бременните или болните със слаба имунна система.
Занемарено дебело черво: Повечето от паразитите се намират в дебелото черво. Около 95% от заболяванията пряко или косвено са свързани с отровните вещества, намиращи се в дебелото черво. Установени се 36 вида отрови, които се образуват в него. Тези токсини попадат в кръвния поток и действат разрушаващо на целия организъм. При хората над 40 годишна възраст в дебелото черво се наслояват значителни количества втвърдена маса. В тези остатъци обитават най-различни паразити, които бавно, но сигурно отравят целия организъм.
Освен това паразитите всмукват най-доброто от храната. Затова много хора, които практически водят здравословен начин на живот и приемат допълнително и минерали, и витамини, нямат значително подобрение на здравето си. Здравословното хранене, без предварително очистване от паразити, дава незначителен ефект.
Основната причина за наднорменото тегло са паразитите. Като лишават организма на човека от необходимите хранителни вещества паразитите му оставят само голи калории. Заедно с това недостигът на пълноценна храна, на витамини и минерали изисква все повече и повече храна, а с това количеството на калориите нараства.
Затова ние трябва да очистваме дебелото черво от наслояванията и паразитите, които живеят там. С това ще избегнем самоотравянето . В противен случай, вместо здрава, витаминизирана храна от дебелото черво се всмукват хранителни вещества, отровени от застоялата, втвърдена гниеща маса. Наличието на токсини блокира ферментите, без които нито една клетка на организма не може правилно да функционира. Затова казваме, че 90% от заболяванията започват от дебелото черво. Токсините плюс отсъствието на балансирана храна на клетъчно ниво са причините за много заболявания.
ВЪТРЕШНОТО ОЧИСТВАНЕ Е НЕОБХОДИМО ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК
Вътрешната нечистоплътност е по-страшна от външната. Външното измиване и поддържане не повишава вътрешната чистота. Хората се самозамърсяват, употребявайки неподходяща храна. Това води до натрупване на отрови, които трябва да се евакуират чрез различни традиционни и нетрадиционни методи и средства от нашия организъм.
Докато токсините са в организма, човек не можете да се чувства добре.
Древната медицина е знаела, че едно от условията за оздравяване и поддържане на добро здраве е изнасянето от организма на насъбралите се вредни продукти и паразити.
Секретът за добро здраве може да се формулира с три думи:
“Очистете вашият организъм!”
Горещо ви препоръчвам тази книга:
,,Пълно прочистване на паразитите-причинителите на болестите ни"-Генади Малахов
http://www.book.store.bg/p39769/pylno-prochistvane-ot-paraziti-prichiniteli-na-zaboliavaniata-genadij-malahov.html
Тази статия също е уникална и дава много знание за паразитите(тема,която старателно се скрива от нас с години)http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_02/2_01.htm
ТИХАТА ЕПИДЕМИЯ
Въведение
Ще лекува ли някой рана, ако в нея има трън? Има ли смисъл да се опитваш да отстраниш следствието без да отстраниш причината? Някои могат да кажат, че това са глупави въпроси, но наистина ли е така?
Повечето от нас се опитват да подобрят здравето си без дори да се опитат да разберат каква е причината за неговите промени. В същото време зад почти всяко отклонение в здравето стои конкретна причина във вид на определена група паразити. Тези паразити се хранят с микроелементите, витамините и хранителните вещества в тялото ни.
Основните сведения за паразитите, взети от медицинската литература, ще ви помогнат да разберете това.
Медицината е безсилна в борбата с бавните инфекции
Множествената склероза, артритът, псориазисът, хипертонията, язвената болест, ракът, инфарктът, диабетът, инсултът, импотентността, миомата, ерозията, безплодието, хроничният простатит, васкулитът и епидидемитът се причиняват от хламидии, микоплазми, уреаплазми, гарднерели и генитален херпес. В днешно време тези болести се срещат много често сред хората.
Медицината успява да се пребори с бързите инфекции, болестите, които възникват скоро след заразяването и на които организмът на болния активно реагира с висока температура, болки, повръщане, кихане и т. н. В тези случаи болният взема лекарствени препарати, които стимулират защитните сили на организма, и той оздравява. Медицината обаче е безсилна в борбата с бавните инфекции, защото както тя, така и самият болен, изпускат момента на заразяването с носителите на инфекцията и не забелязват началните етапи на болестта, а когато болестта заявява за себе си чрез многобройни симптоми, тя става практически неизлечима.
Медицината почти не се интересува от вирусите, които постоянно търсят убежище в клетките, в това число и в едноклетъчните паразити, но именно тези прости организми (трихомонадите, хламидиите, ламблиите, гъбичките, аскаридите, глистите на главния мозък, половата система, остриците, глистите на стомашно-чревния тракт, мускулните трихини) причиняват бавни инфекции.
Родоначалникът на паразитологията в Русия, академик К. И. Скрябин, е предвидил страшните перспективи на заразяването с глисти. Той е отбелязал следното: "Нито икономическото процъфтяване, нито благополучието, нито провеждането на масови оздравителни мероприятия няма да доведат до ефективни резултати, ако хората в страната продължават да бъдат неосведомени". Нека тогава да се запознаем по-отблизо с паразитологията, защото по този начин може би ще успеем да помогнем на близките си в лечението на така наречените "неизлечими" болести.
Паразитите причиняват много болести
По данни на Световната зравна организация, до 1998 година над 2 млрд. души са били застрашени от заразяване с паразити. Науката смята, че 90% от децата, които умират до 5-годишна възраст, всъщност умират от паразити.
По данни на Министерството на здравеопазването на Русия от септември 2005 година, за последните 10 години броят на децата в Русия е намалял със 7 млн. (по 700 000 годишно).
Медицината твърди, че с възрастта здравето се влошава. На фона на това влошаване ние не забелязваме бавното развитие на паразитите в организма и свикваме с него. В днешно време ние се намираме в обстановка на пълна неосведоменост по въпросите за опасността от хелминтози, като в същото време паразитните болести се намират на четвърто място по броя на болните. На първо място са сърдечно-съдовите заболявания, на второ място е ракът, а на трето място е инсултът. Ако се разгледа причинно-следствената връзка на възникването на болестите от първото, второто и третото място, то почти всички те се развиват вследствие на обитаването на паразити в човешкото тяло.
Червеите-паразити и ларвите им през различните етапи от миграцията си се заселват в органите, "продупчват" съдовете, нарушават противораковата защита и по този начин възникват болестите. Специалистите описват и лекуват последствията без да се замислят за причините на тези заболявания.
Паразитите се хранят с хранителните ресурси на човека, като ги набавят от кръвта на гостоприемника си. Глистите се хранят със силициев двуокис, който е жизненоважен елемент за организма на човека. Глистите също така се хранят с витамин В12 от червата на човека, което води до нарушения в хематозата, с хормони, необходими за осигуряване на здравословното състояние на човека, както и с калий, мед, манган, селен, цинк, магний...
Това е доказано по експериментален път. Основното свойство на всеки паразит е да живее незабелязано в човешкия организъм. Паразитите са болестотворни микроби и вируси, които живеят в организма и тъканите на гостоприемника си.
Хроничните, в това число онкологичните болести, в 60% от случаите са предизвикани от въздействието на хелминтите. Освен това, по данни от световната медицинска литература, през последните 10 години хелминтите все по-често се разполагат не в стомашно-чревния тракт, а в органите, в това число в такива жизненоважни органи като мозъка, сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците и т. н. (данни на СЗО, 1999 г.).
При тяхното нахлуване и продължително паразитиране в тялото на човека страдат не само органите, но и имунната система. Процесът на постоянна борба с външните антитела довежда не само до отслабване на защитните сили на организма, но и до развитие на вторичен имунодефицит. В такива случаи се развиват тежки хронични заболявания, които не се поддават на обичайните методи на лечение.
Химичните антихелминтни препарати при непродължителен прием въздействат само върху стомашно-чревните форми на хелминтите, като в същото време те продължават активната си паразитарна дейност в другите органи на човешкия организъм.
Паразитите се хранят с хранителните вещества в тялото на гостоприемника си и не му оставят почти нищо. При много хора, които водят здравословен начин на живот и се хранят правилно, не се наблюдават значителни подобрения в здравословното състояние само заради наличието на паразити в организма. Затова преди да започне такива оздравителни процедури като здравословно хранене или упражнения, човек трябва да отстрани паразитите от организма си.
Някои специалисти твърдят, че паразитите причиняват затлъстяване, защото те лишават организма от необходимите му хранителни вещества и оставят само празни калории. Организмът започва да иска все повече храна, защото не му достигат витамини и минерали.
Условията за развитие на паразитите
Паразитите проникват в организма, както вирусите, през кожата и лигавиците. Те започват да се развиват там, където има подходящи условия за това.
Наличието на слуз в хайморовите кухини на главата например способства за развитието на гноеродни бактерии. Когато киселинно-основният баланс на кожата се променя и се превръща в гнилостен процес, то това способства за появата на гъбични заболявания на кожата и проникването през кожата на паразити, чиито размери са съпоставими с размерите на порите. Потискането на нормалната микрофлора от страна на маята способства за възникването на дисбактериозите. Превръщането на киселинната среда на дебелото черво в гнилостен процес способства за възникването на патогенна микрофлора, която образува слуз, полипи и т. н.
Най-простите паразити (хламидиите) могат да проникват в стените на кръвоносните съдове и да ги разрушават. По този начин те предивикват инфаркт на миокарда и редица други сериозни заболявания (възпаление на половите органи, безплодие, възпаление на панкреаса, черния дроб и т. н.).
Погледнете езика си и вие ще видите бял налеп по него. Това са гъбичките кандиди, и щом ги има върху езика, значи ги има и по стените на хранопровода, червата и другите лигавици. Когато миете зъбите си, не се опитвайте да премахнете този бял налеп от езика си, безсмислено е. Трябва да знаете, че всеки път, когато вземате антибиотици, вие създавате благоприятни условия за развитието на тази инфекция. Токсините на тези гъбички оказват отровно въздействие върху черния дроб.
Опитът на световните паразитолози от миналото показва, че лекарите винаги са започвали да лекуват заболяванията с отстраняване на паразитите от организма.
Паразитните червеи могат да обитават която и да било част на човешкия организъм: органите (ехинококи в черния дроб), кожата (дракункулоза, демодекоза), стомашно-чревния тракт (аскариди, острици, тении и т. н.).
Начините за заразяване с паразити
Ако искаме да разберем защо днес ни се налага да подобряваме здравето си, всеки от нас би могъл да си спомни за онези моменти в живота си, когато в борбата с някакъв паразит имунитетът ни е вдигал температурата на тялото и по този начин е искал от нас да вземем съзнателно участие и да го подкрепим в тази борба.
Ние обаче сме му давали антибиотик, който убива както паразита, така и живите клетки, и по този начин имунитетът ни е започвал трескаво да спасява както клетките на организма, така и нахлуващите паразити. В това време паразитът вече е ставал незабележим за имунната ни система и организмът е спирал да се бори с него.
Температурата и здравословното ни състояние се е нормализирало, но това е било само илюзия. Нормализирането на здравословното ни състояние е показало, че паразитът благополучно се е заселил в организма, след което той е попаднал под защитата на имунитета. А след 3-8 години хроничната умора и патологиите на органите и системите на организма ни карат да се замислим какво не е наред със здравето ни.
Многобройните малки огнища на всевъзможните коки, вируси, бактерии и гъбички (които лекарите не се свикнали да смятат за паразити и затова дори не ги търсят) бавно, но последователно и планомерно разрушават организма. Те присъстват в кръвта и слюнката и се предават по въздушно-капков път.
Глистите, нематодите и амебите (те образуват слуз) са разпространени след населението в много по-голямо количество, отколкото твърди официалната медицина.
Висока концентрация на паразити се наблюдава в продуктите от свинско месо (бекон, шунка, кренвирши, салами, свински пържоли и т. н.). Най-бързият начин за проникване на ларвите на паразитите в организма е чрез заразени хранителни продукти: лошо измити плодове, зеленчуци, недопечено и недоварено месо, риба, яйца и хайвер. Богата на паразити е и застоялата вода във водоемите.
Човек може да се зарази с паразити и от домашните животни. В организма на повечето животни живеят няколко вида паразити, и яйцата им често попадат в околната среда чрез изпражненията на животното. От изпражненията те преминават в козината му, и човек може да се зарази, когато се радва на домашния си любимец или дори по въздушно-капков път. Това е особенно опасно за малките деца, които обичат домашните животни, както и за бременни жени или болните, които имат по-слаба имунна система.
Освен това кожата, имунитетът на която е допълнително отслабен от химичните компоненти на кремовете и шампоаните, не е в състояние да спре бактериите – паразитите, които се предават по въздушно-капков път.
Симптомите на наличието на паразити в организма
Присъствието на паразити в организма се определя чрез анализ на изпражненията. Този метод обаче е ненадежден, ако паразитът, който живее в организма ви, не е снесъл яйца през периода, когато се вземат проби от изпражненията, защото тогава присъствието му остава незабелязано.
Заразяването с паразити може да се определи и по външния вид на човека, както и по онези признаци, които свидетелстват за това, че в работата на организма има някакви нарушения: пъпки, себорея, груба кожа, лунички, петна, ранни бръчки върху лицето, ранно оплешивяване, папиломи, напукани пети, чупливи нокти, чести остри респираторни заболявания, ангина, хроничен тонзилит, синузит, полипи, хъркане.
При жените признаците за заразяване с паразити са следните:
Болки, възпаление на яйчниците, болезнена менструация с кръвотечение, отпадналост, нарушение на менструалния цикъл. След това последователно се развива фиброма, миома, фиброзно-кистозна мастопатия, възпаление на надбъбречните жлези, пикочния мехур и бъбреците.
При мъжете признаците за наличие на паразити са следните:
Простатит, импотентност, аденома, цистит, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Заразяването с паразити може да доведе и до нарушения в психиката. Децата на инфектирани родители умират с 10-15 години по-рано.
Запек
Заради формата си и големите си размери глистите могат да запушват някои пътища в червата. Обилната глистна инвазия може да запуши основните пътища в жлъчката и червата, което води до запек.
Диария
Някои паразити, особено протозойните, произвеждат хормоноподобни вещества, водещи до загубата на натрий и хлориди, което, от своя страна, може да причини диария. По този начин диарията при паразитна инфекция се предизвиква от паразита, а не от организма, който се опитва да се избави от присъстващата в него инфекция, или от неправилното хранене.
Апендицит
При хистологично изследване на болните, прекарали остър апендицит, в 27% от случаите се откриват глисти. Децата се оперират с 25% по-често от възрастните, и степента на заразяване с хелминти при децата е по-висока, отколкото при възрастните.
Още по-голям процент на откриване на хелминти в апендиксите - 85% е бил регистриран от професор Москвин чрез метода на измиване на съдържанието на апендиксите при деца, оперирани от хроничен апендицит. В тези случаи анализът на изпражненията за яйца на глисти е бил отрицателен.
Газове и подуване
Някои паразити живеят в горното тънко черво, където предизвиканото от тях възпаление води до подуване и газове. Този проблем може да се влошава при употреба на трудносмилаеми продукти. Постоянното подуване на стомашните органи често е признак за наличие на паразити. Тези гастро-чревни симптоми могат да се проявяват с променлива сила в продължение на месеци и дори години, ако паразитите не бъдат изгонени от организма.
Гастро-чревен синдром
Паразитите могат да дразнят и да предизвикват възпаление на стените на червата, което води до редица гастро-чревни симптоми и незначително усвояване на необходимите за организма хранителни и особенно мазни вещества. Пониженото усвояване на хранителните вещества в организма води до твърди изпражнения и излишък на мазнини в изпражненията.
Болки в ставите и мускулите
Известно е, че паразитите могат да се преместват по организма на човека с цел заселване в най-подходящите за живота им места, например, в ставната течност и мускулите. Когато това се случва, човек изпитва болки, които често се смятат за следствие на артрит. Болките и възпаленията на ставите и мускулите също са в резултат на травмиране на тъканите, причинено от някои паразити или от имунната реакция на организма към присъствието им.
Алергия
Паразитите могат да дразнят, а понякога дори да пробиват обвивката на червата, което повишава риска от проникване на големи несмляни молекули в тях. Това може да активира имунната реакция на организма във вид на производство на повишени дози на еозинофили - един от видовете защитни клетки на организма. Еозинофилите могат да предизвикат възпаление на тъканите на организма, което води до алергична реакция. Паразитите предизвикват и повишено производство на имуноглобулин Е в организма.
Проблемна кожа
Чревните паразити могат да предизвикват копривна треска, обриви, екзема и други кожни реакции от алергичен характер. Язвите по кожата, подутините и възпаленията, папиломите и дерматитите могат да бъдат в резултат на присъствието на микроорганизми в човешкото тяло.
Анемия
Някои видове чревни глисти се залепват за лигавицата на червата и изсмукват хранителните вещества на гостоприемника си. Ако в човешкия организъм има голямо количество от тези паразити, те могат да предизвикат дори недостиг на желязото в организма (анемия). Анемията се предизвиква от трихомонадите и други микропаразити, които се хранят с кръвни клетки. Трихомонадите могат да се хранят и със сперматозоиди, което води до импотентност.
Грануломи
Грануломите представляват подутини, които покриват разрушените яйца на паразитите. Най-често те се образуват върху стените на дебелото и правото черво, но могат да се образуват също така в белите дробове, черния дроб, стомашната кухина и матката.
Нервозност
Отпадъците от обмяната на веществата и токсичните вещества на паразитите могат да окажат негативно влияние върху централната нервна система. Безпокойството и нервозността често се появяват в резултат на заразяване с паразити. Много хора твърдят, че след края на програмите за пречистване от паразити те са станали много по-уравновесени и спокойни.
Нарушение на съня
Честото събуждане през нощта, особенно между 1 и 5 часа, също може да е в резултат на опитите на организма да се избави от токсичните вещества, отделяните от паразитите в черния дроб. От биоритмична гледна точка тези часове на нощта се управляват от черния дроб. Нарушенията на съня могат да бъдат провокирани и от излизането на някои паразити през задния проход през нощта, което води до неприятни усещания и сърбеж в областта на ануса. Една от основните причини за появата на хемороиди е развитието на нематоди под лигавицата на правото черво.
Скърцане със зъби
Бруксизмът, ненормалното скърцане, стискане и търкане на зъби, често е в резултат на паразитни инфекции. Тези симптоми особенно добре се проявяват при спящи деца. Бруксизмът може да се появи в резултат на реакцията на нервната система на чужд дразнител.
Хронична отпадналост
Симптомите на хроничната отпадналост включват слабост и оплаквания от грипоподобни състояния. Те могат да бъдат предизвикани от паразити, които причиняват анемия, интоксикация, недостиг на хранителни вещества в организма заради лошото усвояване на белтъчини, въглеводороди, мазнини и особенно витамините А и В12.
Сред признаците за наличието на паразити в организма също се открояват следните нарушения:
Увеличение на теглото, прекомерен глад, загуба на тегло, лош дъх, пъпки, мигрена.
ТИХАТА ЕПИДЕМИЯ
ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ПАРАЗИТИ
Имунни нарушения
Паразитите отслабват имунната система като намаляват отделянето на имуноглобулин в организма, а присъствието им постоянно стимулира реакцията на имунната система. След време отслабването на защитните сили на организма може да доведе до проникване на бактериални и вирусни инфекции в човешкото тяло.
Рак и СПИН
През 1990-1995 година в Русия са били проведени научни експерименти на клетъчно, молекулярно и генетично ниво за откриване същността на раковите клетки в човешкия организъм. Тези изследвания са били извършени в Ленинградския научноизследователски институт по акушерство и гинекология "Д. От", Научноизследователския онкологичен институт "Н. Петров", Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология "Пастер", Централния научноизследователски рентгенорадиологичен институт и в Московския научноизследователски институт по вирусология "Д. Иваневски".
Резултатите от експериментите показали, че раковата клетка представлява трихомонада, която се намира в онзи етап от съществуването си, в който е вече изгубила камшичето си (флагелум). Ракът представлява трихомоноза или по-точно, крайната му фаза, при която човек буквално се оказва между живота и смъртта.
Американските учени са открили, че при развитието си в човешкия организъм трематодите от вида Fascio-lopsis busri отделят естествени отпадъци от своята дейност. Един от тези отпадъци предизвиква стремително делене на раковите клетки. Изследванията на учените са показали, че в организма на повечето болни от рак има тези трематоди. След унищожаването на паразита и отстраняването на токсините от организма на болните "неизлечимите" болести също изчезнали.
С разпространението на промишлената обработка на продуктите, напитките, козметиката и лекарствата хората са нанесли значителна вреда на имунната си система, което, от своя страна, улеснява проникването на паразити.
Когато в тялото на човека се появят много паразити, те започват борба за оцеляване, агресивността им се повишава. В клетките на трематодите се произвежда вещество, което стимулира тяхната шизогония, ортофосфотирозин, и по този начин червеите започват бързо да растат. Ортофосфотирозинът, отделян от паразита, предизвиква безконтролен ръст и на клетките на организма, в които са се заселили паразитите. Точно това представлява ракът.
Трихомонадите играят главна роля и в развитието на СПИНа, като именно те, а не лимфоидните клетки на човека, както твърди официалната медицина, представляват основна причина за появата на вируса на имунодефицита при човека (ВИЧ).
Ракът е паразитно заболяване, а СПИНът е свръхпаразитна болест, тъй като той се причинява от два паразита: трихомонада – човешкия паразит и ВИЧ - паразита на трихомонадата.
Съществена роля за повишаването на злокачествеността на рака и СПИНа играе и многобройната и разнообразна съпътстваща микрофлора. Съществена, но нe първична роля, играят такива фактори като лошата екология, вредните навици, повишената радиация, злоупотребата с антибиотици, хормоналните препарати, безразборният секс.
Като цяло важно е да се разбере следното: ако сте се разболели, търсете паразитите и ги отстранете. За тази цел има резонансна диагностика с помощта на апарата "Оберон", която определя наличието на паразити във вашия организъм.
Множествена склероза
Множествената склероза е заболяване на гръбначния и главния мозък. Американските учени са установили, че тази болест се причинява от трематоди, които попадат в организма от млечните продукти.
Шигелата предизвиква раздразнителност и депресия, които са чести симптоми при множествената склероза. Шигелите отделят вещества, които са токсични за главния и гръбначния мозък. Отстраняването на шигелите води до бързо подобряване на здравословното състояние.
Защо паразитите проникват в гръбначния и главния мозък? Причината се крие в това, че такива разтворители като ксилен и толуол се натрупват в главния мозък и привличат към себе си паразитите. Ксиленът и толуолът са промишлени разтворители, токсини, които се добавят в газираните напитки, кока-колата, битата сметана и други хранителни продукти.
Токсоплазмоза
Токсоплазмозата представлява болест, които се предизвиква от прости едноклетъчни организми, които живеят и се размножават на най-различни места на човешкия организъм.
Причинителят на токсоплазмозата, токсоплазмата, се отнася към едноклетъчните камшични паразити. Когато инфекцията стане хронична, токсоплазмите продължават да живеят в организма във вид на цисти (покриват се със специална обвивка). Такива цисти могат дълго време да се съхраняват в организма на животните и хората (до 5 години). Цистите се срещат в тъканите на очите, сърцето, белите дробове и други органи.
Броят на токсоплазмите в една циста варира от няколко екземпляра до няколко хиляди. В този вид токсоплазмите съществуват в организма като "спяща инфекция". В зависимост от начина на заразяване, токсоплазмозата се разделя на две категории: вродена и придобита.
Ламблиоза
Ламблиозата е болест, която възниква тогава, когато ламблиите увреждат тънките черва и черния дроб. Заразяването на човека с ламблии невинаги се съпровожда с клинично изразено заболяване. В повечето случаи тези хора са носители на заразата. При човека паразитира един вид ламблии, наречен Lamblia intestinalis.
При ламблиозата източникът на инфекцията е човекът. Цистите на ламблиите се изхвърлят от човешкия организъм заедно с изпражненията. Заразяването може да стане чрез мръсни ръце, различни хранителни продукти, особенно онези, които не се подлагат на термична обработка (зеленчуци, плодове и др.), вода и предмети от домашния бит.
Токсичните продукти на разпада на ламблиите могат да станат причина за влошаване на общото здравословно състояние, анемия, нервни, психични и други нарушения, разстройства на стомашната секреция.
Ламблиите предизвикват повишение чувствителността на организма към различни алергени. Тази чувствителност се изразява в копривна треска, сърбеж, болки в ставите, а понякога и треска.
В черния дроб ламблиите предизвикват възпалителен процес, хепатит и дори цироза. В жлъчния мехур те причиняват холецистит. Под мускулния слой на жлъчния мехур се появява разширяване на съдовете, разрастване на съединителната тъкан, оток на лигавицата. Ламблиозният холецистит без вторична инфекция, който имитира симптомите на камъни в жлъчката, често води до оперативна намеса.
Под въздействие на ламблиозата в червата могат да се появят огнища на хеморагично възпаление, както и язви в долните части на дебелите черва. Ламблиозата често се проявява чрез поражение на червата, черния дроб, панкреаса или на всички тези органи едновременно. Поражението на червата протича във вид на дуоденит или хроничен ентероколит. Особенно при децата периодично се наблюдава краткотрайно повишаване на температурата. Също са характерни къркорене и болки в стомаха.
Аскаридоза
Основното място на обитаване на аскаридите са тънките черва. Продължителността на живота им е около година.
Болестта, която се предизвиква от аскаридите, се нарича аскаридоза. Тя се проявява най-често чрез редица стомашно-чревни разстройства (липса на апетит, прилошаване, повръщане, болки в стомаха, повишено слюнкоотделяне), множество болести на дихателните органи (от обикновена настинка до бронхопневмония), психични нарушения (от "безпричинна" раздразнителност, световъртеж и главоболие до нервни тикове и дори епилептични припадъци).
Заразяването с яйцата на аскаридите става през устата. В стомашно-чревния тракт на човека от яйцето се образува ларва. Ларвата пробива лигавицата на червата и прониква в кръвта. По този начин тя преминава през сърцето и попада в белите дробове, където пробива кръвоносните съдове, излиза на повърхността на белодробната тъкан и започва да се развива.
Когато ларвите на аскаридите "пътуват" от белите дробове към носоглътката, те увреждат белодробната тъкан, като по този начин стават причина за продължителните хронични заболявания на белите дробове, остри респираторни заболявания и бронхити. Аскаридите проникват в жлъчния мехур и черния дроб, където предизвикват тежки усложнения. Ако са проникнали в жлъчния мехур или жлъчните пътища, те могат да предизвикат гноен холецистит, увеличение на черния дроб, перитонит и сепсис, а ако са проникнали в панкреасните пътища, те могат да предизвикат остър панкреатит.
Ентеробиоза
Ентеробиозата е хелминтоза, която се предизвиква от острици. Остриците представляват тънки сиво-бели червеи.
Остриците паразитират в долните части на тънките черва, сляпото черво и предната част на възходящия колон. Женските хелминти, в матката на които се натрупва голямо количество (около 12 000) яйца, слизат в правото черво, активно излизат през задния проход, снасят в яйцата си в ануса и умират. Общата продължителност на живота на остриците е 3-4 седмици.
Отравянето на организма на болния с отделяните от остриците вещества води до алергия и дерматоза. Паразитирането на хелминтите понякога може да създава благоприятни условия за вторична бактериална инфекция; женските острици проникват в женските полови органи и ги инфектират с чревни бактерии.
При лека форма на ентеробиоза през нощта, когато болните заспиват, те усещат лек сърбеж в областта на ануса. Сърбежът продължава 1-3 дни и след това изчезва. След 2-3 седмици обаче той се появява отново. Тази периодичност в появата на сърбежа се обуславя от смяната на поколенията на остриците.
При наличие в червата на болния на голямо количество острици сърбежът става постоянен и много мъчителен. Чесането на задния проход често води до ожулвания, вторична бактериална инфекция на кожата, дерматит и пиодермия, което още повече влошава здравословното състояние на болния.
При някои болни се появяват чревни разстройства, диария, като в изпражненията често има слуз. Описани са ентеробиозни апендицити, обусловени от заразяване с острици и вторична бактериална инфекция.
При жените се забелязват симптоми на тазов перитонит, предизвикан от хелминти, проникнали в тазовата област.
При тежка ентеробиоза често се появява главоболие, световъртеж, безсъние, повишена умствена и физическа умора, симптоми на психастения и неврастения.
При жените проникването на остриците в половите органи често води до тежки вулвовагинити (заболявания на влагалището), които симулират симптоми на гонорея. В същото време, при наличието на ентеробиоза гонорейната инфекция преминава в по-тежка фаза. Описани са ентеробиозни ендометрити. Най-характерният симптом на ентеробиозата е аналният сърбеж.
Фасциолоза
Фасциолозата е хелминтоза на черния дроб и жлъчния мехур, предизвиквана от фасциолите. Това са трематоди от класа на паразитите-смукалници и от семейството на чернодробния метил. Заразяването на човека става при пиене на вода. Тези паразити не умират при преваряване на водата.
Когато ларвите на фасциолата попаднат в стомашно-чревния тракт, те се излюпват от капсулите си и проникват в жлъчните пътища и жлъчния мехур, а понякога и в други органи и тъкани, където след 3-4 месеца достигат полова зрелост и започват да снасят яйца.
По време на миграцията си младите фасциоли увреждат тъканите на човека. Възрастните паразити също увреждат жлъчните пътища и жлъчния мехур. Понякога хелминтите напълно или частично запушват тези пътища и спират или забавят потока на жлъчката, като по този начин се създават условия за развитието на вторична инфекция.
Отпадъците от обмяната на веществата на фасциолите предизвикват повишена чувствителност на човешкия организъм с последващо развитие на алергии. При биопсия на черния дроб в ранна фаза на фасциолозата могат да се открият микронекрози и микроабсцеси. В по-късна фаза на болестта настъпва разширение на жлъчните пътища, удебеляване на стените им, както и аденоматозни разраствания на епителия на жлъчните пътища. Понякога възниква гноен ангиохолит и холецистит.
След инкубационния период на болестта, който продължава от 1 до 8 седмици, се появява отпадналост, слабост, главоболие, липса на апетит, понякога и копривна треска и промяна в цвета на очните склери. Често температурата на тялото се повишава и може да достигне 39-40 градуса. Появяват се болки в епигастриума и десния хипохондриум. Черният дроб се увеличава, става твърд, болезнен. Понякога увеличението на черния дроб става бързо и се съпровожда със силни болки. След края на пристъпа органът бързо се смалява. Възможно е и увеличение на далака.
За ранната фаза на болестта най-характерни са алергични явления, а за късната фаза - ангиохолит, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит. Разпознаването на болестта в ранна фаза е много трудно, тъй като паразитите започват да снасят яйца само след 3-4 месеца след нахлуването си в организма.
Фасциолопсидоза
Фасциолопсидозата е хелминтоза, при която се поразява най-вече стомашно-чревният тракт. Причинител е трематода от вида Fascio-lopsis busri. Паразитите проникват в тънките черва, стомаха, черния дроб и панкреаса.
Източникът на инфекция е заразен човек, свиня или куче. При тежки случаи на тази болест се наблюдават болки в стомаха, диария, която от време на време се сменя с нормални изпражнения или запек. След това се появява слабост, световъртеж, сънливост, отоци на краката, при мъжете се появяват отоци на скротума, дефицит на белтъчини. Болните могат да умрат от изтощение и прогресираща сърдечно-съдова недостатъчност. При лекото протичане на болестта се наблюдават само болки в стомаха, а понякога и диария.
Болести, предизвиквани от хламидиите
В последно време трихомонадите (едноклетъчни паразити на храносмилателния тракт и пикочно-половите пътища от класа на камшичните с размери 5-40 мкм) и хламидиите (бактерии - паразити) привличат все повече внимание към себе си от страна на лекарите по целия свят, тъй като тези инфекции са широко разпространени.
Повечето болести при възрастните започват още на детска възраст. За да се определи дали новородено дете е заразено с хламидии, трябва да се следят следните фактори в анамнезата:
- хронична урогенетална патология при родителите;
- патология на бременността;
- помятане, риск от прекъсване на бременността, гестоза, многоводие, преждевременно отделяне на плацентата, преждевременно раждане, плацентарна недостатъчност, закъснение на развитието и хипотрофия на плода;
- развитие на остър вулвит и колпит по време на бременността. Възбудител на хламидиозата (опасна венерична болест) е Chlamidia trahomatis.
Хламидиите предизвикват:
• възпаление на половите органи (гнойни отделяния, разрушение структурата на тъканите, загуба на функциите на органите),
• безплодие, нарушение на зрението (гуреливите очи сутрин също са симптом от заразяване с хламидии),
• нарушения на храносмилателната система (възпаление на панкреаса, диабет, чернодробни разстройства).
Безплодието, обусловено както от запушването на маточнте тръби при жените, така и от нарушения на спермато- и овогенезата, е най-страшното усложнение на урогениталната хламидиоза.
Последствията от хламидиозата са извънматочна бременност, спонтанен аборт, преждевременно раждане, недоносване, риск от прекъсване на бременността.
Хламидийната инфекция е опасна с това, че тя невинаги води до ясно изразено възпаление. Дори ако човек няма тази венерическа болест, той все пак може да има много хламидии в кръвта си. Често хламидиозата протича почти без симптоми. За разлика от сифилиса или гонореята, тя може да не предизвиква болка, гнойно възпаление или видима ерозия на органите.
А според изследването на учените от Йоханесбург, на 40-50-годишна възраст, тя може да доведе до инфаркт. За да се получи инфаркт, освен заразяване с хламидии, в човешкия организъм трябва да има и други неблагоприятни условия, като например: отслабване на защитните сили на организма, приемане на излишно количество храна, вредни хранителни и жизнени навици - мазна, сладка храна, алкохол, никотин и т. н.; емоционален стрес; влошено състояние на сърдечно-съдовата система.
Обикновено тези неблагоприятни условия се създават в организма на всеки човек към 40-50-годишна възраст, ако той не води здравословен начин на живот. С други думи, през това време в организма се създава благоприятна среда хламидиите и други инфекции. В днешно време към хламидиозите отнасят много различни заболявания и клинични синдроми. Chlamydia trachomatis предизвиква заболявания на очите (конюнктивит), ушите, носа и гърлото, дихателната система (фарингит, отит, бронхит, пневмония), урогениталния тракт (уретрит, цервицит, бартолинит, вулвит, вулвовагинит, цистит, салпингит и др.), перихепатит (синдромът на Фитц, Хю и Къртис), ендокардит, болестта на Райтер, еритема, реактивен артрит. Към заболяванията, предизвиквани от Chlamydia psittaci, се отнасят орнитозата (поражението на белите дробове), доброкачествената лимфоретикулоза, генерализираната хламидиоза, лимфогрануломата на половите органи.
В изследванията от последните години (1997-1998) се появиха данни за взаимовръзката на атеросклерозата и инфекцията Chlamydia pneumoniae.
Хламидиите могат "да се крият" в белите кръвни телца и именно затова имунната система почти не се бори с хламидиите, тя просто не ги забелязва.
ТИХАТА ЕПИДЕМИЯ
БОЛЕСТИТЕ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ ТРИХОМОНАДИТЕ
Трихомонадата е паразит от класа камшични (flagellat). В организма на човека обитават три вида трихомонади: устната, чревната и вагиналната.
Трихомонадите на човека не образуват цисти (плътна защитна обвивка) дори и в неблагоприятни условия. Те са много добре приспособени към съществуване в организма и след като веднъж са попаднали в него, не напускат гостоприемника си до смъртта му.
Трихомонадите и ракът
В резултат на продължителна теоретична и практическа работа на паразитолозите през 60-те години е било установено и практически доказано, че раковата клетка представлява трихомонада, която се намира в онзи етап от съществуването си, в който е вече изгубила камшичето си (флагелум). Ракът представлява колония от трихомонади, които са се заселили в организма и са изгубили флагелумите си. Ракът се образува в резултат на незавършено размножение на трихомонадите, когато дъщерните им клетки все още не са се отделили от майчините клетки, но вече дават началото на нови клетки.
След като попаднат в организма, трихомонадите навлизат в кръвта и лимфата и се разнасят из целия организъм. Те успяват да избегнат имунитета с помощта на маскировка, те преминават от един етап на съществуване в друг. При това те интензивно усвояват хранителните вещества в човешкия организъм. Трихомонадите "се хранят" с еритроцити, левкоцити, витамини и микроелементи. Освен това те отделят в организма големи количества млечна киселина, пероксиди, ферменти, холестерин и други отрови. Всичко това води до анемия, изтощение и кислороден глад. Имунитетът на организма отслабва, появяват се нарушения в нервната система, разрушават се хематогенните и лимфоидните тъкани, нормалната среда на организма се влошава.
Трихомонадите "се крият" от имунната система и лекарите. Под влияние на имунитета, промяната в храненето, химичните лекарства и други неблагоприятни за тях условия те преминават в амебовидна форма и губят камшичетата си. Когато това стане, те почти не могат да се отличат от лимфоцитите и клетъчните елементи, и затова не се диагностицират, дори ако ги има (освен с помощта на косвените показания на телеметричната диагностика).
Интензивните изследвания на трихомонадите от страна на учените през 60-те години са били прекъснати, и затова е интересно да се разбере какво става с устните и вагиналните трихомонади в днешно време. Сътрудниците на медицинско-санитарната част N 12 в Москва са изследвали групи от хора за наличие на устни и вагинални трихомонади.
Оказало се е, че всички пациенти на възраст от 21 до 82 години с торбички във венците имали цели колонии на трихомонади. Изследванията на жени на възраст 16-58 години са показали, че всички пациетки имали вагинални трихомонади. По-често трихомонадите били в цистовидна форма, вакуолизирана и полуразрушена под влиянието на многобройните бактерии и гъбички. Атаката на съпътстващата микрофлора кара трихомонадите да се спасяват и те проникват в тъканите на организма или се изкачват към по-горните органи, в това число и към матката.
Лечението в продължение на 2-3 седмици значително облекчава състоянието на жените и те започват да се чувстват здрави. В действителност обаче това "лечение" само влошава здравословното им състояние, тъй като острото начало на болестта преминава в хронично и се премества навътре в организма. Заразяването с трихомонади става лесно и незабележимо за инфектирания. Жените понякога реагират на инфекцията с трихомонаден колпит, докато при мъжете не се наблюдават никакви симптоми.
Незабележимото заразяване се обяснява със способността на паразита "да се маскира", което намалява имунната реакция на организма. Например, с помощта на отделяното от тях лепкаво вещество фибронектин паразитът фиксира върху повърхността си съпътстващата микрофлора или се залепва за повърхността на епителиалните клетки, левкоцитите и еритроцитите. По този начин паразитът става труднооткриваем за имунната система на организма.
Мъжете не забелязват болестта си, но един ден откриват, че вече имат по-напреднали стадии на трихомонозата, например, простатит или импотентност. Тогава учудването се сменя с чувство за безизходност, защото те знаят, че медицината не може да им помогне. А виновникът за това страдание на мъжете е трихомонадата, този хитър, коварен и безпощаден паразит.
През 70-те години медицината се разделя на онкология, кардиология, пулмонология и други дисциплини, и по този начин разчленява и човека на органи, костен скелет, кръвоносна, лимфатична и нервно-мозъчна системи. За паразита обаче тялото на човека е едно цяло и те се заселват, размножават и образуват колонии там, където откриват благоприятни условия за това.
Трихомонадите са причина за погрешни диагнози
Ако колониите на трихомонадите се появяват в органите и тъканите, онколозите ги наричат новообразувания, а ако са в стените на кръвоносните съдове, кардиолозите ги наричат тромбози. В последния случай трихомонадите поглъщат клетките и ги заменят с телата си, като по този начин намаляват еластичността на стените на кръвоносните съдове. Когато трихомонадите се размножават, те запушват кръвоносните съдове, и по този начин се образуват така наречените тромби.
Затова всяко емоционално или физическо напрежение, което усилва потока на кръвта, може да доведе до скъсване на кръвоносните съдове. Ако това се случи в сърцето, ще настъпи инфаркт, а ако се случи в мозъка, ще настъпи инсулт. Образуването на колонии в кръвоносните съдове на половите органи води до тяхното запушване и в резултат на това се появява импотентност.
Трихомонадите могат да нахлуят и в матката, а оттам в очите и ушите на ембриона, което може да доведе до раждане на сляпо или глухо дете. По същата причина се раждат деца с порок на сърцето или рак. И това няма никакво отношение към нeдоказаните по експериментален път и затова неубедителни генетични мутации и клетъчни трансформации. Всичко това става вследствие на инвазията на този хитър, коварен и безпощаден биологичен противник на човека - трихомонадата, която присъства във всеки от нас.
Учудващото е, че лекарите от целия свят не могат да разпознаят трихомонадите в раковите образувания и тромбите, като в същото време тези паразити са причинители на смъртоносни заболявания. Всъщност няма защо да се учудваме, тъй като лекарите просто не ги търсят!
Ако пациентът няма някаква травма или изгаряне, то неговата болест е предизвикана от някакъв биологичен причинител: вирус, бактерия, гъбички, едноклетъчни или червеи. Именно затова същността на тези причинители трябва да се открива при всеки болен индивидуално. След откриването на причинителя болният трябва да отстрани паразитите от тялото си, като заедно с това той трябва да укрепва защитните сили на организма си. Това е единственият начин за пълно оздравяване.
Връзката между хламидиите и трихомонадите
Хламидиите са тясно свързани с трихомонадите. Съвсем наскоро учените са открили, че хламидиите прекарват периода си на размножаване в трихомонадите, където образуват микроколонии. Хламидиите използват трихомонадите не само за размножаване, но и за защита от неблагоприятни условия (например, за да избегнат химичните препарати, които ги унищожават).
Изводи за причините на непонятните болести
Организмът на човека притежава невероятната способност постоянно да се възстановява и обновява и само този факт е достатъчен за ликвидирането на всяка болест, която засегне нашия организъм. В действителност обаче, когато се появи някаква болест, нещо пречи на имунната система на организма да ликвидира болестотворното огнище и да възстанови разрушената тъкан. В повечето случаи това нещо са паразитите. От изложеното по-горе стават ясни повечето причини за "непонятните" болести.
Токсоплазмите предизвикват повечето вродени заболявания при децата, както и изоставането в умственото развитие.
Трихомонадите предизвикват заболявания на половата система, червата, устната кухина, кръвта, съдовете и рака.
Хламидиите предизвикват безплодие, разстройства на храносмилането, различни болести на панкреаса (в това число и диабет), черния дроб и водят до инфаркти.
Гъбичките причиняват най-различни заболявания, в това число и онкологични.
Ламблиите предизвикват чернодробни заболявания.
Аскаридите предизвикват белодробни, жлъчни и чревни заболявания.
Остриците предизвикват чревни заболявания.
Фасциолозата предизвиква алергия, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит.
Фасциолопсидозата участва във формирането и развитието на онкологичните заболявания. Нещо подобно правят и останалите паразити, които обитават човешкия организъм.
Сега вече можем да видим цялата картина на повечето болести при човека и да определим етапите на развитие на болестотворния процес; а след като знаем това, ние можем активно да се намесваме в хода и развитието на заболяванията.
През целия живот на човека трябва да се провеждат регулярно профилактични мероприятия за отстраняване на паразитите от организма.
По данни на Държавния статистически комитет на Русия (данните са от 1993 - 2000 г.), само в Русия всяка година от инфаркт умират около 700 000 души, а от ракови заболявания - 250 000 души. Затова ако не искате да попаднете в тази статистика, трябва да използвате пречистващи програми заедно с близките си.
Прости правила за лична безопасност
1. Мийте ръцете си преди хранене.
2. Измивайте с вряла вода зеленчуците и плодовете, които се сервират на масата в суров вид.
3. Недейте да пиете вода от открити водоеми.
4. Рибата винаги трябва е осолена, а хайверът трябва да е произведен от лицензионно предприятие (макар че и тук никой не е застрахован).
5. Не яжте недопечено или недоварено месо (особено свински шишчета, които не са мариновани в оцет).
6. Когато сте в чужбина, не се къпете в неизвестни водоеми, защото по този начин може да се заразите с глистосомоза.
7. Използвайте съответните спрейове и препарати против комари и други насекоми, защото те пренасят някои хелминти.
8. Направете дехелминтизация на домашните си животни.
НАЙ-ВАЖНОТО! Регулярно извършвайте дехелминтизация на себе си и семейството си, в това число и на домашните животни. Човек може да се зарази навсякъде. Не трябва да се страхувате. Просто трябва да вземате адекватни и надеждни методи за дехелминтизация.
====================================================
ТРИХОМОНАЗАТА - основната причина за рака
Написано от Маг Селена
Сряда, 23 Май 2007 00:00
http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-54-24/36-2008-07-27-20-22-15/475-2008-08-24-09-02-51.html
Наличието на вируси, бактерии, гъбички и друга инфекция в организма не само подкопава защитните му сили, но и превръща трихомоназата в по-злокачествена. Трихомоните са най-простите паразити от семейство камшични Trichomonadidae. В организма на човека паразитират три вида: Т. vaginalis Donne (вагинална трихомоназа), Т. tenaх Muller (устна трихомоназа) и Т. hominis Davaine (чревна трихомоназа).
Трихомоназата има три цикъла на развитие: камшичен (зрял стадий), амебовиден (промеждутъчен и най-агресивен) и цистоподобен (може да съществува в особена обвивка, предпазваща от вредни външни въздействия) и множество преходни форми. Тя може да съществува и във вид на колонии, представлявайки „многоклетъчно животно". Тъй като трихомоназата е безполова, при всяко нейно делене възниква нов организъм и клетка, екземпляр и вид. С това се обяснява нейното неразпознаване и голямото разнообразие от колониите-новообразувания: до двеста самостоятелни и хиляди „трудноразличими" тумори. Намирайки се едновременно на различни стадии на съществуване: цистоподобна, амебна, камшична във вид на колония (в която могат да се наблюдават посочените три стадия наведнъж), трихомоназата има различен произход. Нещо повече, тя е способна да отделя на повърхността си вещества, които са идентични на тъканите на човешкия организъм. Всичко това прави трихомоназите почти неуязвими, а човешкият организъм — най-предпочитан от тях за размножаване.
Заразяването може да стане чрез устата, правото черво, половите органи. По-нататък се извършва постепенно поразяване на целия човешки организъм. Статистиката сочи, че една трета от починалите имат туморни промени на костите и меките тъкани. Още повече на брой хора умират от различни заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Тези и още по-голям брой други заболявания са резултат от завладяването на човешкия организъм от трихомоните.
Към факторите, спомагащи развитието на трихомоните се отнасят:
Йонизиращото облъчване — то стимулира растежа им и ускорява биологичните им функции.
Фактори, стимулиращи трихомоназата, са някои химически вещества и лекарства (не противотрихомоназните), пушенето и алкохола. В отговор на дразненето трихомоната преминава в агресивна амебовидна форма и започва множествено размножаване (шизогония — образуване на многоядрени клетки).
Вещества, богати на стреоли, са необходими за самооплождане и размножаване на трихомоните. Стреолите се съдържат изобилно в саждите (саждите предизвикват професионален рак на скротума при коминочистачите) и в каменовъглената смола.
Струва си да споменем и още една способност на трихомоните. Ако се озоват в неблагоприятни условия или ги заплашва гибел (например имунитетът), те могат да отделят рогово или желеподобно вещество, което образува защитна обвивка. В резултат туморът-колония от трихомони започва да прилича на хрущял (например фиброма или миома) или гъст кисел (например киста, асцитен тумор). Нещо повече, ако се въздейства върху трихомоните на клетъчен стадий (който „прави" тумора), те преминават от него в амебовиден — най-агресивния и „бягат" от тумора по кръвоносните съдове. По-нататък проникват в друг орган, където обмяната на веществата е понижена, а значи и лекарствената концентрация е по-ниска — например в хрущялите и костите. Развивайки се там, образуват тумори и т. п. Така че много голямо значение има своевременното повторно лечение на организма.
Наличието на вируси, бактерии, гъбички и друга инфекция в организма не само подкопава защитните му сили, но и превръща трихомоназата в по-злокачествена. В света на микробите се провежда война, раждаща все по-силни и по-жестоки паразити. За да оцелеят и да победят другите паразити-конкуренти, трихомоните стават необичайно злокачествени. Накрая те завладяват организма на човека.
И разбира се, начина на живот: чертите на характера, храненето, двигателната активност, режимът, наличието на лоши навици и пристрастия, спазването на мерките на хигиена, екологията на околната среда. Посочените неща могат да отслабят и зашлаковат организма, създавайки по този начин благоприятни условия за развитие на трихомоните.
Вагиналната трихомоназа паразитира в пикочно-половата система на човека. От трите вида тя е най-злокачествената — 25 пъти надвишава устната!
От всички видове трихомони, паразитиращи в организма, вагиналната трихомоназа е най-чувствителна към въздействието на външните фактори. Оптималните условия за развитието на този вид най-прости микроорганизми е при рН 5,9-6,0 и температура 35-37°С. При температура, по-висока от 40°С, те бързо загиват. Ниските температури по-добре се понасят от трихомоните. Този вид е особено чувствителен към промяната на осмотичното налягане. Еднакво погубващо му действа както хипотоничният, така и хипертоничният разтвор. При изсушаване вагиналните трихомони загиват мигновено.
Устната трихомоназа се среща доста рядко в устната кухина на младите хора със здрави зъби, а също и при беззъби старци. Много често трихомоните обитават в устната кухина на хора с кариозни зъби, а също така при болни, страдащи от гингивити и парадонтоза. Оказва се, че те предизвикват тези заболявания. Обитават в джобовете по венците (пространството между венеца и зъба). Тя е най-слабата според степента на злокачественост, но е разпространена поголовно.
Чревната трихомоназа обитава стомашно-чревния тракт.
Тя в сравнение с вагиналната и устната е доста по-устойчива по отношение на външните фактори (трябва да се противопоставя на храносмилателните ферменти на стомашно-чревния тракт). Оптималните условия са при рН= 7,2 до 7,8 и температура 35-37°С. По-високите температури се понасят лошо: при 50°С жизнеспособността се запазва само в продължение на 5 мин., при 55°С загива мигновено. Много са чувствителни към изсъхване и въздействие на ултравиолетовите лъчи.
Трихомоназните заболявания (trichomonasis, трихомоноза, трихомониаза) са инфекциозни болести, възникващи вследствие поражение от влагалищни трихомони на различни отдели на пикочно-половата система на човека. Те се характеризират с разнообразни симптоми и различни усложнения. За жените са характерни вагинит, колпит, за мъжете — уретрит. Но това са остарели данни. Добавете инфекции, предизвикани от устната и чревните трихомони, изобилие на онкологични, сърдечно-съдови заболявания и т. н. В резултат се получава, че най-разпространеното инфекциозно заболяване в света е трихомоназата.
Влагалищната трихомоназа може да предизвика освен колпит, също така и цистит, цервицит, бартолинит при жените, а при мъжете, освен уретрита — простатит, епидидимит и орхит.
При трихомоназните заболявания не всички жени търсят медицинска помощ. По тази причина данните за разпространението им сред тях са доста занижени. Заразено е близо 10% от населението. При девствениците трихомонозата се среща доста рядко. При деца до настъпване на половата зрелост трихомонозата се среща изключително рядко.
Броят на болните от трихомоназата постоянно се увеличава.
Източникът на заразяване при трихомоназната инфекция е човекът (болен от трихомоназа, „здрав" носител на влагалищни трихомони). „Здравите" носители и хората, при които заболяването протича субективно без симптоми, по правило не търсят медицинска помощ.
За разпространение на инфекцията голямо значение имат „здравите" носители на влагалищните трихомони. При изследване на практически здрави жени се установяват от 10 до 35 % заразени — носителки на трихомони, при мъжете — от 2 до 16% Трихомоназата при двата пола представлява заболяване, което се предава по полов път.
Възбудителят на трихомоназата обаче не е много устойчив във външна среда (загива под въздействието на висока температура, изсъхване, промяна на осмотичното налягане). Във вода влагалищните трихомони също така бързо загиват.
Трихомонозата, както и всяко друго инфекциозно заболяване, има определен цикъл на развитие. При провеждане на антитрихомонално лечение времетраенето му е средно 2-3 месеца.
За възникването на трихомоназата освен внедряването на възбудителя в организма често имат значение и съпътстващите заболявания, витаминните и хормоналните нарушения, промяната на състоянието на стените на влагалището поради бременност, аборт и т. н. В отслабналия организъм дори слабата трихомоназна инфекция може да предизвика тежко заболяване.
Особености при заразяване на жените
Възможността за заразяване при жените зависи от състоянието на влагалищния епител. При голямо количество естрогени, следователно наличие на достатъчни количества гликоген, в горния слой на влагалищния епител случаите на заразяване са редки.
Механичните и химичните травми на слузестите обвивки, особено в следклимактеричния период, увеличават възможността от възникване на болестта. В периода на менопаузата, когато слузестата обвивка на влагалището е особено ранима, възниква нов фактор, стимулиращ размножаването на трихомоните. То най-често става при рН=5,5-6. При жените, болни от трихомоназа, рН на влагалищното съдържание обикновено е по-високо отколкото при жените, които нямат трихомоназа.
При повишена киселинност на влагалищното съдържимо при рН=3-3,5 (т. е. силно подкисляване, което може да се направи самостоятелно, като се използва урина от кърмаче. На вниманието на онези хора, които притежават способността да ,,измъкват" информация ида я използват — Генеша) е възможно и спонтанно изчезване на влагалищните трихомони.
Известни са случаи, когато при наличието на трихомони при мъжа не се получава заразяване при жената, на която рН на влагалищното съдържимо е равно на 3,5-4.
При повечето жени, болни от трихомоназа, най-често се определя четвърта степен на влагалищна чистота и изключително рядко първа и втора степен.
Инфекцията при жените се предава основно от мъже-трихомононосители и болни от хроничен трихомоназен уретрит. В някои случаи трихомоните проникват във влагалището заедно със спермата, в други — заедно със секретите от пикочния канал. Отначало се засяга влагалището, предверието му с неговите многобройни крипти и жлези, след това — пикочният канал и другите органи на пикочно-половата система.
Левкоцитите и гъбичките кандида, съществуващи във влагалището на жената, карат паразита трихомонас вагиналис да преминава в клетъчна форма и да стане не-разпознаваем. За да се установи наличието на трихомоназата, се потиска кандидата, което води до нарушаване на равновесието на микрофлората. В резултат на това трихомоназата забележимо се активизира и това улеснява нейното откриване.
При болни с изявена тримохомоназа, особено жени, съществуват симптоми на остър колпит: бяло течение, сърбежи във влагалището и в областта на външните полови органи.
Локалното лечение, започнато от жената или предписано от лекар, в продължение на 2-3 седмици, дава значително облекчение и тя смята, че е здрава, без да търси по-нататъшната лекарска помощ, вероятно с месеци и години. Всъщност такова „лечение" според мен само влошава здравословното състояние, тъй като острото начало на болестта преминава в хронично, протичащо вяло и преминава вътре в организма.
Диагностика на трихомоназата при жените.
Някои гинеколози, например В. А. Мелникова, препоръчват от средата на менструалния цикъл да се вземат по 500 000 единици нистатин 4 пъти дневно (или леворин по 500 000 единици 3 пъти дневно) в продължение на 12-14 дни успоредно с промивки с 2%-ов разтвор сода за хляб и намазване на стените на влагалището с леворинов мехлем. Едновременно с това задължително се предписват всекидневни мускулни инжекции с алое (2,0) — до 15 пъти и електрофореза с 1%-ов разтвор на цинков сулфат — до 15 пъти. През дните на предстоящата менструация физиопроцедурите, инжекциите с алое и местното лечение на влагалището се прекратяват.
Намазките при жените отначало се вземат на 4-ия ден от началото на менструацията задължително от три места: уретрата, цервикалния канал и влагалището. Препоръчва се намазките да се вземат 4 дни подред, тъй като трихомоните могат да се открият само в една от тях. Намазките, направени през другите дни, не са целесъобразни, тъй като трихомоните отново се скриват в дълбоките огнища и органите, разположени по-горе.
Този начин на откриване на трихомоните даде възможност да се установи, че не само 5-7%, а 55% жени са инфектирани от трихомони. При по-нататъшното по-прецизно установяване тези проценти стигнаха до 90! Ако към това се добави и заразяването с устна и чревна трихомоназа, заразяването ще бъде поголовно — 100%, както при жените, така и при мъжете.
Особености при заразяване на мъжете
За проникването на трихомоните в уретрата на мъжа се изискват малко по-други условия. Обаче и тук съществуват немалко фактори, пречещи за внедряването на възбудителя и неговото развитие: кисела реакция на урината и измиване с нея на стените на уретрата, висока съпротивителна сила на слузестата обвивка в случаите на отсъствие в миналото на някакви възпаления. Голямо значение имат също така понижената съпротивителна сила на организма, предизвикана от промените в нормалния витаминен баланс, анатомичните отклонения, съпътстващият уретрит от друг произход.
Диагностика при мъжете.
Трихомоназата при мъжете често протича скрито. По тази причина мъжете се смятат за абсолютно здрави, но в същото време се явяват носители на трихомони. Откриването на паразитите е възможно само при специални изследвания: серия комбинирани провокации с ежедневно вземане на намазки. Но дори в този случай само при 1 -2 стъкълца от 15-20 ще бъдат установени трихомони, тъй като възбудителят се намира в затворени огнища. От тези огнища паразитите могат да проникват в уретрата по време на полов акт или под влияние на други фактори.
Симптоми на болестта
Инкубационният период варира средно в границите от 5 до 15 дни. Клиничната картина се характеризира с относително еднообразие на симптомите, без да има някакви специфични особености. Най-честите оплаквания са секрети, сърбеж, болезнен полов акт, често уриниране, лош сън, раздразнителност.
Симптомите на трихомоназния колпит са обилни течни пенливи гноевидни секрети, в остри случаи — разяждащи, понякога с примес от сукървичен секрет. Слузестата обвивка на влагалището при остър трихомоназен колпит е оточена, зачервена, на места с точкови кръвоизливи, леко кървяща. Изтичащите от влагалището обилни секрети дразнят слузестата обвивка на предверието, а също така кожата на външните гениталии. В хроничните случаи се наблюдава огнищна хиперемия (пренапълване на кръвоносните съдове с кръв) по стените на влагалището. Количеството секрети намалява, но се запазва пенливият им вид. При трихомоназния колпит възпалителният процес се разпростира и върху влагалищната част на шийката на матката.
При поражение на уретрата около външния отвор може да се наблюдава хиперемия, оток; болните забелязват учестено и болезнено уриниране.
Трихомоназният уретрит при мъжете протича основно по типа на гонорейния и другите бактериални уретрити.
Възможни усложнения
При мъжете уретритът представлява една от основните прояви на трихомоназата. Поражението на другите органи на пикочно-половата система, както и при гонореята (трипера), възникват вторично. Трихомоназните простатити могат да протичат без каквито и да е симптоми. Органите на скротума се въвличат в този процес по-често, отколкото при гонореята. Откриването на трихомони в секрета на простатата, служи като доказателство, че трихомоназата може да прониква от уретрата във всеки орган на пикочно-половата система. Към по-тежките последици от трихомоназата при мъжете трябва да се причислят стеснението на пикочния канал, което както и при гонореята, се формира не отведнъж, а в продължение на 2-8 и повече години. Предпазването от развитие на усложнения при трихомоназните уретрити представлява голям и сложен проблем в борбата с това заболяване. За профилактика на усложненията има значение ранната диагностика и ефективността на лечението.
Лечение
Гинекологът Мелникова препоръчва начин за лечение на трихомонозата с използване на средства, подобряващи тъканната обмяна и стимулиращи защитните сили на организма, което също така подобрява проникването на лекарствените вещества в засегнатите огнища. Нейното лечение се състои в следното.
Първият курс започва с мускулни инжекции алое 10 пъти през ден, които се редуват с мускулни инжекции на гоноваксина от 0,25 мл (250 млн. мик. тел ) до 1,25 мл до 4-5 инжекции през ден, при това дозата на всяка следваща инжекция се увеличава с 0,25 мл. Едновременно се препоръчват противотрихомоназни препарати — трихомонацид по 1 таблетка (0,25) 3 пъти на ден след ядене в продължение на 10 дни (за 1 курс — 7,5 г). След първия курс следва вторият, след това третият и т. н.
Натуропатичният подход за лечение на трихомоназите е малко по-друг. Най-напред провеждаме прочистване на организма. Второ — укрепваме имунитета с всички средства. Трето — лекуваме се от трите вида трихомонази.
„Тройчатката" действа най-универсално срещу трите вида трихомонази. Особено настойката от преградки на орехи с водка. Още по-добре действа настойката от преградки или зелената кора на орех с газ.
Напомням рецептата:
1 ч. ч. преградки от орехи се наситняват в кафемелачка и се заливат с 1 ч. ч. водка. Престоява на тъмно едно денонощие.
1 ден — 5 капки на гладно.
2 ден — 10 капки.
3 ден — 20 капки и така продължава 1 месец.
Устна трихомоназа. За нея храна в устната кухина е това, което остава между зъбите. Най-много обича захари и мазнини.
Устната трихомоназа обитава в джобовете на венците, зъбния камък, слюнката, храчките, тъканите на устната кухина, сливиците. Токсините на паразитите, натрупващи се в устата, разрушават венците и зъбния емайл, предизвикват възпаление на сливиците.
Профилактика. Редиците на устната трихомоназа редовно се попълват с всяка целувка. А ако партньорите се сменят, тогава с всеки нов партньор те стават все по-агресивни и по-злокачествени.
Лечението се състои в смучене на слънчогледово олио. Сутрин нагладно вземете в устата си 1 с. л. растително масло и смучете, докато стане воднисто и бяло. Необходими са от 10 до 20 мин. След това изплакнете устата си с преварена вода, а най-добре с настойка или отвара от пелин, или дъвчете клюква, изпийте клюквения сок. Желателно е процедурата да се повтори и преди сън.
Тайната на ефективността на тази процедура се състои в това, че токсините на трихомоните са мастно разтворими. Съдържащата се в слънчогледовото олио липолиева киселина спомага растежа на трихомоните. Поради това олиото може да служи като примамка за паразитите, в резултат на което човек може да се освободи не само от токсините, но и от самите трихомони.
Чревна трихомоназа. Най-подходящи за използване са горчивите противопаразитни билки в изсушен вид — пелин, карамфил, а също така и редица подправки (лук, чесън, горчица). Добро действие върху чревните трихомони оказват продуктите с кисел вкус и червен цвят — клюква и подобни на нея храстни плодове.
Вагинална трихомоназа. От казаното за фитонцидите знаем, че вагиналните трихомони загиват през първите минути или дори секунди под въздействието на фитон-цидите на лука, горчицата, хряна, боровите дървета, брезата, касиса, лечебната динка, лимона, клюквата, мандарината. Употребата на сок, отвара, настойка или маслен препарат от тези растения във вид на напоени вагинални тампони ще спомогне за тяхното унищожаване. Използването на изпарена урина по подобен начин също спомага за излекуване от вагинални паразити. Обикновено курсът на лечение отнема една седмица. Прави се почивка от 3-5 дни и се повтаря — до пълното изчезване. Едновременно се променя начинът на хранене — изключват се сладките, мазните, месните и дрождевите храни.
При трихомоназни колпити, ерозия на шийката на матката и гъбички се правят влагалищни промивки със змийско мляко и клизми със същата билка.
Жените могат да правят обилни вагинални промивки с топъл разтвор от следните билки:
1 с. л. дъбова кора
1 с. кора на зърнастец
1 с. л. пелин
1 с. л. съцветия на вратига
1 с. л. полски хвощ
Посочените билки се заливат с три литра вряла вода и престояват 2-3 ч.
В случай че се налага по-силно средство, се използва начинът, посочен за приготвяне на отвари — изпарява се водата. Отначало 0,5 л, а по-нататък 1,5 л. След това се прецежда и се прилага.
Обикновено използвайте 2 л настойка при 35-36°С. За вагинално оросяване използвайте специалната чиста помпичка на Есмарх. Гуменият накрайник на помпичката се вкарва във влагалището докрая, допирайки шийката на матката. Ако внимателно прокарате тръбичката през шийката в кухината на матката, можете да измиете паразитите и от нея. Курсът за подобни процедури е 3-5 дни. По-нататък при необходимост можете да повторите.
Що се отнася до лечението на мъжете, те могат да правят всичко, споменато по-горе, във вид на ванички, обмивания и намазвания. Например в продължение на 3-5 дни се правят ванички, използвайки 1 л настойка от билки (препоръчана и за жени: дъбова кора, кора от зърнастец и т. н. За тази цел се използва буркан с настойка, в който се правят промивки — половият член с оголена главичка се плакне в продължение на 25-30 мин.
Насищането на тъканите със силиций спомага много за премахването на половите паразити. За тази цел се взема 1 с. л. каолинова глина (подходящи са всичките й разновидности) и се разтваря в 1 л преварена и охладена до 37-38°С вода. По-нататък с тази вода се правят ванички — поставяте половия си член с оголена главичка в глинената вода в продължение на 10-15 мин.
Пояснение за мъже: когато крайната плът е повдигната нагоре и главичката на половия член е изцяло заголена, се откриват нежните слузести обвивки, които могат да попият в организма разтворените във водата вещества. Те бързо поглъщат недостигащия на организма силиций. Това съдейства не само за оздравяването на пещерните тела на половия член, но укрепва и връзката между нервите на мозъка и тези тела. Щом възникне полово желание, нервите бързо изпращат импулси до половата система и възниква ерекция. Във връзка с това тази процедура повишава потенцията при мъжете.
За жените се препоръчва да използват глинена вода за вагинални промивки, както беше посочено по-горе за настойката от билки.
Глината парализира микропаразитите и ги изкарва навън от половите пътища. При това слузестите обвивки на половите органи стават по-здрави и укрепват.
Забелязано е, че премахването на трихомоназата, хламидиите и другите възбудители на венерически заболявания преминава по-успешно, ако едновременно се провежда пълно прочистване на организма, насищане със силиций и дехелминтизация по метода на Н. А. Семьонова или Т. 3. Абрамовска.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
